РЕШЕНИЕ
№ 2053
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205418 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от чл. кор. проф. д. т. н. инж. Г. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж. к. „О к“ № , вх. , ет. , ап. , срещу наказателно
2021
постановление (НП) № 11-01-813/25.03.2022 г., издадено от С А Б, на
длъжност Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ),
гр. София, с което на основание чл. 247, ал.1 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП), за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП на жалбоподателя, е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 6396,01 лева (шест
хиляди, триста деветдесет и шест лева и една стотинка).
В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното НП. Оспорва се извършването на нарушение по чл. 2, ал. 2 от
ЗОП и се поддържа, че жалбоподателят правилно е дефинирал изискванията
към професионалната квалификация на техническия ръководител,
съответстваща на спецификата на процесната поръчка. Прави се позоваване
на чл. 58, § 4 от Директива 2014/24 и постановеното във връзка с отправено
преюдициално запитване Решение на Съда /осми състав/ от 31.03.2022 г.
Поддържа се, че възложителят е определил конкретни изисквания,
кореспондиращи със спецификата на предвидените за изпълнение строителни
1
работи и тяхната инженерна/техническа специфика, в рамките на
оперативната си самостоятелност. По изложените съображения се прави
искане за отмяната на НП.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване по
същество, жалбоподателят е редовно призован и се явява заедно с
упълномощен представител адвокат Ц С. Жалбоподателят претендира за
отмяна на НП поради това, че не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и
пледира, че срокът за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) бил пропуснат, следователно НП било незаконосъобразно
издадено. Претендират се разноски. Подробни съображения са изложени в
писмената защита.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
заседание, където делото е решено по същество, от юрисконсулт Е Т.
Последната иска от съдебния състав да потвърди издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Твърди, че нарушението е доказано безспорно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Техническият университет - София (ТУ - София) е държавно висше
училище и юридическо лице със седалище гр. София и адрес: бул. “Св.
Климент Охридски“ № 8, вписано в регистъра към Агенцията по вписванията
с ЕИК ТУ - София съставял, изпълнявал, приключвал и отчитал
самостоятелен бюджет, който се състоял от бюджета на ТУ - София и
бюджетите на основните, обслужващи, спомагателни звена, филиали,
дружества и интегрираните професионални гимназии - Технологично
училище „Електронни системи“ (ТУЕС) и Професионална гимназия по
компютърни технологии и системи, гр. Правец (ПГ по КТС, гр. Правец). В
приходната част на бюджета на ТУ - София постъпвали субсидии от
държавния бюджет и собствени разходи. Съгласно справка изх. № 22-00-
301/22.07.2021 г. субсидията от държавния бюджет за 2018 г. представлявала
56 % от постъпилите средства в приходната част на бюджета на ТУ- София.
При тези обстоятелства ТУ представлявало бюджетна организация по
смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция(ЗДФИ).
По силата на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП ректорът на висшето учебно
заведение притежавал качеството на публичен възложител на обществени
поръчки, който следва да организира, провежда процедури по специалния
закон и сключва договорите с избран участник.
Ректорът е и със статут на второстепенен разпоредител с бюджет към
министъра на образованието и науката съгласно Постановление на
Министерски съвет №13 от 31 януари 2018 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и
науката.
През проверявания период ТУ - София бил представляван от
2
жалбоподателя проф. д. т. н. Г. С. М. - ректор, считано от 01.12.2015 г. до
30.11.2019 г., и от проф. д. т. н. И М К - ректор, считано от 01.12.2019 г. до
момента на възлагане на финансовата инспекция.
На 18.10.2018 г. с обява за събиране на оферти с изх. № ОП-
259/18.10.2018 г., проф. д. т. н. инж. Г. М. - ректор на ТУ гр. София, открил
възлагане на поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП с наименование:
ЗОП с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи (СМР) с цел
основен ремонт на студентско общежитие № 14 на ТУ - София“. Обявата била
публикувана в „Профила на купувача” на ТУ-София в регистъра за
обществени поръчки, на основание на чл. 187, ал. 1 от ЗОП. Общата
прогнозна стойност на обществената поръчка възлизала на 269 858,65 лв. без
ДДС (323 830,38 лв. с ДДС). Обявата за събиране на оферти била изготвена по
образеца и съдържала минималната информация, посочена в приложение №
20 към чл. 187, ал. 1 от ЗОП.
На същата дата били публикувани и образците на документите,
свързани с изпълнението на поръчката. В деня на публикуване на обявата на
профила на купувача, на основание чл. 96, ал. 1 ППЗОП в портала на АОП
била публикувана кратка информация за обществената поръчка, регистрирана
под № 9082052. Възложителят посочил критерии за подбор, отнасящи се до
годността за упражняване на професионална дейност, включително
изискванията във връзка с вписването в професионални и търговски регистри,
икономическото и финансовото състояние, техническите и професионалните
способности, минималните изисквания за допустимост и документите, чрез
които се доказва изпълнението им.
В одобрената документация за участие в част 2 „Указания към
участниците“, раздел II.3.3 за „Технически ръководител на обект“ било
посочено като изискване, че участникът трябва да разполага с технически
ръководител на обекта, притежаващ квалификация „строителен инженер“ или
„строителен техник“, съгласно изискванията по чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ, или
еквивалентна (когато квалификацията е придобита в чужбина), с
професионален опит минимум три години като технически ръководител. За
чуждестранен участник било посочено, че изискването за професионална
квалификация се прилага съгласно националното законодателство на
държавата по установяване на участника.
За участие в обществената поръчка постъпили пет оферти – от „Билд
инженеринг В.В.Р.“ ООД, от „Ативгруп“ ЕООД, от „Севекс инженеринг“
ЕООД, от ДЗЗД Обединение „Барин-Кубар“ и от „Те-Трейд Груп“ ООД. Две
от офертите – на „Севекс инженеринг“ ЕООД и на ДЗЗД Обединение „Барин-
Кубар“ не отговаряли на условията и Комисията в своя протокол отбелязала
това.
Протоколът за работата на комисията бил представен на възложителя за
утвърждаване на 06.12.2018 г. и бил утвърден от него на същата дата. В
протокола комисията предложила на възложителя да сключи договор с
класирания на първо място участник „Ативгруп“ ЕООД, ЕИК 20266595, като
3
подробно е описано защо.
На 14.01.2019 г. бил сключен договор № 3-04/14.01.2019 г. между ТУ-
София, представляван от проф. д. т. н. инж. Г. М. и М И - главен счетоводител
- „Възложител“, и „Ативгруп“ ЕООД, ЕИК , гр. София, представлявано от А
Г, в качеството му на управител - „Изпълнител“. Предметът на договора бил
извършване на строително-монтажни работи с цел основен ремонт на
студентско общежитие № 14 на ТУ - София, съгласно Приложение № 1, 2 и 3
– неразделна част от договора. Общата стойност на поръчката възлизала на
266 500,76 лв. без ДДС (319 800, 91 лв. с ДДС).
Запознавайки се с документацията по обществената поръчка, с писмо
вх. № 04-00-315/27.07.2021 г. контролните органи от АДФИ, изискали
представяне на мотиви относно поставяне на изискването участниците да
разполагат с технически ръководител на обекта, притежаващ квалификация
само „строителен инженер“ или „строителен техник“, съгласно изискванията
по чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, или еквивалентна (когато квалификацията е придобита
в чужбина), с професионален опит минимум три години като технически
ръководител.
С писмо изх. № 04-00-328/02.08.2021 г. от проф. д. т. н. инж. И К били
представени мотиви относно поставяне на съответното изискване, в които се
поддържа тезата, че възложителят не бил изключил изискването за
„архитект“, тъй като бил упоменал конкретна правна норма от ЗУТ и било
поставено изискване „технически ръководител на обекта, притежаващ
квалификация „строителен инженер“ или „строителен техник“, съгласно чл.
163а, ал. 2 ЗУТ, или „еквивалентна“. Според изразеното в писмото
становище, препращането към конкретна правна норма разширявало кръга на
лицата, които могат да участват, тъй като в чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ липсвало
подобно ограничаване и изключване по някакъв начин на квалификацията
„архитект“.
С оглед приобщените в хода на проверката материали, свид. С. приела,
че жалбоподателят Г. М. е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, като на
18.10.2018 г., в Технически университет гр. София, със събиране на оферти с
обява с изх. № ОП-259/18.10.2018 г. за възлагане на обществена поръчка по
чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП с предмет: „Извършване на строително - монтажни
работи (СМР) с цел основен ремонт на студентско общежитие № 14 на ТУ -
София“, е одобрил документация за участие, като в Част 2 „Указания към
участниците“, раздел II.3.3 за „Технически ръководител на обект“ е включено
изискване да притежава „квалификация „строителен инженер“ или
„строителен техник“, което изискване ограничава конкуренцията като
давайки необосновано предимство и необосновано ограничавайки участието
на стопанските субекти в обществената поръчка, и не е съобразено с предмета
на обществената поръчка. Въз основа на това съставила АУАН № 11-01-
813/29.09.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило възражение №
11-01-813/04.10.2021 г.
Въз основа съставения АУАН, материалите по преписката и след
4
преглед на постъпилото възражение, директорът на АДФИ приел, че е налице
нарушение и издал срещу жалбоподателя атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 ЗОП му
наложил глоба в размер на 6396,01(шест хиляди, триста деветдесет и шест
лева и една стотинка) лв.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на свидетел С. С.
(актосъставител) и писмените доказателства по делото: заповеди за възлагане,
спиране и възобновяване на финансова инспекция на Технически
университет-София; справка за отговорните длъжностни лица при ТУ-София
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.; справка за отсъствия на проф. д.
т. н инж. Г. М. за 2018 и 2019 г.; досие на обществена поръчка - обява за
обществена поръчка № ОП-259/18.10.2018 г.; протокол от 06.12.2018 г.,
договор № З-04/14.01.2019 г., сключен между ТУ - София и „Ативгруп“
ЕООД, ЕИК ; писмен отговор от ТУ - София с вх. № 04-00-315/27.07.2021 г.;
АУАН № 11-1-813/29.09.2021 г.; възражение № 11-01-813/04.10.2021 г. ;
становище от УАСГ с № 1391/14.07.2022 г. ; заповед № ЗМФ-30/19.01.2022 г.
на министъра на финансите; справка за приходите и разходите на технически
университет – София за периода 2018-2019 г.
Съдът намира, че показанията на разпитаната като свидетел С. са
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло и ги
кредитира.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
двата АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свидетеля С. В. С., на
длъжност „главен финансов инспектор“ при АДФИ, а НП е издадено от
5
директора на АДФИ, който по силата на заповед № ЗМФ-30/19.01.2022 г. на
министъра на финансите, е оправомощен да издава наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения по
ЗОП, съставени от финансовите инспектори на АДФИ.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57
ЗАНН), и при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН -
съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, и
изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на които е
установено, като посредством същите фактическата обстановка се изяснява
безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението,
са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се
изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му описание и
правната квалификация. С оглед на това настоящия състав на съда приема, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
От гледна точка на материалния закон:
От обективна страна се доказа, че на 18.10.2018 г. , с обява за събиране
на оферти изх. № ОП-259/18.10.2018 г., проф. д. т. н. инж. Г. М. - ректор на
Техническия университет, гр. София, е открил възлагане на поръчка на
стойност по чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП с наименование: „Извършване на
строително - монтажни работи (СМР) с цел основен ремонт на студентско
общежитие № 14 на ТУ - София“, чрез публикуване на обявата в „Профила на
купувача” на ТУ гр. София, в Регистъра за обществени поръчки, на основание
на чл. 187, ал. 1 от ЗОП. В одобрената документация за участие в част 2
„Указания към участниците“, раздел II.3.3 за „Технически ръководител на
обект“ било посочено изискване участникът да разполага с технически
ръководител на обекта, притежаващ квалификация „строителен инженер“ или
„строителен техник“, съгласно изискванията по чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ, или
еквивалентна (когато квалификацията е придобита в чужбина), с
професионален опит минимум 3 (три) години като технически ръководител.
За чуждестранен участник било посочено, че изискването за професионална
квалификация се прилага съгласно националното законодателство на
държавата по установяване на участника.
Същевременно, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП, възложителите могат да
използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по
този закон, които са необходими за установяване на възможността им да
изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с
предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената
поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от
обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема
и сложността на съответната позиция.
Според чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗОП, възложителят може да определя
6
критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците
разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за
изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество.
Възложителят може да изисква от кандидата или участника да разполага с
инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за
изпълнение на поръчката.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки, и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка. Обосноваността на
ограничението може да произтича от спецификата на поръчката или от
нормативно заложено ограничение в специален закон.
В чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ е посочено кои са технически правоспособните
лица за осъществяване на техническо ръководство на строежите, а именно
лицата, получили дипломи с квалификация „строителен инженер“,
„инженер“, „архитект“, или лица със средно образование с четири годишен
курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите
„Архитектура и строителство“ и „Техника“. Съгласно чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ,
технически ръководител е „строителен инженер“, „архитект“ или „строителен
техник“, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнението на
отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1-5 от ЗУТ.
В конкретния случай, видно от даденото в обявата кратко описание на
целта на обществената поръчка, не се констатира каквото и да било
специфично разширяване на обхвата на отговорностите, които да изискват
експерти за техническо ръководство от страна на строителя със специфична
специалност и образователно-квалификационна степен за реализирането на
строителството, които да изключват определени професионални
квалификации на инженери, за сметка на изрично посочените такива -
„строителен инженер“ или „строителен техник“, или еквивалентна, когато
квалификацията е придобита в чужбина.
Предвид това настоящият съдебен състав установи, че поставеното от
възложителя изискване за професионална квалификация на съответната
категория лице се явява основание за неравноправно третиране на
участниците в процедурата. Въведеното изискване за професионалната
квалификация на лицата, съдът намира, че по своята същност е
дискриминационно, тъй като в конкретния случай, видно от документацията
на самата поръчка, не е налице повишена сложност на конкретните дейности,
в сравнение с обичайните, като особеностите в обема на конкретните
дейности, ако са налице, биха предполагали единствено завишени изисквания
за придобит опит, но не и за ограничения в образователния ценз, предвиден в
ЗУТ. С оглед на това, съдът прецени, че твърдяното възражение от страна на
жалбоподателя е неоснователно, а цитираното Решение на Съда /осми състав/
7
от 31.03.2022 г. е неотносимо.
Всяко изискване, което необосновано способства или допринася за
намаляване кръга на потенциалните участници в процедурата, оказва
възпиращо въздействие върху тях. В тази връзка съдът намира, че
конкретното условие, поставено към участниците в откритата процедура,
необосновано ограничава възможността за участие на търговци, които не
разполагат с назначени лица с професионална квалификация „строителен
инженер“ или „строителен техник“, но разполагат с „архитект“ в списъчния
си състав. Предвид това въведеното условие не съответства на нормата на чл.
163а от ЗУТ, поради което съдът счита, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗОП от обективна страна.
По отношение наведените в жалбата и в хода на съдебните прения
възражения относно вписването в обявата на думата „еквивалент“,
настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай, тя се отнася за
еквивалентна длъжност на „строителен инженер“ или „строителен техник“,
придобити като длъжности в чужбина. Тези две длъжности не са
еквивалентни и не биха могли да бъдат приравнени на длъжността архитект,
както нормата на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ допуска, предвид което поставеното
условие категорично ограничава възможността за участие на търговци, които
не разполагат с назначени лица с професионална квалификация „строителен
инженер“ или „строителен техник“, но разполагат с „архитект“ в списъчния
си състав.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да го стори.
В този ред на мисли, както от обективна, така и от субективна страна е
изпълнен състава на административното нарушение по чл. 2, ал.2 от ЗОП.
Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като
маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, каквато теза се поддържа от
жалбоподателя и неговия упълномощен представител, тъй като извършеното
нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този
тип.
Според нормата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, възложител, който наруши
забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП, се наказва с глоба в размер 2 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е определил
санкционната норма и е наложил съответното наказание, в предвидения от
закона размер(след изчисление по формулата), поради което за съда не
съществува възможност да го ревизира.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
8
същото за основателно, тъй като издаденото НП се потвърждава. Съгласно чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в средния размер, предвиден в
закона, защото делото е решено в няколко заседания. Ето защо, размерът му
следва да се определи на 100 лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5,
ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 11-01-
2021
813/25.03.2022 г., издадено от директора на АДФИ срещу чл. кор. проф. д.
т. н. инж. Г. С. М. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗОП, за което на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП му е
наложена глоба в размер на 6396,01 лева (шест хиляди, триста деветдесет и
шест лева и една стотинка).
ОСЪЖДА Г. С. М., с ЕГН **********, да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9