Р Е Ш Е Н И Е № 260120
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II гр.
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
при секретаря
Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15687 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 288,
ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./ предявен от Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представляван от изп. дир. Б. М. и С. С. против Й.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 25.03.2014 г., в гр.
Х., на ул. „Д.“, до дом № **, водачът Г. Г. Г., ЕГН **********, управлявайки
собствения си л. а., марка и модел „Р. Л.“, с рег. № ***, поради движение с
несъобразена скорост, на десен завой, загубил контрол над управлявания от него
автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия
се правомерно л. а., марка и модел „М. ***“, с рег. № ****, собственост на В.
Л. П., ЕГН **********, управляван от П.Т.П., ЕГН **********. По този начин Г. Г.
причинил процесното ПТП, от което настъпили имуществени вреди за собственика на
увредения автомобил – В. Л. П., неимуществени вреди за водача на същия – П.Т.П.
и неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди за А.Т.Д., ЕГН **********
– пострадала като пътник в увредения от Г. автомобил. Г. напуснал мястото на
инцидента. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № *****/25.03.2014
г., в който бил отразен механизмът на произшествието като била констатирана
вината на Г. Г.. В протокола било отразено, че последния управлявал увреждащия
автомобил без да има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
него към датата на произшествието. Отразено било, че на Г. е съставен АУАН № *****/2014
г. По случая било образувано и ДП № ***/2014 г. по описа на РУ Х.. В хода на
разследването била назначена съдебно-автотехническа експертиза за установяване
механизма на ПТП и щетите по автомобила, както и съдебно-медицинска експертиза
за нанесените вреди на пострадалите П.П. и А.Д.. Предвид обстоятелството, че за
увреждащия автомобил не е имало валидно сключен договор за застраховка „ГО“,
пострадалите вследствие на инцидента се обърнали към Гаранционен фонд с
претенции за изплащане на обезщетения. Фондът образувал преписки по 3 щети, в
които събирал доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на
претендираните обезщетения, както следва:
1. Щета № *****/31.07.2014 година, за причинените на П.Т.П.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от травмите, нанесени
от процесното ПТП - контузия на **** стена, а по предната стена на корема под пъпа
наличие на разпръснати безформени подкожни ***** с ч. – м., м.-с., з.-с. и ж.-з.
цвят и размери от 2-3 до 4-5 сантиметра, разположени общо на прощ с размери 25/13
сантиметра. С Протокол № **/19.09.2014 година Фондът определил обезщетение в размер
на 1000 лева. Сумата била изплатена на П.Т.П. на 29.09.2014 година с преводно нареждане
да кредитен превод;
2. Щета №****/03.11.2014
година, за причинените на А.Т.Д. неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени
такива, изразяващи се в болки и страдания, резултат от травмите, нанесени от процесното
ПТП - контузия на г. и т., сътресение на м. със степенно **** на с., к. на двете
**** **** с кръвонасядане на *** коляно и
**** в **** област на ***. С Протокол № **/25.09.2014 година Фондът е определил
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2000 лева и 23,20 лева за имуществените
вреди, изразяващи се в разходи във връзка с лечението на травматичните увреди -
престой в МБАЛ – Х.. Сумата от общо 2023,20 лева е била изплатена на А.Т.Д. на
09.10.2014 година с преводно нареждане да кредитен превод;
3. Щета № ****/31.07.2014 година за причинените на В. Л.
П. имуществени вреди, представляващи нанесените щети на собствения му автомобил,
марка и модел „М. ***“, с peг. № ****. Експерт към Фонда изготвил експертиза, в
която била направена следната рекапитулация по отношение новите части и детайли
за ремонт, вложения труд и прочее по автомобила:
• Нови части и материали
- 1892,44 лева;
• Труд за демонтаж
и монтаж /монтьорски/ - 464,00 лева;
• Труд за възстановителни
операции /тенекеджийски/ - 104,00 лева;
• Труд за бояджийски
операции - 117,60 лева;
• Материали /бояджийски
и др./ - 78,00 лева;
• Превоз - 72,00
лева.
Общата сума, необходима за пълното възстановяване на автомобила
била в размер на 2656,04 лева. Експертът посочил, че е налице тотална вреда, тъй
като размерът на определеното обезщетение по експертната оценка надвишава 80% от
действителната стойност на автомобила, която е в размер на 2520,00 лева. Ето защо,
определеното за изплащане обезщетение поради наличието на тотална щета било 75%
от действителната стойност на автомобила или сумата от 1890 лева. Сумата от общо
1962,00 лева /1890 лева - 75% от стойността на автомобила и 72 лева за репатрирането
на същия/ била изплатена на В. Л. П. на 10.10.2014 година с преводно нареждане да
кредитен превод.
Така, общо изплатените от Фонда суми по процесиите три
щети възлиза на сумата от общо 4985,20 лева, която съответства и на исковата претенция.
В нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ Г. Г. е управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
към датата на ПТП. Ето защо, след изплащане на обезщетенията на правоимащите лица
Фондът встъпил в правата им до размера на обезщетението и съпътстващите разходи
по определянето му и има право да иска от причинителя на вредата пълното възстановяване
на изплатените суми.
Гаранционен фонд изпратил до Г. Г., на посочения в протокола
за ПТП адрес, Регресна покана с изх. № ****/11.11.2014 г., с която предоставил срок
за доброволно погасяване на задълженията му. От стореното отбелязване върху известието
за доставяне /обратна разписка/ се установило, че Г. Г. е ****.
С молба – уточнение от 04.06.2020 г. ищецът претендира
осъждането на наследниците на Г. Г., а именно: Й.Г., Х.Г. и Г.Г..
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди всяка една от ответниците, в качеството им на законни
наследници на Г. Г. да заплатят на Гаранционен фонд сумата от по 1661,73 лева,
която се равнява на 1/3 от цената на иска в общ размер на сумата от 4985,20
лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по процесните
щети, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземанията, както и съответната 1/3 част от всеки от ответниците
от сторените от ищеца съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците и трите, чрез
пълномощника си -адв. Ц.И. са подали отговор на исковата молба.
Молят предявения иск да бъде прекратен като
недопустим.
В условията на евентуалност изразяват становище за
неоснователност на същите. Прави се с отговорите възражение за погасяване на
задълженията на ответниците по давност. Сочи, че трайната съдебна практика,
приема, че началният момент на погасителната давност, съгласно чл. 110 ЗЗД е
датата на плащане на застрахователното обезщетение. Плащанията били извършени
на 29.09.2014 г., на 09.10.2014 г. и на 10.10.2014 г. Исковата молба срещу
ответниците била предявена на 28.11.2019 г., като към този момент предвидената
в закона 5-годишна давност е изтекла. Счита, че не може да се приеме, че е
налице нередовност на исковата молба, която е била отстранена в срок, нито пък,
че иска е бил валидно предявен на 30.09.2019 г., когато е постъпила
първоначалната искова молба. И след като ищецът с първоначално заведената
искова молба е насочил иска си против конкретен наследник, ирелевантно е
обстоятелството, че такъв субект изобщо не съществува. Предявяването на иск против
Х.Г., Г.Г. и Й.Г., в качеството им на наследници на Г. Г. по същество е нов иск
против конкретно определени ответници, които са страна в процеса и се счита за
предявен от датата, когато исковата молба против тях е постъпила в съда, а това
е на дата 28.11.2019 г., като към този момент вземането на ищеца било погасено
по давност по отношение и на трите плащания. Излага, че предявяването на иск
срещу ненадлежен ответник не прекъсва изтичането на погасителната давност по отношение
на по-късно конституирания по делото надлежен ответник. В тази връзка прави
възражение за изтичане по давност на всички евентуални вземания на Гаранционен
фонд.
Оспорва размера на извършените плащания по всяка една
от щетите поотделно. Сочи, че по щета 1 и 2 – липсват представени писмени
доказателства за реално извършени разходи. Оспорва разхода по Протокол № **/19.09.2014
г. в размер на 32,20 лв., ликвидационни разноски, представляващи хонорар на
вещо лице – 30 лв. и консумативи – 2,20 лв. и разхода по Протокол № **/19.09.2014
г. в размер на 32,20 лв., ликвидационни разноски, представляващи хонорар на вещо
лице – 30 лв. и консумативи – 2,20 лв. – по делото няма представени
доказателства за изготвяне на експертизи от вещи лица, като няма точно пояснение
за кои точно експертизи става въпрос, като не е посочено и какво включват
разходите за консумативи. СМЕ и САТЕ са назначени и заключенията им са
изготвени по образуваното ДП № ***/2014 г. по описа на РУ – гр. Х., като
направените разходи в това производство не са изплатени от Гаранционния фонд и
в този смисъл не са му дължими. По отношение на съдебно-медицинско
удостоверение № 140/2014 г., изготвено от ** Х. Е. – в. л. от списъка на
Окръжен съд – гр. Х., то същото е изготвено по искане на пострадалата А.Д. и
съответно е заплатено от нея самата. Същото било изготвено на 31.03.2014 г., а
щетата била заведена на 03.11.2014 г., т.е. удостоверението било издадено по
искане на пострадалата и е извън образуваната от Гаранционния фонд преписка по
щета. По отношение на съдебно-медицинско удостоверение № 159/2014 г., изготвено от ** Х. Е. – в. л. от списъка
на Окръжен съд – гр. Х., то същото е изготвено по искане на пострадалата П.П. и
е изготвено на 14.04.2014 г., а щетата е заведена на 31.07.2014 г., т.е. удостоверението било издадено по искане
на пострадалата и е извън образуваната от Гаранционния фонд преписка по щета.
Доколкото няма данни за извършени плащания и за назначаване на експертизи в
рамките на производството по ликвидационните преписки, то изписаните в
протоколите плащания не са били извършени, или ако са били извършени, то те са
неотносими, тъй като експертизи по случая са били назначени и изготвени по
досъдебното производство и допълнителните експертизи извън тях са ненужни с
оглед преценката и доколкото под санкцията на държавен орган са били приети за
достоверни. Ако допълнително Гаранционния фонд разглежда самостоятелно всички
факти и обстоятелства, то това следва да се приеме, че става за негова сметка
като допълнително извършено и по негово собствено желание и не би следвало да
се възлага на ответната страна да заплаща за направени разходи, които
представителите на ищеца изискват в този смисъл. Оспорва размера и на
обезщетението по щета 3, касаеща стойността на автомобила. Счита, че изплатения
размер е неправилно определен досежно действителната стойност на автомобила и
определеното обезщетение в размер на 75% от действителната стойност на
автомобила. Счита иска за неоснователен в предявения размер и доколкото
отговорността на ответниците е ограничена в рамките и до размера на приетото по
опис от тяхна страна наследство. Твърди, че ответниците не са станали причина
за завеждане на настоящото съдебно производство, доколкото никога до сега към
тях не е била отправяна покана от страна на Гаранционния фонд, в качеството им
на законни наследници на Г. Г..
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ответните страни в писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото
заключения на съдено-медицинската, автотехническа и съдебно-счетоводна
експертизи се установява, че на 25.03.2014 г., в гр. Х., на ул. „Д.“, до дом № **, водачът Г. Г.Г., ЕГН **********,
управлявайки собствения си л. а., марка и модел „Р. Л.“, с рег. № ***, поради
движение с несъобразена скорост, на десен завой, загубил контрол над
управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил насрещно движещия се правомерно л. а., марка и модел „М. ***“, с рег. №
****, собственост на В. Л. П., ЕГН **********, управляван от П.Т.П., ЕГН **********.
По този начин Г. Г. причинил процесното ПТП, от което настъпили имуществени
вреди за собственика на увредения автомобил – В. Л. П., неимуществени вреди за
водача на същия – П.Т.П. и неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди
за А.Т.Д., ЕГН ********** – пострадала като пътник в увредения от Г. автомобил.
Г. напуснал мястото на инцидента. За произшествието бил съставен Протокол за
ПТП № *****/25.03.2014 г., в който бил отразен механизмът на произшествието
като била констатирана вината на Г. Г.. В протокола е отразено, че последния
управлявал увреждащия автомобил без да има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за него към датата на произшествието, както и че на лицето е
съставен АУАН № ****/2014 г. По случая е образувано и ДП № ***/2014 г. по описа
на РУ Х.. Предвид обстоятелството, че за увреждащия автомобил не е имало
валидно сключен договор за застраховка „ГО“, пострадалите вследствие на
инцидента се обърнали към Гаранционен фонд с претенции за изплащане на
обезщетения. Фондът образувал преписки по 3 щети, в които събирал доказателства
за наличие на предпоставки за изплащане на претендираните обезщетения, както
следва:
1. Щета № ****/31.07.2014 година, за причинените на П.Т.П.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от травмите, нанесени
от процесното ПТП - контузия на коремната стена, а по предната стена на корема под
пъпа наличие на разпръснати безформени подкожни кръвонасядания с ч. – м., м.-с.,
з.-с. и ж.-з. цвят и размери от 2-3 до 4-5 сантиметра, разположени общо на прощ
с размери 25/13 сантиметра. С Протокол № **/19.09.2014 година Фондът определил обезщетение
в размер на 1000 лева. Сумата била изплатена на П.Т.П. на 29.09.2014 година с преводно
нареждане да кредитен превод;
2. Щета № ***/03.11.2014
година, за причинените на А.Т.Д. неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени
такива, изразяващи се в болки и страдания, резултат от травмите, нанесени от процесното
ПТП - контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно помрачение
на съзнанието, контузия на двете коленни стави с кръвонасядане на дясно коляно и
кръвонасядане в челната област на главата. С Протокол № **/25.09.2014 година Фондът
е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2000 лева и 23,20 лева
за имуществените вреди, изразяващи се в разходи във връзка с лечението на травматичните
увреди - престой в МБАЛ – Х.. Сумата от общо 2023,20 лева е била изплатена на А.Т.Д.
на 09.10.2014 година с преводно нареждане да кредитен превод;
3. Щета № ***/31.07.2014 година за причинените на В.
Л. П. имуществени вреди, представляващи нанесените щети на собствения му автомобил,
марка и модел „М. ***“, с peг. № ****. Експерт към Фонда изготвил експертиза, в
която била направена рекапитулация по отношение новите части и детайли за ремонт,
вложения труд и прочее по автомобила, видно от която общата сума, необходима за
пълното възстановяване на автомобила възлиза на 2656,04 лева. Определеното за изплащане
обезщетение от застрахователя поради наличието на тотална щета е в размер на
75% от действителната стойност на автомобила или сумата от 1890 лева. Сумата от
общо 1962,00 лева /1890 лева - 75% от стойността на автомобила и 72 лева за репатрирането
на същия/ е изплатена на В. Л. П. на 10.10.2014 година с преводно нареждане да кредитен
превод.
Така, общо изплатените от Фонда суми по процесиите три
щети възлиза на сумата от общо 4985,20 лева, в който размер е и исковата
претенция.
Установява се от доказателствената съвкупност по
делото, че Г. Г. е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" към датата на ПТП, поради което и с изплащане на обезщетенията
на правоимащите лица, Фондът е встъпил в правата им до размера на обезщетението
и съпътстващите разходи по определянето му.
От ищеца е изпратена до Г. Г. Регресна покана с изх. №
*****/11.11.2014 г., с която е предоставен срок за доброволно погасяване на задълженията.
От отразяванията върху известието за доставяне /обратна разписка/ е видно, че
ищеца е установил, че адресата на поканата е Г. Г. е ***.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена
от в. л. Е. Б. се установява, че във връзка с процесното ПТП лицето П.Т.П. е
получила следните увреждания: подкожни и по-дълбоки кръвонасядания на коремната
стена.
Във връзка със същото ПТП лицето А.Т.Д. е получила
следните увреждания: контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка със
степенно разстройство на съзнанието, кръвонасядания на дясното *** и ***.
Описаните увреждания на П.Т.П. са причинили страдание
без разстройство на здравето, като възстановителния процес е продължил 2-3
седмици.
Описаните увреждания на А.Т.Д. са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Възстановяването
според в. л. трае по-малко от 30 дни. Възможно е пациентката да е изпитвала
субективни оплаквания, като епизодично **** и **** за по-дълго време, без това
да я изключва от социално-битовата и професионалната сфера.
Описаните увреждания на П.Т.П. са причинени по механизъм
на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,
по начина и при обстоятелствата, описани в исковата молба. Налице е пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Описаните увреждания на А.Т.Д. са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата, описани в исковата молба.
Налице е пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От заключението на съдебната авто-техническа
експертиза, извършена от в. л. С. М. се установява,че механизма на
произшествието, за който има данни по делото, а именно –удар в предната ***
част на л.а. „М. ***“ с рег. № **** от насрещно движещ се друг автомобил, от техническа
гледна точка е възможно да бъдат повредени съответните детайли в посочената
степен. Стойността на ремонта за възстановяването на автомобила е 10357 лева. Средната пазарна
стойност на автомобила към датата на събитието е била 2527 лева. Тъй като стойността
на ремонта надвишава 70% от пазарната стойност
то следва, че възстановяването на автомобила е технически възможно, но е
икономически нецелесъобразно, т.е касае се според вещото лице за икономически
тотална щета. Стойността на щетата след приспадане на автомобила предаден за
скраб е 2077 лева.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява, че Гаранционен фонд е
извършил следните плащания:
По щета № ***/2014г. на П.Т.П. е преведена сума в
размер на 1000 лева на 29.09.2014г.
Сметката на получателя на сумата е заверена на 30.09.2014г.
По щета № ****/2014г. на А.Т.Д. е преведена сума в
размер на 2023,20 лева на 09.10.2014г. Сметката
на получателя на сумата е заверена на 10.10.2014г.
По щета № ****/2014. на В. Л. П. е преведена сума в
размер на 1962 лева на 10.10.2014г. Сметката
на получателя на сумата е заверена на 13.10.2014г.
Съдът кредитира заключенията на съдебно-медицинската,
автотехническата и съдебно-счетоводната експертизи, като компетентно изготвени,
отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.
За установяване на фактическите си твърдения ищецът
ангажира и гласни доказателства, посредством показанията на св. А.Т. и П.Т.,
обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 01.04.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от
приетите по делото многобройни писмени доказателства.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи всички
обстоятелства, от които произтича регресното му право, в т.ч. описаното
произшествие, неговите причини и механизъм; мястото, където произшествието се е
осъществило, вината на ответника, наличието на вреда, нейния размер; наличието
на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, размера на същите
и изплащането на застрахователни обезщетения на увредените лица за претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Ответните
страни, чрез пълномощника си –адв. Ц.И.- С. въвеждат с отговора правопогасяващо
възражение за изтичане на предвидения в закона давностен срок за вземането на
ищцовото дружество спрямо тях, което следва да бъде разгледано преди съдът да
изложи мотиви по съществото на спора.
Исковата молба
срещу ответника Г. Г. Г. е подадена в Пловдивския районен съд на 30.09.2019г.
След подадена молба-уточнение ищецът посочва, като ответник лицето Г. Г. Г.. От приложеното на л. 135 от делото
Удостоверение е видно, че това лице е **** на ****., като негови наследници са Й.И.Г.
/****/ и двете му **** - Х.Г.Г. и Г.Г.Г.. Видно от приложените на л. 73 и 74 от
делото писма и регресната покана /л. 117/, ищецът е узнал за **** на лицето Г. Г.
още през месец август 2014г. и въпреки това е насочил иска си срещу
неправоспособен субект.
В етапа на
проверка за редовност на исковата молба и след многократното й оставяне от съда
без движение с указания до ищеца, едва на 04.06.2020г. ищецът е подал молба с
вх. № 29299 /приложена на л.173 от делото/, с която е насочил иска срещу нови
ответници-наследниците на **** лице - Й. И. Г. /****/ и двете му **** - Х. Г. Г.
и Г. Г. Г., като със същата молба е формулирал и петитум за осъждането им да му
заплатят посочените суми, представляващи изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение. Касае се в случая не за правоприемство, настъпило в хода на
процеса, а за насочване на иска срещу други лица, поради което и исковата молба
следва да се счита предявена срещу ответните страни на 04.06.2020г. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС
на Р.България /Определение № 183 от 30.10.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №
3911/2019г., 1-во ГО, ГК и Решение № 731 от 14.12.2010г. на ВКС по гр.д. №
1494/2009г., ГК/. Съгласно цитираната практика предявяването на иск срещу лице,
което към момента на подаване на исковата молба е починало, изключва изначално
възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и това обуславя невъзможност процесът да продължи по реда на чл.
227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е п. в хода на процеса при наличие на вече учредено с
нея валидно процесуално правоотношение. Ето защо и в случая се касае за изцяло
нов иск, предявен от ищеца срещу ответните страни на 04.06.2020г.
По въпросите за
погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя
и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от
ППВС №7/77г., които се разрешават и непротиворечиво в постановени по чл. 290 от ГПК решения на ВКС – Решение № 178/21.10.2009г. по т.д. №192/2009г., Решение №2
от 01.02.2011г. по т.д. № 206/2010г., Решение № 15 от 04.02.2011г. по т.д.
№326/2010г., Решение № 127/18.10.2019г. на ВКС по т.д. №2835/2018г., ТК и
редица други. В същите се приема, че регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователя, респективно-Гаранционния фонд изплати обезщетенията на
правоимащите лица.
При прекъсване
на давността, изтеклия срок до настъпване на определен в закона юридически факт
се счита за правно ирелевантен и се започва броенето на срока отново.
Юридическите факти, въз основа на които става това са изчерпателно
регламентирани от закона с разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД. Съгласно буква „б“
от цитираната правна норма, давността се прекъсва при предявяване на иск
относно спорното материално право срещу надлежен
ответник. Предявеният срещу ненадлежен ответник иск, както е в процесния
случай /срещу починало лице/ не прекъсва течението на погасителната давност по
отношение по-късно конституираните по делото страни /в този см. Решение №
731/14.12.2020г. на ВКС по гр.д. № 1494/2009г., 3-то г.о., ГК/.
От приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че Гаранционен фонд е извършил
следните плащания:
По щета № ****/2014г. на П.Т.П. е преведена сума в
размер на 1000 лева на 29.09.2014г.
Погасителната давност за това вземане на ищеца е изтекла на 29.09.2019г.
По щета № ****/2014г. на А.Т.Д. е преведена сума в
размер на 2023,20 лева на 09.10.2014г. Погасителната
давност за тази претенция е изтекла на 09.10.2019г.
По щета № ****/2014. на В. Л. П. е преведена сума в
размер на 1962 лева на 10.10.2014г. Давностния
срок за така изплатеното от ищеца обезщетение е изтекъл на 10.10.2019г.
Исковата молба срещу ответните страни е подадена на 04.06.2020г. към който момент всички
претендирани от ищеца суми са погасени по давност. По гореизложените
съображения предявения иск ще се отхвърли изцяло.
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са действително
направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това и възлизат
на сумата от общо 720 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
с ДДС или сумата от по 240 лева адвокатско възнаграждение, заплатена от всяка
от ответниците на адв. Ц.И. за осъщественото процесуално представителство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, с Булстат:
********* с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от изп.
дир. Б. М. и С. С. против Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството им на законни наследници на Г. Г.Г., иск за осъждане
на всяка от ответните страни да заплати сумата от по 1661,73 лева, която сума
се равнява на 1/3 част от сумата от общо 4985,20 лева, представляваща изплатеното
от Гаранционен фонд обезщетение по щета, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с Булстат:
********* с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от изп.
дир. Б. М. и С. С. да заплати на Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от по 240 лева /двеста
и четиридесет лева/ на всяка от тях,
представляваща заплатено от всяка от ответниците адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
Д. К.