РЕШЕНИЕ
гр.София, 27.02.2019г. ВИМЕТО
НАНАРОДА
Софийски окръжен
съд, гражданско отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на
двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева Членове:
1. Дора Михайлова
2. Росина Дончева при
участието на секретаря Цветанка Павлова
Разгледа
докладваното от Генева гр.д. № 686/2018г. и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.И.Г. с ЕГН ********** с
адрес ***,против решение № 167 от 13.08.2018г. по гр.д. 02235/2017г. на
РС-Ботевград, с което на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,вр.чл. 200,ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1 ЗЗД, че въззивникът дължи на „С.б.с." АД, ЕИК сумата
280 лв., представляваща главница -непогасени вноски по договор за продажба на
изплащане № *********/08.02.2016г.,за която е издадена заповед №
4185/25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1540/2017г.по описа на Рс, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.07.2017г./датата на заявлението/,до окончателното заплащане на сумата;сумата
6.08 лв. мораторна лихва за периода от 05.05.2017г. до 21.07.2017г. и
ответникът е осъден да заплати на ищеца 385 лв. съдебни разноски, от които 25
лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.Излагат се оплаквания за
необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон.Съдът не съобразил
чл.206 ЗЗД според който неплащането на вноски ,ненадвишаващи
1/5 от цената на вещта,не е основание за разваляне на договора.Договорът за
поръчителство между ищеца и „М."ЕАД бил в нарушение на чл.206 от ЗЗД.На
второ мястодоговорът съдържал неравноправни клаузи във вреда на потребителя и
бил нарушен чл.143 т.2 от ЗЗП.Повечето доказателства ,представени от ищеца,
били оспорени и тъй като не носели подписа на ответника,ищецът следвало да
проведе пълно и главно доказване.
Въззиваемата
страна оспорва жалбата и претендира 300 лв. разноски във въззивното
производство за адвокатски хонорар.
След преценка на
данните по делото потоделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на
страните,въззивният съд намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че на 08.02.2016г. е сключен договор между „М." ЕАД
и въззивника. За продажба на изплащане № *********, на устройство,на стойност
480 лв., като плащането се извърши на 23 вноски по 20 лв. В т.12.3 от договора
е предвидено,че при неплащане на две месечни вноски договорът се
прекратява.безспорно е,че на 07.11.2014г. между продавача и ищеца бил сключен
договор за поръчителството силата на който поръчителят обезпечава задълженията
на абонати,сключили договори за продажба на изплащане.На 16.03.2017г. с обратна
разписка било връчено лично на длъжника уведомление на поръчителя по чл.143 ЗЗД, че има непогасена сума към продавача в размер на 280 лв., която
поръчителят ще заплати. Била отправена покана за плащане на 05.05.2017г.,но
длъжникът не заплатил сумата.Поръчителят инициирал заповедно производство на
21.07.2017г., от която дата претендира мораторна лихва.Приложен е процесният
договор,от чийто текст е видно,че всички горецитирани клаузи са вписани и
вербализирани точно и ясно,без отпращане към някакви общи правила.Договорът е
индивидуален,написан в еднакъв шрифт.В раздел четвърти е предвидена възможност
за предсрочно прекратяване както в полза на купувача/ако в 14-дневен срок от
подписването на договора поиска да закупи вещта като изцяло плати цената в
брой/,така и от продавача-при неплащане на две последователни месечни
вноски.Отделно в чл.13 е предвидена възможност за разваляне на договора на общо
основание. Следователно, неотносими са разпоредбите във връзка с разваляне на
договор, на които се основават оплакванията на въззивника.В случая се
прекратява за в бъдеще действието на договор за придобиване вещ на
изплащане.Купувачът се е съгласил доброволно да придобие вещ на изплащане при
ясни правила и не е налице недобросъвестност на продавача.Договорът не е в
ущърб на последния,тьй като той е задължен да плати изцяло цената на закупеното
устройство,но в замяна на това се ползва от вещта.В тежест на купувача е да
докаже,че е платил вноските и няма основание за прекратяване на договора.Дадени
са му указания в този смисъл,но той не е представил доказателства за плащане на
сумата.Продавачът,респ. платилият поръчител,встъпил в неговите права, е длъжен
да докаже,че е предал договорената вещ-обстоятелство ,което не се оспорва и се
потвърждава от протокола към договора с подписа на купувача .Поръчителят е
длъжен да докаже,че е платил задължението на длъжника.В случая задължението
фигурира в приемателно-предавателния протокол от 12.06.2017г. по фактура №
*********/08.02.2016г., по която от поръчителя е заплатена сумата 23 867.35лв.
за сметка на всички длъжници по списъка, включително ответника. Погасителният
ефект на плащането се отразява в справката за потребителя,че не дължи суми по
партидата си.В случая не е налице цедиране на вземането и оттам-задължение на
кредитора да уведоми длъжника, а договор за поръчителство,при който поръчителят
удовлетворява кредитора и се суброгира в правата му по договора- в случая
прекратяването му занапред и снабдяването с изпълнителен титул за дължимата
цена на вещта.Съгласно чл.146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението,встъпва в правата ,които кредиторът има срещу длъжника, дори и
длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.Ето защо съдът правилно е
уважил исковете.не са допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено
и предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
300 лв. адвокатски хонорар,което е минималният размер предвид цената на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/ 13.08.2018г. по гр.д. № 223 5/20
Пг.наРС-Ботевград.
ОСЪЖДА В.И.Г. с
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „С.Б.С." АД,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, съдебни разноски за въззивната инстанция в
размер на 300/триста/ лева.
|
|
Решението не подлежи на обжалване.