Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград,
22.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 161 по описа на Съда за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 3100/2019 от 21.01.2020 година на И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска” в
Главна дирекция „МРР” при Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция
„Митници”,
в частта, с
която на М.А. (Mustafa Arabaci), роден на *** ***, Република Турция от Република Турция, със
съдебен адрес:***№ 2, чрез адвокат Д.П., за нарушение на чл. 18,
ал. 1 (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 14а, ал. 1 от Валутния
закон (ВЗ), вр.чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри
по чл. 10а от ВЗ (Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година),
на основание чл. 20, ал. 1
от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) са
отнети в полза на Държавата златни изделия – златни гривни – 8
броя, златен медальон без накрайник от 3.50 гр. и златни медальони без
накрайник – 3 броя всеки от по 5.25 гр., с общо количество 200.65 гр. (пункт
І).
В останалата си част по пункт ІІ и по пункт ІІІ, НП е
влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Жалбоподателят
М.А. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.П., моли за отмяна на
процесния акт в
посочената част по пункт І, тъй като бил
неправилен, незаконосъобразен и нищожен – разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ
била отменена, поради което следвало да се приложи по – благоприятния закон на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят
М.А., не се
явява. С Писмена молба адвокат Д.П. иска от Съда да отмени атакувания
акт в обжалваната част на основанието, посочено в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство. Претендират
се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска” в
Главна дирекция „МРР” при ЦМУ на Агенция „Митници”, редовно призовани на
посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Е.Г., която сочи че нарушението е безспорно доказано, но предоставя
на преценката на Съда приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Не се претендират
разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 13.08.2019
година около 09.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област
Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, от Република Турция влиза
в страната ни (Република България) на път за Република Австрия, лек автомобил
марка „БМВ” с австрийски регистрационен номер SR435CO, управляван от турския гражданин М.А.. В автомобила
пътуват още три лица.
Според създадената инфраструктура и организация на МП
„Капитан Андреево” на трасетата за влизане и излизане, в близост до линията за
митнически контрол има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително и английски, немски, руски, френски, турски,
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират
носените от тях стоки, включително златни изделия, и валута над определени
размери. Това обстоятелство е ноторно известно, като сведения за същото дава в
показанията си и свидетеля Ц.С.М.. Действията във връзка с редовния митнически
контрол спрямо жалбоподателя М.А., са осъществени от свидетеля К.Н.Д., който
приканва устно на турски език, който владее говоримо (дотолкова че да зададе въпроса
и да разбере отговора), лицата да декларират носените от тях стоки, лични вещи
и валутни ценности, поставяйки им конкретен въпрос в този смисъл. На тази
покана и въпрос от негова страна, получава отрицателен отговор също на турски
език, като лицата, включително жалбоподателят М.А. заявяват, че нямат и не обявяват
каквито и да е вещи, подлежащи на деклариране.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) е извършена митническа проверка на автомобила и на багажа на пътниците,
при която са открити в чанти, намиращи се до резервната гума и до акумулатора,
недекларираните златни накити (изделия от жълт метал), които не са декларирани
по установения ред. Същите представляват гривни и медальони и се указва, че са
на жалбоподателя А.. За извършената проверка е съставен Протокол с № 19BG9931Н035236 от същата дата.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия
от М.А., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от
благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист –
златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави
необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице В.Д.Д.,
след анализ и изследването им, установява, че се касае за златни изделия,
представляващи гривни и медальони, окачествява същите, посочвайки съответната
проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение,
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава
изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото
лице индивидуализира конкретно, откритите недекларирани изделия, представляващи
предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение,
определя и тяхната парична равностойност, възлизаща на сумата 16 230.78 лв.
и при единична цена 78.50 лв. за грам/злато проба 916, медальони и 81 лв. за грам/злато
проба 916, други изделия. Експертизата не се оспорва от страните.
В хода на митническата проверка, след констатираното
наличие на носени и недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване
произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя М.А.
на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира такива в
писмена форма, изготвени саморъчно от него на турски език, придружени с
надлежен превод на български език. Последните са приложени към АНП и видно от
тяхното съдържание, обективираното изявление по своя смисъл е с характер на
предпроцесуално признание от жалбоподателя относно собствеността на намерените
златни накити.
При тези фактически обстоятелства, митническият орган
приема, че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата 13.08.2019 година,
К.Н.Д. – „Инспектор”, звено „Капитан Андреев”, отдел „Борба с наркотрафика” към
Южна морска, Дирекция „МРР” в ЦМУ, Агенция „Митници”, съставя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с № 2196 против жалбоподателя М.А..
Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано
правно с административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ - цифрово
вписан, наред с което посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл. 14а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на Министерството на финансите (МФ); а от фактическа страна изразило се
в недеклариране при внос златни изделия, подробно описани в Акта, пред
митническите органи, влизайки в страната ни от Република Турция, с което М.А. е
осъществил състава на нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието). Актосъставителят излага и фактическо
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва -
подробно и намерените укрити и недекларирани изделия от злато, посочвайки
конкретно тяхната проба, видът им, броят и количество - грамаж, съответно и
металът, от който са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада
с посоченото в Заключението на вещото лице. Процесните изделия от злато,
предмет на нарушението, се задържани със съставения АУАН от контролния –
митнически орган. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка № 0161232
от 13.08.2019 година и впоследствие те са предадени за съхранение в склад на Териториална
дирекция Южна морска видно от Приемателно-предавателен протокол от същата дата.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя
М.А., както и на свидетел – Ц.С.М., също митнически служител на МП „Капитан
Андреево”, след което свидетелят М. извършва превод от турски на български език
и обратно. АУАН е надлежно редовно предявен и връчен на нарушителя М.А. –
лично, на дата 13.08.2019 година, когато е изготвен констатиращият акт.
Връчването е удостоверено в Разписка, инкорпорирана в самия документ – надлежно
датирана и подписана от нарушителя, като нарушителят М.А. не вписва в графата,
касаеща възражения такива.
На всичко описано до тук митническият служител Ц.М. е очевидец.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 21.01.2020 година
И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при ЦМУ на
Агенция „Митници”, в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава
обжалваното НП № 3100/2019, с което налага на жалбоподателя М.А., административно
наказание „Глоба” на основание чл. 18, ал. 1 (в редакцията на разпоредбата на
към датата на деянието), вр.чл. 14а, ал. 1 от ВЗ за извършеното нарушение на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ (пункт
ІІ). Също така, на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата
на към датата на деянието) с НП е постановено и отнемане в полза на Държавата
на предмета на нарушението - недекларираните изделия от злато, подробно
индивидуализирани по вид, количество и грамаж в диспозитива на НП – пункт І от
същото. Обжалваното НП е редовно връчено на
посочения с Писмо с вх.№ 32-255872/03.09.2019 година съдебен адрес на жалбоподателя
по пощата с Обратна разписка, на дата 20.02.2020 година. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на качеството на получателя му, а
именно че е получено от А.М.. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 110/04.02.2019
година на Министъра на финансите доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на Началника на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР”. С цитирана
Заповед, наказващият орган по закон - Министърът на финансите, делегира
правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Началниците на Териториалните
отдели „МРР” в Главна дирекция „МРР”, служебно известно е и персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП, както и е представена
Заповед № 1 от 02.01.2020 година. Т.е. И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска”
в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници” се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 12 от ВЗ – Министъра на
финансите по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Представената по делото и приета като доказателство Заповед
№ ЗМФ – 110/04.02.2019 година на Министъра на финансите доказва материалната
компетентност на актосъставителя по отношение на митническите органи.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО
в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се
кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на разпитания по делото
митнически служител – свидетелят Ц.М., са напълно безпротиворечиви и изцяло
кореспондират и се подкрепят от съдържанието на писмените доказателствени
източници, находящи се в АНП и приобщени по надлежния процесуален ред в хода на
съдебното дирене (чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН). Също така са логични,
последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
за които свидетелства. Не се установява посочения свидетел – митнически служител, да има
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Съдът възприема свидетелските показания на посочения
свидетел, изцяло за обективно верни и ги кредитира с доверие, считайки ги за
добросъвестно дадени и непредубени. Основания за критика на показанията на
свидетеля не се намериха, а единствено поради служебното му качество - Инспектор
в Агенция „Митници” към онзи момент и към настоящия, т.е. служител на Агенция „Митници”,
в този смисъл и нейната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
митническа проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията
си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна те
не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на посочения
свидетел са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – М., е и
свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на
нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид,
че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници
при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо,
според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя М.А.,
с оглед установените факти на влизането му в страната, идвайки от Република Турция,
извършването на митническа проверка и намирането на конкретното количество
златни изделия – собственост на М.А. и поставени в чанти до резервната гума и
до акумулатора, както и за бездействието
от страна на жалбоподателя М.А., изразено с дадения отрицателен отговор във
връзка с декларирането. От тук и изводим като доказан отрицателният факт на
недекларирането на тези носени стоки от М.А..
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
С
доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска)
експертиза, т.е. комплексна такава,
назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която
се установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато,
както и тяхната парична равностойност – в общ размер 16 230.78 лв. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство. Доколкото изготвилият я експерт – В.Д.
е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по
чл. 401 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково
и Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен
вестник (за 2019 година), същата безспорно има качеството на вещо лице
по смисъла на Наредба № 2 от 29.06.2015 година за вписването, квалификацията
и възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и няма
основание за каквото и да е съмнение относно
нейната квалификация на специалист - златар, респ. и на
правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. Видно от
последния, тя е включена в
клас 10.„Оценителни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с
благородни метали и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт
и продажба на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована и правилна Оценителната – златарска
експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си
изводи. Заключението на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки
съдържа необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на
експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността
на вещото лице и неговата квалификация. Също така то съдържа обективирано ясно
и точно Заключение с направени изводи по поставената задача,
последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема за формално спазени
правилата и изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно
субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно производство
процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК,
съответно даденото с нея експертно Заключение се явява
валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и
е надлежният способ за оценяването на конкретните стоки и установяването на
тяхната парична равностойност, с оглед вида им на изделия от злато – благороден
метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага.
Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се
пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването
на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране
на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК,
а досежно съдържанието на експертното Заключение – предписания
са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само
съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по
правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от
неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и
състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност
за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от
установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен
негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на
НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване
на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа,
осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл
достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата
специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по
поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и
обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране
на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването
на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или
наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо
в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания
досежно експертизата и участието на вещото лице, съответно и съдържанието на
експертното Заключение са спазени според Съда в контекста на изложените
до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като
възприе и изцяло кредитира експертното Заключение, изготвено в
административната фаза на производството, за определяне вида
и пазарната/парична
стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение.
Като
прецени така
установената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата на депозирането й в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП в обжалваната част – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН)
и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1
от ЗАНН) ефект.
Не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна.
От приложения по делото АУАН се установява, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел – Ц.С.М. – свидетел - очевидец на нарушението и
присъствала при неговото установяване. Ц.М. е подписала съставения АУАН в
посоченото по-горе процесуално качество на свидетел, присъствал при
извършването и установяването на нарушението, и същевременно е удостоверила с
подписа си, в качеството на преводач, извършения превод на Акта. Не е допуснато
нарушение на закона предвид обстоятелството, че в производството по съставяне
на АУАН едно и също лице (Ц.С.М.) е участвало в две процесуални качества. По
аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН
приключва с подписването му от актосъставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, като действията по предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише след като му е бил
преведен на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне. В
този смисъл в производството по съставяне на процесния АУАН лицето Ц.М. е
участвало единствено и само в едно процесуално качество - на свидетел по чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН – свидетел, присъствал при извършването и установяването на
нарушението. В ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която преводачът да е
лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. В конкретния случай с оглед установените по делото
факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод. Дори
и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало
надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то от АУАН се установява, че жалбоподателят
М.А. се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си, както и му е
връчено обжалваното НП на посочения от него съдебен адрес. В съдебно заседание жалбоподателят
М.А. е представляван от адвокат, който излага доводите си в писмен вид с
нарочна Молба. Т.е. лицето е организирало адекватно
защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения,
които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
Липсата на
формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното
производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква
и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след
като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитания свидетел,
че фактически е бил осигурен преводач от турски език на жалбоподателя и такъв
реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително
в административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно
приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване
правата на М.А.,
тъй като актосъставителят Д. е разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия
преводач – свидетеля М., съдържанието на Акта
на говоримия от него език, а именно турски, с което е изпълнено процесуалното
действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съдът приема, че в
случая не е нарушено правото и на защита в административнонаказателния процес.
В случая това право не е накърнено и с оглед обстоятелството, че на територията
на МП „Капитан Андреево” е имало указателни табели, включително и на турски език
относно режима на деклариране.
НП, както и
АУАН са издадени от компетентни органи.
АУАН и НП
са издадени в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото
съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице
процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че номерът на НП съдържа
годината 2019, а НП е издадено през 2020 година. В този ред на мисли Съдът
намира, че номерът на НП не създава никакви впечатления, че то е издадено през
2019 година, тъй като в него изрично е посочена датата му на издаване, а
именно: 21.01.2020 година.
Спазени са и
процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Предвид
факта, че НП в частта му по пункт ІІ е влезнало в сила, Съдът приема за
установено, че жалбоподателят не е изпълнил във връзка с преминаването на
митнически контрол задължението за деклариране на въвежданите (внос) стоки,
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и
от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на
България към Европейския съюз. Налице е и субективният признак от състава на
нарушението. По убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното
административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Съгласно чл. 20,
ал. 1
от ВЗ (действал към датата на констатиране на визираното в
обжалваното НП нарушение), е регламентиран
принципът,
според който предметът
на нарушението при пренасяне през границата на страната на благородни метали,
както и на изделия със и от тях,
се отнема в полза на Държавата.
Към настоящия момент тази
разпоредба е отменена
съгласно § 6 на Закона за изменение и допълнение на ВЗ, обнародван в „Държавен
вестник” (ДВ), брой 14 от
18.02.2020 година. Три дни след обнародването
в ДВ актът влиза в
сила, освен ако в самия закон не е определен друг срок. В случая актът влиза в сила 3 дни
след обнародването в ДВ, тъй като няма определен друг срок, т.е. от 21.02.2020
година.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Настоящият състав намира
че към момента на постановяване на Съдебното решение разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ е отменена. Към момента на отмяната НП не е
влязло в сила, защото е обжалвано.
Отмяната на посочената разпоредба
е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на отнемането в полза на Държавата на предмета на
нарушението, поради което, на основание чл. 63, ал. 1, предложение първо, вр.чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Съдът намира, че следва да отмени НП в обжалваната част само на това основание.
С Определение № 15615/13.12.2018 година по адм.дело №
14291/2018 година на ВАС, Съдът е приел, че в чл. 84 от ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на НПК относно
изземването на вещи в административнонаказателното производство, като в чл. 301, ал.
1, т. 11 от НПК на Съда е възложено при постановяване на
Присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства.
Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса,
а отмяната на НП няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което Съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези
съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на вещите - предмет
на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане, в случая на
задържаните парични средства с Разписка № 0161232 от 13.08.2019 година – на лицето,
от което са иззети – М.А..
По
разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
АНО не претендира юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от който е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 18, ал. 3 е 300 лв.,
тъй като в случая не се обжалва НП в частта, касаеща Глобата, за да се приложи ал.
2 на чл. 18, вр.чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в написване на Жалбата и 2 броя Молби и
представяне на документи за сведение и Списък на разноските, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълк.д.№ 6 по описа
за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300 лв.
Доколкото преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда
на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция
„Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията
е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се намира издателят на отмененото в обжалваната част НП), Съдът намира, че
следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 3100/2019 от 21.01.2020 година на И.Д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при ЦМУ на Агенция
„Митници”,
в частта, с
която на М.А. (Mustafa Arabaci), роден на *** ***, Република Турция от Република Турция, за нарушение на чл. 18, ал. 1 (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, на основание чл. 20,
ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към датата на
деянието) са отнети в полза на Държавата златни изделия
– златни гривни – 8 броя, златен медальон без накрайник от 3.50 гр. и златни
медальони без накрайник – 3 броя всеки от по 5.25 гр., с общо количество 200.65
гр. (пункт
І).
ДА СЕ ВЪРНЕ на М.А. (Mustafa Arabaci),
роден на *** ***,
Република Турция от Република Турция, отнетия в полза на държавата
предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0161232 от 13.08.2019 година,
а именно: златни гривни – 8
броя, златен медальон без накрайник от 3.50 гр. и златни медальони без
накрайник – 3 броя всеки от по 5.25 гр., с общо количество 200.65 гр.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес:
град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47,
ДА ЗАПЛАТИ на М.А. (Mustafa Arabaci), роден на *** ***, Република Турция от Република Турция, сумата от
300 лв., представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото производството, като искането в останалата му част
за разликата от 300 лв. до 800 лв. ОТХВЪРЛЯ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)