О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият окръжен
съд, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 701 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД против разпореждане № 924/28.10.2020 г., по ч.гр.д. № 492/2020 г. на
РС Луковит, с което заявлението на частния жалбоподател против П.М.П. е
отхвърлено за част от посочените в него суми.
В частната
жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила.
Излага се несъгласие с довода на районния съд, че след като заемодателят
„Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, на кредитополучателя
не били предоставени право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
като от жалбоподателя се излагат съображения, че такива в случая са налице и че
от районния съд е допуснато нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В жалбата се
посочва, че наличието на сочената от районен съд свързаност между „Кредисимо”
ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД не водела до нищожност на договора за поръчителство, изразява се
несъгласие с извода на съда, че заявителят не бил спазил изискването да
определи неплатежоспособността на потребителя. Частният жалбоподател счита, че
претенцията за административните разходи е основателна, доколкото тя
съставлявала сторените от него разходи за извънсъдебно събиране на вземането, а
тези разходи са дължими от кредитополучателя, поради неговото неизпълнение. В
частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в
атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по
заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт
и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е
спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 31.07.2020 г., а частната
жалба е подадена на 31.07.2020 г., видно от датата на приемане на пощенската
пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва
разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото
от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния
размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Със заявлението, по което е образувано производството
пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за означените в него суми, като в
обстоятелствената част на заявлението е означено, че вземанията произтичат от
договор за кредит от 25.06.2018 г. между „Кредисимо“ АД (кредитодател) и П.М.П.
(кредитополучател), по който кредитополучателят получил сумата от 1 400
лв. и се задължил да я върне с начислено от кредитора оскъпяване на десет
месечни вноски, всяка от по 167,80 лв. Посочва се, че е уговорен лихвен процент
в размер на 41,42 пункта, както и годишен процент на разходите в размер на 50
%. В обстоятелствената част на заявлението се посочва, че в същия ден (на
25.06.2018 г.) кредитополучателят сключил договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството заявител „Ай
Тръст“ ЕООД, с който последното дружество се задължило да сключи договор с „Кредисимо“
АД и да отговаря солидарно с кредитополучателя за поетите от последния
задължения по договора за кредит, вкл. да заплати всички изискуеми задължения. Посочено
е и че на 25.06.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за поръчителство, по
който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение към „Кредисимо”
ЕАД да заплати всички задължения на П.М.П. по договора му за
кредит, че със сключване на договора, „Ай
Тръст“ ЕООД изпълнило задължението
си към П.М.П. по договора за предоставяне на поръчителство. Посочва
се, че П.М.П. не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, че с оглед
на това „Кредисимо” ЕАД поканило на 21.09.2020
г. „Ай Тръст“
ЕООД да ги плати вместо длъжника и че на 24.09.2020 г. „Ай Тръст“ ЕООД платило на „Кредисимо”
ЕАД следните суми: 1 400 лв. – главница по договора за кредит; 278 лв. –
договора лихва за периода 25.06.2018 г. – 10.04.2019 г.; 273 лв. – обезщетение
за забавено изпълнение и 55,87 лв. – административни разноски във връзка с
извънсъдебно събиране на вземанията. Твърди се, че на 28.09.2020 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по
електронна поща П.М.П. за извършеното плащане и за встъпване в правата на
удовлетворения кредитор, както и за задълженията му заплащане на възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 241,48 лв., ведно с
обезщетението за забавено изпълнение в размер на 138,59 лв.
Районният съд е издал заповед за
изпълнение само за задължението за главница, договора лихва и обезщетение за
забавено изпълнение, а за останалите суми е отхвърлил заявлението. Отхвърлителната
част на разпореждането е предмет на частната жалба.
За да отхвърли частично
заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд е приел, че при
сключване на акцесорния договор като част от договора за потеребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, с оглед съществуващата свързаност между кредитора и предварително
одобрения от него поръчител, както и че е възнаграждението за поръчителство се
основава на неравноправна клауза, доколкото кредитополучателят не трябва да
поема икономическата тежест за оценка на неговата платежоспособност, с оглед
чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. В допълнение на тези доводи, за следва да се отбележи,
че посочената от частния жалбоподател възможност по чл. 12 от общите условия за
предоставяне на обезпечение е формално установена. Потребителят е мотивиран да
възприеме алтернативата предоставяне на кредит с обезпечение с по-краткия срок
за отпускане на кредита (чл. IV, т. 4 от общите условия, респ. чл. 4, ал. 1 от договора), като прибягването до нея става чрез попълване на
типови заявления, при следване на зададен алгоритъм, с изключена възможност за
отклоняване от предлаганите условия (вкл. относно предоставяне на обезпечение) или
за внасяне на промяна в някои от реквизитите на заявленията, формулярите или
типовите образци на договора за кредит (чл. III, т. 1-12 от общите условия). При отсъствие на такава възможност за
потребителя, не може да се приеме, че съдържанието на уговорките в договора за
кредит са индивидуално договорени, нито да се сподели разбирането на частния
жалбоподател за този им характер, обосновано с обстоятелството, че потребителят
посочил размера на кредита, срока на договора, избрал е кредитният продукт и
условията, при които желае да ползва кредита (в т.ч. да ползва поръчител). В
подкрепа на извода за липсата на индивидуално договаряне е типовата
определеност на договора за потребителски кредит, разкриваща се от условния
характер на уговорката в чл. 4, ал. 1 – „В случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва
да…“. Ако е имало индивидуално договаряне, в тази клауза би трябвало да е означено
конкретното обезпечение, което длъжникът се задължил да предостави, с посочване
на неговия вид и лице (поръчителят или банката гарант). Съдържанието на
тази уговорката (чл. 4, ал. 1 от договора) разкрива и предварителна определеност на поръчителя от заемодателя,
върху която кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува
възможност да посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен
от заемодателя. Нещо повече, заемодателят и предварително определеният и
одобрен от него поръчител са свързани лица, доколкото в Търговския регистър е
обявено, че „Кредисимо“ АД (заемодателят) е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД (поръчителят). Това съдържание на уговорката
установява значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Отделно от това, с начисляване на
възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния
процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен от последната разпоредба
до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за кредит е
установен ГПР при установения законов максимум от 50 %, който обаче не включва
възнаграждението по договора за поръчителство. Независимо, че произтича от
друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за
поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща
наред с другите парични задължение по договора за кредит – главници, лихви, и
пр. Дефинирайки ГПР, законът поставя акцент не върху източниците, от който
възникват разходите за потребителя (те могат да са съпътстващи кредита сделки),
а върху естеството на тези разходи, обвързаността им със самия кредит и
понасянето им от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Възнаграждението за
поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи
изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на
ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от
договора за кредит, възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР. В
случая е налице превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК –
в договора за кредит размерът на ГПР е определен на 50 % и отделно от него е
уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 896,20 лв. (10 месеца по
89,62 лв. на месец).
По тези съображения разпореждането в
обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
924/28.10.2020 г., по ч.гр.д. № 492/2020 г. на
РС Луковит, с което заявлението на частния жалбоподател против П.М.П. е
отхвърлено за част от посочените в него суми.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.