Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   13.02.2019 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ІІ възз. граждански състав

на ШЕСТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:   Д.Б.

Прокурор:  ……………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 887 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 1715/09.11.2018г., постановено по гр.д.№1872/2018г. Районен съд – гр. Плевен е осъдил основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, ********ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.********* № **, ет.**, офис **, представлявано от А.П.-управител да плати И.В.Т., ЕГН**********,*** сумата от 10000 евро /частично от 30000 евро/, представляваща сума, получена на отпаднало основание поради разваляне на Предварителен договор от 20.05.2008г, сключен между И.В.Т. *** строй къмпани ООД, изменен с  Анекс №** към него и Договор за заместване в дълг от 03.10.2016г.

Осъдил на основание чл.78,ал.1 ГПК,  ******** ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.****№ **, ет.**, офис **, представлявано от А.П.-управител да плати И.В.Т., ЕГН**********,***, направените деловодни разноски в размер на 2256,00 лв.

Срещу така постановеното решение на Районен съд – гр. Плевен е постъпила въззивна жалба от ******ЕООД гр.П., чрез пълномощника му – адв. Д.П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изяснил делото от фактическа страна, че не е изложил мотиви по направените възражения относно изтекла давност, нищожност на договора за заместване в дълг, че поелото дълга дружество не е било регистрирано към датата на подписване на договора, че договорът не носи подписа на втория управител представляващ заедно и че липсва отбелязване, че дружеството е в процес на учредяване. Твърди си също така, че заместването в дълг е под условие, което не е осъществено. Едновременно с това заявява, че съдът е длъжен да подведе всички факти под правилната правна квалификация и затова да разгледа и всички хипотези на нищожност по чл.26 ал.1 от ЗЗД.  Моли Окръжния съд, да постанови решение по същество, като решението на Районен съд – гр. Плевен бъде отменено изцяло и искът бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като се претендира присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от И.В.Т.,  чрез процесуалния представител – адв. Т.М., в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно. Претендира се присъждане на разноски в настоящето производство.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изложените тези и доводи.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Правилно и в съответствие със събраните доказателства РС-Плевен е установил и изложил фактическата обстановка, която накратко е следната:

Безспорно е и видно от Предварителен договор от 20.05.2008г, сключен между И.В.Т. *** строй къмпани“ ООД, че дружеството се е задължило да прехвърли правото на собственост върху Апартамент № ** в блок на ул.**** № **, етаж ***, със застроена площ 63,37 кв.м., състоящ се от входно антре, спалня, дневна +трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, тераса с посочени граници съгласно архитектуртни проекти, заедно с мазе № *** със застроена площ от 4,04 кв.м. и 10,69 идеални части, а И.Т. се задължила да придобие правото на собственост върху описания обект срещу заплащане на покупната цена, уговорена в приложение 2 в размер на 48403 евро. Уговорен е срок за завършване на обекта  до 30.03.2010г. С Анекс № 2 от 08.07.2010г. страните са уговорили да променят покупната цена от 48403 евро на 44900 евро. Приели са, че са извършени 10000 евро първоначална вноска, 7 вноски по 2000 евро и 4 вноски по 1500 евро или общо в размер от 30000 евро. Уговорено е остатъка от цената в размер на 14900 евро да бъде заплатена при изповядване на сделката след завършване на сградата, като у удължен срокът за това до 01.12.2011г.

Безспорно е и видно от представените банкови допументи за извършени плащания, че И.Т. е заплатила сумата от 10000 евро на „Плевен строй къмпани“ ООД по предварителен договор 20.05.2008г.

Не се спори, че с уведомление от 24.10.2014г., И.Т. е отправила волеизявление до управителите на дружеството „********“ ООД, че разваля договора, поради неизпълнение от тяхна страна. Даден е срок за връщане на сумата на сумата от 30000 евро до 30.12.2015г.

Също безспорно е и видно от Договор за заместване в дълг от 03.10.2016г., че между И.Т. - кредитор, „****“ ООД-поемател и „******“ ООД - пръвоначален длъжник са постигнато съгласие поемателят да замести в правата и задълженията първоначалния длъжник по Договор № **/***г. и Анекс №** към него.

Спорни по делото са въпросите – действителен ли е договорът за заместване в дълг? Налице ли са основания за неговата нищожност, в частност заявените от ответника-въззивник в писмения отговор и въззивната жалба? Дължи ли въззивното дружество заплащането на исковата сума, като такава получена на отпаднало основание?

Основният спорен по делото въпрос се отнася до действителността на договора за заместване в дълг и наведените доводи за неговата нищожност.

Окръжният съд счита, че изложените в тази насока съображения от РС-Плевен са изцяло правилни. Съгласно в чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.“

Договорът за заместване в дълг, сключен между страните не попада в нито една от посочените хипотези. Същият не противоречи на закона и не го заобикаля – надлежно регламентиран е в чл.102 от ЗЗД. С него не се накърняват добрите нрави, тъй като няма пречка едно лице да поеме задължение на друго лице и това не противоречи нито на морала нито на житейската логика. Предметът на договора не е невъзможен, защото дори и да се приеме, че става въпрос за право на строеж, което вече е било продадено на публична продажба, то няма пречка същото да бъде придобито отново от задълженото лице. Доколкото в него е инкорпориран и договор за строителство – касае се за извършване на СМР, с които да се доизгради жилището от страна на новия длъжник, то същите са винаги възможни.

За този договор не се предписва специална форма от закона, затова и писмената форма, в която е сключен е напълно достатъчна за да отговаря на това изискване. Що се касае за липсата на съгласие от страна на замествания длъжник, в какъвто смисъл са и оплакванията в жалбата – че липсва подписа на управителя на „********“ ООД – Х.И., поради факта, че представителството на дружеството е заедно от двамата управители – Х..И. и Г. М. следва да се посочи, че същото не е необходимо, за да се счита договорът валидно сключен. Единственото необходимо съгласие е това на кредитора, съгласно чл.102 ал.1 от ЗЗД. То и това на ответното въззивно дружество са дадени изрично.

Също неоснователни са направените в тази връзка възражения, че към момента на сключване на договора за заместване в дълг 03.10.2016г. поемащото задължението дружество не е съществувало. Действително същото е вписано в търговския регистър на 17.10.2016г., т.е. две седмици след сключване на договора, но е било в процес на учредяване към датата на подписване на договора, което обстоятелство не се оспорва от въззивника. Неотразяването на този факт в договора обаче не може да се приеме, като основание за неговата недействителност. Договарящият от името на дружеството учредител е пренебрегнал задължението си по чл. 69, ал. 1 изр. ІІ-ро от ТЗ, а не въззиваемата ищца, но това неспазване на посоченото изискване не засяга валидността на сделката, чиито последници съгласно чл. 69, ал. 2 от ТЗ са настъпили в правната сфера на новосъздадения търговец с конститутивния ефект на вписването му в търговския регистър.

Неоснователно е и възражението, че договорът за заместване в дълг не е произвел правното си действие, защото е сключен под условие. Съгласно чл.20 от ЗЗД „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.“ В конкретния случай в чл.1 ал.1 от договора за заместване в дълг изрично е посочено, че въззивното дружество замества в правата и задълженията първоначалния длъжник „Плевен строй къмпани“ ООД. Никъде това заместване не е поставено под условие. В чл.1 ал.2 се регламентира ангажимента на новия длъжник да подпише окончателен договор за довършване на гореописания апартамент, което ще стане след прехвърлянето на правото на строеж, а не за поемане на досегашните задължения на стария длъжник.

Ето защо с оглед на всичко казано по-горе, съдът счита,че договорът за заместване в дълг от 03.10.2016г. е действителен, произвел е своето правно действие и ангажира страните по делото с поетите по него ангажименти. Възражението за изтекла погасителна давност е изцяло неоснователно, тъй като от датата на договора до подаване на исковата молба не е изтекъл срок надвишаващ пет години.

Тъй като по делото е установено от заключението на строителната експертиза, че жилището предмет на предварителния договор и анекса, както и на последващия за заместване в дълг не е изградено, то е налице и неизпълнение на задълженията от страна на въззивното длужество, така както са поети с договора за заместване в дълг и първоначалните договор и анекс. По делото няма данни въззиваемата да е отправила извънсъдебно уведомление за разваляне на договора спрямо въззивника. Поради това и следва да се приеме, че това волеизявление е отправено с подаване на исковата молба - 15.03.2018г. С получаването й на 26.04.2018г. то е станало известно на въззивника и следователно, считано от тази дата договорът е развален. Правото да се разваля договор се погасява с петгодишна давност съгласно чл.87 ал.5 от ЗЗД. Тази давност не е изтекла, тъй като договорът за заместване в дълг е с дата 03.10.2016г. С неговото разваляне отпада и основанието, на което са били заплатени паричните суми от страна на въззиваемата – ищца, поради което и дружеството длъжник дължи тяхното връщане.

Поради изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК БИЛДСИСТ ЕООД следва да бъде осъдено да плати на И.В.Т. направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 1100лв., съобразно представения списък.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 1715/09.11.2018г., постановено по гр.д.№1872/2018г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ********* ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.********* № **, ет.**, офис **, представлявано от А.П.-управител ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Т., ЕГН**********,***, направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 1100лв., съобразно представения списък.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :