Р Е Ш Е Н И
Е №35
гр.Силистра, 13.07.2020 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова,с участието на прокурор при
ОП-Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от с-я М.Славова КАНД №33 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №10/13.02.2020г.,постановено по АНД №817/2019г.,Силистренският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-1099-000632/04.10.2019г. на началник група в Сектор “Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Силистра, с което на К.С.К. ***,на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание по вид
„глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Производството е образувано по касационна жалба на К.С.К.,
с искане да бъде отменено решението на СРС и делото върнато за ново разглеждане
от друг състав, като водещото възражение в жалбата е за необоснованост на съдебния
акт. Твърди се, че решаващите изводи на съда не кореспондирали с доказателствената
съвкупност по делото и следващите от нея фактически установявания, като се изразява
несъгласие с формираните такива от СРС.В обобщение се счита,че съдът е допуснал
процесуално нарушение във фазата на преценка на доказателствата, тъй като игнорирал
една част от тях,което е довело до фактическа и доказателствена непълнота на
главния решаващ извод.Предвид на всичко това се моли за отмяна на въззивното
решение и за връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на
алтернативност, в съдебно заседание се заявява и искане - ако съдът не приеме, че
поради съществени процесуални нарушения делото е останало неизяснено от
фактическа страна, след като отмени съдебния акт да отмени и първоначално
оспореното НП.
Ответникът по касация - Областна
дирекция на МВР гр.Силистра, Сектор „Пътна полиция“, не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра, счита,че оспореното решение на СРС е правилно, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, а
жалбата - неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на въззивния съдебен
акт.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното: Касационното основание, което е заявено
и поддържано пред настоящата инстанция,е за допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, компрометирало изводите за
фактите и довело до неправилно приложение
на материалния закон /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК/. Акцентът е
поставен върху твърдение за неустановеност на процесното нарушение, което като
не констатирал съдът,бил постановил необосновано решение. Необосноваността
обаче,не може да бъде касационно основание с оглед контролно-отменителния
характер на настоящото производство и изричния нормативен регламент,вкл. забраната
от чл.220 АПК за нови фактически установявания.Ето защо касационната проверка
следва да се извърши в параметрите от чл.218 ал.2 АПК.
Силистренският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства.
Базирайки процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е
анализирал задълбочено събраните в процеса доказателства и е извел
законосъобразно фактическите си изводи. Обсъдил е изрично противоречията в
двете групи свидетелски показания, така както го задължава чл.305 ал.3 НПК, във
връзка с чл.84 ЗАНН.Уважил е исканията на жалбоподателя и е базирал изводите си
включително на събрано по негово настояване доказателство, представляващо диск CD-R, съдържащ информация от преброителна камера на
Агенция “Пътна инфраструктура“ за преминалите МПС на 06.09.2019г. в часови
диапазон 19.30ч.-21.00ч., генерирана от Автоматично устройство за запис на
пътния трафик, разположено в района на с.Айдемир.Оптичният носител CD-R е приет като веществено доказателство по делото и
съдържанието му е било видяно от страните по делото, вкл. от жалбоподателя и процесуалният
му представител и съда, в съдебно заседание на 14.01.20г. /л.51-л.52/. Същото не
е оспорено и в съответствие със закона е ценено от решаващия съд.Посредством
него е преодоляно едно от релевираните противоречия в процеса - относно
посоката на движение на микробуса ***, тъй
като от записа се е установило, че към момента на инцидента /създадена опасност
за движението на пътя от предприетото изпреварване от касатора/ около
20.10ч.-20.12ч. този автомобил се е движил в посока към гр.Русе, обратно на
твърдението на оспорващия. Ето защо, като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването на касационния жалбоподател за допуснато нарушение от СРС
на нормативните правила за преценка на доказателствата, както и на тези на
логическото мислене или на общоприетите опитни правила. Последните биха довели
евентуално до необоснованост на съдебния акт,която по аргумент от чл.348 НПК,не
е касационно основание, но въпреки това следва да се отбележи,че такова
нарушение на опитните правила и на логическото мислене, не е допуснато от
състава на СРС. Предмет на касационната проверка е решението на районния съд,а
не Наказателното постановление /както счита касаторът/,като контрол за
приложението на материалния закон, настоящата инстанция извършва и служебно,
въз основа на установените факти от СРС, предвид нормативната забрана за нови
фактически установявания от чл.220 АПК.
От фактическа страна районният съд е приел, че на 06.09.2019г.,
около 20.00 часа св.З.С.Д. управлявала
лек автомобил *** по път II-21 в посока от с.Попина към гр.Силистра.По същото
време и в същото направление по пътя касаторът управлявал лек автомобил ***,като след с.Сребърна, около Фазанарията, предприел
маневра за изпреварване на управлявания от свидетелката автомобил.Последната
намалила скоростта,тъй като видяла насрещно движещ се микробус ***, управляван от св.Т. В., навлизащ в
конфликтния участък, след завой.В така създалата се ситуация касаторът
преценил,че ще успее да завърши предприетото от него изпреварване, което
станало причина водачите на другите две коли да излязат извън пътното платно за
да бъде предотвратено евентуално ПТП.
Настоящият жалбоподател не оспорва факта, че е била
създадена опасна ситуация, фактическа опасност за настъпване на ПТП,който е
съставомерен по чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП.За правилното приложение на материалния
закон е нужно осъществяване на фактическия състав на приложената
административнонаказателна разпоредба,съгласно която:„[…]който не спазва предписанието на[…] пътната
маркировка[…] пра-вилата за изпреварване[…], ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението;“Относно другия релевантен факт- нарушил ли е
касаторът предписанието на пътната маркировка в процесния участък от пътя,съдът
е извел положителен извод. Позовал се е на известен му факт, че заради
многобройните завои на пътя в участъка около Фазанарията (малко преди разклона за манастира „Покров
Богородичен“,според жалбоподателя) е налице
маркировка М1, т.е. непрекъсната линия, забраняваща маневра изпреварване. Това
обстоятелство еднозначно е описано в Акта за установяване на административно
нарушение №587404/06.09.2019г., възпроизведено и в процесното пред СРС
наказателно постановление.Съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП,редовно съставените актове
имат доказателствена сила до доказване на противното.Съдът правилно е
установил, че насрещно доказване относно правно-значимия факт - какъв вид е
хоризонталната маркировка на пътя в процесния участък, жалбоподателят не е
провел, а нормативно определената доказателствена сила на АУАН не може да бъде
опровергана с упоритото твърдение на страната, че след разклона имало двойна
смесена линия, прекъсната от страната на неговото движение,т.е. даваща му право
да предприеме изпреварване, независимо от следващите няколко завоя на пътя. Никакви
други доказателствени средства относно този факт не са ангажирани в процеса
пред СРС.С въведената с чл.189 ал.2 ЗДвП оборима законова презумпция, е обърната
доказатествената тежест в АНП, относно приетите за установени факти с АУАН.
Ангажирането на извадка от плана за хоризонталната и вертикална маркировка на
пътния участък; или непосредствен оглед на конфликтното място от съдебния състав
и страните; или друго допустимо доказателствено средство не е ангажирано, което
е обосновало горния фактически извод на СРС, подкрепен и от лично известен му
факт.
Въззивният съд е обсъдил доказателствата относно
материалната, териториална и по степен компетентност на полицейските органи,
съставили АУАН и издали НП, като в обобщение е приел, че оспореният
юрисдикционен акт не е засегнат от пороци, водещи до неговата отмяна.Изрично е отбелязал,
че не следва да бъдат коментирани всички останали обстоятелства и отношения
между водачите на трите МПС, взели участие в инцидента и релевирани в съдебния
процес от жалбоподателя,тъй като те са без правно значение за конкретния му
предмет-установено ли е нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП,извършено ли е от
жалбоподателя и, от това нарушение създадена ли е непосредствена опасност за
движението.Те биха имали правно значение в други наказателни производства, с
друг предмет, както правилно е посочил районният съд.При така установените
факти и вярно издирена приложима нормативна рамка, съдът е извел правилния
извод, че АНО е действал съответно на закона, установявайки с категоричност
нарушението на чл.6 т.1 ЗДвП и съответно, санкционирайки го на основание чл. 179
ал.1 т.5 ЗДвП. При индивидуализиране на наказанието е съобразена относимата
нормативна регулация, като размерът на „глобата“ е определен в абсолютен
размер, под който не би могла да бъде наложена, предвид забраната от чл.27 ал.5 ЗАНН. Изложил е самостоятелни мотиви защо не приема случая за „маловажен“ в
ракурса на чл.28 ЗАНН, които се споделят от касационния състав.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира за неоснователна
жалбата на К.С.К., а атакуваното с нея решение на СРС - за съответно на закона
и фактите по делото, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК и чл. 63
ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10/13.02.2020г., постановено по АНД №817/ 2019г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.