№ 772
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. П.
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500177 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от Е. П. Г. от гр.Варна, срещу решение №3446/11.11.22г.,
постановено по гр.д.№7602/21г. на ВРС, в частта, с която е осъден Е. П. Г. да
заплати на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД разликата над 1246,32лв до
размера от 3828,14лв, представляваща регресно вземане във връзка с
изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.20г.
застрахователно обезщетение по щета №0300/20/747/500874, образувана по
повод настъпило ПТП на 05.06.20г., причинено по вина на Е. Г., който
управлявайки МПС марка „*****“ модел „*****“ с рег.№******, в района на
кръстовището между булевард „Трети март“ и булевард „Република“ в
гр.Варна, навлиза частично в съседната дясна лента, като не пропуска и
отнема предимството на движещия се в нея автомобил марка „*******“,
модел „*********“, с рег.№*****, ведно със законната лихва върху сумата от
3828,14 лв, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
31.05.2021г. до окончателното изплащане на паричното вземане, на осн.
чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът навежда оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, и необоснованост,
постановяването му при неправилен анализ на събраните доказателства.
Счита, че по делото ищецът не е установил претендираната стойност на
1
вредите, както и че за възстановяване на автомобила е било необходимо
подмяна на предна лява врата и ляв праг средна част, както и че същите са
подменени. Счита за установено по делото, че ремонтът не е извършен от
официалния сервиз, на който ищецът е заплатил исковата сума, а от
подизпълнител, за което е издадена фактура на стойност 1568,45лв. Навежда
довода, че разликата в така заплатените суми за ремонта не следва да бъде за
сметка на причинителя на вредата. Излага, че като стойност на ремонта
следва да се приеме сумата от 1246,32лв, определена от вещото лице,
евентуално сумата от 1568,45лв, за която е извършен ремонта, евентуално
сумата от 2719,84лв, определена за ремонт с подмяна на предна лява врата и
ляв праг средна част. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, е депозирала в срок отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
Е. П. Г. от гр.Варна, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3828,14лв, представляващо
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/747/500874 на
собственика на увредения в резултат на ПТП от 05.06.2020год. лек автомобил
************, с рег. №*******, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.05.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба поддържа, че на 05.06.20г. в гр.Варна, в района
на кръстовището между бул.Трети март и бул.Република, ответникът, като
водач на лек автомобил ***** ***** с рег.№********, причинил ПТП като
навлязъл частично в съседната дясна лента, не пропуснал и отнел
предимството на движещия се в нея л.а. ************, с рег. №*******.
Излага, че за увредения автомобил ************, бил налице сключен
договор за имущ.застраховка Каско при ищеца със срок на действие от
22.11.19г. до 21.11.20г. Твърди, че след подадено уведомление била
2
образувана щета № 0300/20/747/500874, изготвени били опис и доклад по
щетата, като бил извършен ремонт на автомобила и изплатена на автосервиза
сума от 3828,15лв с превод от 17.07.20г. Сочи, че съгласно съставения
протокол за ПТП виновен за настъпването му бил ответника, който не
притежавал сключена валидна застраховка Гражданска отговорност. Излага,
че до ответника е изпратена регресна покана, но същият не заплатил
претендираната сума.
В отговор на исковата молба ответникът Е. П. Г. от гр.Варна
излага становище за неоснователност на иска. Оспорва механизма на ПТП,
като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от другия
водач. Оспорва размера на иска като счита, че същият е в завишен размер.
Твърди, че стойността на вредите е на значително по-ниска стойност от
претендираните. Оспорва щетите, описани в опис на щета, да са настъпили
при процесното ПТП. Счита, че не е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
присъждане на сумата от 1246,32лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0300/20/747/500874, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
31.05.2021 год. до окончателното изплащане на задължението , е влязло в
3
сила. Следователно влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, а именно наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение за имуществено застраховане между увредения и
застрахователното дружество; заплащане на застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение.
Спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция, касае
действителната стойност на причинените вреди, съответно размера на
дължимото за тях обезщетение.
По делото безспорно се установява, че процесният автомобил
************ с рег. №******* е бил отремонтиран в сервиз „Колор Груп
Варна“ ЕООД, който, съгласно заключението на вещото лице А.Я., събрано
пред въззивния съд и кредитирано от последния като пълно, обективно и
обосновано, е официален гаранционен сервиз за автобояджийски и
тенекеджийски операции на марката *******. Безспорно се установява още,
че за извършените ремонтни дейности е издадена фактура от „Колор Груп
Варна“ ЕООД на стойност 1568,45лв., включваща автобояджийски и
тенекеджийски операции и подмяна на части, боя и материали за боядисване.
Вещото лице сочи още, във фактурата не са включени стойността на частите,
необходими за подмяна, доколкото същите се доставят от Еуратек Ауто ООД,
официален представител на марката ******* за страната.
При настъпване на покритото от договора по имуществена
застраховка застр.събитие за застрахователя възниква задължение да заплати
уговореното застр.обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386,
ал.2 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл.400, ал.1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/.
Като съобразява тази законова регламентация, както и изрично
постигнатата в застр.полица договорка за ползване на официален сервиз на
марката за отстраняване на щети, съдът намира, че за действителна стойност
на причинените щети следва да бъде възприета дадената от вещото лице А.Я.
стойност по вариант първи от експертизата, а именно сумата от 3421,63лв,
4
която отчита както стойността на подменените части, така и извършените
дейности по горепосочената фактура. Не би могло да бъде взета като
стойност на щетите, тази, отразена в приложената по делото фактура от
16.07.20г., издадена от Еуратек Ауто ООД, доколкото щетите реално не са
отстранени от това дружество. Съдът намира за неприложими и останалите
варианти на заключението, изслушано пред настоящата инстанция, предвид
уговорената клауза за ползване на официален сервиз на марката, която в
случая е била и приложена.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че за възстановяването
на автомобила не било необходимо подмяна на предна лява врата и ляв праг
средна част, както и че същите не били подменени, а само отремонтирани. От
приложените по делото опис на щета 0300/20/747/500874 и работна карта,
приложена към първоначалното заключение, безспорно се установява
степента на увреда на тези части, като е отразено, че същите следва да се
подменят с нови такива. Доказателства, които да оборят тези констатации, не
са събрани по делото. Обясненията на в.л.Каролев, дадени в с.з. пред ВРС, че
след като не била намерена вратата в сервиза значи била възстановена,
съставляват предположение, което не следва да се кредитира. Що се касае до
заключението му, че прагът е отремонтиран, същото не следва да се
кредитира предвид изминалия период от време преди извършения от него
оглед.
С оглед на гореизложеното и като съобрази разпоредбата на
чл.410, ал.1, т.1 КЗ, предвиждаща, че с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, съдът намира предявеният иск
за основателен и доказан до размера от 3421,63лв. Предвид изложеното
решението на ВРС в частта, в която е присъдено обезщетение за разликата
над 3421,63лв до присъдения размер от 3828,14лв, възлизаща на 406,51лв,
като неправилно следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените разноски. Съобразно
уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски по
съразмерност за първата инстанция са в размер на 947,15лв, поради което и
решението на ВРС в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца
за разликата над 947,15лв. следва да се отмени. Дължимите на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция възлизат на
132,74лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
5
осъдителното решение и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба на въззивника следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част в размер на 113,62лв. От своя страна с
оглед отправеното искане на въззиваемата страна се следват разноски за
въззивното производство в размер на 892,58лв. Релевираните от двете страни
насрещни възражения за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед
предвидения в Наредба №1/2004г. минимум се явяват неоснователни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3446/11.11.2022г., постановено по гр.д.
№7602/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която Е. П.
Г., ЕГН **********, с адрес *************************, е осъден на осн.
чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №59, сумата от 406,51лв, съставляваща
горницата над 3421,63лв до размера от 3828,14лв, представляваща регресно
вземане във връзка с изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от
17.07.20г. застрахователно обезщетение по щета №0300/20/747/500874,
образувана по повод настъпило ПТП на 05.06.20г., причинено по вина на Е.
Г., който управлявайки МПС марка „*****“ модел „*****“ с рег.№******, в
района на кръстовището между булевард „Трети март“ и булевард
„Република“ в гр.Варна, навлиза частично в съседната дясна лента, като не
пропуска и отнема предимството на движещия се в нея автомобил марка
„*******“, модел „*********“, с рег.№*****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
31.05.2021г. до окончателното изплащане на паричното вземане, както и в
частта му, в която са присъдени разноски в полза на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК за горницата над 947,15лв
до 1059,68лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз
Ал.Дондуков №59, против Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес
*************************, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ за
6
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 406,51лв,
съставляваща горницата над 3421,63лв до размера от 3828,14лв,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0300/20/747/500874 на собственика на увредения в резултат на ПТП от
05.06.2020год. лек автомобил ************, с рег. №*******, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.05.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3446/11.11.2022г., постановено по
гр.д.№7602/2021г. по описа на Варненски районен съд, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес
*************************, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №59, СУМАТА от 892,58лв,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за въззивно
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №59, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес
*************************, СУМАТА от 246,36лв, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7