Решение по дело №544/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 156
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20215001000544
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 613а, ал. 1 и
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Обжалвано е Решение № 260208 от 19.05.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 1011/2019 г., с което е обявена
неплатежоспособността на дружеството „Е. Т.” ЕООД, определена е
началната дата на неплатежоспособността – 01.03.2019 г., открито е
производство по несъстоятелност, допуснати са обезпечителни мерки,
постановено е прекратяване дейността на предприятието на това дружество и
е назначен временен синдик.
Решението се обжалва от длъжника „Е. Т.” ЕООД, с подробни
съображения за неговата неправилност.
Молителят за откриване на производството по несъстоятелност „Л.“
ООД е на мнение, че жалбата е неоснователна.
1
Апелативният съд прецени данните по делото и прие:
По делото няма спор, че молителят „Л.“ ООД притежава ликвидни и
съответно изискуеми вземания по търговски сделки срещу длъжника „Е. Т.“
ЕООД, общо в размер на сумата 194 898.07 лева без лихвите, които вземания
са цената по доставена и приета, но неплатена стока и възникнали са още в
периода 24.06.2019 г. – 06.08.2019 г. Няма и спор, че „Е. Т.“ ЕООД има и
възникнали през 2019 – 2020 г. непогасени публични задължения в общ
размер на сумата 55 466.42 лева, както и задължения за плащане на трудови
възнаграждения още за 2020 г., в размер на сумата 89 791.78 лева. Или общо
задължения – в размер на сумата 340 157.17 лева.
След 01.03.2019 г. плащания по тези вземания няма.
Затова спорът, дали длъжникът „Е. Т.“ ЕООД е или не е в състояние на
неплатежоспособност, се е развил в условията на чл. 608, ал. 3 ТЗ: щом
ответникът е твърдял, че молбата на „Л.“ ООД за откриване на
производството по несъстоятелност е неоснователна, тогава в негова тежест е
било да установи, че търговското му предприятие е в състояние да изпълни
посочените по-горе изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 4 ТЗ.
При липсата на притежавани от длъжника каквито и да било
дълготрайни активи, спорът се е развил около твърдяното от „Е. Т.“ ЕООД
наличие на други активи, с които задълженията му, общо в размер поне на
сумата 340 157.17 лева, би било възможно да бъдат покрити.
Според първоначалното заключение на вещото лице В. Ш. (л. 369 и сл.),
т. ІІІ.2, Таблица 3, съобразно извършените в счетоводните книги на ответника
записвания, неговите налични активи са:
а) Вземания от доставчици (ДДС): 15.00 лева;
б) Вземания от клиенти.
Останало е само вземане за сумата 43 862.11 лева от свързаното с
длъжника лице „Е. ****“ ООД, на което, с договор от 31.10.2019 г. (л. 152 и
2
сл.), „Е. Т.“ ЕООД (тогава ООД) е прехвърлило всички свои останали
вземания към клиенти.
в) Вземания по съдебни спорове.
Платеният по настоящото дело адвокатски хонорар от 18 000 лева е
условно вземане към молителя „Л.“ ООД, което зависи от изхода на делото.
г) ДДС за възстановяване – 1 157.35 лева;
д) Налични пари в касата на дружеството:
На вещото лице са била показани налични банкноти в брой – сумата
293 546.49 лева и сумата 3 710 евро, общо 300 802.62 лева, вж.
допълнителното заключение (л. 382 и сл.), т. ІІІ.5. Тази сума обаче,
понастоящем е напълно изчерпана, както вече ясно се вижда (чл. 235, ал. 3
ГПК) от записванията във водената от длъжника и предоставена на
временния синдик касова книга за с/ка 501 „Каса в лева“ (л. 480).
Тоест, налични пари на каса няма.
е) Вземания по разплащателна сметка.
Според търговските книги на „Е. Т.“ ООД, в банкова сметка
дружеството е разполагало със сумата 209 179.20 лева, но наличността на
сумата е останала недоказана. Ищецът изрично е оспорил това вписване в с/ка
503, затова в тежест на длъжника е било (чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 608,
ал. 3 ТЗ) да установи наличността на записаната сума и то по начин, който е
несъмнен. Доказателства в тази посока обаче, по делото няма, а при
извършеното след договора с „Е. ****“ ООД от 31.10.2019 г. крайно
несъстоятелно (чл. 101, изр. 3-то ЗЗД) счетоводно отписване на онези
изискуеми задължения на „Е. Т.“ ООД, в които „Е. ****“ ООД съвсем не е
заместило „Е. Т.“ ООД (чл. 102, ал. 1 ЗЗД), а само е трябвало да встъпи в тези
задължения като съдлъжник (чл. 101 ЗЗД), в случая са налице и условията по
чл. 55, ал. 2 ТЗ.
Изводът е, че срещу необслужвани още от 01.03.2019 г. задължения в
размер на сумата 340 157.17 лева, дружеството „Е. Т.“ ЕООД реално
3
разполага само вземане за сумата 43 862.11 лева от свързаното лице „Е. ****“
ООД. А при липсата на спор, че след 30.09.2020 г. дружеството не извършва
никаква дейност, трябва по необходимост и да се приеме, че длъжникът „Е.
Т.“ ЕООД е неплатежоспособен. При условията на чл. 631 ТЗ тази
презумпция за налична неплатежоспособност би била оборена, но установени
факти, чрез които да е по несъмнен начин доказано, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на неговите
кредитори, по делото няма.
Заключението при тези доказателства не може да е друго, освен че
длъжникът „Е. Т.” ЕООД е дружество, което е в състояние на
неплатежоспособност и по отношение на което откриването на производство
по несъстоятелност е обоснован и законосъобразен отговор на молбата по чл.
625 ТЗ.
Обжалваното решение – като правилно – ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на
Пловдивския окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза
на ответника по жалбата ще се присъдят разноските, направени в настоящото
производство, в размер на сумата 5 000 лева.

Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260208 от 19.05.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 1011/2019 г.
ОСЪЖДА „Е. Т.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, да
заплати на „Л.“ ООД сумата 5 000 (пет хиляди) лева разноски по делото.
Заверен препис от Решението да се изпрати на Пловдивския окръжен
съд, за съответно вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Заверен препис от Решението да се изпрати на Агенцията по
4
вписванията, търговски регистър, за вписване по партидата на дружеството
„Е. Т.” ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5