РЕШЕНИЕ
Номер 112215.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502203 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 2959/08.07.2020 год., постановено по гр.
дело № 19217/2019 год. на РС-Варна, в частите, с които:
1) С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня Е ЗАДЪЛЖЕН, на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие над Н.Б.А. – Ш. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, ж. к. „Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап.
15;
2) на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня Е ЗАБРАНЕНО, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да доближава на разстояние по-малко от 100 метра (сто метра) Н.Б.А. –
Ш. ЕГН **********; жилището , находящо се на адрес: гр. Варна, К. К. „Златни пясъци“,
ж. к. „Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап. 15 и местоработата , находяща се на адрес: гр. Девня,
кв. „Химик“, ул. „Хемус“ № 15, за срок от 12 (дванадесет) месеца;
3) на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня е наложена глоба, на основание чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН, в размер на 200 лева (двеста лева) и в негова тежест са възложени и дължимата
държавна такса за производството, както и разноските, сторени от насрещната страна Н.А.-
Ш..
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, както
и че е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че
подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не отговаря на изискванията на
закона, тъй като актовете на домашно насилие, които тя твърди, че са извършено спрямо нея от
ответника, са описано бланкетно в декларацията, без подробности и без точно описание на фактите, така както е
това е сторено в подадената молба за защита от домашно насилие. Твърди се също, че съдът не е взел под
внимание и не е обсъдил становището на ответника в отговора му от 12.12.2019 год. на молбата на молителката,
поради което бил нарушен и принципа за равенство на страните в процеса, установен в чл. 9 от ГПК. Твърдят е и
допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката и анализа на събраните по делото доказателства.
1
Неправилно са анализирани представените по делото медицински документи, като са игнорирани оспорванията и
възраженията на ответника относно тези писмени доказателства. Не е отчетено, че в медицинските документи,
съставени непосредствено след твърдяния от молителката акт на насилие, липсва отбелязване тя да има белези на
насилие, а напротив – отбелязано е, че състоянието и е добро. Не са съобразени и обсъдени и възраженията и
́
доводите на ответника по отношение на медицинското удостоверение № 1213/18.11.2019 год. (съставено според
него за нуждите на настоящия процес), че между твърдяните от молителката актове на домашно насилие,
извършени спрямо нея от ответника (15, 00 ч. - 15, 30 ч. на 17.11.2019 год.) и освидетелстването на молителката и
издаването на обсъжданото удостоверение има достатъчно време теоретично да бъде извършен и друг акт на
насилие от други лице, в какъвто смисъл е и отговорът на вещото лице по изслушаната в първата инстанция СМЕ.
Навежда също, че в доклада на делото липсва произнасяне по чл. 146, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и ал. 2 от ГПК, при
което и доклада на делото не отговаря на заложеното в ГПК, което е съществено процесуално нарушение.
Твърди, че по отношение на събраните веществени доказателства – видеозаписи от охранителните камери
на „Пикадили парк“ Варна – също са допуснати процесуални нарушения. Записите били изгледани в съдебно
заседание в присъствието на страните без да бъде отразено в протокола какво точно се вижда на тях, а в съдебното
решение съдържанието на тези записи било интерпретирано от съда подробно. Твърди, че описаните в
първоинстанционното решение актове като блъскане и размяна на удари липсва на записите от камерите.
Навежда още, че неправилно са кредитирани показанията на ангажирания от молителката свидетел, който не
е очевидец на случилото се между страните на 17.11.2019 год., без да бъде отчетено, че е заинтересован от изхода
на спора, както и че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелката С. – очевидец на случилото се.
Твърди се още, че анализът на доказателствата не дава основание за извод, че спрямо молителката е било
извършено твърдяното в молбата и вербално насилие – нито един от двамата свидетели – очевидци, не установява
́
подобни факти, което от своя страна сочело на извода, че молителката използва ЗЗДН за постигането на свои
цели, вкл. и да притисне ответника (който е кмет на община Девня) по търговските дела, които общината води
против баща и – свидетелят Асенов и които са със значителен материален интерес.
́
Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението в обжалваните от него части е неправилно,
като се настоява за отмяната му в обжалваните части и за постановяване на друго, с което молбата на молителката
да се отхвърли изцяло, както и да му си присъдят разноските за двете инстанции.
В писмени възражения, подадени в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната страна Н.А. – Ш., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение в
обжалваните части – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения и доводи, които
обобщено се свеждат до неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Оспорва направените с
жалбата искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция изразява становище, че са
преклудирани, както и че са неотносими към спора и настоява да се оставят без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез процесуалните си представители,
поддържа въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемата, лично и чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадените писмени възръжния срещу жалбата.
Съдът съобрази следното:
В молбата си до Районен съд – Варна молителката Н.Б.А. – Ш. от гр. Варна е навела
следните твърдения:
С ответника по молбата С. Я. Ш. от гр. Девня са бивши съпрузи, сключеният
помежду им през 2010 го. граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила
решение, постановено на 24.04.2019 год. по гр. дело № 15612/2018 год. на РС-Варна.
От брака си страните имат родени две ненавършили пълнолетие деца – Б.-М. Ш., роден
2011 год. и Б.-Е. Ш., родена 2013 год.
На 15.11.2019 г., ответникът взел децата от училище. В неделя (17.11.2019 год.)
молителката разговаряла по телефона със сина си, който казал, че иска да остане при
баща си още няколко дни. Поради това молителката се уговорила с ответника да се
срещнат на паркинга на „Пикадили парк“ в гр. Варна в ранния следобед на 17.11.2019
год. (неделя), за да му даде чисти дрехи за децата за следващите няколко дни, докато са
при него. Около 15, 00 ч. отишла и видяла, че ответникът е паркирал автомобила си на
пешеходната пътека пред входа на „Пикадили парк“. В момента, в който нейният
2
автомобил се изравнил с неговия, свалила прозореца на предна лява врата с намерение
да му кажа да изместят колите другаде, за да не пречат на движението. В този момент
обаче той слязъл от автомобила си, затова и тя слязла от нейния. Отворила задната
врата на неговия автомобил, за да види децата си, които очаквала да са там.
Установила, че вътре е само дъщеря им и се навела към нея, за да я целуне. В този
момент ответникът я стиснал жестоко за лявата ръка и я издърпал от колата с думите:
„Ти какво си позволяваш да правиш?“. Тя му отвърнала, че иска да видя детето си и не
вижда нищо лошо в това. Тъй като автомобилът и пречел на движението тя се качила в
́
колата и я изместила малко по-напред, в дясно. Дъщеря я била хванала за ръката и се
била качила с нея в колата, като прозорецът на предна лява врата бил все още отворен.
Тогава бившият съпруг се появил до нейната кола силно разярен, афектиран, без да
видима причина за това и започнал да я дърпа за косата, отскубнал кичур коса от
задната част на тила и, обиждал я и отправял заплахи - „Ще видиш какво ще ти се
́
случи“, „Ще ти стопя масълцето“ и др. подобни. Тя го помолила да се махне или ще
извика полиция но той отговорил, че полицаите нищо не можели да му направят, че
имал връзки навсякъде. В този момент хванал лявата ръка и започнал да я усуква
извън отворения прозорец, като не преставал да я обижда в присъствието на детето с
думите „долна мърша“, „боклук“ и др. Изпитала силна болка в ръката, започнала да
вика за помощ и се опитала да излезе извън колата. Отворила вратата и се опитала да
слезе и потърси помощ от хората в близост, свалила си краката на земята, но от страна
на ответника последвал страшен удар в тялото с отворената врата на автомобила,
като продължително време притискал вратата в тялото . Тя пищяла и викала за
помощ. През цялото това време дъщеря им била в колата. Тогава се появил и един
случаен минувач, който паркирал колата си в близост до нейната, който слизайки от
колата и се обърнал към ответника с думите: „Човек, какво правиш? Успокой се! Това
не са хубави работи.“. Едва тогава ответникът се отдръпнал от молителката и тя успяла
да излезе от автомобила. Взела детето и започнала да го успокоява, защото било
видимо разстроено и плачело. Тогава ответникът дошъл, взел детето и чантата с
дрехите и заминал. Веднага се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се,
обяснили и301 да отиде в Пето РПУ – Варна, което и направила. В районното
депозирала жалба, която била препратена във Второ РПУ ОД на МВР-Варна. Посетила
Спешния център в МБАЛ „Света Анна“, където направили преглед и рентгеново
изследване за счупване на ръката. Била повикана и във Второ РПУ, където дала
допълнителни обяснения. От водещия проверката полицай узнала, че са иззети и
прегледани записите от видеокамерите на входа на „Пикадили парк“. Във Второ РПУ
на ОД на МВР Варна преписката била заведена под №460000-3627/18.01.2019г. На
следващия ден сутринта била освидетелствана в Съдебна медицина на МБАЛ „Света
Анна“, за което ѝ било издадено Медицинско Удостоверение №1213/19г.
Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по – горе дата – 17.11.2019
год. в гр. Варна, спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника С. Я. Ш. –
физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на побой и психическо насилие, изразяващо се
в отправени вербални обиди: „долен боклук“, „мърша“, „парцал“, „долна курва“, както и
закани срещу живота и здравето и – и настоява да бъдат наложени мерките за защита по чл.
́
5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката Н. Ш., лично и чрез процесуален представител поддържа
молбата си.
В писмен отговор от 12.12.2019 год. ответникът С. Ш. оспорва молбата. Твърди,
че не е извършвал описаните от молителката актове. Не оспорва, че по уговорка
помежду им, на 17.11.2019 год. около 15, 00 часа страните са се срещнали пред входа
3
на „Пикадили парк“ в гр. Варна за да му предаде молителката дрехи за децата, които по
нейна молба щели да останат при него няколко дни, извън определения режим на
лични отношения. Молителката паркирала лекия си автомобил непосредствено до
неговия, той слязъл от колата си и видял, че тя е отворила задната дясна врата на
неговия автомобил, крещяла и обиждала спътничката му (г-жа С.), която седяла на
предната дясна седалка и и нанасяла удари в областта на тила. Ответникът се намесил
́
и издърпал молителката за лявата китка за да я отдалечи от автомобила си. На въпроса
му какво прави тя му отвърнала, че има право да си види детето. След това
молителката грабнала детето, настанила го в своя автомобил и потеглила, след около
50 метра паркирала автомобила си на свободно място на паркинга на комплекса.
Ответникът се приближил до нейния автомобил, прозорецът на вратата към мястото на
шофьора бил свален и молителката, в присъствието на детето, продължавала да крещи
и да сипе обиди към г-жа С., след което слязла от автомобила си и продължила да
крещи истерично на паркинга. В непосредствена близост до автомобила на
молителката стоял непознат мъж, който бил слязъл от своя автомобил и я слушал
възмутено. Молителката спряла да крещи едва когато видяла, че детето било
разстроено и плачело. След това предала на ответника багажа и той заедно с детето се
насочили към неговия автомобил, сред което потеглили.
Предвид изложеното ответникът счита, че не е извършвал никакви актове
спрямо молителката, които да бъдат окачествени като актове на домашно насилие по
смисъла на ЗЗДН. Настоява за отхвърляне на молбата и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото
доказателства – удостоверение за сключен граждански брак; два броя удостоверения за
раждане и препис от решение № 1782/24.04.2019 год. по гр. дело № 15612/2018 год. на РС-
Варна, че страните са бивши съпрузи, сключеният помежду им на 09.06.2010 год.
граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила на 24.04.2019 год. решение по гр. дело
№ 15612/2018 год. на РС-Варна.
От лист за преглед на пациент № 8104/17.1.2019 год. и допълнителен лист за преглед
на пациент, изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД-Варна е видно, че на 17.11.2019 год.
молителката е посетила Спешния център в посоченото лечебно заведение, с оплаквания за
нанесен побой, с вписана диагноза – травма на ръка, травма на крак, травма на глава. След
извършени изследвания и преглед от специалисти не са констатирани данни за черепно-
мозъчна травма, няма данни за неврохирургична патология, не са установени и увреди по
лява гривнена става.
Видно от болничен лист № Е20197115193 от 18.11.2019 год. молителката е била в
отпуск по болест за времето от 18.11.2019 год. до 01.12.2019 год. с диагноза „мозъчно
сътресение“.
От медицинско удостоверение № 1213/2019 год., изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД –
Варна е видно, че при извършен на 18.11.2019 год. преглед на молителката са констатирани
синкаво кръвонасядане с овална форма с размери 2/1 см. по предно външната повърхност на
лявото бедро, в долната трета; по предната повърхност на лявата подбедрица, в долна трета
е констатирано бледовато синкаво кръвонасядане с овална форма и размери около 5/4 см; по
предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица, в средна трета е усатновено мораво-
червеникаво кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър от около 6 см. Описаните
4
травматични увреждания – кръвонасядания по долните крайници – са в резултати на удари
или притискане с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните
време и начин. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
Към молбата на Н.Б.А. – Ш. за защита от домашно насилие е приложена декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е декларирала, че на 17.11.2019 год. в гр. Варна,
пред „Пикадили парк“ спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето С. Я. Ш. с
постоянен адрес адрес в гр. Девня. Актът на домашно насилие се състои във физическо
насилие – нанасяне на побой, както и психическо насилие, изразяващо се във вербални
обиди: „долен боклук“, „мърша“, „парцал“, „долна курва“, както и закани и заплахи срещу
живота и здравето и.
́
От заключението на съдебно-медицинската експертиза от 18.05.2020 год., неоспорена
от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на
вещото лице в съдебно заседание се установява следното: При проведения клиничен преглед
на 18.11.2019год. на Н.Б.А.-Ш. са установени описаните в медицинско удостоверение №
1213/2019 год., изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна травматични увреждания. Такива
травматични увреждания се получават в резултат на действието на твърди, тъпи предмети.
Такива биха могли да бъдат получени при притискане на долните крайници с вратата на
автомобил, при което освидетелстваната е поставила долните си крайници в позиция на
опит за излизане от автомобила. В този смисъл същите биха могли да бъдат получени по
начин посочен от А.-Ш.. Тези травматични увреждания са повърхностни, не обуславят
реално разстройство на здравето и в този смисъл правилно са квалифицирани като
определящи чувство на болка и страдание. При проведените клинични прегледи в Спешен
сектор на МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД са установени оплаквания от болки в областта на
лявата гривнена става. От проведените образни изследвания не са установени травматични
увреждания на костите, които я образуват. Дадени са указания за покой, лечение с
противовъзпалителни средства и студени компреси. Тези обстоятелства дават основание да
се предполага контузия на лявата гривнена става в леките степени, каквато симптоматика
в проведения клиничен преглед на следващия ден не е установена. В този смисъл следва да
се приеме, че такава контузия не е обусловила реално разстройство на здравето и следва да
се квалифицира като обуславяща чувство на болка и страдание. Проведеният консулт с
неврохирург не е установил анамнестични и клинични данни за наличие на черепномозъчна
травма, което не обяснява реалното значение на издадения впоследствие болничен лист с
диагноза „Мозъчно сътресение". Такава констатация предполага наличие на анамнестични
данни за удари в областта на главата, зашеметяване или загуба на съзнание, наличие на
оплаквания от главоболие, виене на свят, гадене, повръщане, светобоязън, намалена
работоспособност и други, каквито неврохирургът не е установил. Реално е възможно
подобни оплаквания да се дължат на установеният в миналото „Синдром на
вертебробазиларната артериална система", каквито оплаквания съществуват при
заболявания с подобен характер. Установените в миналото „Гастродуоденит" и „Мозъчно
сътресение с церебрастенен синдром", нямат отношение към инцидента от 17.11.2019год.
От изслушания във въззивната инстанция запис от обаждане на тел. 112 от на
17.11.19 г. в 15:17 часа, регистриран в АИС на РСП на Националната система 112 с
електронен картон с № ********* (файл *********.jpg) е видно, че молителката се е
обадила на тел. 112 и е съобщила, че е била нападната от бившия си съпруг пред „Пикадили
парк“ – дърпал я за косата, ритници, бутал я е с вратата на колата, обиждал я, че е мърша и
да внимава какво прави. Обяснява на оператора, че идеята (целта) на срещата с бившия и
́
съпруг била да му даде багаж за децата, при което видяла, че той е в колата с любовницата
си.
От виедозаписите, снети от охранителните камери на „Пикадили парк“ – Варна,
приобщени към делото, изгледани от въззивния съд, съгласно чл. 204 ГПК, се установява
следното: в 15:06:57 часа (файл № *********/17.11.2019 год. с начален час на записа
5
15:04:54 часа на CD с надпис „K 2“ и файл със заглавие „parkmart“ на CD с надпис „K 1“) се
появяват два черни автомобила, спират един до друг на пешеходна пътека, тип „зебра“ пред
входа на „Пикадили парк“. От единия автомобил слиза ответникът, а от другия –
молителката; ответникът отваря капака на багажника на своя автомобил, а молителката
отваря задната дясна врата на неговия автомобил, навежда се към задната седалка, след
което внезапно извършва рязко движение напред с дясната си ръка към предната дясна
седалка във вътрешността на автомобила, след това измъква детето с дясната си ръка, в този
момент ответникът хваща молителката за лявата ръка и я издърпва към себе си, детето слиза
от автомобила, молителката го придърпва към себе си с дясната си ръка; молителката заедно
с детето влиза на шофьорското място в собствения си автомобил, слага детето до себе си,
автомобилът на молителката потегля, а ответникът отваря и затваря багажника на своя
автомобил и тръгва пеш напред.
На записа на файл № *********/17.11.2019 год. от CD с надпис „K 2“ с начален час на
записа 14:21:48 часа (с ракурс отгоре), се вижда, че в 14:28:52 часа се появяват два
автомобила и спират частично на пешеходната пътека. От колата стояща вляво на кадъра
слиза мъж (ответника), а от колата вдясно на кадъра – жена (молителката), насочва се към
съседната кола (тази вляво) и отваря задната дясна врата; подава дясна ръка напред и
внезапно я насочва напред към предната седалка, в този момент ответникът издърпва
молителката за ръката. Тя влиза в своята кола заедно с детето и незабавно потегля напред,
извършва маневра и паркира на свободно място на паркинга в дъното на кадъра. В 14:30:12
часа ответникът се насочва към колата на молителката, преминава пеш и отива до
паркиралата кола, насочва се към мястото на шофьора (предната лява врата) на автомобила
на молителката, към отворения прозорец на шофьорската врата, вижда се, че ответникът е
наклонен (наведен) напред към отворения прозорец на шофьорската врата, виждат се и
движения на наведеното му тяло, което променя позицията си наляво и надясно. Действията
на шофьора не се виждат. Друг автомобил спира пред паркиралите коли - перпендикулярно
на автомобила на молителката. След това се забелязва промяна в поведението на ответника,
който е изцяло наклонен (наведен) напред и като че ли се подпира на шофьорската врата на
автомобила на молителката, двамата влизат във физически контакт, следва движение на
дясната ръка на ответника към шофьора и отваряне на шофьорската врата на автомобила,
следва много силно съприкосновение на ответника с предната лява врата на автомобила и
реакция от страна на молителката с ръце от седнало положение. След това молителката
излиза от автомобила си, а от спрелия перпендикулярно автомобил излиза мъж. Първо
ответникът, а след него и молителката тръгват към мъжа, след което молителката се връща и
сяда в автомобила си, на шофьорското място, а ответникът остава прав до мъжа, управлявал
паркиралия пред тях автомобил. На записа на файл с № *********/17.11.2019 год. с начален
час на записа от началото на файла до третата минута, в горния ляв ъгъл на кадъра се вижда
паркиран черен автомобил, частично стъпил на пешеходната пътека (автомобила на
ответника). Покрай паркиралите автомобили преминава ответникът, носи дете на ръце
(дъщерята на страните). Приближава автомобила си, отваря задната дясна врата, оставя
детето вътре, качва се в автомобила и потегля.
От съдебно удостоверение № 62401/11.09.2020 год., изд. от ОС-Варна, търговско
отделение, е видно, че в ОС-Варна е образувано търговско дело № 1576/2019 год. по описа
на ОС-Варна със страни: община Девня, представлявана от кмета на общината С. Я. Ш.
срещу „4Б Солар“ ЕАД- Варна, представлявано от изпълнителния директор Б.З.А.. Към
удостоверение е приложено копие от исковата молба, въз основа на която е образувано
горното търговско дело. От съдържанието на исковата молба е ведно, че е предявен иск за
разваляне на договор, скл. между община Девня и „4Б Солар“ ЕАД - Варна, с цена на иска
53 400 лева.
В показанията си свидетелят Б.З.А. (баща на молителката) заявява, че дъщеря му
споделила с него за инцидента по телефона. Бил извън Варна когато тя му се обадила (между
15: 00 и 15:30 часа), била силно разстроена, плачела и му казала, че ответникът я е бил.
6
Свидетелят и казал да се обади този път на тел. 112, защото това било поредното
́
посегателство над нея и защото си помислил, че отново е пребита от бой, както предния път,
когато не подала жалба, понеже така я убедили със съпругата му. След час, когото
наближил, разбрал от нея, че е в Пето РПУ и отишъл да види какво се е случило.
Молителката била силно разтревожена, била психически много зле, плачела непрекъснато,
дори полицаите я успокоявали, давали и вода. По ръката имало следи от държане, по
́
краката, върху белия панталон имало черни следи на средата между ходилото и коляното,
и на двата крака. Свидетелят я попитал дали ответникът я е ритал, а тя му отвърнала, че я
притискал с вратата, обяснила му, че искала да слезе от колата, а ответникът щял да и счупи
́
краката.“. Попитал я дали е викала за помощ, а тя му отвърнала, че е викала но никой не
реагирал, само спрял един човек, направил забележка на ответника и с това приключило. В
РПУ –то следовател разговарял с молителката, разговорът продължил 2-3 часа. След това
разбрали, че молителката трябва да отиде във второ РПУ, но дежурният ги посъветвал тъй
като тя била в тежко положение, първо да минат през „Бърза помощ“, да и дадат
́
успокоителни и да я прегледат. В „Бърза помощ“ чакали доста време, около три часа, след
като я прегледали, отишли във Второ РПУ – към 9 ч. вечерта, приключили около 12 часа
вечерта.
В показанията си свидетелката А.Р. С. (която според изявленията на ответника е във
фактическо съжителство с него, и която води дела срещу молителката от наказателно-частен
характер) заявява, че със страните били дългогодишни семейни приятели. След раздялата
между страните, прекратила отношенията си с молителката. Твърди, че със С. Ш. са в
приятелски нормални чисто човешки отношения, че тя също има дете. Детето на
свидетелката и децата на страните се познават и се търсят за да са заедно. На 17 ноември,
около 15.00 часа свидетелката била на долния изход на „Пикадили парк“ в автомобила на
ответника, седяла на предна дясна седалка. В колата била и дъщерята на страните – Б.-Е..
Ответникът имал среща с бившата си съпруга, за да вземе багаж за децата, които били при
него. Спрели около 15, 00 часа на долния изход, секунди след това успоредно до тях
паркирала молителката, спряла за секунди и малко след това дала леко назад, тъй като
видяла, че свидетелката е в колата, заедно с бившия и съпруг. Молителката слязла от
́
автомобила, като оставила вратата си отворена, така че вратата на свидетелката да бъде
залостена; отворила задната дясна врата и казала на дъщеря си: „Слизай от колата, с този
боклук нямаш работа“ и в този момент започнала да удря свидетелката, както и да я обижда,
ударила я веднъж или два пъти. След като свидетелката извикала, ответникът издърпал
молителката, в този момент молителката издърпала детето, качила го в своя автомобил и
потеглила, паркирала на разстояние 20 – 50 метра по-напред. Ответникът продължил след
автомобила пеша, бил видимо спокоен. Свидетелката не знае какви реплики са си
разменили страните, след като ответникът отишъл до автомобила на молителката; освен
жестикулиране, друго не е видяла. Имала пълна видимост, тъй като улицата била
абсолютно права. Не е направило впечатление ответникът да е афектиран и разярен, не е
видяла ответникът да дърпа молителката за косата, не е видяла да я хваща за лявата ръка и
да я усуква, въпреки че стъклото било свалено. Имало спрял автомобил, не помни, дали
малко по-напред или назад. Жена не е видяла, заявява, че е видяла мъж, но не е сигурна дали
той се е намесил да разтървава страните, защото не е забелязала да има физическо сдърпване
между тях. Не е видяла ответникът да нанася удар с вратата и да притиска молителката с
вратата. Малко след това ответникът взел детето, както и една торба, качил го на задната
седалка, сложил торбата там и потеглили. Подминавайки автомобила на молителката,
същата говорела по телефона.
В показанията си свидетелят И.Д.Е., без родство и дела със страните, водач на лекия
автомобил, спрял перпендикулярно на автомобила на молителката според записите от
охранителните камери, обсъдени по - горе, заявява, че преди инцидента не е виждал
страните по делото и не ги познава. Инцидентът бил около Нова година. Свидетелят чул
женски вик, не вик, а говорене на по-висок тон. Направило му впечатление, обърнал се и
видял, че страните си говорят на висок тон, след което разбрал, че вероятно е семеен
7
скандал. Послушал, обърнал към ответника и му казал: „Обществено място е, не е нормално,
не е прилично да се говори така“, той отговорил: „Какво ме интересува, няма смисъл да
говорим повече“, а свидетелят помислил, че говори на него, затова го попитал: „На мен ли
говорите?“, а ответникът ме отвърнал, че не говори на него. Освен да се карат, свидетелят
друго не е възприел, просто страните си говорели на висок тон. Молителката била в колата,
а ответникът стоял до вратата. Свидетелят не е видял ответникът да се надвесва от
прозореца и да хваща жената. Бил извън колата, но възприел само говорене на висок тон,
карали се, затова направил забележка, разбрал, че става въпрос за семеен скандал.
Госпожата казала: „Това е кметът на Девня. Вижте го!“, само това. Обидни думи от мъжа
към жената категорично не е чул. Чул, че става въпрос за децата, чул някакво женско име,
изречено от молителката, говорело се за друга жена. Молителката през цялото време стояла
в колата, не е излизала. Когато свидетелят си тръгвал, ответникът също се обърнал и
тръгнал, не носел нищо. Гласът на ответника почти не чувал, а чувал само гласа и виковете
на дамата. Тя стояла на седалката, била обърната с лице към вратата, тоест, за слизане, а
ответникът бил отвън до вратата. Визуално били на метър разстояние един от друг.
Категорично не е чул от ответника: „Ще ти стопя масълцето, долна мърша, боклук!“
„Навсякъде имам връзки, ще видиш сега какво ще ти се случи!“. Не е видял ответникът да
хваща лявата ръка на дамата и да я усуква извън прозореца. Не е видял дамата да изпитва
силна болка и да вика за помощ, не е видял нищо такова, чул виковете и затова се обърнал.
Не е видял молителката да отваря вратата и да слиза да търси помощ; не е видял да си сваля
краката на земята, заявява, че е била седнала в автомобила. Не е видял ответникът да нанася
удар с отворената врата на автомобила нито в тялото на молителката, нито в краката и; не е
́
видял и ответникът продължително да натиска вратата в тялото на молителката; не е
възприел тя да вика и пищи за помощ, виковете, които чул били говорене на висок тон „…
истерично се викаше“. Свидетелят заявява, че бил извън колата си с гръб към страните и
това което го накарало да се обърне било истеричните викове на молителката: „Това е
кметът на Девня.“
Съдът кредитира изцяло показанията на Б.А., тъй като показанията му са
непротиворечиви и последователни, същите са в резултат на негови лични възприятия,
намират пълна опора в писмените доказателства – обсъдените по – горе медицинско
удостоверение № 1213/2019 год., изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна и съдебно
медицинската експертиза, а също и поради това, че по делото няма нито едно доказателство,
което да е в опровержение на изнесеното от свидетеля.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.Е., тъй като същите се опровергават
от останалите доказателства – установеното от записите от охранителните камери, обсъдени
във връзка с медицинските документи и съдебно-медицинската експертиза. От записите е
установено, че след като свидетелят спира със своя автомобил перпендикулярно на
автомобила на молителката, той остава в автомобила си и едва след съприкосновението на
ответника с предната лява врата на автомобила и реакцията от страна на молителката с ръце
и излизането и от автомобила (т. е., след физическия контакт между страните и блъскането
́
от страна на ответника на вратата на автомобила в краката и тялото на молителката)
свидетелят излиза от своя автомобил и (с решителна походка) се отправя към страните.
Горното е в противоречие с изнесеното от свидетеля, че бил извън колата си с гръб към
страните и това което го накарало да се обърне към тях били истеричните викове на
молителката.
Отделно от това свидетелят заявява, че през цялото време страните са били на около
метър разстояние един от друг – ответникът отвън до автомобила на молителката, а
молителката – вътре в автомобила си. Това се опровергава от записите от охранителните
камери, от които е установено, че след като свидетелят е спрял автомобила си и е възприел
случващото се между страните, ответникът е бил в непосредствена близост до автомобила
на молителката, подпрян на шофьорската врата, след което страните влизат във физически
контакт, последвалото отваряне на шофьорската врата на автомобила, силното
8
съприкосновение на ответника с предната лява врата на автомобила (блъскането на вратата
в краката и тялото на молителката), реакцията от страна на молителката с ръце от седнало
положение – които именно действия от страна на ответника са предизвикали и излизането
на свидетеля от неговия автомобил и насочването му към страните с очевидното намерение
да се намеси и прекрати случващото се.
На следващо място свидетелят заявява, че докато е бил там молителката през цялото
време е стояла в колата и не е излизала. В опровержение на изнесеното от свидетеля, от
записите от охранителните камери е установено, че непосредствено след като свидетелят
излиза от автомобила си и се отправя към страните и ответникът се насочва към свидетеля,
молителката също слиза от автомобила си и тръгва към свидетеля и малко след това се
връща и отново влиза в автомобила си. Сериозно несъответствие има и между изнесеното от
свидетеля, че той и ответникът са си тръгнали почти едновременно и установеното от
записите, че свидетелят потегля с автомобила си няколко минути преди ответника.
Поради изложеното настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля И.Д.Е.
и не гради въз основа на тях никакви фактически изводи.
По отношение на показанията на свидетелката А. С., съдът кредитира същите в частта
им относно факта, че е била ударена от молителката докато е седяла в автомобила на
ответника, както и относно последвалата намеса на ответника, който хванал молителката за
ръката и я издърпал по – далеч от автомобила, тъй като показанията и в тази част се
́
подкрепят от записите от охранителните камери. Показанията и в които тя заявява, че освен
́
жестикулиране, друго не е видяла, не е възприела физически контакт между страните, не
следва да бъдат кредитирани по следните съображения: Съгласно установеното от записите
от охранителните камери разстоянието между автомобила на ответника, в който се е
намирала свидетелката и автомобила на молителката, е около 40-50 метра, автомобилът на
свидетеля Е.Е. е бил спрян между свидетелката и страните, а ответникът е бил в
непосредствена близост до автомобила на молителката (в един момент тялото му е било
подпряно на шофьорската врата на автомобила и), поради което и свидетелката не е имала
́
достатъчно добра видимост за да възприеме ясно ставащото. Ако се приемат за достоверни
показанията и, че е имала добра видимост и е видяла всичко, което се е случило между
́
страните, то показанията и в тази части се опровергават от записите от охранителните
́
камери, от които е установено, че ответникът е бил наклонен (наведен) напред към
отворения прозорец на шофьорската врата на автомобила на молителката, установени са
движения на наведеното му тяло наляво и надясно, както и че страните влизат във
физически контакт, отварянето на шофьорската врата на автомобила на молителката,
силното съприкосновение на ответника с предната лява врата на автомобила и реакцията от
страна на молителката с ръце от седнало положение.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата е подадена от лице, което е бивш съпруг на извършителя, в месечния срок от
твърдяните да са извършени от ответника актове на домашно насилие против молителката и
е процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН
молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН
той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо, психическо и емоционално
9
насилие следва да е извършен с цел да накърни телесния или психически интегритет на
пострадалото лице.
От коментираните по – горе записи от охранителните камери, обсъдени във връзка с
писмените доказателства – лист за преглед на пациент № 8104/17.11.2019 год. и
допълнителен лист за преглед на пациент, изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД-Варна,
медицинско удостоверение № 1213/2019 год., изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, със
съдебно медицинската експертиза и с показанията на свидетеля Б.А., настоящият състав
приема, че от ответника спрямо молителката е извършен твърдяния в молбата акт,
съставляващ акт на домашно насилие, а именно – осъществено физическо насилие,
изразяващо се блъскане на вратата на автомобила на молителката върху краката и и
́
притискане на тялото и с вратата на автомобила. В тази насока са, както се посочи по – горе,
́
записите от охранителните камери, от които е установено, че след като ответникът и
молителката влизат във физически контакт, шофьорската врата на автомобила на
молителката се отваря, след което следва много силно съприкосновение на ответника с
предната лява врата на автомобила и реакция от страна на молителката с ръце от седнало
положение.
В подкрепа на горния извод са и писмените доказателства, обсъдени съвкупно със
записите от охранителните камери – лист за преглед на пациент № 8104/17.11.2019 год. и
допълнителен лист за преглед на пациент, изд. от МБАЛ „Света Анна“ АД-Варна, в първия
от който е вписана и травма на крак, медицинско удостоверение № 1213/18.11.2019 год., изд.
от МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, установяващо травматични увреждания на ответницата
– кръвонасядания по долните крайници (две на левия крак и една на десния), които а в
резултати на удари или притискане с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се
получат по указаните време и начин.
В тази насока са и показанията на свидетеля Б.А., ценени при условията на чл. 172
ГПК и кредитирани от съда като достоверни, предвид изложените по – горе в мотивите на
настоящото решение съображения, от които е установено, че същият е възприел състоянието
на дъщеря си същия ден, и на когото тя е споделила, че ответникът е блъснал вратата на
автомобила в краката и, като и че искала да слезе от колата, а ответникът щял да и „счупи
́́
краката“.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я да оборват, тъй като по
съществото си тя представлява частен документ. В случая доказателствената сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не само, че не е опровергана, а обратно – ангажираните от
молителката доказателства са изцяло в подкрепа на молбата и декларираното в декларацията
́
относно осъщественото спрямо нея от ответника физическо насилие. Доказателствената
сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е опровергана и по отношение на
декларираното в нея, че спрямо молителката е осъществено и емоционално насилие,
изразяващо се в отправени вербални обиди: „долен боклук“, „мърша“, „парцал“, „долна
курва“.
Поради изложеното съдът приема, че е проведено нужното главно и пълно доказване
на твърденията на молителката за упражнено от ответника спрямо нея домашно насилие –
физическо насилие, изразяващо се в блъскане на вратата на автомобила на молителката
върху краката и и притискане на тялото и с вратата на автомобила, в резултат на което са и
́́́
нанесени и травми по двата крака, както и емоционално насилие, изразяващо се в отправени
вербални обиди: „долен боклук“, „мърша“, „парцал“, „долна курва“.
Твърдяният в молбата за защита от домашно насилие акт, при който ответникът
хванал молителката за ръката (за лявата китка), издърпал я и я отдалечил от автомобила си,
описан по горе, не съставлява акт, който да бъде окачествен като акт на домашно насилие,
10
тай като макар и съзнателен, не е извършен с цел да накърни телесния интегритет на
молителката, а с цел да попречи на молителката да нанася удари върху свидетелката А. С..
Въз основа на изложеното съдът намира, че на дата 17.11.2019 год. в гр. Варна спрямо
молителката Н.Б.А.-Ш. е осъществено от страна на ответника С. Я. Ш. домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а именно: физическо насилие, изразяващо се в блъскане на
вратата на автомобила на молителката върху краката и и притискане на тялото и с вратата
́́
на автомобила, в резултат на което са и нанесени травми по двата крака, както и
́
емоционално насилие, изразяващо се в отправени вербални обиди: „долен боклук“,
„мърша“, „парцал“, „долна курва“.
По тези съображения настоящият състав счита, че молбата на Н.Б.А.-Ш. против С. Я.
Ш. за защита от домашно насилие е основателна и подлежи на уважаване, както правилно е
прието и в обжалваното решение.
Оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на решението, тъй като било
постановено при неправилна преценка и анализ на доказателствата, настоящият състав
намира за неоснователни.
Според чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита са
допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс. Съгл. ал. 2
доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и: 1. протоколите,
докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари,
както и от психолози, консултирали пострадалото лице; 2. (в сила от 01.01.2020 год.)
документите, издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за
социалните услуги; 3. декларацията по чл. 9, ал. 3. В ал. 3 на чл. 13 от ЗЗДН е предвидено, че
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Както се посочи, декларираното в депозираната в съответствие с чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
молителката Н. Ш. декларация относно извършеното от ответника спрямо нея физическо
насилие изцяло се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (писмени и
гласни), които обсъдени в съвкупност и в тяхната взаимна връзка обосновават извод за
извършен от ответника спрямо молителката акт на физическо насилие, описан по–горе.
Дори и да бъде игнорирана обсъжданата декларация, то останалите, ангажирани от
молителката доказателства установяват в необходимата степен извършения от ответника
спрямо молителката акт на физическо насилие, както правилно е прието и в обжалваното
решение.
Оплакванията в жалбата, че неправилно са анализирани представените по делото медицински
документи, като са игнорирани оспорванията и възраженията на ответника относно тези писмени доказателства и
не е отчетено, че в медицинските документи, съставени непосредствено след твърдяния от молителката акт на
насилие, липсва отбелязване тя да има белези на насилие, а напротив – отбелязано е, че състоянието и е добро, са
́
неоснователни. В лист за преглед на пациент № 8104/17.1.2019 год., изд. от МБАЛ „Света
Анна“ АД-Варна е вписано травма на ръка, на крак, на глава, констатирано и от експерта,
депозирал заключението на СМЕ. Никъде в медицинските документи, съставени непосредствено
след твърдяния от молителката акт на насилие, обсъдени по – горе, няма отбелязване или констатация, че
състоянието на молителката е добро.
Като съобрази вида и характера на конкретните актове, чрез които е осъществено
домашното насилие, изразяващи се във физическо и емоционално насилие спрямо
молителката, тяхната интензивност, като съобрази и влошените отношения между страните,
съдът намира, че мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН спрямо
ответника са подходящи.
Относно срока, за който да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът
11
съобрази от една страна не особено високата интензивност на конкретните актове, чрез
които е осъществено физическото насилие спрямо молителката, а от друга – поведението на
самата молителка, която, удряйки свидетелката С., е провокирала и последващите действия
на ответника, ескалирали във физическа разправа с молителката.
Поради изложеното настоящият състав намира, че мярката по чл. чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН, следва да бъде наложена за срок от шест месеца.
Горното налага решението в частта му, с която мярката мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН е наложена за срок от 12 месеца да бъде изменено относно срока, за който е наложена
и същата да се наложи за срок от шест месеца.
На основание чл. 17, ал. 5, изр. последно от ЗЗДН, следва да се издаде нова заповед.
В останалата обжалвана част решението е правилно е следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на молителката (ответник по жалбата) следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 400 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 2959/08.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19217/2019
год. на РС-Варна, в частите, с които:
1) С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня Е ЗАДЪЛЖЕН, на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие над Н.Б.А. – Ш. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, ж. к. „Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап.
15;
2) на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня Е ЗАБРАНЕНО, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да доближава на разстояние по-малко от 100 метра (сто метра) Н.Б.А. –
Ш. ЕГН **********; жилището , находящо се на адрес: гр. Варна, К. К. „Златни пясъци“,
ж. к. „Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап. 15 и местоработата , находяща се на адрес: гр. Девня,
кв. „Химик“, ул. „Хемус“ № 15;
3) на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня е наложена глоба, на основание чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН, в размер на 200 лева (двеста лева);
ИЗМЕНЯ Решение № 2959/08.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19217/2019 год.
на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО СРОКА за който на С. Я. Ш. ЕГН ********** от
гр. Девня Е ЗАБРАНЕНО, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да доближава на
разстояние по-малко от 100 метра (сто метра) Н.Б.А. – Ш. ЕГН **********; жилището ,
находящо се на адрес: гр. Варна, К. К. „Златни пясъци“, ж. к. „Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап.
15 и местоработата , находяща се на адрес: гр. Девня, кв. „Химик“, ул. „Хемус“ № 15, като
ОПРЕДЕЛЯ СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН;
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита № 133/08.07.2020 год., изд. по гр. дело № 19217/2019
год. по описа на РС-Варна;
12
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 17, ал. 5, изр.
последно от ЗЗДН и същата да се връчи на страните.
ОСЪЖДА С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня, кв. Девня, бл. 4, вх. А, ап. 15, да
заплати на Н.Б.А. – Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, ж. к.
„Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап. 15, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 17, ал. 5
ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13