№ 50
гр. Ямбол, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500045 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила жалба от въззивника Н. Р. Н. ЕГН********** чрез
пълномощника му адв. И.С. от АК-Ямбол против решение №260385/23.11.2021 г. по гр.д.
№373/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е уважил предявения от въззиваемата К. Г. Г.
насрещен иск по чл.127, ал.2 СК и е предоставил на същата упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Г.Н.Н., роден на **.**.**** г., ЕГН144513904. Със
същото решение първостепенният съд е определил режим на лични контакти между бащата
Н. Р. Н. и Г.Н.Н. с периодичност два пъти в месеца през всеки втори и четвърти петък,
събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя;
един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката; за Коледните празници
в нечетна календарна година – от 10 ч. на 24 до 19 ч. на 26 декември непрекъснато с
преспиване, за Новогодишните празници за четна календарна година от 10 ч. на 30
декември- до 19 ч. на 01 януари непрекъснато с преспиване, на Великденските празници в
нечетна календарна година от 10 ч. на първия ден до 19 ч. на последния ден; относно
личнитие си празници на нечетна година детето ще прекара 6- май именния си ден с бащата,
а рождения ден -13 май с майката, на четна календарна година обратното, като бащата ще
взема детето от дома на майката в гр.Ямбол, ул. „Крали Марко“, бл. 80, вх. Б, ет. 13, ап.123 и
след изтичане на срока на лични контакти ще го връща отново в дома на майката. С
атакуваното решение съдът е определил местоживеене на детето Г.Н. при неговата майка
К.Г. на посочения в решението адрес и е осъдил въззивника Н.Н. да заплаща на
въззиваемата К. Г. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г.Н.,
месечна издръжка в размер на 250 лв., дължима на 25-то число на текущия месец, считано
от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. На основание чл.59, ал.8 СК районният съд е определил
1
защитни мерки, като е задължил К.Г. и Н.Н. да посещават Д“СП“ гр.Ямбол или др.
определено от този орган място за предоставяне на социални услуги по провеждане на
социална и психологическа работа с цел стимулиране връзката между детето и родителите и
за предотвратяване на отчуждението между тях. С обжалваното решение съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения от Н.Н. иск по чл.127, ал.2 СК и е възложил в тежест на
въззивника държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 360 лв.
В жалбата са формулирани оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение,
изразяваща се в необоснованост и допуснати при постановяването му съществени
нарушения на процесуалните правила. Критикува се неправилният съдебен прочит на
значителен обем фактически данни, които според въззивника рефлектират негативно върху
правната преценка на възпитателските качества и морален облик на майката. Твърди се, че
съдът не е отчел правилно интересите и предпочитанията на детето относно съжителството
му с бащата, отправя се упрек към необосновано изградената преценка на материалните
възможности на двамата родители и значимите фактори за спокойното израстване и
нравствено и духовно развитие на малолетното дете. Посочва, че през ноември месец 2020 г.
майката по собствено решение е напуснала въззивника и сина си, докато децата били на
училище, а въззивникът научил, че тя поддържа връзка с друг мъж и възнамерява да
реорганизира личния си живот. При напускането на семейното жилище и във времеви
интервал от 7-месеца К.Г. е демонстрирала цялостна дезинтересираност към малолетното
дете Г.Н., а на 27.06.2021 г. в отсъствието на бащата го отвела насилствено, от жилището им
в с.Б.. Твърди се, че майката самоволно ограничава контактите на бащата с детето, като
същевременно липсата на отдаденост и възможност да му предостави пълноценни грижи
компенсира с помощта на сестра си, на която поверява детето през съботите и неделите. При
правилно установената от доказателствените източници фактология се твърди, че ЯРС е
формулирал незаконосъобразни правни изводи в разрез с постоянната практика на ВКС,
игнорирайки указаните в ППВС№1-74 устойчиви релевантни критерии при предоставянето
на родителските права и незачитайки най-добрия интерес на детето съгл. дефинитивния
регламент пар.1, т.5 от ДР ЗЗдет. В подкрепа на изтъкваните дефицити в родителския
капацитет на майката и особено силната емоционална привързаност и оформено съзнателно
желание на детето да бъде отглеждано от бащата, се цитират фрагменти от заключението по
изслушаната пред ЯРС съдебно –психологична експертиза. В аспекта на доминиращия
принцип за охрана на най-добрия интерес на детето се отправя критика, че по делото не са
изследвани обстоятелствата относно личността и емоционалния облик на мъжа, с който
майката се намира в съжителство и евентуалните негативни психоемоционални
изживявания на детето от това съжителство. Формирани са съждения относно допуснато в
решаващо-оценъчната дейност на ЯРС неправилно изолиране на изградената силна връзка в
отношенията на малолетното дете Г.Н. с неговия по-голям брат Р. Н.. Атакува като
превратен и необоснован съдебният извод, че бащата разполага с месечни доходи в размер
на 2000 лв., на чиято изходна основа съдът е определил завишения размер на месечната
издръжка от 250 лв. , тъй като съгл. представен трудов договор бащата получава минимална
месечна работна заплата. По същество се иска отмяна на оспореното решение и
постановяване на ново, въз основа на което упражняването на родителските права спрямо
малолетния Г.Н. да бъде предоставено на бащата Н.Н.. Претендират се извършени пред
двете инстанции съдебно-деловодни разноски. В депозирана молба-становище се доразвиват
доводите и съображенията във въззивната жалба, като се акцентира върху новонастъпили
обстоятелства в семейството на майката -раждане на близнаци, с оглед което се предоставя
на съда преценката за необходимостта от нов социален доклад
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата К.Г. чрез пълномощника й адв.
М.Г. от АК-Ямбол , в който се съдържа становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба. В опровержение на фактическите твърдения в жалбата се излага, че в
2
производството пред първата инстанция е доказана мотивацията в действията на майката,
която е била заплашена с посегателство върху живота, в случай, че вземе детето, напускайки
семейното жилище и като аргумент в подкрепа на верността на тези твърдения се сочи
депозирана молба по реда на ЗЗДН в РС-Ямбол. Твърди се,че поради възникналия в
психиката й основателен страх от реализиране на заканата, въззиваемата не е могла да вземе
детето си, както и че през процесния период за него се е грижил по-големият му брат, докато
бащата пътувал с месеци в чужбина. Посочва се, че въззивникът декларира пред съда
манипулативна и невярна информация относно факта, че разполага с постоянна месторабота
в страната, докато в действителност компенсира продължителната си трудова ангажираност
извън пределите на страната,поверявайки грижите за малолетното дете на по-големия си
син. Окачествява като неоснователни и голословни твърденията в жалбата за липса на
достатъчни преки грижи за детето от страна на майката и за опита й да ограничи контактите
с бащата, аргументирайки се доказателствено с наличното по делото утвърдено от съда
споразумение между страните. Оценява обжалваното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано в обективно анализираната от РС-Ямбол доказателствената
съвкупност и акцентира върху произтичащата от нея еднозначна и непротиворечива
информация за установени максимални гаранции на интересите на детето и по-
благоприятни условия за отглеждането му при майката. С категоричност се отрича
възникването на емоционални проблеми и дискомфорт за малолетното дете от присъствието
на фактическия съжител на неговата майка. Относно оспорения размер на присъдената
издръжка се поддържа, че въззивникът е трайно ангажиран в дейност по осъществяване на
международен транспорт и възражението му във вр. с минималния размер на трудовите му
доходи е голословно. По същество се иска ЯОС в обсега на решаващата си компетентност
да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, както и да присъди на въззиваемата
страна съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В с.з. въззивникът, чрез адв. И.С. поддържа жалбата по подробно развитите в нея и
депозираните становища съображения относно незаконосъобразността и неправилността на
обжалваното решение, съпътствано с искане за неговата отмяна и отхвърляне на всички
претенции на въззиваемата.
В с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Г. поддържа позицията си по
оспорване на депозираната въззивна жалба по изложените в отговора съображения,
поставяйки акцент върху обстоятелството, че повече от година детето се отглежда при
майката, докато бащата от близо две години е в чужбина, а твърденията му за смяна на
работата са само "про-форма". Потвърждава факта, че майката е родила две деца близнаци,
но отрича наличието на правно значение на този факт в претендираната от въззивника
насока за отмяна на атакуваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, с мотив, че макар производството да е
по реда на чл.127 СК, същото в развитието си включва и разгръщане на производство по
чл.143 СК, за което се дължат разноски.
Ямболският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата и в отговора становища,
релевираните в съдебно заседание позиции на страните, на база анализа на
доказателствената съвкупност и съобразявайки приложимите разпоредби на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото 2 бр. Удостоверение за раждане, изд. от Община Ямбол е видно,
че страните К.Г. и Н.Н. са родители на детето Г.Н.Н., родено на **.**.**** г. и на Р.Н.Н.,
роден на 26.02.2002 г. Като безспорно в позициите на страните съдът установява, че същите
не живеят заедно от м. ноември 2020 г.
Въззивникът Н. Н. въз основа на нот. акт №067, том 4, рег. №1502, н.дело №124/06/03/2013
г. за покупко-продажба на недвижим имот се легитимира като собственик на недвижим
имот, находящ се в с.******, общ.****, обл.****, ул.**** №30- дворно място с площ 1 220
3
кв. м. с построена в него жилищна сграда с разгъната застроена площ 76 кв. м., навес с
оградни стени с разгъната застроена площ 42 кв. м., както и останалите подобрения в имота.
Безспорно е по делото, че имотът е бил семейно жилище преди фактическата раздяла на
страните.
От приобщените писмени материали, на база удостоверние, изд. от "Формула-2" ЕООД -
Карнобат на въззивника Н.Н., се установява, че за период м.юли-м.декември 2020 г. на
същия са изплатени брутни трудови възнаграждения в размер на 6505, 05 лв. и
командировки в размер на 5 754, 36 лв. Съгласно удостоверние №1862/01.07.2021 г., изд. от
"Формула-2" ЕООД на въззивника са изплатени командировки за периода м.януари- м. юни
в размер на 6578 лв. Представена е и Заповед №6/30 от 23.06.2021 г. за командироване на
въззивника за осъществяването на международен автомобилен превоз на товари за периода
23.06.2021 г. -01.07.2021 г., както и трудов договор №00003144/13.09.2021 г. между
работодателя " АИТ Интернешънъл транспорт" ЕООД и Н.Н. работник/служител, с който е
уговорено последният да изпълнява длъжността Водач на камиони над 20 т., с
продължителност на работния процес- 5 дни в седмицата при 8- ч. законоустановено
работно време и уговорено месечно възнаграждение в размер на 650 лв.
Сред приложените писмени доказателства е налице договор за наем от 06.01.2021 г., по
силата на който въззиваемата К.Г. е наела недвижим имот, апартамент №123, находящ се в
гр. ***, ул.*******. По делото са приложени удостоверния за настоящ адрес, изд. от
длъжностно лице от Община Ямбол на основание чл.23, ал.1 Наредба за издаване на
удостоверение въз основа на регистрите на населението, съгл. които въззиваемата и детето
Г.Н.Н. са регистрирани на посочения в договора за наем адрес от 23.02.2021 г. Въз основа на
представена от майката служебна бележка изх.№1592/12.07.2021 г., изд. от "Язаки
България" ЕООД гр. Ямбол се удостоверяват получени от въззиваемата брутни месечни
възнаграждения за периода м.януари- м. юни 2021 г. в размер 4705, 95 лв. или 3 667, 92 лв.
чист доход.
От представена служебна бележка №140/18.02.2021 г. се установява, че детето Г.Н. е
редовен ученик в Начално училище "Проф. Петър Нойков" гр. Ямбол през учебната
2020/2021 г.
В показанията на разпитания като св. Р. Н., син на страните, се установява, че на 28.11.2020
г., докато баща му бил в чужбина, майка му К.Г. е напуснала семейното жилище, като
обяснила на сина си ,че поводът за това е, че си има нов приятел. Свидетелят твърди, че след
напускането на дома им майката не е правила опит да вземе децата със себе си, нито да се
среща с тях, като е имало 3-4 срещи по искане на малолетния й син Г. в гр. Ямбол, за които
св. Р. Н. е водел брат си. Описва, че от постъпването й на работа, на две смени, свидетелят
се грижил за по-малкия си брат, правел му закуски, водел го и го прибирал от училище. В
разказа си пресъздава факти относно трудовата ангажираност на бащата, който като шофьор
пътува в чужбина и отсъства от понеделник най-късно до петък, а понякога и до понеделник
на следващата седмица, както и че бащата се е случвало да употребява алкохол по 2-3 чаши
в петък или в събота, преди 2-3 години.
В показанията си св. Е.М. изтъква, че като кмет на с. Б. познава Н.Р., много често е виждала
по-големият брат Р. да води детето на училище. Посочва, че от Р. знае, че майка му се е
разделила с баща му с довода, че си има друг мъж, а децата оставила в къщата в с .Б.
Посочва, че детето Г.Н. било много привързано към бащата.Уточнява, че въззивникът бил с
различно работно време, взависимост дали е ангажиран на по-къси или по-продължителни
курсове, както и че не е получавала сигнали срещу него във вр.с употребата на алкохол, а
само за нарушаване на карантината, за което била сезирала МВР.
Разпитана по делото е и св. В.И., сестра на въззиваемата, чийто гласни данни открояват
инфорамция относно осъществявано от въззивника психическо насилие върху сестра й,
ограничване на възможностите й за лични контакти, отправяне на закани за живота ,
4
провокирани от опита на майката да вземе детето си Г.Н., както и за настъпила раздяла
между страните от около 6 месеца. Пресъздава непосредствени възприятия относно
упражнявано от въззивника физическо насилие върху детето Р.. Сочи, че малолетното дете
Г., докато въззивникът отсъствал във вр. с работата му като международен шофьор, се
отглеждало със съвместни усилия на по-големия брат Р., бащата на въззивника и жената на
баща му. Посочва, че под влиянието на бащата синът Р. нагрубявал сестра й, тя можела да
вижда детето си,само когато въззивникът позволял, а той ограничвал контактите й с децата.
Свидетелства относно фактически детайли, свързани с употребата на алкохол и силни
медикаменти от страна на въззивника.Уточнява, че детето Г. е привързано към майка си,
както и че последната живее съвместно с приятеля си Д.В. на посочения по делото настоящ
адрес.
По делото е разпитан св. И.И., съпруг на В.И. /сестра на въззиваемата/, който сочи, че
страните се разделили в края на 2020 г. и охарактеризира въззивника като агресивен и
неуравновесен, склонен към скандали, заплахи и проявяващ нетърпимост и негативно
отношение към въззивницата Свидетелства за отправена от въззивника закана с убийство
към К.Г. по повод намерението й да вземе детето Г.Н.. Посочва, че единствено майката е
полагала преки грижи за децата, като въззивникът непрекъснато отсъствал като
международен шофьор, включително за период от четири месеца. Предоставя данни за
упражняван физически тормоз от бащата върху децата, за заведено и прекратено
производство за домашно насилие от К.Г..
Предоставен е доклад от Д "СП"-Ямбол, в който е констатирано, че преки и непосредствени
грижи в семейна среда за малолетното дете Г.Н. полага неговата майка, която е фигурата,
задоволяваща базисните потребности на детето и демонстрираща емоционална
привързаност, интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие. Бащата Н.Н.
също изявявал емоционална привързаност, демонстрирал желание за в бъдеще да продължи
да се грижи за детето и изразявал претенции относно предоставянето на родителските права.
Формулирано е генерално заключение, че и двамата родители притежавали необходимите
родителски качества и ресурс за пълноценно обгрижване и предоставяне на всичко
необходимо за развитието на малолетното дете.
Първоинстанционният съд е кредитирал резултатите в проведената по делото съдебно-
психологична експертиза, изготвена от в.л. В.Х., клиничен психолог и М.С., психолог. По
поставените задачи вещите лица са формулирали максимално точни и обосновани отговори
относно констатирано леко забавяне в психологичното развитие на детето Г.Н., дължащо се
на два възможни фактора: патология в когнитивните процеси, или на преживелищни
причини, емоционални стресори и блокиране на когнитивните способности във вр. с
конфликта между родителите. Формирано е убеждението, че и двамата родители притежават
способност да се грижат за детето, като при бащата се установява известна акценуация на
характера. Обосновано е заключение, че детето не може правилно да отчита, при кого да
живее,а решенията му са продиктувани от емоционални причини- идентифицирането с
бащата като по-силна страна. В изследването си вещите лица са аргументирали становище,
че детето има изградени отношения на привързаност и топлина и с майката и с бащата, но в
условията на продължаващия конфликт то би се чувствало по -добре при родителя, който
упражнява по-малко влияние и настройване срещу другия родител, в случая при
майката.Констатирана е внушаемост и изразена привнесеност в преценките на детето, в
частност в декларираното от него желание да остане при бащата.Окачествена е като
дисфункционална практиката отглеждането на детето да бъде поверявано на по-големия
брат и предвид ниската възраст на детето- 7 г. в съвкупност с честите пътувания на бащата,
експертите са откроили като по-благоприятно място за развитието на детето -средата на
неговата майка. Направен е извод, че присъствието на непознат човек в семейната среда, би
могло да създаде тревога и трудност в приспособяването, но децата в тази възраст са
податливи бързо да трупат нови, и да изтриват стари впечатления. Формирано е становище,
5
че детето е привързано към по-големия брат, но не в изключителна степен, обуславяща
невъзможност да живее без него. В коментирания контекст е формирана констатация за
начален стадий на родителско отчуждение у детето в аспекта на конфликта между
родителите му при раздялата, като за да се чувства по-силно и да не бъде предадено, приема
погрешно позицията на родителя, при когото живее.
В о.с.з. вещите лица са конкретизирали експертното изследване и в отговор на поставените
им въпроси са изразили становище, че детето на 7 г. не може да изразява самостоятелна
воля, като способността за изява на самостоятелни решения се формира в 14-15 г. възраст,
както и че поведението на двамата родители влияе върху психиката му. Изразено е
предположение във вр. със симптомите на забавеното развитие у детето, съпътствано с
препоръката да се работи по този проблем, както и с прогнозата, че физическата раздяла на
родителите няма да повлияе до такава степен върху психиката му, ако детето усеща, че
родителите му се разбират, ако те имат еднакви правила и изисквания към него.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбоподателят е предявил срещу въззиваемата искове с правно основание чл. 127, ал.2 вр.
ал.1 и чл.143 СК- за предоставяне родителските права върху детето Г.Н.Н., определяне
местоживеенето на детето при бащата и присъждане на месечна издръжка в размер на
сумата 200 лв. В исковата молба той е посочил, че с ответницата са живели на съпружески
начала повече от 19 години, на 26.02.2002 г. се родил синът им Р. Н., а на **.**.**** г. -
малолетното дете Г.Н.. Предявените от въззивника искове са отхвърлени.
След завеждане на иска, в производство за определяне на привременни мерки страните са
постигнали споразумение, одобрено от районния съд с протоколно определение от
20.07.2021 г., по силата на която родителските права се упражняват съвместно от майката и
бащата. Съгласно споразумението, детето ще се отглежда от бащата от 14 ч на 20.07.2021 г.
до 14 ч. на 22.07.2021 г. с преспиване, от 09.00 ч. на 15.08.2021 г. до 17 ч. на 31.08.2021 г.,
непрекъснато с преспиване, както и всеки втори и четвърти петък от месеца от 17 ч. до 17 ч.
на неделния ден, а в останалото време от 14ч. на 22.07.2021 г. до 09.00 ч. на 15.08.2021 г.
детето ще пребивава при майката, както и след 01.09.2021 г. непрекъснато с преспиване.
С решението, предмет на въззивен контрол, е уважен насрещният иск по чл.127, ал.2 СК,
предявен от ответницата, като на нея са предоставени родителските права върху детето
Г.Н.Н. определено е местоживеенето на детето при майката, а на жалбоподателя е определен
режим на лични контакти. Уважен е и искът с правно основание чл.143 СК, като
жалбоподателят е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на сумата 250 лв.,
считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска.
Инициатор на производството по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 СК, по
правило е един от двамата родители, когато те не живеят заедно (в състояние на трайна
фактическа раздяла са, независимо от това дали са в брак или не) и не са постигнали
споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие
техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и
издръжката им. Във всички тези на съда освен правораздавателни са възложени и социални
функции служебно да следи за охрана на най-добрия интерес на децата, като изходна опора
в решаващата дейност на съда по всички изброени въпроси е интересът на детето. С оглед
взаимната обусловеност на въпросите относно местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските
права, както и предвид изричното препращане от чл.127, ал.2 СК към чл.59 СК, при липса на
утвърдено споразумение по тези въпроси съдът следва служебно да се произнесе по всички
тях - в тяхната съвкупност. /в т.см.,Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
784/2021 г., III г. о., ГК/.
6
В чл.269, ал.1 ГПК е указано, че въззивният съд се произнася служебно по допустимостта и
валидността на обжалваното решение, а по останалите въпроси е обвързан от посоченото в
жалбата. Прегледът на първоинстанционното решение в така очертаните предели на
въззивната проверка показва, че същото е валидно и допустимо.
По отношение неговата правилност в жалбата е заложено оплакване за цялостна
неправилност на решението с искане за неговата отмяна. Конкретно отправените
възражения са насочени най-общо към необходимостта от преоценка на възпитателските
качества и морален облик на майката, към различно правно третиране на установяващата се
силна емоционална връзка на детето с бащата и предпочитанията му относно неговото
съжителство с бащата, както и към отстраняване на допуснатото игнориране на силната
връзка в отношенията на малолетното дете с неговия по-голям брат. Поставен е акцент
върху липсата на проведено задълбочено доказателствено изследване на личността и
емоционалния облик на мъжа, с когото майката се намира в съжителство и евентуалното
негативно влияние на неговото присъствие върху емоциите на детето. Атакувана е
използваната методика от районния съд при определяне на месечните доходи на бащата,
обусловили завишения размер на определената месечна издръжка от 250 лв., дължима от
въззивника.
В коменитраната връзка следва да се отбележи, че възраженията ще бъдат разгледани в
общия анализ, дължим по всеки от предявените обективно съединени искове по чл.127,
ал.2 вр. чл.143 СК, доколкото въззивният съд следва да съобразява указанията, дадени в т. 1
и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и определящи превес на
служебното начало над диспозитивното и състезателното начало в процеса, доколкото се
касае за интересите на дете.
В конкретното обсъждане първостепенният съд при обосновката на преценката си относно
родителя, при когото детето да живее и който да е носител на родителските права, не е
действал произволно и едностранчиво, а в пълнота е съблюдавал единните, легални
критерии в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. и законоустановени механизми за защита на
уязвимата страна в отношението дете-родители в настоящата хипотеза на непостигнато
споразумение между родителите по въпросите в чл.127, ал.1 СК. Ръководейки се от
опазването на висшите интереси на детето и правната сигурност, съдът е възложил
родителските права на майката с дефинираното в ТР № 1 от 3.07.2017 г. ВКС по т. д. №
1/2016 г., ОСГК тяхно съдържание "тяхното ежедневно осъществяване, както и действията
по закрилата, защитата и представителството на децата". Първоинстанционният съд е
изчерпил нужната доказателствена активност при събиране на данни за правнорелевантните
факти, и ги е подложил на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между
родителите, като комплексно е съпоставил и оценил изготвения от специализираните
държавни органи по ЗЗДет. социален доклад и изчерпателното проучване в съдебно-
психологичната експертиза. По делото безспорно се установи, че родителите не живеят
заедно, както и че в периода след раздялата им детето се отглеждало от неговия баща, с
помощта на по-големия син, като след постигнато в хода на делото споразумение по
привременните мерки родителските права върху малолетното дете се упражняват съвместно
от двамата родители, като детето е живяло при всеки от тях. Несъмнено установено по
делото е, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и
възможности да задоволят пълноценно неговите базисни потребности, да отговорят на
проблемите в неговото развитие, като и двамата родители демонстрират емоционална
привързаност, желание и интерес към непосредственото отглеждане на детето.Приоритетно
значение в решението РС-Ямбол е отдадено на установяващата се от доказателствата по-
пълноценна способност за родителска ангажираност и пряка отдаденост на майката в
грижите за отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Безспорно се установи от
доказателствата по делото, в т.ч. от СПЕ, че бащата често пътува в чужбина във вр. с по-
продължителни или краткотрайни курсове в дейността му на международен шофьор, и
7
компенсира директните грижи и присъствие в дома с помощта, оказвана му от по-големия
му син и жената на своя баща. В случая при оценка на родителския капацитет е взето
предвид, как всеки един от родителите до момента е участвал във формиране личността на
детето, изследвани са действителните отношения относно детето, при оценката на
възпитателските качества на всеки един от двамата родители, на техния морален облик, на
начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от всеки грижи към детето,
на изразената му готовност да живее с детето - не само като заявление, но и като реално
предприети действия за това. В случая вярно РС-Ямбол е приел, че заключението за
сериозна загриженост у родителя се прави на основата на реално и самостоятелно
полаганите конкретни грижи, не и на възможността да се разчита на подпомагане от трети
лица в тези грижи. В коментирания контекст вярно е отчетена констатацията в анализа на
вещите лица, че е дисфункционална практиката грижите по малолетното дете да се
предоставят на по-големия брат и същият да играе ролята на родител, каквото безспорно се
установи от свидетелските показания, в т.ч. на доведените от въззивника свидетели, че в
порядъка на работната седмица /понеделник-петък/, а понякога и в по-широк времеви
интервал бащата е трудово ангажиран извън страната. Тези аргументи са изцяло в синхрон
със задължителната практика на ВКС, /Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
784/2021 г., III г. о., ГК/. Според ц. решения по въпроса за комплексното и степенувано
прилагане на критериите в ППВС № 1/12.11.1974 г, при преценката на съда относно
родителския капацитет /възпитателски качества/ и фактора подкрепяща среда и помощ от
близки, при възлагане упражняването на родителските права на единия от родителите,
следва да се цени с приоритет личната им ангажираност и способност да полагат грижи.
Отдава се приоритет на родителя, а не членовете на домакинството му, който следва да
полага основните грижи по отглеждане и възпитание на детето, да осъзнава и поема
съответните отговорности като съдържание на родителския дълг. В ц. решение ВКС е приел,
че по отношение на готовността при двамата конкуриращи родители да отглеждат детето е
налице съществена разлика, която следва да се оцени не по критерия подкрепяща среда,
както се иска в жалбата, а по основния и водещ критерии за преценка съгласно ППВС №
1/12.11.1974 г, свързан с родителския капацитет. В този контекст най-добрият интерес на
детето е интерпретиран не само като емоционална привързаност, изразявана в обич, и
заявена готовност за полагане на грижи, а на основата на реалното, ежедневно престиране
на адекватни грижи, свързани с необходимия родителски надзор. Що се касае до
релевираните в жалбата като неправилно отчетени силна емоционална връзка на детето с
бащата и предпочитанията му относно неговото съжителство с бащата, в решението на ЯРС
е даден подробен отговор, който настоящата инстанция само ще допълни:
На първо място, сред приложимите регулативни критерии в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г.
е изведено самостоятелно желанието на родителите, не и на децата във вр. с определяне на
родителя, комуто да бъде възложено непосредственото им отглеждане, поради което
оплакването за съдебно подценяване на изрично заявеното желание от детето Г.Н. за
съвместно съжителство с бащата, подлежи на оценка в пределите на критерия" взаимна
привързаност между родители и деца". Заложените в експертното изследване отговори ясно
и недвусмислено отстояват становище, че детето не може правилно да отчита, при кого да
живее,а в с.з. вещите лица са посочили, че на 7 г. възраст малолетния Г.Н. не може да
изразява самостоятелна воля и не е способно да взема решения. В психологичното
обсъждане е направена научно мотивирана съпоставка на емоционалната връзка на детето с
всеки от двамата родители, като е посочено, че с майката детето има несъзнавана
емоционална връзка на любов и топлина, тя му осигурява усещане за защитеност. Според
в.л. с бащата детето също има изградена привързаност, но има и подчиняемост на
авторитета на по-силния родител. В заключението е посочено, че майката проявява любов и
съпричастност към малолетния Г., задоволява неговите базисни потребности и желания и се
стреми да му осигури закрила сигурност и спокойствие, да го направи щастливо, което е
8
основна черта на нейното мислене. По отношение на емоционалната връзка с бащата
вещите лица са откроили, че детето се идентифицира с него като по-силния родител, който
налага авторитета си ултимативно. Отчита се повлияване на мнението на детето относно
деклариране на желанието да остане при бащата, което е във вр. с идентифицирането му с
по-силната фигура. Вещите лица са откроили изцяло емоционалните причини в решението
на детето при избора да живее с бащата- страхът да не бъде "предадено" или да загуби този
родител, което е отключило криза на лоялност, страх от погрешна стъпка в отношенията с
бащата. Предвид констатираната симптоматика на леко забавяне в психологичното му
развитие и формираща се практика на родителско отчуждение в начален стадий, експертите
са акцентирали върху вероятността от възникване на трайни и тежки последици при
продължаващо силно влияние на настройване към другия родител. В отговора на въпрос
№4 специалистите са обосновали заключение, че детето в условията на продължаващ
конфликт между родителите, ще се чувства по-добре при този, който по-малко упражнява
влияние и настройване срещу другия, в случая при майката. На база установяванията в
експертното изследване, първата инстанция не е допуснала игнориране на никоя от правно
ценимите предпоставки за отглеждане и възпитание, а е обективирала изводите си
единствено в аспекта на защита на висшия детски интерес. В случая обосновано е
виждането на райоинния съд, че в интерес на детето е упражняването на родителските права
да бъдат възложени на майката. Тя е родителят, който с оглед възрастта, и степента на
развитие на детето е по - способна да полага грижи не само за бита, но и за обезпечаване на
по-голямо спокойствие и сигурност при отглеждането му,които условия биха допринесли за
по-бързо преодоляване на емоционалния стрес от конфликта между родителите. Съгласно
цитираните устойчиви критерии ниската възраст на детето Г.Н. свой ред обуславя нуждата
му от непосредствена майчина грижа. Предвид честите пътувания на бащата и споменатото
превъзлагане на грижите на по-големия му син и жената на неговия баща, се потвърждава
убеждението на първостепенния съд, че майката има готовност, възможност, добри битови
условия за отглеждане на детето и родителски капацитет да се справи с отговорностите,
които ежедневните нужди по отглеждане и възпитание на едно седемгодишно дете
извикват. Тези изводи не са самоцелни. При сходна фактическа обстановка са формирани
идентични правни изводи в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 784/2021
г., III г. о., ГК.
Несъстоятелни са и другите две възражения в жалбата- относно изключителния характер на
връзката на детето с по-големия брат, и относно липсата на самостоятелно доказателствено
изясняване на влиянието на непознатия мъж, фактически съжител на въззиваемата върху
емоционалното благополучие на детето. В случая експертите са установили, че детето е
привързано към брат си, но не в степен да не може без него, отричайки като неправилна
практика фокусът в отношенията им да се измества чрез възлагане на родителска роля на
по-големия брат. Последният е на навършени 20 г., предвид дистанцията във възрастта се
проявява неминуемо различие в интересите, организацията на ежедневието, задълженията и
отговорностите на братята, което не подкрепя извод за неделимостта им на емоционално
ниво и закономерна нужда от съвместно живеене. По отношение на другото възражение в
жалбата, вещите лица еднозначно са мотивирали лесната приспособимост на детето предвид
ниската му възраст,както към нова среда, така и към нови хора. В обхвата на този въпрос
специалистите са отговорили, че е напълно достатъчно детето да поддържа контакт с другия
родител, т.к. за израстването му в психологичен план най-голямо значение има не толкова
физическото, а психологическото присъствие, възможността да усеща привързаността и
грижата на този родител, дори и той да е в друго населено място.
Обусловен от изхода на делото по въпроса за родителските права, в която част решението на
РС-Ямбол следва да се потвърди е и решението на районния съд в частта, за определяне
местоживеенето на малолетното дете Г.Н.Н. при неговата майка К. Г. Г. на адрес в гр.
***.У.*******
9
В Решение № 51 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2019 г., III г. о., ГК е посочено, че
"Съдът следи служебно за интереса на детето във въззивното производство, при висящност
на спора в обжалваната част / ТР № 1/13 г. ОСГТК, т. 1 и не е обвързан при разрешаване на
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК от посоченото и поискано с жалбата. По тези искове законът
предвижда едновременно действие на диспозитивното и служебното начало – ППВС № 1/74
г. р. VІ, и съдът може да промени и служебно постановеното
относно режима на лични отношения, ако намери, че това е в интерес на детето. "
Настоящият състав намира, че при определяне режима на лични отношения с бащата, РС-
Ямбол не е дерогирал принципните критерии на ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. и
отразеното в пар.1, т.5 от ДР ЗЗдет изискване за защита на най-висшия интерес на детето.
Напротив, на база внимателно изследване на релевантните факти, е формирал правилни
съображения за необходимостта от регулиране на по-разширен режим на лични контакти с
бащата, който би позволил детето да поддържа естествена емоционална връзка и с двамата
родители, и би елиминирал пречките пред физическото му, умствено, нравствено и
социално развитие. Интересът на детето налага осигуряването на възможност за най-
пълноценни контакти и с двамата родители, независимо че същите не полагат за него
съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено
родителските права, също следва да има възможност показва своята родителска обич и да
полага грижи и да общува с детето си. Още повече, че по делото се установи, че в известен
времеви интервал след раздялата, детето Г.Н. е живяло и е било отглеждано от бащата.
Контактите на детето с бащата имат видимо положителна роля за малолетния Г.. Съдът
намира за безспорно установено и обстоятелството, че е изцяло в интерес на малолетното
дете да съхрани пълноценен, непосредствен контакт със своя баща, който би укрепил
доверието на детето към родителя и би съдействал за неговото личностно формиране по
време на израстването му.В тази връзка, за да не усеща детето дефицити в общуването със
своя баща, за да може последният да участва пряко в отглеждането му, както и с цел да се
преодолеят евентуални поведенчески прояви, провокирани от недостатъчното присъствие на
бащата в живота на Г.Н., ЯОС счита, че следва да бъде предоставена една по-широка
възможност за общуване на детето с бащата в съобразие с горе дефинирания режим на
лични отношения, установен от ЯРС.
По въпроса за издръжката:
Разпоредбата на чл.143 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съгласно предвиденото в т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г.
и ППВС № 5 от 31.11.1981г. родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие
свои деца, респективно общата сума за издръжка се поделя между двамата родители.
Съгласно т. 7 Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970г. двамата родители
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки
от тях поотделно като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от
нуждите на детето, и възможностите на родителя, който я дължи, при минимален размер
съгласно чл.142, ал.2 СК, който понастоящем е в размер на 162, 50 лв. Правилно ЯРС е
отчел изходното положение, че родителят с възложено упражняването на родителските
права, по принцип следва да поеме по-малък размер от месечната издръжка на детето поради
престирането й в натура чрез преките грижи по отглеждането на детето. В конкретния
случай майката е с установен месечен доход по трудово правоотношение в размер около 800
лв. Бащата не дължи издръжка на други лица, има доходи и е в трудоспособна възраст, а
съгласно представени от него удостоверние №1862/01.07.2021 г., изд. от "Формула-2" ЕООД
и Заповед №6/30 от 23.06.2021 г. за командироване същият за периода м.януари - м.юли е
реализирал месечни доходи в размер на около 2000 лв. Възражението му, че размерът на
издръжката не е съгласуван с дохода му от по-късно представен, актуален трудов договор
10
№00003144/13.09.2021 г. с " АИТ Интернешънъл транспорт" ЕООД, в който е уговорено
минимално месечно възнаграждение в размер на 650 лв. се опровергава, от постъпила в
хода на въззивното производство молба вх.№1080/15.03.2022 г. , видно от която следва й
убеждението на съда, че към 17.01.2022 г. въззивникът продължава трудовата си
ангажираност като международен шофьор. В молбата е записано, че въззивникът е влязъл в
страната през ГКПП Видин-Калафат на 17.01.2022г. и е напуснал отново територията й на
05.02.2022г. Освен това, за нуждите на дете, вече навършило седем години, което предвид
констатираните специални потребности от консултации с клиничен психолог във вр. с
проблемите в когнитивното му развитие, издръжка в размер на 250 лв. е напълно адекватна
и близка до минималния размер от 163 лева за 2021 г., арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл.
1, ал. 2 от ПМС № 331/26.11.2020 г., в сила от 01.01.2021г. С тези съображения РС-Ямбол
правилно е определил размера на издръжката от 450 лв., от който размер в съответствие с
доходите на родителите, в тежест на бащата е присъдена издръжка в размер на 250 лева
месечно, със законните последици при просрочие, на вноска. Останалата част
законосъобразно е възложена на майката, на която съдът предоставя упражняването на
родителските права.
По отношение на искането за присъждане на разноски от въззиваемата страна и за двете
съдебни инстанции: Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в производствата по
спорна съдебна администрация по чл. 127,ал.2 СК разноските остават за страните така, както
са ги направили. Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите,
които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е
исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските
следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото
производство като това важи за всички инстанции./ виж Определение №306 от 4.9.2017 по
ч.гр.д. №2722/2017 г. на 3-то г.о., ВКС и Определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д.
№3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС/.
Предвид този пропуск на първоинстанционният съд и с оглед изхода на делото на осн.
чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените пред
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 827, 90 лв., от които: 300 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, 500 лв., за заплатен депозит за изготвяне на
СПЕ и 27, 90 лв. за държавна такса по предявената насрещна искова молба, а пред
въззивната инстанция следва да й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на
400 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 271 ГПК, Окръжен съд- Ямбол
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260385/23.11.2021 г., постановено по гр. д.№373/2021
г. по описа на РС-Ямбол
ОСЪЖДА Н. Р. Н. ЕГН********** да заплати на К. Г. Г. ЕГН ********** сумата от
1227, 90 лв., общо направени съдебно -деловодни разноски в производството пред първата и
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12