Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет
и осми ноември през две хиляди
двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и с участието на прокурор Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки административно дело № 226/2023
г. по описа на КАС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по искова молба
от Х.О.С. от ***, подадена чрез адв.М.Ч., срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали. Ищецът твърди, че със
Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-21/ 09.07.2021 г., издадена от полицейски орган
в РУ-Кирково при ОДМВР - Кърджали, основана на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, било постановено задържането
му за срок от 24 часа, в помещение за временно
задържане в РУ-Кирково. С решение, постановено по
кад №292/2021
г. по описа на Административен съд - Кърджали, горната заповед
била отменена като незаконосъобразна. В исковата молба
се сочи, че от незаконосъобразния административен
акт на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване от
правото му на свобода и свободно придвижване за времето на задържането; продължително
разстройство на физическото и психическото му здраве; чувство на унижение и
срам; стрес; безпокойство и безсъние; дискомфорт
и неудобство; накърнена
репутация, както и продължаваща негативна обществена нагласа. Иска от съда да
постанови решение, с което да се
осъди ОД
на МВР Кърджали, да му заплати сумата
от 10 000 лв.,
като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.07.2021 г. - датата на задържането
до окончателното изплащане. Претендира и направените по настоящото дело
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в представено от последния
писмено становище, поддържа предявения иск.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР-
Кърджали, чрез пълномощника
си – гл.ю.к. П., оспорва предявения иск.
Счита, че в случая не е реализиран
фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като не било доказано настъпването
на твърдяните вреди от отменения акт, нито наличието
на причинна връзка между тях. Сочи, че дори и да е налице някакво
увреждане то не се характеризира с голяма продължителност и висок интезитет, както и че вредите от уронването на доброто име
на ищеца са в резултат на наказателното дело, водено срещу него. Излага доводи,
че размерът на претендираните неимуществени вреди е
прекомерно завишен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Кърджали намира предявения
иск за основателен, поради наличие на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Счита, че събраните доказателства са установили претърпени от ищеца негативни преживявания, в резултат на
незаконното задържане, както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях. Намира за недоказан интензитета на засягане, твърдян от ищеца, като в тази
връзка счита, че обезщетението слдва да се определи
според събраните по делото доказателства и съобразно принципа на справедливост.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните,
приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че по силата на Заповед за
задържане на лице с рег. № 318зз-21/ 09.07.2021 г., издадена от полицейски орган
в РУ-Кирково при ОДМВР - Кърджали, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ №**/*** г., за извършено престъпление по чл.167, ал.3 от НК, ищецът е бил
задържан в помещение за временно задържане в РУ-Кирково, за времето от 11:30 часа на 09.07.2021 г. до 11:10
часа на 10.07.2021 г.
По делото е
приложена и докладна записка, изготвена на 09.07.2021 г. от М. Ч. – *** в
РУ-Кирково, видно от която, на горната дата, за времето от 14:30 ч. до 16:40
ч., ищецът бил конвоиран до ЦСМП в гр.Кърджали за медицинско освидетелстване.
По време на придвижването лицето било видимо спокойно, като такива са и
показанията на разпитаните като свидетели М. Р. Ч. и С. И. Б.
Според
отбелязаното в представената Карта за медицинско освидетелстване, при
извършения на 09.07.2021 г. медицински преглед на Х.С. е установено ***. В
горния документ е отразена и приложената при освидетелстването терапия с
медикамента „***“. Посочено е, че ищецът е годен за задържане.
Във връзка със
съдебното оспорване на Заповед за задържане на лице с с
рег. № 318зз-21/ 09.07.2021 г., е постановено Решение №65/01.10.2021 г. по адм.д. №177/2021 г. по описа на
РС-Момчилград, с което е отхвърлена жалбата на Х.С. срещу горната
заповед. С Решение № 8/11.01.2022 г. постановено по адм.д.№292/2021
г. по описа на Административен съд - Кърджали,
е отменено горното решение на РС-Момчилград, както и Заповед за задържане на
лице с с рег. № 318зз-21/ 09.07.2021 г. За да
постанови решението си АС Кърджали е приел, че заповедта не съответства на
целта на закона, а с приложената мярка правото на свободно придвижване на
лицето е неоснователно ограничено и противоречи на принципа на съразмерност.
Горните обстоятелства се установяват и
от доказателствата, събрани в хода на производството по адм.д. № 177/2021 г. по описа на РС-Момчилград и кад №292/2021 г. на АС-Кърджали, приложени
по настоящото дело.
По делото е
прието като доказателство и изготвена в РЗОК-Кърджали справка
изх.№26.01.27/16.10.2023 г. за отчетените прегледи в първичната и специализирана
извънболнична медицинска помощ, за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2023 г.
Според показанията на разпитания по
делото свидетел Б. С. Т., който бил задържан заедно с ищеца, по време на
задържането Х.С. бил изплашен. След постановеното задържане спрял да излиза и
да се вижда с приятели. Променило се и отношението на хората в *** спрямо него.
Започнали да го отбягват и да се отнасят към него с недоверие.
Свиделите Е. С. С. – *** на ищеца и Ф.
Х. И. - ***, твърдят, че по време на задържането му в РУ-Кирково, ищецът е бил
стресиран. Приел ареста много болезнено и се чувствал обиден. Влошило се и
здравословното му състояние. Съпругата и децата му също били стресирани и
изплашени. Според свидетелите, след случилото се, хората в *** се отнасяли с
недоверие към него.
Според неоспореното от страните заключение по
назначената съдебно-психологична експертиза, изготвена от д-р Т.Д. - ***, което
съдът кредитира като компетентно, пълно и обективно, задържането на ищеца е предизвикало у него
силен стрес и страх за бъдещето, както неговото, така и на семейството му. *****
*****
*****
*****
*****
*****
***** В о.с.з. вещото лице пояснява също, че
по време на изследването, ищецът е акцентирал върху събитието „задържане за 24-часа“ и психичните и
емоционални прояви, настъпили след това.
При така приетото за
установено от фактическа страна, настоящият съд прави
следните изводи по допустимостта на иска:
Искът е подаден
от лице с правен
интерес и е насочен против надлежен ответник. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът
по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред.
В процесния случай
се претендират неимуществени
вреди от отменена заповед за задържане на лице за 24 часа, издадена от
полицейски орган в РУ-Кирково при ОДМВР – Кърджали.
По отношение на характера на дейността по прилагане на
принудителната административна мярка по чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР, съдът намира, че
горната дейност е административна, тъй като се осъществява от административни органи, по административен ред и чрез
упражняване на властнически
метод. По изложените съображения,
и тъй като
в случая се установи, че процесната заповед за задържане е отменена от компетентния съд с влязло
в сила съдебно решение, постановено по кад №292/2021 г. по описа на АС - Кърджали, предявеният иск
се явява допустим за разглеждане
от настоящия административен
съд.
Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.1
от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите,
причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете
да се разглеждат
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.301 от АПК, когато административният акт
бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният
орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно
- удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане,
засегнатото лице има право на обезщетение.
Съгласно чл.216, ал.2 от ЗМВР за вреди, причинени на
граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си
задължения, държавните служители в МВР
не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е
длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди
съобразно общите правила на гражданското право. От своя страна, според
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Горните разпоредби съответстват и на предвиденото
в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
При тази правна
уредба, за да възникне
право на обезщетение е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие
на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие
и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки
се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за претърпените вреди.
Налице
е първата предпоставка – незаконосъобразен акт – заповед за полицейско
задържане, издадено от административен орган,
отменена с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът
намира,
че е налице и причинена на ищеца неимуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразната
заповед.
Установи се в
случая, че въз основа на незаконосъобразната заповед, ищецът е бил задържан в
помещение за временно задържане в РУ-Кирково, за времето от 11:30 часа на 09.07.2021
г. до 11:10 часа на 10.07.2021 г.. Т.е, за период от близо 24 часа е било ограничено
правото му на свободно придвижване, както и са били извършени свързаните със
задържането действия - личен обиск на задържаното лице и конвоиране до
ЦСМП-Кърджали. Самото задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на
свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции, провокирани
от поставянето му в изолирана среда и представляващи неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетение. Освен ограничението на свободата на движение, за
времето на задържане следва да се отчетат и негативните преживявания,
изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство и
чувство на унижение. Наличието на негативни преживявания – ****, се установяват
от заключението по СПЕ и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
които съдът кредитира в
тази им част, като логични, житейски обосновани и възпроизвеждащи състоянието
на ищеца по време на задържането му и след това. Това негативно отражение на
задържането върху психическото състояние на ищеца е в пряка причинно-следствена
връзка с незаконното задържане, като по делото не се установи негативните
преживявания да са свързани предимно с образуваното срещу него досъдебно
производство, каквито са твърденията на ответника. Изложеното води до извода,
че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинени
неимуществени вреди: налице е отменен административен акт – заповед за
задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР;
негативно отражение на неправомерното задържане върху психическото състояние на
ищеца, респ. причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразния
акт, както и пряка причинно-следствена връзка между причинените вреди и
незаконосъобразната заповед за задържане. В този смисъл, предявената искова
претенция за неимуществени вреди съдът намира за доказана по основание.
Конкретният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр.
с §1 от ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към
момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. При преценка размера на обезщетението следва да се
има предвид, че не е налице
продължително и трайно
разстройство на физическото и психическото здраве на ищеца. В тази
връзка е и заключението по приетата СПЕ, според което към момента на
изследване, лицето ****. Не се установи твърдяното в исковата молба значително
и продължително влошаване на физическото здраве. От представената справка от
РЗОК - Кърджали се установява, че и преди задържането на ищеца са отпускани
медикаменти за домашно лечение на *** и ***. От друга страна, краткотрайно
интензивно влошаване на здравето, изразяващо се в *** при задържането, ***, се
установява от картата за медицинско освидетелстване. Установява се също, че за
период от около година и половина, именно наложената ПАМ е предизвикала у
лицето негативни емоции, затрудняващи обичайното му функциониране във всички
сфери - семейство, контакти и социум. Обстоятелство, увеличаващо интензитета на
засягане и създаването
на негативен образ в обществото, като се има предвид, че ищецът е бил ***
и е разпознаваема личност, се явява и медийното отразяване на задържането.
В случая, като се
отчетат естеството на незаконосъобразната административна дейност; характера,
интензитета и времетраенето на негативните преживявания – необоснованото
задържане на лицето и ограничаването на правото му на свобода и свободно
придвижване за период от 24 часа, както и предвид породените негативни
психически преживявания за период от година и половина, без дълбоко и трайно
физическо и психическо увреждане на здравето, съдът приема за справедливо,
обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, която
сума е адекватна на интензитета на причинения дискомфорт.
В останалата му част, до претендирания размер от 10 000
лв., предявения иск за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху обезщетението, считано от 09.07.2021 г. - датата на
незаконното задържане, следва да се съобрази ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
според т.4 от което, законната лихва е дължима от влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни
актове. В случая законната лихва се дължи върху главницата от 1000 лева,
считано от 11.01.2022 г. - датата на влизане в сила на решението, постановено
по адм.д.№292/2021 г. по описа на Административен съд
– Кърджали.
При
този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото дело разноски, които съразмерно с уважената част от иска, възлизат
на 180,30 лева, от които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса;
130 лв. за адвокатско възнаграждение и 40,30 лв. за внесеното възнаграждение за
вещото лице. Неоснователно е възражението за прекомерност на договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.3, вр. с чл.8, ал.1 от
Наредба №1/2004г. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
на ОДМВР-Кърджали следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 90
лв.
Така мотивиран, Административен
съд - Кърджали
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали,
***, да заплати на Х.О.С. от ***, ЕГН **********,
сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№ 318зз-21/09.07.2021
г., издадена от полицейски орган в РУ-Кирково
при ОД на МВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.01.2022 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до сумата в размер на 10 000 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Кърджали, ***,
да заплати на Х.О.С. от ***, ЕГН **********,
разноски по настоящото дело, в размер на 180,30 лева.
ОСЪЖДА Х.О.С. от ***, ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, ***, деловодни
разноски в размер на 90 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: