РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20235300602383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 207/20.09.2023 г. по НЧХД 6652/2022г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХХІІІ н.с., подсъдимият А. Г. С. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 146, ал.1 НК, като на основание чл.78А,
ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител Н. Г. М. сумата от
500 лева – обезщетение за причинени й с престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2022г. до
окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от
1000 лева искът е отхвърлен като недоказан.
Подс. С. е осъден да заплати на частния тъжител направените разноски
по делото в размер на 1513,20 лева, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск от 50 лева, платима в полза на Районен съд-
Пловдив.
Присъдата се обжалва от защитника на подсъдимия по съображения за
1
незаконосъобразност и неоснователност, като се иска отмяна на съдебния акт
и постановяване на нов такъв, с който подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск –
отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Т. И. излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, като счита присъдата
на районния съд за законосъобразна. Счита, че и при проведеното съдебно
следствие са събрани доказателства, които подкрепят обстоятелствата от
частната тъжба. Моли поради това присъдата да бъде потвърдена.
Частният тъжител не се явява в последно заседание и не взема лично
становище по подадената въззивна жалба.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. З. – поддържа подадената въззивна
жалба, като счита, че не се доказват изложените в тъжбата обстоятелства по
несъмнен и категоричен начин. Изтъква противоречия в ангажираните от
страна на частния тъжител доказателства, както и че при посещението на
тъжителката и сестра й в полицията, не били споделили за отправени от
подсъдимия обидни реплики. Поради това моли да бъде отменена
първоинстанционната присъда и подсъдимият да бъде изцяло оправдан.
Подсъдимият не се яви за участие в производството пред въззивния съд.
Пловдивският окръжен съд в настоящия състав, след като прецени
наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и
съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери
правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при
наличие на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК
лице.
Производството пред Районен съд Пловдив е било образувано по повод
подадена частна тъжба от Н. Г. М. против А. Г. С. с наведени твърдения
последният да е осъществил състав на престъпление „обида“ по смисъла на
чл. 146, ал.1 от НК, като на 12.11.2022г. в гр. Пловдив е казал нещо
унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, като я е нарекъл
„очилато магаре“, „боклук нещастен“ и „отрепка“.
В мотивите към присъдата районният съд е възприел фактическа
2
обстановка, сходна на изложените обстоятелства в тъжбата с някои
допълнения, а именно:
Сестрата на частната тъжителка – свид. Н.Г.М.-С. и братът на
подсъдимия – свид. В.Г.С. били съпрузи и от брака си имали едно дете. Към
месец ноември 2022г. между двамата свидетели протичал тежък развод,
отношенията им били обтегнати, а роденото по време на брака дете
преимуществено пребивавало при своя баща. Поради това била постигната
договорка между частната тъжителка и съпругата на подсъдимия – свид.
Д.А.Й.-С. на 12.11.2022г. подсъдимият да посети жилището на свид. М.,
находящо се в гр. П., ж.р. „***“ бл.* вх.* ет.* ап.*, за да демонтира
намиращото се в него детско обзавеждане с цел същото да се ползва в дома
на свид. С.. Така малко след 10 часа на посочената дата подсъдимият бил
пред входната врата на апартамента на свид. М.-С. и почукал, за да му се
отвори, тъй като звънецът не работел отдавна. Свидетелката погледнала през
шпионката на вратата, видяла подс. С. и решила да не му отваря, което
мотивирало подсъдимият да започне да удря силно по вратата. В същото
време частната тъжителка позвънила по телефона на сестра си с оглед
предварителната им уговорка да вечерят заедно. При проведения между двете
телефонен разговор тъжителката разбрала, че подсъдимият е пред вратата на
сестра й, блъска по същата и вика. Поради това се отправила към дома на
свид. М.-С. и пристигнала там за около 10 минути. Тъй като асансьорът в
сградата се задействал с чип, който тъжителката не притежавала, тя се качила
по стълбите и стигайки до подсъдимия пред вратата на сестра й го попитала
какво прави там, защото не му е там мястото. На това подс. С. й заявил: „Ей,
очилато магаре, ти си същият боклук нещастен и отрепка като сестра си“. В
този момент свид. М.-С. отворила вратата на апартамента и попитала
подсъдимия какво си въобразява, че прави, а той отговорил, че е дошъл да
вземе детското обзавеждане на сина й. На това свидетелката му казала да си
тръгва, тъй като се е обадила на телефон 112.
Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена
отчасти от обясненията на подсъдимия А. Г. С., от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.Г.М.-С., И.Ц.Х.,
Д.А.Й.-С., В.Г.С., както и от приобщените по делото писмени доказателства -
удостоверение за наследници и родствени връзки, копие от искова молба и
Заповед за защита № *** от ***г., по гр. д. № ***/2022г. по описа на ПРС – 3
3
гр.с., справка от ЕЕН 112 и приложен към него компактдиск, съдържащ
аудиозапис и свидетелство за съдимост.
Във въззивната жалба се претендира, че постановената присъда е
незаконосъобразна, без да се излага конкретика в какво точно се изразява
незаконосъобразността й. Настоящият съдебен състав не открива пропуски в
процесуалната дейност на първата инстанция при разглеждане на
производството, които да са съществени и да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Действително в съдебно заседание на
27.01.2023г. в диспозитива на определението, с което се приема за съвместно
разглеждане предявения с тъжбата против подсъдимия граждански иск, съдът
е посочил, че конституира М. в качеството на граждански ищец „и частен
обвинител“. Вписването на понятието „и частен обвинител“ обаче според
настоящия състав е досадна техническа грешка, тъй като видно от мотивите
към определението, съдът не е разисквал изобщо конституирането на подобен
участник в процеса. Освен това НПК не предвижда фигурата на частния
обвинител по дела от частен характер, като по същността си именно
тъжителят е и обвинител по делото.
В мотивите си съдът е изложил съображения за причините да кредитира
част от доказателствените източници, посочил е защо не дава вяра на други –
изцяло или отчасти, взел е отношение по основни противоречия в събраните
гласни доказателства, поради което не може да бъде упрекнат във формален
подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават
възможност да бъде проследена аналитичната му дейност и как е стигнал до
извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на
подсъдимия. Мотивите не страдат и от противоречия, обсъдени са и
възраженията на страните в процеса.
Доказателственият анализ на първата инстанция стартира с безспорните
обстоятелства – времето и мястото, на което са се срещнали жалбоподателят
и тъжителката, като в тази насока събраните доказателства коректно са били
оценени от долната инстанция. Прецизно е да се отбележи, че в обясненията
на подсъдимия се посочва дата 13.11.2022г., когато да е посетил адреса на М.,
но тази неточност според настоящия съдебен състав не води до цялостно
компрометиране на заявеното от него, тъй като времето на случилото се
остава несъмнено установено от други безспорни доказателства – справката
4
от ЕЕН 112 и подаването на заявителския материал в 5 РУ МВР Пловдив.
По отношение на повода подсъдимият да се намира пред дома на свид.
Н.М.-С. – да демонтира детско обзавеждане от дома й, районният съд
правилно е приел за достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на
съпругата му – свид. Й.-С., като същите си кореспондират и не се
опровергават от други доказателства. Всъщност именно от записа на тел. 112,
който е бил предявен на страните в съдебно заседание пред РС, а така и от
разпечатания електронен картон на приетото повикване на единния спешен
номер, се установява, че при подаване на сигнала свид. М.-С. сама е заявила
като причина подсъдимият да се намира пред дома й желанието му да „вземе
негови вещи“ /виж съобщените от самата нея обстоятелства в електронния
картон/. Самата свидетелка сочи, че до този момент не е отваряла вратата и не
е разговаряла изобщо със С.. Т.е. нямало е как да разбере и да съобщи на
оператор от тел. 112 защо С. е пред дома й, ако не е знаела от по-рано повода
за това. Няма спор и по събраните гласни доказателства, че коментираното
детско обзавеждане е било предоставено от подсъдимия и неговата съпруга
няколко месеца по-рано. Ето защо, коректно именно на база на така
обсъдените от районния съд доказателства е прието, че свид. М.-С. е била
наясно с повода за посещението на С. много преди появата на тъжителката.
Изложените от районния съд съображения в тази насока са законосъобразни
и съответни на събраните доказателства. Приложеното по гр. д. №
16506/2022г. по описа на ПдРС 3 гр.с. копие от разпечатка /л.25/,
обективиращо разменени текстови съобщения, не се взеха предвид от
настоящия съдебен състав, тъй като от същото не става ясно нито от кой
телефонен номер са изпратени, нито кой е автор и адресат на тези съобщения,
за които защитата на подсъдимия твърди да са били изпращани по „Вайбър“
от съпругата на подсъдимия на свид. М.-С. по времето, когато той се е
намирал пред дома й. Като и при изключването им от доказателствената маса,
както се посочи вече, обстоятелството, че С. по предварителна уговорка се е
намирал пред дома на М.-С., се установява по несъмнен начин от посочените
от Районния съд по-горе писмени доказателства, обясненията на подсъдимия
и показанията на неговата съпруга и брат.
Депозираните пред районния съд показания на свид. Й.-С., на свид. С. и
обясненията на подсъдимия, правилно като кореспондиращи си са били
кредитирани досежно обстоятелството, че последният е бил затруднен да
5
уведоми за присъствието си свид. М.-С. пред дома й. Фактът за неработещ
звънец на вратата остава неоспоримо установен на база на всички събрани
гласни доказателства, вкл. и на сестрата на тъжителката.
Районният съд не е анализирал превратно доказателствата и приемайки,
че двете сестри се чули по телефона по времето, когато С. се намирал пред
дома на свид. М.-С.. Като това обстоятелство се установява непротиворечиво
от показанията на последната и не се опроверга от други събрани
доказателства. Възражението на защитата на подсъдимия, че съдът не следва
изобщо да дава вяра на показанията на тази свидетелка поради близките й
отношения с тъжителката, не се намери за основателно. Близките родствени
отношения между две лица не води априори до неверност на заявеното от
свидетеля. Със същия знак това би следвало да се отнася и до показанията на
съпругата и брата на подсъдимия С. и автоматично да води до извод за
компрометирост и на техните показания. Разбира се, в този случай
показанията на свидетеля, намиращ се в родствени, приятелски или други
отношения със страна в процеса, следва да бъдат подложени на по-
задълбочена проверка, както правилно е сторил и районният съд и в тази част
е стигнал до законосъобразен извод за кредитируемост на показанията на
свидетелката М.-С. относно възприетите от нея като очевидец обстоятелства.
Несъответствието между показанията й и отразеното в тъжбата като повод
сестрите да се чуят по телефона е несъществено /дали става въпрос за
уговорка за вечеря или обяд/ и не внася съмнение относно достоверността на
твърденията на свид. М.-С., след като се установява несъмнено, че телефонен
разговор между двете действително е бил проведен.
Правилно районният съд е приел да кредитира показанията на свид. М.-
С., че подсъдимият нарекъл сестра й „очилато магаре“, а след това и „боклук
и отрепка“. Показанията на свидетелката и в тази част са подредени и
екзактни, като същата лично е възприела отправените квалификации. Вярно е,
че в приобщената преписка от 5 РУ МВР Пловдив не се съдържа оплакване за
отправени от подсъдимия към тъжителката обидни реплики, но следва да се
посочи, че поводът за посещение в районното управление не е било
поведението на С. към тъжителката, а присъствието на С. пред дома на М.-С.,
по повод на което потърсила помощ на тел. 112. Ето защо, правилно
районният съд е отчел като проява на защитна теза обясненията на самия С., в
6
които отрича да е отправял обидни реплики към тъжителката. Прецизно е
обаче да се изтъкне, че както в обясненията на С., така и в показанията на
неговата съпруга се сочи, че докато подсъдимият се намирал на етажната
площадка, двамата са разговаряли по телефона. Това обстоятелство
неоснователно е било прието за невярно от долния съд, защото не се
опровергава от нито едно друго доказателство, включително от показанията
на свид. Н.М.-С.. Вярно е, че в показанията си не споменава за провеждан
разговор, но прецизно е да се отчете, че същата изобщо не е била питана дали
е възприела подсъдимият да разговаря по телефона или не.
По-нататък - от вниманието на районния съд е убегнало едно
съществено обстоятелство – както в показанията на свид. Й.-С., така и в
обясненията на подсъдимия се сочи, че при появата си на етажната площадка
тъжителката словесно нападнала подсъдимия с думите, че бил „прост
шофьор“ и какво правел пред дома на сестра й. Те не остават изолирани, а се
подкрепят и от показанията на свид. В.С., макар и неговите твърдения да са
само производни. Показанията на свид. Н.М.-С. също не опровергават
посочените гласни твърдения, че сестра й е отправяла такава реплика към
подсъдимия, защото свидетелката посочва, че след отправената фраза -
„очилато магаре“, сестра й му била казала „да се качи на камиона и да печели
пари“, вместо да се разправя с нея. Предвид близките родствени отношения
между тъжителката и нейната сестра, обяснимо съдържанието на отправената
от тъжителката към подсъдимия квалификация е съзнателно смекчена от
свидетелката М.-С. при пресъздаване на случилото се в съдебната зала.
Посочените гласни доказателства, събраните пред районния съд, обаче са
еднопосочни и неопровергани, поради което следва да се кредитират. Именно
на база на същите съдът намира, че следва известна ревизия във възприетата
от районния съд фактология, която се изразява в следното: че при срещата на
подсъдимия и тъжителката пред дома на свид. М.-С., след като подсъдимият е
отправил инкриминираните квалификации по адрес на тъжителката,
последната също отправила реплики по негов адрес в негово присъствие, като
го нарекла „прост шофьор“.
Правилно предвид така събраните доказателства районният съд е приел,
че подсъдимият е реализирал състава на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК,
тъй като на инкриминираната дата и място е казал нещо унизително за честта
и достойнството на Н. Г. М. в нейно присъствие, а именно: „очилато
7
магаре“, „боклук нещастен“ и „отрепка“.
Споделят се съображенията на съда, че това поведение на подсъдимия
изпълва от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.146
ал.1 от НК, тъй като съдържанието и значението на така употребените от
подсъдимия изрази съдържат негативна оценка за пострадалата. Подсъдимият
е изразил своята отрицателна оценка и мнение за личното достойнство и
човешки качества на тъжителката, като изречените от него изрази притежават
унизителен характер. В тях подсъдимият комбинира прилагателни и
съществителни имена, заредени всяко от тях с негативен отзвук, така щото
съчетанието между тях /„очилато“ с „магаре“, „боклук“ с „нещастен“/
допълнително засилва и ясно изразява отрицателното му отношение към
пострадалата. Обръщенията „магаре“, „отрепка“ и „боклук“ се използват като
обидни обръщения за лице, към което няма високо мнение за неговите
човешки качества, което води недостоен, неморален начин на живот.
Подсъдимият е дал своята негативна оценка за личността на тъжителката под
формата на сравнения, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството й, несъмнено е преследвал да въздейства негативно и да унизи
тъжителя.
Правилно районният съд е приел, че от субективна страна деянието е
реализирано от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е
съзнавал обидния характер на отправените от него квалификации спрямо
тъжителя, искал е настъпването на противоправните последици от
поведението си, т.е. да я унизи и обиди.
Наред с това установи се, че тъжителката веднага му е отвърнала с
обида. Отправената от нея квалификация към подсъдимия - „прост шофьор“ -
според настоящия състав е обидна реплика, насочена да засегне както честта,
така и личното достойнство на лицето, като представлява негативна оценка за
личните му качества. Употребената от тъжителката квалификация “прост“
има унизително от гледна точка на господстващия морал съдържание, като
обичайно свързваща се в обществените разбирания с интелекта на лицето.
При преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не
просто от субективното възприятие на засегнатия /който може да е с някаква
свръхчувствителност/, а от обективен критерий - от общоприетите морални и
обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на
8
обществото. Безспорно фразата „прост шофьор“ е била казана присъствено
на нейния адресат, възприета е от него и това е довело до накърняване на
личната му чест и достойнство. Посочената реплика като комбинация от думи
е от такова естество, че може да накърни чувството за собствено достойнство
и самооценка на всяко лице с нормално развита психика, насочена към
интелекта и принизяване на упражняваната от него професия. А че
подсъдимият е бил засегнат от думите на тъжителката, е видно не само от
неговите обяснения, но и от показанията на неговата съпруга. Тъжителката
също съзнателно е отправила посочената реплика към подсъдимия, също
целейки да унижи и засегне последния.
Така и подсъдимият, и тъжителката са реализирали от обективна и от
субективна страна състава на престъплението обида, квалифицирана по чл.
146, ал.1 от НК, поради което законът предоставя възможност в този случай
съдът да приложи института на реторсията по чл. 146, ал.2 от НК. Страните
са изравнили позициите си, като на обиждащия се е отвърнато веднага с
обида, т.е. и двете страни са се поставили в едно и също положение пред
наказателния закон, като въпросът кой първи е отправил обидата, е правно
ирелевантен. Ето защо, съдът намира, че следва да освободи и двамата от
наказание.
В тази част присъдата на първата инстанция следва да се измени, като
се отмени в частта, в която подсъдимият се освобождава от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 А от
НК.
Тъй като обаче стореното от подсъдимия е противоправно деяние и от
същото са произлезли вреди от неимуществен характер за тъжителката, т.е.
доказва се деликтното поведение на подсъдимия, то гражданският иск е
доказан по основание, както правилно е приел и районният съд. Изложените
от него съображения за присъдения размер за причинени на тъжителката
неимуществени вреди /от 500 лева/, изразяващи се в болки и страдания от
емоционално естество, както и дискомфорт в резултат на изречените обиди,
напълно се споделят от въззивния съд. От показанията на свид. М.-С. и свид.
Христов несъмнено се установява, че тъжителката е претърпяла
неблагоприятни изживявания в следствие на отправените от подсъдимия към
същата негативни квалификации, но напълно прав е бил районният съд да
9
приеме именно на база на същите доказателства, че те не са от такова
естество, че да водят до екстремни негативни изживявания или необичайно
дълго време на възстановяване от преживените дискомфорт и неудобство.
Ето защо, справедливо и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е
присъдил обезщетение в размер на 500 лева за причинените на тъжителката
неимуществени вреди от деянието по чл. 146 ал.1 от НК. Законосъобразно
районният съд е уважил и акцесорната претенция за законната лихва от
датата на деянието – 12.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата. Над
присъдената сума, искът е недоказан по размер, както правилно е приел и
районният съд.
Правилно районният съд е осъдил подсъдимия да заплати дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като размерът е
съобразен с нормата на чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
При реторсията обаче направените по делото разноски остават за сметка
на страните така, както са ги направили /в този смисъл е постоянната
практика на Върховния съд - р. 53 - 57 - ОСНК, р. 96 - 72 - I н.о., Решение №
255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н.о./. В тази част присъдата на
първата инстанция също следва да бъде изменена.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.3 вр. с чл. 337,
ал.1, т.2 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 207/20.09.2023 г. по НЧХД 6652/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХХІІІ н.с., като я ОТМЕНЯ в частта, в която на
основание чл.78А, ал.1 НК подс. А. Г. С. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА, че тъжителят Н. Г. М. му е
отвърнала веднага с обида, като го е нарекла „прост шофьор“ и на основание
чл. 146, ал.2 вр. с ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание.
ИЗМЕНЯ Присъда № 207/20.09.2023 г. по НЧХД 6652/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХХІІІ н.с., като я ОТМЕНЯ в частта, в която подс.
А. Г. С. е осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати на частния
10
тъжител разноски в размер на 1513,20лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
направените по делото разноски да останат за страните така, както са ги
направили.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационен протест и
обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11