Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 03.04.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести
граждански състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н.П., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3506
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание по чл. 124 ГПК.
Ищците А.Д.Л.
и В.З.В. са предявили отрицателни установителни искове с правно основание по чл.
124 ГПК за установяване по отношение на ответниците С.А.П. и В.П.П., че
последните не са собственици на процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 12259.1005.280, гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца, по ККиКР, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления
имот: гр. Враца, п.к. 3000, местност „Ливадите", площ 1094 кв.м. /хиляда и
деветдесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд (съгл. § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята при поливни условия: 9 /девета/, с номер по предходен план 10050280 -
план на новообразуваните имоти одобрен със Заповед № 372/30.06.2009 год. на
Областния управител на Област Враца, заедно
с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34
кв. м. /тридесет и четири квадратни метра/, масивна второстепенна постройка на
един етаж с площ от 18 кв.м. /осемнадесет квадратни метра/ и всички подобрения
в имота, при съседи : 12259.1005.279; 12259.1005.356; 12259.1005.277.
Направено е
и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 193, том
12, дело 3395/10, вх. Per. № 5458 от 04.10.2010 г. на СВ -
Враца и № 111, том II, рег.№ 4982, дело № 245/ 2010 год. на нотариус № 026 на
нотариалната камара Р.С., с който на несъществуващо основание, а именно чл.
587, ал. 2 от ГПК С. А. П. с ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН **********, са
признати за собственици по давност на процесния недвижим имот, при извършена от
нотариуса обстоятелствена проверка.
Ищците
твърдят, че в качеството си на наследници на Д.Л.Ц.и Л.А.Ц. са собственици па
процесния имот, който е закупен от техните наследодатели на 08.11.1969 г. от
предишния му собственик М.Т.В.. Последната пък от своя страна била придобила
собствеността върху имота по силата на дарение, обективирано в нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 34, том I, дело № 136/1964 год. Ответниците
се легитимирали като собственици на имота по силата на нотариален акт, издаден
след извършена обстоятелствена проверка, като нотариусът констатирал, че
ответниците упражнявали владение върху имота, продължило несмущавано повече от
десет години. Намират тези констатации за неверни. Сочат, че на 03.05.2007 г. с
ответниците бил сключен предварителен договор за продажба на недвижимия имот,
като владението върху имота от страна на ответниците било установено на същата
дата – 03.05.2007 г. съгласно уговореното в чл. 6 от договора. Ето защо, към
датата на издаване на констативния нотариален акт за собственост – 04.10.2010
г., ответниците не са упражнявали несмущавано владение върху имота повече от
десет години, поради което не са придобили собствеността върху него. Освен това
считат, че ответниците не са били добросъвестни владелци на имота, тъй като не
били изплатили уговорената в предварителния договор цена за него. Твърдят, че
считано от 08.11.1969 г. до 03.05.2007 г. техните наследодатели Д.Л.Ц. Л.А.Ц.и А.Д.Л.,
а впоследствие и те като техни наследници, са упражнявали самостоятелно
фактическа власт върху имота, владели са същия несмущавано в продължение на 38
години, без противопоставянето на трети лица. Едва след 03.05.2007 г. допуснали
до владение на имота ответниците – купувачи по предварителния договор.
С оглед на
тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения, молят съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че последните не са
собственици на процесния имот, както и да отмени издадения констативен
нотариален акт, признаващ право на собственост върху имота на ответниците. Претендират
разноски.
В срочно
подаден отговор ответниците считат предявения иск за недопустим и
неоснователен. Твърдят, че са придобили процесния недвижим имот чрез давностно
владение. Сочат, че фактическа власт върху имота са установили още през
пролетта на 2005 г., от когато упражняват владение върху него постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно до настоящия момент. От 2005 г.
ответниците се считали за собственици на имота. Имотът бил изоставен и в много
лошо състояние. Ответниците положили много усилия, труд и средства, за да
превърнат имота в цветуща градина и място за отдих – с шадравани, барбекю,
надстройка и пристройка и други. Изрично се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност върху имота, като твърдят, че са владели последния повече от
12 години. Оспорват твърдението на ищците, че те са владели имота от 08.11.1969
г. до 03.05.2007 г., като сочат, че ищците не са упражнявали владение дори за
един ден. Твърдят, че са изплатили изцяло сумата, уговорена в предварителния
договор за покупко-продажба на имота. Сочат редица подобрения в имота,
извършени от тях – по пера и стойност, които обаче не са предявени в надлежна
процесуална форма, за което беше дадено изрично указание от съда. Поради
неговото неизпълнение, извършените подобрения не са предмет в настоящото
производство. Претендират разноски.
Първоначално исковата молба е била
предявена и от лицето Д.З.В.. С определение № 1978/16.10.2017 г. съдът е върнал
исковата молба и приложенията към нея на ищеца Д.З.В. като процесуално
недопустима и е прекратил производството по делото по отношение на този ищец. С
определение № 892/14.12.2017 г. по в. ч. гр. дело № 667/2017 г. състав на ОС
Враца е потвърдил постановения съдебен акт. Определението на въззивния съд е
влязло в законна сила, считано от 17.01.2018 г., от която дата в законна сила е
влязъл и атакуваният съдебен акт.
Следва да се посочи, че е служебно
известно на съда, че лицето Д.З.В. е предявил ревандикационен иск по отношение
за процесния имот срещу същите ответници – С.А.П. и В.П.П., за което е
образувано гр. дело № 992/2017 г. по описа на РС Враца, по което е постановено
решение от 24.11.2017 г., с което предявеният иск е бил отхвърлен. Решението е
потвърдено с решение № 67/08.03.2018 г. по в. гр. дело № 39/2018 г. по описа на
ОС Враца.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетия по делото
нотариален акт № 134, т.I, дело № 136/1964г. на Врачански народен съд, че М.Т.В.
е придобила чрез дарение правото на собственост върху недвижим имот: лозе от 1
дка, в района на с.************* /л. 106/.
С договор от 08.11.1969 г., сключен
в обикновена писмена форма /л. 8/, приобретателят по посочения нотариален акт -
М.В., се е съгласила да продаде по предвидения в закона ред на Д.Л.Ц.и Л.А.Ц.придобития
от нея недвижим имот. Т.3 от договора предвижда, че владението се предава със
сключването му, а според т.4 - нотариален акт ще се издаде след вдигане на
възбраната за продажба на полските имоти от ГНС в срок от два месеца, а ако не
се разреши продажбата на полските имоти е предвидена възможност купувачите да
владеят имота и да се позоват на давностно владение.
От приетите по делото удостоверения за
наследници, издадени на 24.02.2017 г. и на 07.08.2017 г. /л. 10 и л. 11 от
делото/, се установява, че ищците А.Д.Л. и В. З. В. са наследници на Л.А.Ц.и на
Д.Л.Ц.– съответно техен син и внук.
Установява се освен това, че в полза
на ответниците е издаден нотариален акт № 111, т. II, рег.№ 4982, н.дело №
245/2010 г. на нотариус Р.С., с район на действие РС Враца, с който е
констатирано правото им на собственост чрез обстоятелствена проверка върху
недвижим имот, представляващ: новообразуван имот №10050280 по плана на
новообразуваните имоти на местност „Ливадите”, в земл. на гр.Враца, одобрен със
заповед № 372/30.06.2009г. на областния управител на Област Враца с площ 1094
кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ
34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ 18 кв.м. и всички
подобрения, при съседи: имот №10050279 насл. на М.Т.В., имот №10050277-насл. на
Т.М.Ц.и имот на Община Враца.
Приет по делото е предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.05.2007 г., по силата на
който Л.А.Ц.и А.Д.Л., като продавачи, са се задължили да го прехвърлят на
настоящите ответници, като купувачи,
полски недвижим имот - лозе от 1 дка, находящ се в кв.**********,
състоящ се от лозе един дка, вила от 40 кв.м. и селскостопански постройки 50
кв.м. за сумата 4000 лева /л. 15/. Договорът е с нотариална заверка на
подписите на договарящите рег.№4655/03.05.2007г. на нотариус И.Л.. При
сключването му купувачите са заплатили капаро от 10% от продажната цена или
сумата от 400.00 лева, а по смисъла на чл.6 от договора продавачите са се
задължили да предадат на купувачите владението върху имота най-късно до
03.05.2007 г.
Фактът на сключен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е отделен като безспорен
в отношенията между страните с изготвения проект за доклад по делото,
обективиран в определение № 300/09.02.2018 г. Проектът за доклад на делото е
приет за окончателен такъв без възражения от страните в проведенето открито
съдебно заседание на 09.03.2018 г.
Приета по делото е и скица
№15-19820/18.01.2017г. на поземлен имот с идентификатор № 12259.1005.280 по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор
на АК /л. 17/, с адрес на имота:гр.Враца, местност Ливадите, площ 1093 кв.м.,
номер по предходен план:10050280. Построени върху имота сгради: сграда
12259.10005.280.1, застроена площ 34 кв.м., брой етажи:1, предназначение: вилна
сграда, еднофамилна и сграда 12259.10005.280.2, застроена площ 18 кв.м., брой
етажи:1, предназначение: постройка на допълващо застрояване. В скицата за
собственици на основание цитирания по-горе констативен нотариален акт са
посочени ответниците В. и С. П.
По отношение на спорния по делото
въпрос – упражнявано ли е спокойно, трайно, несъмнено и несмущавано владение от
ответниците върху процесния имот и изтекла ли е в тяхна полза придобивна
давност, която да изключва собствеността на наследниците на б.ж. Л.А.Ц.се
събраха гласни доказателствени средства чрез разпита на петима свидетели.
В показанията си свидетелите на
ответниците Р. И. Т., П.Ц.М.и Н.Т.К. твърдят, че са съседи на спорния имот,
като от пролетта на 2005 г. в него живеят ответниците В. и С. П. Свидетелите са
категорични относно годината, от която ответниците влезли във владение на
имота, тъй като я свързват със смъртта на предходния обитател на къщата в имота
– дъщерята на Д.Л.Ц.и Л.А.Ц. а именно – А.Д.Л.. От представените удостоверения
за наследници се установява, че А.Л.действиетелно е починала на 02.01.2005 г. И
тримата свидетели сочат, че ответниците живеят в този имот непрекъснато,
откакто са се настанили – до настоящия момент. Заявяват, че съществуващата
постройка е била надстроена от ответниците с втори етаж, направили и
допълнителна постройка, санирали къщата. В двора изградили шадраван, детски кът
с люлки и барбекю. Засадили и овощни дръвчета. Свидетелката Т. заявява, че
когато ответниците се нанесли в имота къщето
било в окаяно състояние, докато в момента е райска градина, заслуга за което имали само ответниците.И тримата ответници, които живеят в
близост до спорния имот повече от 30 години, заявяват, че откакто ответниците
са се нанесли никой не е правил опити да ги възпрепятства да живеят в имота,
никой не им е пречил и оспорвал правата им върху имота. Според свидетелите,
ответниците имали уговорка с предходния собственик Л.А.Ц./баба Яна/ да й заплатят имота на 2 пъти, както и сторили. Наложило
се и да вземат паричен заем от свидетеля Н.К.в размер на 1500 лв., за да
изплатят уговорената цена на имота в размер на 4000 лв. Свидетелят П.М.заявява,
че негова къща е на разстояние от 20 м. от къщата на ответниците, като живее
там повече от 30 години, като за този период никога не е виждал ищците А.Л. и В.В.
и не ги познава.
Разпитани по делото са и двама
свидетели по искане на ищците. В показанията си свидетелите В.Й. Н.и Н.Ц.Н.твърдят,
че процесният имот бил собственост на майката на свидетелката В. Н., а именно –
М.В., която го продала на наследодателите на ищците – Д.Л.Ц.и Л.А.Ц.. И двамата
свидетели твърдят, че след смъртта на А.Д.Л. през 2005 г., нейният брат и ищец
по делото – А.Д.Л. продължил да ходи да се грижи за имота. Свидетелката Н.твърди,
че А.Л. ходил да се грижи за лозето около година и половина след смъртта на
сестра си, като сочи, че не знае дали след 2006-2007 г. имотът е пустеещ, или
се ползва от някого. Свидетелката заявява, че от 5 години не е ходила в този
район и не знае кой се грижи за имота. Свидетелят Н.Н.пък твърди, че ищецът А.Л.
ходил в процесния имот в периода 2005-2006 г. Н.заявява, че от 2008-2009 година
е престанал да ходи редовно в този район и не знае дали А.Л. посещава процесния
имот. И двамата свидетели твърдят, че им е известно да са водени някакви
преговори за продажба на имота. Свидетелят Н.сочи, че тъй като са продали
техния имот, който е бил в съседство на процесния, вече не се интересува какво
се случва в спорния имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
С предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост на процесния недвижим имот, ищците отричат
претендираното от ответниците право на собственост върху имота и в тежест на
ответниците е при условията на пълно и пряко доказване да установят, че са
собственици на процесния имот на твърдяното правно основание – давностно
владение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че процесният имот - лозе,
с площ 1094 кв.м., находящ се в м.”Туев дол” земл. на кв.Бистрец, общ.Враца,
представляващ новообразуван имот № 10050280 по плана на новобразуваните имоти в
м.”Ливадите”, земл. на гр.Враца, заедно с построените в него масивна жилищна
сграда на един етаж, масивна второстепенна постройка на един етаж и всички
подобрения в имота е признат по реда на обстоятелствена проверка с пр.основание
чл.587, ал.2 ГПК за собственост на ответниците. В тяхна полза е издаден
констативен нот.акт № 111, т.II, рег.№ 4982, н.дело № 245/2010 г. по описа
на нотариус Р.С., легитимиращ ги като собственици въз основа на давностно
владение.
Като резултат от специално уредено в
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК, притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Изхождайки
от тези съображения за доказателственото значение на издадения по реда
на чл.587 ГПК нотариален акт, изложени в мотивите на ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по тълк.д. №11/2012г.
на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в исковото производство съдът не извършва
проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното
с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на
правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете
обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме,
че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а
оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител
на признатото с акта право на собственост, само ако след направено в исковото
производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така
и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно
опровергаване на констатациите на нотариуса - било като докаже свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Ако
оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече
осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно основание само
на база на обсъждане на част от доказателствата, представени по нотариалната
преписка.
На първо място ищците заявяват свои
права върху процесния имот, като се легитимират като негови собственици
вследствие наследствено правоприемство от техните наследодатели Д.Л.Ц.и Л.А.Ц.,
които на свой ред придобили собствеността върху имота чрез договор-обещание за
продажба, сключен на 08.11.1969 г. Отделно е представен и нотариален акт за
дарение от 1964 г., по силата на който продавачът М.В. придобила спорния имот,
преди да го прехвърли на наследодателите на ищците. Настоящият съдебен
състав намира, че с така ангажираните доказателства ищците не са провели
доказване на юридическия факт, на който основават твърдяното право на
собственост на наследодателите си върху процесния имот. Представеният договор -
обещание за покупко-продажба от 08.11.1969 г. не легитимира купувачите по него
- наследодатели на ищците, като собственици на описания в договора имот, тъй
като не е сключен в предвидената от закона и необходима за действителността му
нотариална форма - чл.18 ЗЗД. Този договор има характер на предварителен и няма
вещно-транслативен ефект. Ето защо твърдението на ищците, че наследодателите им
са собственици на имота въз основа на валидна правна сделка, се явява
недоказано. По делото не е представено нито влязло в сила решение по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба за
окончателен, нито договор за покупко-продажба, сключен в предвидената от закона
нотариална форма.
Отделно от горното, ищците твърдят,
че не са се осъществили фактите, посочени от нотариуса в констативния
нотариален акт, като се домогват да докажат, че ответниците не са упражнявали
достатъчно продължително владение върху имота, така че да го придобият по
давност.
В тази връзка следва да се посочи,
че съдът приема за установено по делото, че началният момент на упражняване на
владение върху процесния имот от ответниците е пролетта на 2005 г. За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че показанията и на тримата свидетели - Р. И. Т.,
П.Ц.М.и Н.Т.К. са еднопосочни, логични, взаимно допълващи се, като съдът ги
кредитира с доверие. За да кредитира показанията на тези свидетели съдът
съобрази освен това, че докато свидетелите В.Й. Н.и Н.Ц.Н.заявяват, че отдавна
не посещават района, в който се намира процесният имот, и не знаят какво се
случва с него, то първата група свидетели включва лица, които от много години
/повече от 30/ живеят в непосредствена близост до процесния имот, имат детайлни
спомени и непосредствено лично впечатление за факта на владение на процесния
имот. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Отговор на въпроса кога един владелец е
добросъвестен дава чл. 70, ал. 1 ЗС, а именно -
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. Ответниците не доказаха към момента на установяване
владение върху имота /пролетта на 2005 г./ за тях да е съществувало правно
основание, годно да ги направи собственици. Предварителният договор за
покупко-продажба на имота, сключен на 03.05.2007 г., също не представлява
такова основание, тъй като за настъпване на целения вещно-транслативен ефект
следва да бъде сключен окончателния договор за прехвърляне на собствеността в
предвидената от закона нотариална форма. Владелецът по предварителен договор за
покупко-продажба е недобросъвестен, макар и да се ползва от редица допълнителни
права в сравнение с обикновения недобросъвестен владелец – арг. от чл. 70, ал.
3 вр. чл. 71 и чл. 72 ЗС. Поради изложеното съдът приема, че до издаването на
нот.акт № 111, т.II, рег.№ 4982, н.дело № 245/2010 г. за констатиране правото на
собственост на 04.10.2010 г. по отношение на ответниците не е бил изтекъл
предвиденият в закона 10-годишен срок за придобиване на имота по давност,
поради което направеният от нотариуса извод за право на собственост към момента
на издаване на акта е неправилен.
Един от способите за защита правата
на владелеца при изтекъл срок по чл.79 ЗС може да се осъществи чрез възражение
по предявен против него иск за собственост /в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение от 17.12.2012
г. по ТД № 4/2012 на ОСГК на ВКС/. Именно такова възражение /за придобиване
на имота поради изтекъл период на давностно владение/ в предвидения в закона
срок са направили ответниците с депозирания отговор на исковата молба, поради
което следва да бъде разгледано от съда.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от
време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2
ЗС. Владението
е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният
елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик – /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението
за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи
за другиго. В случая както обективният елемент, така и субективният елементи са
доказани по делото, като презумпцията за своене на имота не е оборена. Установи
се, че ответниците упражняват непрекъснато и трайно фактическа власт върху
вещта, необезпокоявани от никого, считано от пролетта на 2005 г. Отделно от
това, със съставянето на констативния нотариален акт за собственост в тяхна
полза от 04.10.2010 г., ответниците са се превърнали в добросъвестни владелци, тъй
като от този момент са разполагали с правно основание, годно да ги направи
собственици. Предвиденият в закона период от време за придобиване правото на
собственост в този случай е 5-години, като за ответниците следва да се приеме,
че е изтекъл на 04.10.2015 г., към който момент за тях е настъпил фактическият
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС. Позоваването не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок. Възражението на ответниците за
придобиване на имота и постройките върху него поради изтекъл в тяхна полза
давностен срок е основателно.
Независимо от горното, съдът следва
да посочи, че дори да се приеме, че началният момент, от които ответниците са
установили владение върху имота да е 03.05.2007 г. /както твърдят ищците по
делото/ и че ответниците са недобросъвестни владелци, то отново във връзка с
изричното позоваване от тяхна страна за изтекъл период на придобвина давност,
следва да се приеме, че те са станали собственици на имота именно на това
основание. Към датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.08.2017 г.,
към който момент се прекъсва придобивната давност на ответниците, вече е бил
изтекъл период от 10 години, 3 месеца и 6 дни, считано от 03.05.2007 г.
/сключването на предварителния договор/. Така че, макар и съдът да прие
по-ранен момент, от който ответниците са установили владение върху имота
/пролетта на 2005 г./, то категорично се установява, че към предявяването на
исковата молба по отношение на тях е изтекъл както краткия 5-годишен, така и дългият
10-годишен период на придобивна давност, съотнесен и към двата момента, от
които се твърди от страните, че е започнало владението – пролетта на 2005 г. и
03.05.2007 г.
Съдът достигна до извод, че са
налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, реализирани в
полза на ответниците, поради което последните са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот. Предявените отрицателни установителни искове против
тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и като
съобрази направеното искане от ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по делото
разноски в размер на 500 лв. Ищците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за сумата над 400 лв. Възражението е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В случая са предявени по два иска срещу всекиго от ответниците –
всеки от двамата ищци е предявил отрицателен установителен иск за собственост
срещу всекиго от двамата ответници. С оглед на посоченото по-горе правило,
адвокатско възнаграждение се определя за всеки иск поотделно, като минималният
размер на адвокатско възнаграждение, дължим за един от исковете, изчислен
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата, е в размер на 391,20
лв. Претендираното от ответниците възнаграждение за адвокат е под минимално
предвидения в цитираната наредба размер, поради което следва да се присъди
изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените от А.Д.Л., ЕГН: ********** и В.З.В.,
ЕГН: ********** против С.А.П., ЕГН: ********** и В.П.П., ЕГН: ********** отрицателни
установителни искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответниците
С.А.П. и В.П.П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.1005.280, гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца, по ККиКР, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления
имот: гр. Враца, п.к. 3000, местност „Ливадите", площ 1094 кв.м. /хиляда и
деветдесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд (съгл. § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ), категория на земята при поливни условия: 9 /девета/, с номер по предходен план 10050280 -
план на новообразуваните имоти одобрен със Заповед № 372/30.06.2009 год. на
Областния управител на Област Враца, заедно
с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34
кв. м. /тридесет и четири квадратни метра/, масивна второстепенна постройка на
един етаж с площ от 18 кв.м. /осемнадесет квадратни метра/ и всички подобрения
в имота, при съседи : 12259.1005.279; 12259.1005.356; 12259.1005.277.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК А.Д.Л., ЕГН: ********** и В.З.В., ЕГН: ********** да заплатят на С.А.П.,
ЕГН: ********** и В.П.П., ЕГН: ********** сумата от 500,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: