РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ в публично заседание
на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
Секретар:Гергана И. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111734 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на детето А. Б., чрез неговия
законен представител Г. Й. против С. Б.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща.
Родителите не живеели заедно. Детето и майката изпитват големи финансови
затруднения поради нарастващите потребности на детето, както и поради всички
други обичайни нужди. Бащата не осигурявал никакви средства. Претендира се
издръжка в размер на 250лв. месечно, както и 250 лева месечно за едногодишен период
преди подаването на исковата молба.
Иск с правната квалификация чл.144 вр. чл. 139 от СК.
В срока за отговор не е постъпил такъв. Ответникът не се явява и в съдебно
заседание.
Беспорно по делото е, а и от представения по делото препис от Удостоверение за
раждане се установява, че А. Б. е дете на Г. Й. и С. Б..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Относно доходите на родителите от справка в ТД-НАП П. се установява, че
бащата работи месечното му трудово възнаграждение възлиза на около 800 лева, а на
1
майката около 650 лева.
От разказа на свидетеля Т. се установи, че той живее с майката на семейни
начала от 2011г., когато детето е било на ****. Оттогава никога биологичния баща не е
проявявал никаква грижа за дъщеря си, като нито се е обаждал за празници, не е
правил подаръци и не е давал никаква издръжка. Детето не го познава.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,
ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес
на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 400,00 лева, от
които минимум 180лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, медицински грижи,
извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от
майката и тя полага ежедневни грижи за него. Освен това, от гласните и писмени
доказателства се установи, че А. ходи на училище в П. и на различни извънкласни
дейности, като само уроците по пиано струват 35 лева месечно. Поради значимото и
установено обстоятелство, че ответникът не полага изобщо непосредствени грижи,
съдът намира, че следва бащата да поеме по – голям дял от издръжката на момичето,
чийто справедлив размер възлиза на 450 лева месечно. Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява 250 лева месечна издръжка на детето, а
останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за
фактическото отглеждане.
Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения
размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се
дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от
възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма
2
задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно
средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от
съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия
размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на
издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна
издръжка не би затруднила бащата.
Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за
сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.09.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважена и претенцията за периода от 15.09.2019г. до 14.09.2020г.
Установи се, че родителите не са живели заедно в този период и бащата не е заплащал
издръжка за детето си. Възможностите на родителите, както и нуждите на детето не са
претърпели съществена промяна в този минал период от време, поради което и следва
издръжката да бъде определена в същия размер от 250 лева месечно. Съгласно нормата
на чл. 149 СК издръжка за минал период от време може да се търси до една година
преди предявяване на иска.
С оглед изхода на спора на и заявената претенция на ищцовата страна следва да
се присъдят направените разноски по делото, възлизащи на 500 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 360 лв.,
изчислена върху тригодишния платеж на присъдената издръжката.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Ето защо и съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. Б., с ЕГН **********, да заплаща на детето А. С. Б., с
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Г. С. Й., с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба –15.09.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
3
месечна вноска.
ОСЪЖДА С. Б. Б., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 260 лева
представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА С. Б. Б., с ЕГН ********** да заплати 250 лева месечна издръжка на
детето А. С. Б., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Г. С.
Й., с ЕГН **********, считано от 15.09.2018г. до 14.09.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА С. Б. Б., с ЕГН ********** да заплати на А. С. Б., с ЕГН**********
чрез неговата майка и законен представител Г. С. Й., с ЕГН ********** направените
разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./___________
4