Р Е Ш Е Н И Е № 426
гр. Монтана, 18
септември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 10 септември 2020 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря: Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 331 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 37 и сл. от ЗДОИ, вр.
145 от АПК.
Образувано е по жалба на „В*** 2016” ЕООД, гр. Монтана, ул. „Ч***
бряг” № * , представлявано от управителя Ю.В. против отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация по ЗОДОИ, обективиран в писмо № АСД-22-4-/1/ от
04 08 2020 г. на Областен управител на Област Монтана. Писмото изрично е
посочено в молба вх. № 1492 от 07 08 2020 г. /л. 15/. В жалбата се твърди, че Областна
администрация, гр. Монтана отказва да предостави достъп до обществена информация по
закона за достъп до обществена информация.
В жалбата се твърди, че с молба от дата 23.07.2020, вх. №
ДС-15-6-/36/ до Областна администрация, гр. Монтана е поискан достъп и копия от
документи свързани с предишно провеждани процедури по продажба на имот с
идентификатор 48489.13.488 на гр. Монтана, който е частна държавна собственост
в управление на МО с отпаднала необходимост. В молбата са посочени документите,
които искат да им бъдат предоставени, а именно: Заповеди от предишно извършени
процедури с номер ДС-15-5-/8/от 31.03.2014г. и ДС-15-1-/5/ от 15.06.2015 г.;
документи доказващи провеждането и редът, по който са провеждани процедурите; удостоверения
за законност на сградата и за провеждане на процедура по чл. 44, ал. З и чл. 90
от ЗДС, чл. 84 и сл. от ППЗДС; удостоверение за поделяемост на имота; скица на
имот с идентификатор 48489.13.488 след обособяването му с АЧДС №
3634/13.12.2013 г., което доказва, че процедурата е извършвана два пъти със
същите документи. Навеждат доводи, че има образувано дело, което е срещу
мълчаливия отказ на Областният управител на гр.Монтана по завършване на
процедурата по продажба на имот 48489.13.488, в който имот фирма „В*** 2016” ЕООД
гр. Монтана са собственици на сграда и е проведена същата процедура. В отказа
си да предостави исканите документи, Областна администрация посочва, че такива
вече са предоставени, но документите предоставени на съда, с които съдът ги е
запознал са от 06.07.2020 г. за процедура, за която не са уведомени, а не
документи по проведената вече такава до месец декември 2019 г. В писмо от МО от
22.12.2019 с номер ДС-15-6-/16/ Областния управител е обяснил на МО, че
процедурата е законно проведена и интересите на държавата са защитени. В писма
от МО и министър Каракачанов с номер 11-00-87/18.03.2020 г и номер
11-00-87/29.03.2020 г. е дал ясен отговор, че процедурата е в ход и е изцяло в
компетентността и правомощията на Областният управител по завършването й. Тъй
като, Областният управител сам е посочил, че процедурата е законно извършена, то
исканите документи са затова, за да се види нейната законност. В молба от 02 09
2020 г. и 09 09 2020 г. са изложени съображения свързани с правото на
дружеството да закупи имот с идентификатор 48489.13.488.
Ответната страна Областен управител Монтана се представлява от юрк К.П., която
оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата на дружеството
като неоснователна, а съдът приеме, че не се касае за отказ по реда на ЗДОИ, а
се касае за осъществяване на административна услуга по смисъла на § 1 от ДР на
Закона за администрацията. Счита, в молба от предходното съдебно заседание се
прави опит да се подмени предмет на делото. Касае се за изискани документи по
реда на ЗДОИ и тъй като АО е преценил,
че не това е реда за поисканите документи, той не се е произнесъл с решение, а
се е произнесъл с атакуваното от жалбоподателите писмо. Счита за спорен въпросът
доколко дължат произнасяне и дали това писмо не е с характер на уведомление,
като в случай, че съдът прецени, че не е налице редовен административен акт по
смисъла на ЗДОИ, то делото да се прекрати.
Доказателствата са
писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено следното:
С молба вх. № АСД-22-4 от 24 07 2020 г.
до Областен управител Монтана, оспорващото дружество е поискало достъп до ЗДОИ,
изразяващ се в предоставянето на копия на различни документи свързани с
продажба на имот частна-държавна собственост с идентификатор 48489.13.488 по КК
на Монтана. Поискани са също така оценките, направени от оценителите и
данъчните оценки към момента на процедурите за продажба; Удостоверения за
сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по КК на Монтана, с които са провеждани и
завършвали предишните процедури ДС-15-5-/8/от 31.03.2014г. и ДС-15-1-/5/ от
15.06.2015 г. и всички предоставени документи инициирана процедура по чл. 44,
ал. З, чл. 84 и сл. от ППЗДС; При условията на чл. 90 от ЗДС за закупуване на
имот с идентификатор 48489.13.488 по КК на Монтана, собственик на сграда в
имота - копие на скица за имота, с която е проведена процедурата и копие от
оценката възложена по договор № 19-35/14.10.2019 г. сключен между Областен
управител и оценителя на недвижими имоти.
С оспореното писмо е
посочено, че липсва основание за уважаване на молбата, а мотивите за това са,
че ЗДОИ е неприложим с оглед текста на чл. 8, т. 1, както и че същите документи
са им предоставени по образуваната преписка, касаеща имота. В с.з. от 03 09
2020 г. процесуалният представител на ответника пояснява, че по отношение на
исканите по ЗДОИ документи, същите са искани и по друг ред, на което им е
отговорено също с писмо.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
на 06 08 2020 г., а оспореното писмо е от 04 08 2020 г., от лице, което е адресат
на акта, поради което същата се явява подадена в законоустановения 14 дневен
срок и от лице с правен интерес да обжалва акта.
Съгласно чл. 2, ал.
1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти.
Съгласно чл. 3, ал.
1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се
създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък
"органите".
Съгласно чл. 8, ал.
1, т. 1 от ЗДОИ - Разпоредбите на закона относно достъпа до обществена
информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с
административното обслужване на гражданите и юридическите лица.
Съгласно чл. 9 от
закона - обществената информация е официална и служебна. Официална е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Съгласно чл. 17 от
ЗДОИ достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана
във връзка с дейността на задължените субекти е свободен, като информацията,
която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би
довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне,
освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
Съгласно чл. 28, ал.
2 от закона органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Съгласно чл. 38 от ЗДОИ
- в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на
приемане на решението и редът за неговото обжалване.
С оспореното писмо, по повод на изрично
подадено искане за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ,
административният орган, след като е приел, че няма основание за уважаване на
молбата, на практика е отказал искания достъп, поради което и жалбата се явява
допустима.
С подаване на заявление по ЗДОИ,
стартира процедура по този ред, което заявление – основателно или не, подлежи
на разглеждане именно по реда на ЗДОИ.
Административният орган, няма правомощия
да подменя вида на отправеното до него искане дори и да прецени, че за него са
налице условията на чл. 8, т. 1 от закона, т.е. този орган дължи произнасяне по
реда и при условията на ЗДОИ, т.е. с нарочно и
мотивирано решение, което е единствено приетата от законодателя форма на
акт, за да бъде същият валиден и законосъобразен.
В случая оспореният акт няма изискуемата от закона императивна форма на решение, в
т.ч. и задължителното негово съдържание, в който смисъл е специалният закон - ЗДОИ, поради което само на това основание жалбата се явява основателна.
В подкрепа на този извод е и представената от
ответника по делото Номенклатура на делата със срокове за съхранение, одобрена
от Областния управител 2017 г., където абревиатурата АСД-22 отговаря на
кореспонденция по искания за достъп до обществена информация, т.е. по реда и
условията на ЗДОИ. В този смисъл са и поясненията на юрк П. в проведените с.з. във
връзка с констатираните различни дати на подадената молба, имаща едно и също
съдържание. В тази връзка подаденото заявление е регистрирано по съответния
надлежен ред, в който смисъл е изискването на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, т.е.
искането е регистрирано като такова подадено по реда на ЗДОИ, поради което
самият административен орган е приел този ред, след което, обаче не е
постановил надлежния административен акт, съгласно формата, която изрично е предвидена
в закона като валидна такава.
Извън тази
незаконосъобразност на акта, настоящият състав намира и несъответствие на акта
с материалноправни норми.
По правилото на чл.
8, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, което е посочено като основание за отказ от предоставяне
на исканите документи - не се прилагат за информация, която се предоставя във
връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. В
случай, че органът счете, че искането има характер на административна услуга,
по образувана от тази страна преписка, то същият без излишни, утежняващи за
страната формалности, следва да спази принципа на чл. 11 от АПК и да предостави
исканата административна услуга. В тази връзка е видно, че част от документите
са такива по преписка, надлежно инициирана от дружеството или обстоятелството,
че исканите документи не са обществена информация, но същите са по образувана
от лицето преписка, то достъп до тези документи, това лице има по право, поради
което отказът от предоставяне на административната услуга, имплицитно поставен
в молбата за достъп до ЗДОИ, се явява незаконосъобразен. В тази връзка следва
да се отбележи, че исканите документи, така както са изброени, не са били
предмет на друго искане или поне ответната страна не представи такива
доказателства. Представено е заявление и отговор по него /л. 55, 56/, което
касае други документи, не и изброените в искането по ЗДОИ.
С оглед на изложеното оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно № АСД-22-4-/1/ от 04 08 2020 г. на Областен управител на
Област Монтана.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на Областен управител на Област Монтана за съобразяване на дадените в
мотивите на решението указания и в законоустановения срок.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :