Р Е Ш Е Н И Е
№
47
гр.
Габрово, 15.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу Д.Г.Г.,
ЕГН **********, осъдителен иск, с правна квалификация чл. 274, ал.1, т.1 КЗ
(отм.) за сумата 139.66 лева, представляваща престирано на увредено лице
обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 15.10.2014 г.
ПТП, виновно причинени от ответника в качеството му на застраховано при ищеца
по застраховка „Гражданска отговорност” лице, управлявало МПС след употреба на
алкохол над допустимата норма, включващо 15 лева – ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба -
27.04.2018 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба ЗД „БУЛ ИНС” АД
твърди, че на 15.10.2014 г., в гр. Габрово било реализирано ПТП от застраховано
в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” лице –
ответника Г., който виновно и противоправно предизвикал контакт между
управлявания от него автомобил „Хонда
Сивик”, с ДК № ЕВ0308АТ и стъпалата и стена на магазин, собственост на
„Анна Марея” ООД, на което ищецът изплатил обезщетение за имуществени вреди в
размер на 124.66 лева. С оглед обстоятелството, че водачът на автомобила Г.
управлявал същия след употреба на алкохол, за застрахователя се пораждало
правото да получи по пътя на регреса платената сума и ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, заедно със законната лихва от предявяването на исковата
молба.
Ответникът, Д.Г.Г., в депозиран в
срока на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, признава иска по основание и
размер и моли разноските да се възложат на ищеца, тъй като не бил дал повод за
завеждане на делото. Твърди, че е заплатил на ищцовото дружество претендираната
сума от 139.66 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата претенция до момента на подаване на отговора – 10.09.2018 г. в
размер на 5.21 лева, като на същата дата довнесъл и разликата в законната лихва
в размер на 0.11 лева. Излага, че не бил получил извънсъдебна покана от ищеца
да заплати доброволно дължимото задължение, включително не бил получил и
приложената към исковата молба регресна покана, поради което не дължал разноски
по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и с протоколно определение от 31.01.2019 г. като безспорни и ненуждаещи се
от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че между ищеца и ответника е съществувало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в рамките на което ищецът е
извършил плащане на увредено лице в размер на 124.66 лв. и е направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева за имуществените вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 15.10.2014 г. по вина на ответника, който употребил
алкохол над допустимата норма.
Страните също така не спорят и с протоколно определение от 31.01.2019 г. за
безспорен ненуждаещ се
от доказване в отношенията помежду им, е отделен факта, че на 10.09.2018 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на
144.87 лева. Видно от операционна бележка от 10.09.2018 г. на „Банка ДСК” ЕАД ответникът
е заплатил на ищеца посочената сума с посочено основание за плащане цена
на иск и законна лихва гр. дело № 27367/2018 на СРС
/номерът на делото при първоначалното му образуване в СРС/.
Видно от
разписка за приемане на паричен превод от 10.09.2018 г. на „Български пощи” ЕАД
ответникът е заплатил на ищеца и
сума в размер на 0.11 лева с посочено основание довнасяне на законна лихва по гр. д. № 27367/2018 г. на
СРС.
Останалите
събрани в производството доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като
са или неотносими или не са необходими за установяване на фактите и
обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед отделените за безспорни в
отношенията между страните факти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност”, заплатил застрахователното обезщетение на
увредено лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, осъществен деликт от застрахованото лице,
употребило алкохол над допустимата норма и плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
От
събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
Основанието и размерът на предявения
иск не се оспорват. В хода на производството ответникът Д.Г.Г. изрично
признава иска, но тъй като ищецът не е направил изявление за постановяване на
решение при признание на иска, то не са налице предпоставките за постановяване
на решение по реда на чл. 237 ГПК. От друга страна служебното
начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но
това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни
доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от
самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са
спорни. Изявлението
на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на
двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед
направеното признание на иска и липсата събрани доказателства в противен
смисъл се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право вземане, фактически
състав. В качеството си на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, ищецът е заплатил на пострадало при ПТП лице
обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на
ответника, който управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата норма,
като ищецът престирал сума в размер на 124.66 лева и направил ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Следователно, предявеният регресен иск, с
правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е доказан за пълния предявен
размер от 139.66 лева.
При
постановяването на решението се отчитат настъпилите след депозиране на
исковата молба до приключване на съдебното дирене факти, които са релевантни за
произнасянето по предявения иск, с който е сезиран съдът съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Не е спорно между страните обстоятелството, че след
предявяване на иска - с преводно нареждане от 10.09.2018 г. ответникът заплатил
сумата 144.87 лева. На същата дата видно от разписка на „Български пощи” ЕАД е
извършен паричен превод на сумата от 0.11 лева. С посочените суми е погасена главницата, заедно с претендираната
от ищеца законна лихва, за периода от датата на исковата молба – 27.04.2018 г. до
датата на плащането
– 10.09.2018 г.
чийто размер, определен по правилото на чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма,
възлиза на 5.32
лв. След датата на осъщественото плащане от страна на ответника законна
лихва върху главницата не се дължи. Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД не оспорва, че е получило пълно изпълнение
на изискуемите си вземания, което е довело до тяхното погасяване. При това
положение субективното материално право на вземане на ЗД „БУЛ ИНС”
АД, предмет на настоящото производство
към приключване на устните състезания не съществува и предявения осъдителен иск
за неговата защита, е неоснователен и трябва на бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Спорният между страните в
производството въпрос е как се разпределя отговорността за разноските,
направени в производството, като ищецът претендира такива да му бъдат
присъдени, тъй като въпреки признанието на иска с поведението си е ответникът е
станал причина за предявяване на исковата молба. Ответникът поддържа, че не е
получил извънсъдебна покана от ищеца да заплати доброволно дължимото задължение
и в приложение на общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК, не следва да дължи
разноски.
С определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2565/2017 г., II т. о., ТК е прието, че при предявен
иск по чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) ако застрахователят не е поканил делинквента да
заплати доброволно задължението си и е направено признание на иска е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Този отговор произтича от
непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресния
иск против делинквента
става изискуемо с поканата за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на
ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен спор,
преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му поведение –
доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, както и на
поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.
От
приетите по делото писмени доказателства не се установява ищецът да е предявил
извънсъдебно регресното си притезание срещу ответника с надлежно отправена му
покана за плащане. Представената регресна покана изх. № ОК-571126/08.12.2015 г. до ответника
относно образуваната при ищеца застрахователна щета съдържа искане за плащане
по регреса, но няма данни да е получена от адресата- длъжник.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване падежирането на вземането си и съответно
изпадането
на ответника в забава като основание на съдебно повдигнатия спор. При липсата
на доказателства за надлежно предявяване на регресната претенция с посоченото
писмо преди подаване на исковата молба и в приложение последиците от
разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че твърденията
на ищеца да е поканил
ответника да заплати претендираната сума остават недоказани. Следователно
по делото не се установява ответникът с поведението си да е дал повод за
завеждане на осъдителната искова претенция срещу него. Наред с това в срока за
отговор на исковата молба ответникът е направил признание на предявения иск, с
което се осъществява и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка за изключване
на отговорността за разноски на ответника, като сторените от ищеца разноски следва
да останат в негова тежест.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87
срещу Д.Г.Г., ЕГН **********, осъдителен иск, с правна квалификация чл. 274,
ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 139.66 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено на увредено лице обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от настъпило на 15.10.2014 г. ПТП, причинено от ответника,
който е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата норма, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба -
27.04.2018 г. до окончателното й погасяване, като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: