Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 04.03.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ
Мл.съдия :
Г.ПАШАЛИЕВ
при секретаря …ПАВЛИНА ПЕНЕВА............................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.............................В.гр.д..№895
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Р.Р.
ЕГН ********** *** ,чрез процесуалния си представител адв.Г.П.,ДАК срещу
Решение №1043/14.10.2019г.по гр.д.№1671/2019 г.по описа на ДРС,с което е
отхвърлен иска на въззивния жалбоподател
срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“АД,ЕИК *** за признаване за
установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.№1014/2019г.на
ДРС за сумата от 16 100лв. ,представляващи дължимо обезщетение на член на
СД на „Водоснабдяване и канализация Д.“АД при прекратяване на договор за
управление ,сключен за срок от повече от
1 години в размер на 10 брутни заплати ,на основание чл.40 ал.2 от сключен Колективен
трудов договор,вписан с вх.№КТД 17000859/11.08.2017г.в Дирекция „Инспекция по
труда“-Д.,ведно със законна лихва за забава,считано от 20.03.2019г.до
окончателното изплащане на главницата и 2 433,08лв. ,представляващи
обезщетение за забава за периода от 23.09.2017г.до 20.03.2019г. и са присъдени
следващите се съдебно деловодни разноски.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок и е допустима.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение,в следния
смисъл:
Неправилен е изводът на съда ,че
клаузите на КТД не намират приложение по отношение на ищеца по делото,поради
това ,че същите са приложими само спрямо работниците и служителите.Изплащането
на обезщетение при прекратяване на договор за управление на дружеството не е уредено
по никакъв начин от законодателя.Това дава право на страните по КТД,при тяхна
взаимна воля ,да уредят отношенията си
по начина,по който те преценят.С посочената разпоредба на КТД не се нарушава
закона или добрите нрави.Няма
ограничение относно размера на договореното обезщетение.В този смисъл искането
на ответника за обявяване на недействителността на чл.40 ал.2 от КТД е
неоснователно.
Недопустимо е съдът с решението
си да дерогира волята на страните и да изменя същата.
С тези мотиви се настоява за
отмяна на атакуваното съдебно решение.
В срок от въззиваемата страна е
постъпил отговор на въззивната жалба,с който се оспорва основателността й.
Договорът за управление и контрол е
договор,чрез който търговското дружество-принципал възлага управлението на дружество с ограничена
отговорност или акционерно дружество на управителя –довереник.Договорът за
управление е уреден в чл.141 ал.7 от ТЗ- за ООД и в чл.241 ал.6 и чл.244 ал.7
от ТЗ –за АД.
Изводите на съда,че правата на
управителя не могат да бъдат предмет на уреждане на КТД са правилни и
законосъобразни.
По тези съображения решението
следва да бъде потвърдено.
Страните претендират сторените от
тях разноски в производството.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу валиден
и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната му
компетентност и не страдащ от пороци,водещи до неговата нищожност,респективно
недопустимост.
При проверката въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата:
Между страните не се спори по
фактите изложени в исковата молба,а именно,че на 29.03.2017г.между
„Водоснабдяване и канализация-Д.“АД ,представлявано от С.П.-министър на
регионалното развитие и благоустройството
и съобразно решение на ОС на акционерите на В и К Д. АД от 16.03.2013г.
е сключен договор за управление на акционерното дружество с държавно участие в
капитала В и К Д. АД с ищеца по делото,в който му е възложено като член на СД
на дружеството да управлява същото в
защита на интересите на доверителя и да
го представлява .Договорът е със срок от три години,считано от вписването в ТР
на АВ на съответния член на СД.В договора са уредени правата и задълженията на
страните,включително на обезщетения ,уредени в съответните нормативни актове.В
чл.5 т.7 и 8 от сключения договор за
управление са определени дължимите обезщетения при прекратяване на договора.Не
е спорно,че на 11.08.2017г. между „Водоснабдяване и канализация –Д. „АД,като
работодател,представлявано от Д.Р. и синдикална организация КНСБ и
КГ“Подкрепа“-синдикати е сключен колективен трудов договор ,вписан в Дирекция
„Инспекция по труда“ Д. вх.№КТД 17000859/11.08.2017г.
На 22.08.2017г. с решение на
общото събрание на акционерите на ответното дружество ищецът е освободен като
член на съвета на директорите,като вписването в ТР е извършено на 29.08.2017г.
Налице е предсрочно прекратяване
на договора за управление на ищеца,в съответствие с взетото решение на Общото
събрание на акционерите на дружеството.
На 14.08.2017г. е подадено
заявление от ищеца по делото с изявено желание да се присъедини към сключения
на 11.08.2017г. КТД.Внесени са две вноски от по 60 лв.,съгласно изискванията на
чл.7 т.1 от договора.Съгласно чл.8 ал.2 от колективния трудов договор
,присъединяването действа за
присъединилите се лице от момента,в който е подадено заявление.Липсват данни на
ищеца да е отказана регистрация по чл.9 ал.2 от КТД.
Присъединяването е станало в
момент,в който по отношение на ищеца е действал все още сключения договор за
управление от 29.03.2017г.Към момента на сключването ищецът не е бил страна по
колективния трудов договор.
Правилно е прието от районния
съд,че уредените с колективния трудов договор въпроси не касаят ищеца ,който е
бил страна по договор за възлагане на управление,а не в трудовоправно отношение
с работодателя.
Правата и задълженията на члена на
СД ,какъвто е бил ищеца по делото се уреждат със сключения на 29.03.2017г.
договор за управление с принципала на ответното дружество.Налице са гражданско
правни правоотношения по възлагане на поръчка,а не трудовоправни отношения
между страните по делото.В сключения договор за управление са уредени
последиците от прекратяването му,включително дължимите обезщетения при
прекратяване-т.8,т.8.1 и т.8.2 от договора.Налице е и специална законова уредба
на правоотношенията ,свързани с договора за управление-а именно разпоредбата на
чл.32 от Правилника за реда за упражняване на правото на собственост на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала.
Съгласно чл.50 ал.1 от КТ с
колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните
отношения на работници и служители,които не са уредени с повелителни разпоредби
на закона.
Ищецът няма качеството на работник
или служител в ответното дружество,доколкото е бил назначен да го управлява по
сключен договор за управление.Правата му при прекратяване на договора за
управление са уредени в самия договор,както и в цитираните норми на Правилника
за реда за упражняване на правото на
собственост на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
По искането за обявяване на
недействителност на клаузата на чл.40 ал.2 от сключения КТД от
11.08.2017г.съдът не дължи произнасяне ,тъй като не е сезиран с иск,основан на
разпоредбата на чл.60 от КТ,а единствено с възражение.
Като е достигнал до аналогични
крайни изводи ,районният съд е постановил правилно,обосновано и законосъобразно
решение,което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се дължат
сторените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски,но за такива не са
представени доказателства по делото,поради което не се присъждат.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1043/14.10.2019г.по гр.д.№1671/2019 г.по описа на ДРС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.