Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Силистра

 

Жалбоподателката Р. Е. Р. от [населено място], община [населено място], Силистренска област, чрез представител по пълномощие адвокат Т.Г. от АК-Добрич, моли съда да отмени Решение №2153-18-6/01.03. 24г. на Директора на Териториално поделение на НОИ (ТП НОИ) [населено място], с което е потвърдено Разпореждане №2113-18-554#4/02.11.23г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“,отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Пенсионният орган е приел, че оспорващата не отговаря на изискванията от чл.68 ал.3 КСО, защото не е установила изискуемия действителен стаж в обем от 15 години (по наличието на другата кумулативно зададена предпоставка не се спори), като е констатирал, че същият възлиза на 13 години 6 мес. и 29 дни.

Оспорващата възразява срещу горното установяване, на чиято база е формиран и главният решаващ извод на ответния орган, като релевира периодите: 08.11.1971г.- 08.11.1972г. - 12 месеца за раждане и отглеждане на първото ѝ дете; 26.09.1973г.-26.11.1974г.- 14 месеца за второ дете и 13.01. 1976г.-29.06.1977г.-16 месеца за трето дете. Твърди, че времето, през което е била в отпуск по майчинство, макар и зачетено като общ осигурителен стаж, неправилно било игнорирано при преценката на положения действителен такъв.Позовава се на чл.9 ал.2 т.1-т.2 КСО,с които е фингиран като осигурите-лен стаж,без внасяне на осигурителни вноски, периодът на платен и неплатен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, което не било правилно преценено от ответника. Позовавайки се на чл.14 и чл.47 ал.2 КРБ, поддържа, че майките са поставени под особената закрила на държавата и времето, през което са раждали и отглеждали своите деца, следвало по хипотеза да се зачита за действителен стаж. В този контекст счита, че отречените ѝ 3 години 7 месеца и 16 дни - времето, през което е била в отпуск по майчинство и, поради което не е могла реално да полага труд (т.е. „неработеща майка“), следва да бъдат признати за действителен стаж и уважено заявлението за отпускане на ЛПОСВ в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика.Ето защо моли да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него Разпореждане на ръко-водителя „ПО“,след което да бъде върната преписката за ново произнасяне, съгласно указанията на съда. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Териториално поделение на НОИ Силистра, чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Р. М.-С. (л.72), поддържа становище за неоснователност на жалбата и настоява същата да бъде отхвърлена. Счита, че дефинитивната разпоредба на §1 ал.1 т.12 ДР КСО е приложена стриктно от ответния орган, който, действайки в условията на обвързана компетентност, не разполагал със свободата, по свие усмотрение, да тълкува и прилага същата. Придържа се към подробните мотиви, изложени в оспореното Решение по чл.117 ал.3 КСО, като твърди, че съгласно чл.9 ал.7 КСО периодите,през които жалбоподателката е родила и отглеждала трите си деца (общо от 3 години 7 месеца и 16 дни), са зачетени като осигурителен стаж, но същите не попадали в хипотезите на §1 ал.1 т.12 ДР КСО, поради което е отказано признаването им за „действителен стаж“, който именно е от значение по чл.68 ал.3 КСО. Независимо от съдебната практика, поддържа, че нормотворецът правел разлика между „осигурителен“ и „действителен“ стаж, регламентирайки ги по различен начин, като тази регулация не предвиждала ползваните отпуски по КТ за бременност,раждане и отглеждане на малко дете,да бъдат преценявани като действително изслужено календарно време по смисъла на посочената дефинитивна разпоредба. Не следвало друго и от чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (Обн.ДВ,бр.51/1984г.), тълкуван в контекста на §9 ал.1 от ПЗР на КСО, водещ до извод за зачитане на „майчинството“ за осигурителен стаж,но не и за „действителен“ такъв.В обобщение поддържа законосъобразност на оспорения акт и моли същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като заявява и възражение по чл.78 ал.5 ГПК относно заплатения адвокатски хонорар от оспорващата.

Производството е по реда на чл.118 ал.2 КСО, във връзка с чл.145 и сл. АПК. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съобразно чл.168 ал.1,във връзка с чл.146 АПК,прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК,по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Решение №2153-18-6/01.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], потвърждаващо Разпореждане №2113-18-554#4/02.11.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“,с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 КСО на Р. Е. Р., защото не отговаря на нормативното изискване за положен действителен осигурителен стаж от 15 години.

Настоящото пенсионно производство е второ по ред, но видно от разпореждане на л.29 от делото е, че са преценявани различни факти,като в отказа от 2019г. пенсионният орган е приел за „действителен стаж“ 13 години 10 месеца и 11 дни, а в настоящия, същият стаж е вече 13 години 6 месеца и 29 дни, т.е. с 4 месеца по-малко.Започнало е по Заявление вх.№2113-18-544/26. 07.23г.(л.31-32) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с изрично посочване на чл.68 ал.3 КСО, подадено от упълномощен адв.Т. И. Г. от АК-Добрич, съгласно приложено в легализиран превод, нотариално заверено в Република Турция, пълномощно (л.33-л.34). Със заявлението е представено удостоверение изх.№5508-18-50/ 19.06.23г.,издадено от началник отдел „Обединен осигурителен архив“ относно членството на оспорващата в ТКЗС [населено място] и направени вноски от личния ѝ годишен доход,което не променя изводите за осигурителния ѝ доход,битуващи в отказа от 2019г.

Началникът на отдел „Пенсии“ е поискал от отдел „ООА“ при ТП НОИ Силистра, да бъде извършена проверка на данните от обр.УП-14 №5508-18-50/19.06.23г. за периода 1970-1971г. съгласно намиращите се в архива на НОИ документи на ТКЗС [населено място],с цел вярното установяване на стажа на заявителката. С писмо изх.№5512-18-1670/08.09.23г. същите са потвърдени. Издадено е удостоверение обр.УП-13 с изх.№5507-18-2151/03.10.23г. (л.47) за положения стаж в ТКЗС [населено място] и е зачетен изцяло положения стаж в ТКЗС [населено място], съгласно приложените два броя обр.УП-13/2019г. Направен е опис на осигурителния стаж на заявителката (л.48), в който са отразени периодите, през които е била в отпуск поради бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, съгласно и приложените по преписката удостоверения за раждане на трите ѝ деца (л.36-л.38),ведно с Удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.39).

При тези данни пенсионният орган установил, че към датата на сезирането му, заявителката е навършила 71 години 8 месеца и 24 дни, по който факт не може да има съмнения, и осигурителен стаж от 3 категория - 17 години 2 месеца и 15 дни. Приел е, че осигурителният ѝ стаж по чл.9 ал.2 т.1 КСО (неработеща майка) възлиза на 3г. 7м. и 16 дни, но действителният стаж по §1 ал.1 т.12 ДР КСО, установил в размер на 13 години 6 месеца и 29 дни, защото след новата проверка от отдел „ООА“ на вече преценяваните удостоверения от 2019г., се е констатирала разлика от около 4 месеца по-малко действителен трудов стаж. С процесното по делото Разпореждане №2113-18-554#4/02.11.2023г. (л.49) пенсионният орган е признал за положен общ осигурителен стаж, включвайки периодите на майчинство, в размер общо на 17 години 2 месеца и 15 дни, но прилагайки правилото от чл.15 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Обн.ДВ,бр.21/2000г.,посл. изм.ДВ,бр.30/24г.) и, съобразно дефиницията от §1 ал.1 т.12 ДР КСО, е установил (изваждайки стажа по чл.9 ал.7 КСО) действителен стаж в обем на 13 години 6 месеца и 29 дни. Така формираният размер на действителния стаж по чл.68 ал.3 КСО от ответния орган, не е достатъчен за възникване на претендираното от жалбоподателката право на ЛПОСВ.

Същата е релевирала в процеса периодите: 08.11.1971г.- 08.11.1972г. - 12 месеца за раждане и отглеждане на първо дете; 26.09.1973г.-26.11.1974г.- 14 месеца за второ и 13.01.1976г.-29.06.1977г.- 16 месеца за трето дете, което детерминира спора, съсредоточавайки го върху въпроса - следва ли към признатия действителен осигурителен стаж на заявителката да се прибави и времето, през което е отглеждала трите си деца (също осигурителен стаж по аргумент от чл.9 ал.2 т.1-2 КСО),при преценката на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.68 ал.3 КСО, на който ответният орган е дал категорично отрицателен отговор. Това разрешение на спорния въпрос от пенсионния орган е неправилно.

Периодите и общия размер на ползвания от жалбоподателката отпуск за раждане и отглеждане на трите ѝ деца, не са спорни. Напротив, в пълнота са признати от ответния орган за общ осигурителен стаж по силата на чл.9 ал.7 КСО. Следователно, повдигнатият пред съда спор е изцяло за правото, на терена на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон.

Материалноправните предпоставки за пораждане на процесното лично право към правнозначимия момент са: навършена възраст в нормативно определения предел от 67 години (вкл.съгл. чл.15 ал.3 НПОС) и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно §9 ал.1 ПЗР КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към периода на осъществяване на правно-значимите факти е действал Законът за пенсиите (отм.),като чл.80 от Правилника за неговото прилагане (също отменен с ДВ,бр.21/00г.) гласи,че се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законноустановения платен и неплатен отпуск, който се признава от Кодекса на труда. Последният (КТ) винаги е съдържал ясна регламентация на закрилата на жените-майки. Съгласно приложимата редакция на чл.60 от КТ от 1951г.(отм.), към ДВ,бр.16/1968г.-работничката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни; при второ - 150 календарни дни; при трето - 180 календарни дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 дни, от които 45 дни преди раждането. Тази разпоредба е относима към периода на раждане на първото дете на оспорващата. Видно от редакцията на същия чл.60 на отменения КТ от 1951г. към ДВ,бр.53/1973г. е, че няма изменение относно релевантните обстоятелства,касаещи процесния отпуск за второто и третото дете (родени на 10.11.1973г. и на 27.02.1976г.). Установените факти от ответния орган са,че съгласно горната регламентация жалбоподателката е ползвала отпуск по КТ, което сочи на изпълнено условие от чл.80 ППЗП (отм.) Относима към спорните периоди е и уредбата относно „неработещите жени-майки“,с Постановление на МС №61/1967г. за насърчаване на раждаемостта (Обн.ДВ,бр.2/1968г.),съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането),раждане и отглеждане на деца,родени и осиновени след 31.12. 1967г. от неработещи жени-майки/осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.

Ответникът, в оспореното решение, изрично е посочил разпоредбите на действалото към релевантните периоди законодателство, без да го обсъжда с оглед предмета на конкретния пенсионен спор. Ирелевантни са мотивите, свързани с посочване на разпоредбата на чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.ДВ,бр.32/2002г.),предвид неговата регламентация в темпорално отношение - разпоредбата е била обнародвана в ДВ,бр.51/1984г., когато оспорващата вече не е ползвала отпуск за майчинство.

С идентичен смисъл (на ПМС №61/1967г.) е разпоредбата на чл.9 ал.7 КСО, корелираща съдържателно към регулацията с чл. 9 ал.2 т.1 и т.2 КСО, съгласно която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност,раждане и отглеждане на дете, каквато е и уредбата с чл.38 ал.3 т.6 НПОС. Следователно, при общественото осигуряване за майчинство, КСО не прави разлика между лицата, които са майки, а напротив въвежда равен режим в правата на различните категории жени, които полагат труд, осигурени са за този риск,вкл. в хипотезите на чл.68 ал.1-ал.3 КСО. В такъв смисъл са и мотивите на Решение №2/04.04.2006г. по к.д.№9/2005г., с които Конституционният съд приема, че съгласно чл.47 ал.1 от Конституцията, отглеждането и възпитанието на децата, до пълнолетието им, е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а съгласно ал.2 жената-майка се ползва от особената закрила на държавата, която ѝ осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални привилегии.

Горното тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката на икономическите възможности на гражданите, както и различния правен статус на жените-майки - работещи/неработещи, осигурени/неосигурени.В чл.47 ал.2 КРБ са посочени различните проявни форми на дължимата грижа от страна на държавата към жената-майка. Неизчерпателното изброяване на формите на тази особена закрила, свидетелства, че само по пътя на комплексното им прилагане, е възможно постигането на целите на чл.47 ал.2 КРБ - осигуряване на пълна социална закрила на майчинството от държавата. Ето защо, действащите разпоредби на чл.9 ал.2 т.1 и т.2 КСО, които не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл.68 ал.1-2 и ал.3 КСО,са конституционносъобразни, зачитайки еднакво осигурителния стаж, както когато майката е ползвала отпуск по майчинство, така и когато фактически е полагала труд през същия период, за който ѝ се полага такъв отпуск.

Следователно, и при стария, и при сега действащия пенсионен режим, нормотворецът не е правил разграничение между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск,вкл. в хипотезите и на трите алинеи на чл.68 КСО. В този контекст неоснователна е главната теза на ответния орган, че законодателят бил ограничил обхвата на тази привилегия,като е приел,че фингираният стаж по чл.9 ал.2 т.1-т.2 КСО е недействителен, т.е. не следва да участва при преценка на правото по чл.68 ал.3 КСО. Напротив, такова „ограничение“ не се установява и с оглед дефиницията от §1 ал.1 т.12 ДР КСО,вкл. и след нейното допълване с ДВ,бр.8/2023г., което сочи, че изброените в нея хипотези не са всички възможни за „действителен стаж“,а че изброяването е примерно (неизчерпателно), налагащо всяка хипотеза, като процесната по делото, да бъде преценявана конкретно, в обсъдения по-горе ракурс и мащаб.

При наличие на коментираната нормативна уредба на конфликтния по делото стаж, то липсва правно основание за непризнаване на периодите на ползваните отпуски поради бременност,раждане и отглеждане на малко дете, в нормативно определените срокове, за действителен осигурителен стаж в контекста на §1 ал.1 т.12 ДР КСО, както неправилно е приел ответният орган. Основателно представителят на жалбоподателката се позовава на трайната съдебна практика,като за целите на настоящото произнасяне е достатъчно посочването на най-новата: Решение №3408/20.03.24г.,адм.д.№11766/23г.; Решение №6799/22.06.23г.,адм.д.№2353/23г.;Решение №5377/03.06.22г.,адм. д.№139/22г.; Решение №5017/20.04.21г.,адм.д.№1680/21г.; Решение №3450/ 16.03.21г.,адм.д.№13464/20г.и много други на ВАС, VI отделение.

След признаване на релевираното с жалбата време, през което оспорващата е родила и отглеждала трите си деца, за действителен осигурителен стаж, то последният се генерира в обем надхвърлящ изискуемите 15 години по чл.68 ал.3 КСО, което налага извод, че същата е придобила право на ЛПОСВ при условията на чл.68 ал.3 КСО. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него Разпореждане №2113 -18-554#4/02.11.2023г., и в хипотезата на чл.173 ал.2 АПК, преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по същество.

При проверката по чл.168 АПК се установява, че атакуваният контролен административен акт е материално незаконосъобразен. Това е така независимо, че същият и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентните по закон органи, съгласно чл.117 ал.1 и чл.98 ал.1 КСО; в предписаната писмена форма и съдържание,както и при спазване на административно- производствените правила от чл.98 ал.1 и чл.117 КСО.При новото произнася- не по заявлението на оспорващата, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж времето, през което е ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на децата си, а именно:12 месеца за раждане и отглеждане на първо дете; 14 месеца за второ и 16 месеца за трето дете.

Присъждане на разноски своевременно са поискани и от двете страни, каквито, с оглед изхода на процеса и съгласно чл.143 ал.1 АПК, се дължат на жалбоподателката в удостоверения по делото размер от 800 лева - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л.12) В хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК, вр. с чл.144 АПК, ответният орган е заявил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което следва да бъде отклонено като неоснователно, предвид активното участие на упълномощения адвокат от началото на административното производство (Вж.Заявление № 2113-18-554/26.07.23г. на л.31-л.32; Жалба по чл.117 КСО на л.51 и съдебното производство), воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, във връзка с чл.173 ал.2 АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Е. Р. от [населено място], Силистренска област, Решение №2153-18-6/01.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане №2113-18-554#4/02.11.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ [населено място], отказващо ѝ отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 Кодекса за социално осигуряване.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Силистра, за ново произнасяне по Заявление вх.№2113-18-554/26.07.2023г., подадено от Р. Е. Р., при съобразяване с мотивите на настоящия акт.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Р. Е. Р. от [населено място], [улица], община [населено място], Силистренска област, с [ЕГН], сумата от 800.00 (Осемстотин) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.