Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75
17.06.2020г., гр.Бяла
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка
Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 86 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
А.М.Ц., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Е., против НП № 20-0247-000089 от 12.03.2020г.,
издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200лв., за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени две административни наказания - „Глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено от нея
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Жалбоподателката счита, че
така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна. Излагат се съображения за недоказаност на релевираните
нарушения. Сочи се, че наложеното наказание е ориентирано към средата, като
липсват мотиви на АНО за това, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не дава възможност на нарушителя, да организира
защитата си.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 16.01.2020г., около
21.00ч., актосъставителят Т., младши автоконтрольор при РУ – Бяла, изпълнявал
служебните си задължения съвместно с колегата си П. Я., като по разпореждане на
ОДЧ посетили сигнал за ПТП на кръгово кръстовище в гр.Б. Пристигайки на място
служителите установили лек автомобил марка „Пежо“, модел 206 с рег.№ ……., който
бил ударен в указателна табела „Ж-3“. Извършили справка с ОДЧ на автомобила, от
която се установило, че същият е собственост на П. Б. Ц., ЕГН **********.
Служителите познавали автомобила и знаели, че същият обичайно се управлява от
съпругата на собственика. Служителят Я. останал при автомобила, а св. Т.
извършил обход в района за установяване на водача и при проверка в ресторант
„Тополите“ била установена жалбоподателката Ц.. Св. Т. провел беседа с нея, като
същата му обяснила, че тя е управлявала автомобила, като на мокър участък се
поднесла и предизвикала ПТП. Заявила, че се уплашила и отишла да потърси помощ
от приятел в ресторант „Тополите“. Двамата се върнали на мястото на ПТП при
автомобила, където съставили констативен протокол за ПТП, а на Ц. съставили
АУАН за извършените нарушения по ЗДвП. Жалбоподателката вписала собственоръчно
в акта, че се била уплашила от обстоятелствата и отишла да потърси помощ от
приятел, като нямала възражения по съставения АУАН.
При така установеното,
Началника на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ рег.№
8121з-515 от 14.05.2018г., издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателката на
14.04.2020г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – НП № 20-0247-000089 от
12.03.2020г., пощенски плик, АУАН бл. № 238893 от 16.01.2020г.; заверени копия
на протокол за ПТП № 1690270 от 16.01.2020г., докладна записка с рег. №
247р-3310 от 27.04.2020г., докладва записка с рег. № 247р-3311 от 27.04.2020г.;
справка за нарушител/водач на А.М.Ц. и заверено копие на заповед №
8121з-515/14.05.2018г. По делото се събраха гласни доказателства, посредством
проведения в съдебно заседание разпит на актосъставителя Т.. Съдът приема и кредитира
писмените доказателства и гласните такива събрани посредством разпита на св. Т..
Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден от изхода на
делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП
фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление е издадено от оправомощено
лице по чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Възражението на
жалбоподателя за недоказаност на извършените нарушения и неустановяване на
виновното лице, съдът намира за неоснователно. Авторството на нарушението е
било безспорно установено в проведеното административнонаказателно
производство, като още със съставянето на АУАН самата жалбоподателка е вписала,
че е извършила нарушението и че няма възражение по така съставения ѝ
АУАН. В тази посока са и останалите писмени доказателства по делото, както и
показанията на разпитания свидетел, като те взаимно се допълват и установяват
по безспорен начин авторството на деянието. На следващо място съдът намира за
неоснователно възражението и за това, че не била изследвана причината за
настъпилия удар, както и дали щетите не са от предходно ПТП. Служителите са
установили автомобила на мястото на произшествието, а не впоследствие, за да се
твърди, че следите от удара може да са от друго ПТП. Пристигайки на място те са
заварили автомобила ударен в указателната табела и са възприели непосредствено
резултата от него. Що се отнася до възражението, че не е установено, че
жалбоподателката е управлявала с несъобразена скорост следва да се има предвид,
че нарушението не се изразява в това, че е превишена максимално допустимата
скорост, а защото е управлявано с несъобразена такава по смисъла на чл.20, ал.2
то ЗДвП. Съгласно посочената норма „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Следователно
предизвиквайки ПТП, жалбоподателката не е съобразила атмосферните условия и
конкретните условия на видимост, доколкото се установи, че пътната настилка е
била мокра и е било в тъмната част на денонощието.
От всичко изложено съдът
намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
опорочаване на производството по налагане на административните наказания. Не е
налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуални правила във
връзка с налагането на две санкции в едно наказателно постановление. Никъде в
ЗАНН не е изрично посочено, както се твърди, че за всяко нарушение следва да се
съставя отделно наказателно постановление. В разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е
предвидено, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В тази връзка
са и разрешенията дадени с т.8 от Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984г. по
н.д. № 68/84г., ОСНК, в които се сочи, че правилата на чл.23-26 от НК не
намират приложение при ангажиране на административно-наказателната отговорност
и когато са налице две или повече деяния, за всяко едно от тях следва да се
наложи отделно административно наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се
констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.
Така определения размер
на наложените наказания е справедлив, като съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2
от ЗДвП, предвиденото наказание в с фиксиран размер. По отношение на
наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС предвидени в чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП съдът счита, че също са правилно определени. В посочената
разпоредба е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 до 6 месеца и глоба в размер от 50лв. до 200лв. В случая АНО е наложил наказания
ориентирани около средата, като е взел предвид обстоятелствата по извършените
нарушения, поради което съдът ги намира за правилно индивидуализирани. С оглед
на това, атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0247-000089 от 12.03.2020г.,
издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на А.М.Ц., ЕГН **********
*** на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200лв., за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни наказания - „Глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено от нея
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/