Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 5054/ 04.12.2012 г. гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско
отделение
На петнадесети ноември две хиляди и дванадесета
година
В открито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар А.Д.
Като разгледа докладваното от
съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4072 по описа за 2012 год.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „ХІІІ” ГПК.
Производството
е образувано въз основа на искова молба от
Ц.А.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** Д.” № *, чрез
адвокат И. К. –
ВАК, срещу „Г. Т.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Пр. № *,
представлявано от Д. Г. Л., с която са предявени искове за неизплатени трудови
възнаграждения за месеци август, септември, октомври, ноември и декември 2011
год. в размер на по 390 лева за всеки месец; лихва за забава върху всяко от
дължимите трудови възнаграждения с падеж на плащане 1-во число на месеца,
следващ този в който са заработени, обезщетение за прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие в размер на 390 лева и лихва за забава в размер
на 5.73 лева, дължима за периода от * год. до * год.,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 год в размер
на 390 лева, ведно с лихва за забава върху него в размер на 40.32 лева за
периода от * год.
до * год.,
и за 2011 год в размер на 390 лева и лихва за забава в размер на 9.16 лева за
периода от 01.01.2012 год. до 23.03.2012 год., ведно със законната лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по КТ от датата на завеждане
на исковата молба – 26.03.2012г. до окончателното им изплащане. Моли за
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът сочи, че между него
като работник и ответника като работодател е бил сключен трудов договор за
периода от 15.12.2009г. до *г., по силата на който
е полагал труд на длъжност „сервитьор” на работно място „лоби бар” в хотелски
комплекс „Д.” – гр. В.. Трудовото правоотношение било прекратено на *г. със заповед № *г., поради неплащане
на дължими трудови възнаграждения за месеците от август до декември 2011г. След прекратяване на договора, работодателя
останал задължен и за обезщетенията по чл. 24 ал. 1 КТ за неизползвания платен
годишен отпуск за 2011г. и 2012г. и за обезщетението по чл. 221 ал.1 КТ, ведно
със лихвите за забава върху тях.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът „Г. Т.” ООД не е депозирал отговор на
исковата молба и не се е явил в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
Процесуалният
представител на ищеца – адвокат К. в съдебно заседание на *
год. е
направил искане съдът да постанови неприсъствено решение,
което с протоколно
определение от 15.11.2012 год. било уважено от съда, който приел, че
са налице всички предвидени в чл. 238, ал.1 от ГПК
предпоставки –
ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не
се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, както и общите основания
за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени
в чл. 239, ал.1 от ГПК - на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът
намира, че от
приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - трудов договор
от 15.12.2009 год., допълнително споразумение от 15.06.2010 год. към трудов
договор от 15.12.2009 год., допълнително споразумение от 01.01.2011 год. към
трудов договор от 15.12.2009 год., заповед от 03.01.2012 год. на „Г. Т.” ООД,
заявления от Ц.И. от 03.01.2012 год., и от 03.02.2012 год., се установява и вероятната основателност на претенцията
с правно основание чл. 128,
ал. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.
От ищцовата
страна е направено искане за присъждане на разноски и е представен списък по
чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото и реално направените такива за адвокатско възнаграждение
в размер на 350.00 лв. Ответника следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса съобразно чл. 78 ал. 6 ГПК за разгледаните кумулативно съединени
искове в общ размер от 328 лв.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 и чл. 224,
ал. 1 от КТ „Г. Т.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Пр.” № *,
представлявано от Д. Г. Л. да заплати на Ц.А.И.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумите от: 1950
лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева) представляваща сбора от неизплатените
трудови възнаграждения за периода от *г. до *г. по 390 лева месечно; лихва за забава върху всяко от
дължимите трудови възнаграждения с падеж на плащане 1-во число на месеца,
следващ този в който са заработени до 23.03.2012г. на обща стойност 79,65лв. (седемдесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки); обезщетение за прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие в размер на 390 лв. (триста и деветдесет лева) и
лихва за забава върху него в размер на 5.73
лева, дължима за периода от 01.02.2012 год. до 23.03.2012 год.; обезщетения
за неизползван платен годишен отпуск за 2010 год. в размер на 390 лв. (триста и деветдесет лева),
ведно с лихва за забава върху него в размер на 40.32 лева за периода от
01.01.2011 год. до 31.12.2011 год., и за 2011 год в размер на 390 лева (триста и деветдесет лева) и
лихва за забава в размер на 9.16 лева
за периода от 01.01.2012 год. до 23.03.2012 год., ведно със законната лихва върху
сбора от неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по КТ от датата на
завеждане на исковата молба – 26.03.2012г. до окончателното им изплащане
ОСЪЖДА „Г. Т.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Пр. № *, офис № *,
представлявано от Д. Г. Л. да заплати на Ц.А.И.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** Д.” № *, чрез адвокат И. К. – ВАК, сумата от 350.00 (триста
и
петдесет) лева, представляваща представляваща
съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Г. Т.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Пр. № *, офис № *,
представлявано от Д. Г. Л. да заплати в
полза на държавата по сметката на ВРС дължимата държавна такса за разгледаните
искове в общ размер на 328 лв.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: