Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 537/25.10.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 438 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.К.П. с ЕГН * ***,
против З*** №18-0370-000048 от 30.08.2018год. издадена от Началник група при РУ
Вършец към ОД МВР – Монтана, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква
„а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца,
като са отнети 2бр. рег. №М*** и СРМПС №***.
В жалбата по същество не се оспорва описаната
в заповедта фактическа обстановка, досежно факта на установяване на
„управление” на лек автомобил марка „Ф*** У*** ” с рег. №М*** на посочената в
заповедта дата и място, като се твърди, че административния орган неправилно е
приложил материалния закон и при издаване на оспорения акт са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като още същия ден е заплатил дължимите
глоби по друга наложена му ПАМ със Заповед №18-0267-000240 на мл.
автоконтрольор в РУ Годеч, по чл.171, т.1, буква „д” от ЗДвП и му е върнато
временно отнетото СУМПС. Твърди, че неправилно административния орган е
посочил, че извършеното от него нарушение е по чл.150 от ЗДвП, тъй като е
правоспособен водач с валидно СУ МПС и временното му отнемане не го прави
неправоспособен водач на МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, представлява се от адвокат Р.М. ***, поддържа жалбата,
по доводите изложени в нея, като представя писмено становище, в което оспорва
квалификацията на установеното неправомерно деяние, твърди наличие на
нововъзникнали обстоятелства свързани със заплащане на дължимите глоби и
връщане на СУ МПС.
Ответникът - Началник група при РУ Вършец към
ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0370-000048
от 30.08.2018год. издадена от Началник група при РУ Вършец към ОД МВР – Монтана
е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.1 и л.5 от делото) от лицето -
адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка, заверено копие от справка
картон на водача и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0267-000240 на мл. автоконтрольор в РУ Годеч.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение бланков № 896330/30.08.2018 г. на мл. автоконтрольор
при РУ – Вършец към ОД на МВР – Монтана е установено, че на 30.08.2018год.
около 14,30часа в гр.Вършец, обл.Монтана, по ул.”Р*** ”№* оспорващия Г.К.П., управлявал лек автомобил марка
„Ф*** У*** ” с рег. №М*** без СУМПС, което е отнето с ПАМ №18-0267-000240 на РУ
Годеч. Както и че не е поставил по време на движение обезопасителен колан, с
което виновно е нарушил чл.137, ал.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. С АУАН са иззети
двете регистрационни табели с №М*** и СРМПС №*********.
На 30.08.2018 г. административният орган е издал
оспорваната заповед №18-0370-000048, приемайки, че Г.К.П. е нарушил разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП и чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП прекратил регистрацията на ППС-то за срок от шест месеца и отнел 2бр. рег. №М*** и
СРМПС №*********. Заповедта
е връчена лично на П. на 03.09.2018г.
От приложената по делото справка картон на водача е
видно, че Г.П. притежава СУМПС №********* издадено на 18.01.2012год. със срок на
валидност до 11.01.2022год. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0267-000240 от 29.08.2018год. на мл. автоконтрольор в РУ Годеч му е
отнето СУ МПС, което поради представени платежни документи приложени и в
настоящото производство за заплащане на дължимите глоби му е възстановено
отнетото СУ МПС на 31.08.2018год.
От приложената по делото Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-0267-000240 от 29.08.2018год. на мл.
автоконтрольор в РУ Годеч, поради наличие на материалноправната предпоставка на
чл.171, т.1, буква „д” от ЗДвП, а именно наложени наказания „глоба” с ел. Фиш и
неплатени в срока за доброволно заплащане е отнето СУ МПС на оспорващия до заплащане на
дължимата глоба.
По делото са приложени и разписки от 30.08.2018год. в
14,18часа и в 14,20часа за платени суми по наложени глоби към МВР.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.12 на тази заповед
началник група "Охранителна полиция" при РУ – Вършец към ОД на МВР -
Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни
лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната
заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на
службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е
издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146,
т.1 от АПК.
В оспорената заповед изрично е посочено, че същата се
основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта за
установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се
приеме, че е издадена в предвидената от закона форма, като при постановяването
й са изложени и съответните мотиви – фактическите и правните основания за
издаването й. Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административно производствени
правила, въпреки възраженията в жалбата в тази насока, доколкото са събрани
необходимите и относими доказателства и са спазени правата на административно привлеченото
лице.
Със заповедта е разпоредена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца, като установените факти по делото не обосновават извода
за противоречие на заповедта с материално правни норми.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП /ДВ, бр. 2 от
2018 г. - редакцията към момента на извършване на нарушението/, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1
или т.4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай принудителната
административна мярка е наложена за определения от законодателя минимален срок
– 6 месеца, поради което не е било необходимо излагане на мотиви относно
продължителността на срока.
Предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ е установено
управление на МПС след като СУ МПС е временно отнето с ПАМ на РУ Годеч
В случая е установено с АУАН №896330 от
30.08.2018год., който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила, че на 30.08.2018год. около 14,30часа в гр.Вършец, обл.Монтана, по ул.”Р*** ”№* оспорващия П., управлявал лек автомобил марка
„Ф*** У*** ” с рег. №М*** без СУМПС, което е отнето с ПАМ №18-0267-000240 на РУ
Годеч.
Не се оспорва от жалбоподателя, че СУМПС му е
отнето по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0267-000240 от 29.08.2018год. на мл. автоконтрольор в РУ Годеч,
поради това, че наложените два броя глоби с фиш /изброени в заповедта/, не са
били платени в срок. Впоследствие същите са заплатени, видно от приложените
разписки и на 31.08.2018год. СУ МПС му е било върнато. Към момента на издаване
на оспорената заповед са налице фактическите основания за нейното издаване, а
именно управление на МПС, след като СУ МПС е било временно отнето до заплащане
на дължимите глоби.
В оспорената заповед е посочено,
че нарушението е установено въз основа на АУАН №Д896330 от 30.08.2018год. като
погрешно е изписано цифрово за нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, докато
в текстовото изписване правилно е отразено”...управлява моторно превозно
средство, след като СУМПС е отнето.....”, т.е. касае се за виновно нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В случая обаче цифровото изписване, не се явява
съществено процесуално нарушение, което да е осуетило правото на защита на
жалбоподателя. Отделно от това, както беше отбелязано фактите послужили като
основание за издаване на процесната заповед са посочени точно и в пълнота чрез
текстовото им изписване, като дават възможност на жалбоподателя да реализира
адекватно защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента
на неговото издаване. Към 30.08.2018год. - датата на издаване на обжалваната
заповед, Г.К.П. е управлявал МПС лек автомобил марка „Ф*** У*** ” с рег. №М*** след
като свидетелството му за управление е временно отнето със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №18-0267-000240 от 29.08.2018год. на мл.
автоконтрольор в РУ Годеч, поради наличие на материалноправните предпоставки на
чл.171, т.1, буква „д” от ЗДвП. Констатираното нарушение е основание за
налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Поставените
въпроси досежно ограничените права на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото с оглед заплатените глоби и върнатото му СУМПС са неотносими
досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Целта на мярката
се определя към момента на налагането й. Релевираните последващи факти не се
отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават
извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 30.08.2018год.
е била да предотврати Г.К.П. да управлява МПС без СУМПС, което му е било
временно отнето.
Изложените новонастъпили факти
свързани със заплащане на дължимите глоби и връщане на СУ МПС, което временно
му е било отнето, не са такива по смисъла на чл. 142, ал.
2 АПК, но могат да представляват основание за сезиране на органа с
молба от Г.П., съобразно която същият може да поиска органът да прекрати срока
на действие на наложената мярка. Отказът на органа да прекрати срока на
действие на мярката, ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административните
съдилища. Това е така, тъй като ПАМ не е вид наказание, а вид мярка на държавна
принуда, която в действителност, трябва да преследва целите по чл. 22 ЗАНН.
В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от
шест месеца. В действителност, това е минимално заложения от закона срок, поради
което и Г.К.П. не може да прави възражение за немотивираност на срока на
мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението
/непропорционалност/. В ситуация обаче, в която са настъпили нови факти, и
оспорващия е заплатил глобите и му е върнато СУМПС, продължаването на
действието на ПАМ се явява без основание, като наложената ПАМ вече не е в
състояние да осъществява своите цели. В тази насока, оспорващия, който търпи
действието на ПАМ може да поиска от органа да го прекрати. В противен случай,
действието на ПАМ след заплащане на глобите и връщане на СУМПС, ще се
отъждестви с вид наказание, тъй като лицето ще търпи негативни последици от
мярката, без същата да изпълнява целите си по закон /превантивна,
преустановителна или възстановителна/. При заплащане на глобите и връщане на
СУМПС явно мярката е постигнала целта си. Но настоящият съдебен състав няма
правно основание нито да отмени акта за налагане на мярката, нито да прекрати
действието на същата. От една страна това е така, тъй като предмет на делото е
законосъобразността на акта, с който мярката се налага, а не
законосъобразността на нейното действие след налагането й. От друга страна,
законосъобразността на мярката и целите, които преследва се преценяват към момента
на налагането й. Още повече, че административния орган, действайки при
условията на обвързана компетентност налага императивно процесната мярка, без
да има оперативната самостоятелност на преценка дали да я наложи, нито
правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ.
Релевираните последващи факти не
се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават
извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към
30.08.2018год. е била да предотврати оспорващия да управлява МПС без СУМПС и тя
е постигната чрез наложената ПАМ, поради което същата е издадена и в
съответствие с целта й.
Предвид гореизложеното съдът намира, че заповедта, като постановена
от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта, и в
съответветствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и
с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, съответно
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на делото и липсата на
претенция за разноски от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.П. с
ЕГН * ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) №18-0370-000048 от 30.08.2018год. издадена от Началник група „Охранителна
полиция” при РУ Вършец към ОД МВР – Монтана, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС, за срок от шест месеца, като са отнети 2бр. рег. №М*** и
СРМПС №***, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: