№ 1225
гр. Благоевград, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500803 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.
1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Й. Б.“ Е. ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район М., ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, със законен
представител - Д. К. К. - Изпълнителен директор, заедно с М. С. - член на
Съвета на директорите, чрез адв. В. Г. срещу Разпореждане №
2272/25.08.2022 г. на Районен съд – Благоевград, постановено по ч. гр. д. №
1727/2022 година, в частта, с което първоинстанционният съд е отхвърлил
подаденото заявление срещу длъжника П. Г. К., с ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, в частта, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата 124.92 лева (Сто двадесет и четири лв. и 92 ст.), от които: 62.46
лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 02.06.2016 г. за мобилен номер *,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 62.46
лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 03.11.2011 г. за мобилен номер *,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги,
съгласно издадената Крайна фактура № **********/05.06.2020 г.
Излагат се подробни съображения, че в обжалваната част същото е
неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.Твърди се, че
съгласно трайната съдебна практика неустоечната клауза, която предвиждала,
че неустойката не можела да надвишава три абонаментни такси, не била
нищожна и не противоречи на ЗЗП, респ. не представлявала необосновано
високо обезщетение.
1
Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да
бъде отменено и да бъде уважено искането.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано
за това лице, поради което е допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Според разп. на чл. 278, ал. 2 от ГПК,
ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното ч. гр. д. по описа на Районен съд –Благоевград, намира за
установено следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника П. Г. К.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, да заплати на
кредитора следните суми:
- сумата в размер на 282,40 лв. (двеста осемдесет и два лева и
четиридесет стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури **********/05.12.2019г., **********/05.01.2020г.,
**********/05.02.2020 г, . за периода от 05.11.2019 г. до 04.02.2020г.
- сумата в размер на 124.92 лв. (сто двадесет и четири лв. и деветдесет и
две стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които: 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.08.2018 г. за
мобилен номер * и сумата от 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
02.08.2018 г. за мобилен номер *;
- ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.07.2022 г. до изплащане на
вземането;
- сумата в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща
дължима държавна такса по заповедното производство и сумата в размер на
180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Заявителят е представил копие от цитираните - договор за мобилни
услуги за ползване на мобилен номер * от дата 03.11.2011 г., със сключено
2
към него Допълнително споразумение от дата 02.08.2018 г.; По договор за
мобилни услуги за ползване на мобилен номер * от дата 02.06.2016 г., със
сключено към него Допълнително споразумение от дата 02.08.2018 г, ОУ и
фактури.
Районният съд разпоредил ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя за следните суми:
- сумата в размер на 282,40 лв. (двеста осемдесет и два лева и
четиридесет стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури **********/05.12.2019г., **********/05.01.2020г.,
**********/05.02.2020 г. за периода от 05.11.2019 г. до 04.02.2020г.
- ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.07.2022 г. до изплащане на
вземането;
- сумата в размер на 17.33 лв. (седемнадесет лева и тридесет и три
стотинки), представляваща дължима държавна такса по заповедното
производство и сумата в размер на 124,80 лв. (сто двадесет и четири лева и
осемдесет стотинки), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от искането.
Районният съд ОТХВЪРЛИЛ заявлението, подадено от „Й. Б.“ Е. ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М.“ *, Б. П. С.,
сграда *, със законен представител - Д. К. К. - Изпълнителен директор, заедно
с М. С. - член на Съвета на директорите, чрез адв. В. Г., срещу длъжника П. Г.
К., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, в частта,
в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за следните суми: сумата 124.92 лева (Сто двадесет и четири лв.
и 92 ст.), от които: 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.06.2016 г. за
мобилен номер *, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и сумата от 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 03.11.2011 г. за
мобилен номер *, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, съгласно издадената Крайна фактура №
**********/05.06.2020 г.
Разпореждането се обжалва именно в тази отхвърлителна част.
В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че
длъжникът е потребител и попада под защитата на нормите на ЗЗП - съгласно
чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба
в икономическо отношение страна. В този контекст е счел, че неравноправна
е клаузата от договора предвиждаща, че когато се стигне до прекратяването
му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка, но подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в
3
тежест на търговеца, липсва.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд
фактически и правни изводи.
Същността на производството по чл.410 от ГПК е да се установи дали
едно вземане е спорно или не. Затова проверката, която съдът по принцип
извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С
изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в
ДВ, бр.100 от 2019 г., в чл.410, ал.3 от ГПК се предвиди, в изключение от
общото правило, че когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението по чл.410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК, посредством горепосочено изменени и допълнение, бе
разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите,
когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които
съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното
производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, но и
за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни
клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало,
тъй като в чл.7, ал.3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е
осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна
клауза, във връзка с която е породено процесното парично вземане.
Въззивният състав също намира, че искането за заплащане на неустойка,
дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя се основава на неравноправна клауза.
От съдържанието на приложения от заявителя договор за мобилни
услуги се установява, че мобилният оператор има възможност едностранно да
прекрати договора, когато другата страна не изпълнява свое задължения. В
процесния договор за мобилни услуги е предвидено единствено, че при
прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати
на търговеца неустойка, съставляваща сбора на абонаментните вноски до
края на срока на договора, но не повече от три вноски. Идентична уговорка в
полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, не е вписана.
Заедно с това договорът за мобилни услуги е бланков, съдържанието му
не е предварително договорено между страните и физическото лице-
потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите, което
означава, че клаузите по него не са индивидуално договаряни. Въз основа на
това въззивният състав споделя извода на заповедния съд, че мобилният
оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвала от
положението си на икономически по-силна страна, която има възможност да
повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще
поеме. Тези клаузи за неустойка създават значително неравновесие между
4
правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на
потребителя на мобилната услуга, поради което имат неравноправен
характер.
Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил
проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във
връзка с която е породено процесното парично вземане.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т.3 от Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно
решение преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор
за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на
потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен
времеви интервал.
От нормата на чл.143 от ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически
по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна.
Налага се извод при анализа на представените от заявителя
доказателства, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна,
която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства
заявителят е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по
негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка
при неизпълнение на договора от мобилния оператор - липсва.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав стига до извод, че
така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя на мобилната услуга. Уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и
обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
5
също има /и на това основание/ неравноправен характер. Клаузата в този
смисъл, регламентирана в договора, попада в приложното поле на чл. 143,т. 5
от ЗЗП в редакцията на разпоредбата от ДВ бр. 57 от 2015 година.
Поради изложените доводи, правилно Районен съд – Благоевград е
отказал издаването на заповед за изпълнение за неустойка по прекратения
договор, като е редуцирал и претендираните разноски в съответствие с
отхвърлената част на заявлението.
Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба
възражения са неоснователни. Районен съд - Благоевград е постановил в
обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 413, ал. 2
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2272/25.08.2022 г. на Районен съд –
Благоевград, постановено по ч. гр. д. № 1727/2022 година, в частта, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото заявление на „Й. Б.“ Е.
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М.“ *, Б.
П. С., сграда *, със законен представител - Д. К. К. - Изпълнителен директор,
заедно с М. С. - член на Съвета на директорите срещу длъжника П. Г. К., с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за следните суми: сумата 124.92 лева (Сто двадесет и четири лв.
и 92 ст.), от които: 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.06.2016 г. за
мобилен номер *, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и сумата от 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 03.11.2011 г. за
мобилен номер *, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, съгласно издадената Крайна фактура №
**********/05.06.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7