№ 3292
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20211100507939 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20086051 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 55593/2020 г. Софийският
районен съд, 56 състав, е осъдил Инспектората към Висшия съдебен съвет да заплати
на С. П. И. по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ
сумата 15 554,50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради незаконното уволнение, както и разликата между трудовите
възнаграждения, които е получавала на по-ниско платена работа при друг работодател,
за период от шест месеца, считано от 09.08.2019 г. до 09.02.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 1200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
осъден да заплати в полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в
размер на 622,18 лв.
Решението е обжалвано от ответника Инспекторат към ВСС като недопустимо с
искане същото да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за ново
разглеждане. За поддържаната недопустимост на решението въззивникът излага
съображение, че липсва влязло в сила решение за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, което е обуславящо за иска по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Сочи се, че незаконосъобразно районният съд не е уважил
направеното с отговора на исковата молба искане за спиране на делото на основание
чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на висящия спор между страните по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с предмет уволнението на ищцата, във връзка с което тя
претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Въззиваемта страна с писмения си отговор оспорва въззивната жалба.
1
Поддържа, че съдебната практика не приема за недопустимо предявяване на иск по чл.
344, ал.1, т. 3 от КТ преди да е налице влязло в сила решение по иск по чл. 344, ал. 1, т.
от КТ, което следва от възможността от обективно съединяване и разглеждане в едно
производство на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Предвид това и липсата на оспорване от страна на ответника на размера на
претендираното обезщетение, въззиваемата страна счита, че предявеният иск е доказан
по основание и размер, с оглед на което настоява обжалваното решение да бъде
потвърдено.
С протоколно определение на въззивниия съд от 06.10.2022 г. производството по
настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на
гр.д. № 57004/2019 г. на СРС – с предмет предявени от ищцата срещу ответника искове
по чл. 344, ал.1, т. 1-2 от КТ.
С определение на въззивния съд от 16.08.2022 г. е възобновено производството
по настоящото дело на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК поради отпадане на пречката
за движението му, а именно – приключването на производството по гр.д. № 57004/2019
г. на СРС с влязло в сила решение.
В хода по същество жалбоподателят, чрез юрк. В., подържа въззивната жалба и
настоява обжалваното решение да бъде отменено. Поддържа, че предявените искове по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ са неоснователни, предвид отхвърлянето с влязло в сила
решение на предявените от ищцата срещу ответника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Д., настоява за потвърждаване
на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. П. И. срещу
Инспекторат към Висшия съдебен съвет искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ за заплащане на сумата 15 554,50 лв., представляваща общ размер на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението й,
извършено със заповед № ЗЧР-13/09.08.2019 г. на главния инспектор на Инспектората
към ВСС, както и разликата между трудовите възнаграждения, които е получавала на
по-ниско платена работа при друг работодател, за период от шест месеца, считано от
09.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че уволнението на ищцата, извършено с
горепосочената заповед, е признато за незаконно и отменено с решение №
2021316/30.09.2020 г. по гр.д. № 57004/2019 г. на СРС, 56 състав, което решение не е
влязло в сила към момента на подаване на исковата молба. Ищцата твърди, че размерът
на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец възлиза а
сумата 3621,86 лв. Твърди, че в периода от 09.08.2019 г. до 03.09.2019 г. не е работила
и не е получавала обезщетение за безработица; в периода от 05.11.2019 г. до 10.12.2019
г. не е работила, а е получавала обезщетение за безработица в общ размер 2245,02 лв.; в
периода от 04.09.2019 г. до 05.11.2019 г. е работила по трудов договор при друг
работодател с основно месечно възнаграждение от 656 лв., а в периода от 10.12.2019 г.
до 05.05.2020 г. е работила по трудов договор при друг работодател при основно
трудово възнаграждение от 1900 лв.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Сочи, че по повод
уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЗЧР-13/09.08.2019 г. на главния
2
инспектор на ИВСС, е образувано гр.д. № 57004/2019 г. на СРС, като с решение по
делото от 30.09.2020 г. уволнението е признато за незаконно и отменено, което
решение е обжалвано и към момента на подаване на отговора не е влязло в сила.
Ответникът е направил искане за спиране на настоящото дело до приключване на
производството по гр.д. № 57004/2019 г., което е преюдициално по отношение на
настоящия иск за заплащане на обезщетение по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ,
което искане е отхвърлено от районния съд.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за заплащане на обезщетение на ищцата за
времето, през което е останала без работа поради уволнението й, извършено със
заповед № ЗЧР-13/09.08.2019 г. на главния инспектор на Инспектората към ВСС, и за
заплащане на обезщетение, съставляващо разликата в заплатите при работа на ищцата
на по-нископлатена работа в посочения период.
Обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ се дължи на работника при
незаконно уволнение – когато уволнението е признато за незаконно и същото е
отменено. Следователно искът за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е резултат
от успешното провеждане на конститутивния иск на работника по чл. 344, ал.1, т. 1 от
КТ за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, т.е. същият е
обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-4 от КТ са самостоятелни и могат да се предявят
като отделни искове, но те могат да бъдат и обективно съединявани чрез предявяването
им с една искова молба. Поради функционалната си връзка на обуславящ и обусловен
иск, при общото им предявяване с една искова молба, основателността на обуславящия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е. признаването на незаконността на уволнението, се
явява една от предпоставките за фактическия състав на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 от КТ. Когато тези искове са предявени в отделни производства, решението по
иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ има преюдициално значение по отношение на иска за обезщетение за времето,
през което работникът е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, респ. за разликата между получаваното трудово
възнаграждение на длъжността преди уволнението и това, получавано на друга по-
нископлатена длъжността след уволнението в посочения в разпоредбата период, което
обуславя спиране на производството по обуславящия иск на основание чл. 229, ал.1, т.
4 от ГПК.
В настоящия случай ищцата е предявила исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № ЗЧР-
13/09.08.2019 г. на главния инспектор на ИВСС, и за заплащане на обезщетение по чл.
344, ал., т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ в отделни производства – вторите, предмет
на настоящото. Установява се от представения заверен препис от решение №
263957/16.06.2021 г. по в.гр.д. № 13841/2020 г. на Софийски градски съд, че
предявените от С. П. И. срещу Инспектората към ВСС искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1-2 от КТ са отхвърлени като неоснователни. Решението е постановено
след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 57004/2019 г. на СРС и
същото не е допуснато до касационно обжалване с определение от 09.06.2022 г. по
гр.д. № 3618/2021 г. на ВКС. Решенето на СГС е влязло в сила на 09.06.2022 г.
3
След като предявеният от ищцата иск по чл. 344 ал.1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № ЗЧР-13/09.08.2019 г.
на главния инспектор на ИВСС, е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение,
неоснователни са предявените в настоящото производство искове по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ искове за заплащане на обезщетения за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, респ. за заплащане на обезщетение,
съставляващо разликата в заплатите при работа на ищцата на по-нископлатена работа в
посочения 6 - месечен период от уволнението. След като с влязло в сила съдебно
решение е прието, че не е налице незаконно уволнение, ищцата няма право на
обезщетение по чл. 225 от КТ, поради което предявените от нея искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ са изцяло неоснователни.
Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал.1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ се отхвърлят.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
жалбоподателя искане за разноски, въззиваемата следва да бъде осъдена да му заплати
направените разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на
311,09 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., или общо сумата
411,09 лв. за разноски по делото.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20086051 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 55593/2020 г.
на Софийски районен съд, 56 състав, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. И. срещу Инспектората към Висшия съдебен
съвет искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ за
заплащане на сумата 15 554,50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради незаконното уволнение, както и разликата между
трудовите възнаграждения, които е получавала на по-ниско платена работа при друг
работодател, за период от шест месеца, считано от 09.08.2019 г. до 09.02.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С. П. И. да заплати на Инспектората към Висшия съдебен съвет сумата
411,09 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5