№ 183
гр. Варна, 01.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20233000500381 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:24 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивницата Д. Н. П., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва регистрираното в съда на 25.10.2023 г. становище,
подадено от въззивницата, чрез процесуалния й представител адвокат С. С., в
което се сочи, че се поддържа въззивна жалба. Няма доказателствени
искания. Представя списък с разноските по делото. Изразено е становище по
съществото на спора.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България,
редовно призована, явява се прокурор от Апелативна прокуратура – Варна С.
Я..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ПРОКУРОР Я.: Уважаеми съдии, моля да дадете ход, няма
процесуални пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД , съобразно определение №
482/26.09.2023 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от Д. Н. П., чрез процесуалния й представител
адв.С.С., против решение №941/25.07.2023г., постановено по гр.д.№777/23г.
по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1 / е отхвърлен предявеният от
Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1,
т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 5 000лв. до
претендираната от 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно
производство №173/2014г. по описа на ОД на МВР -Силистра за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда №4/17.05.2018г. по
описа на Апелативен съд - Варна по ВНОХД №100/2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 01.06.2018г. до окончателното му изплащане; 2/ е
отхвърлен предявеният от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република
България иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над
присъдената сума от 800лв. до претендираната от 1 800лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от
заплащане на адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №173/2014г.
по описа на ОД на МВР - Силистра за престъпление по чл.255, ал.3, вр.
чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключило с постановяване на
оправдателна присъда №4/17.05.2018г. по описа на Апелативен съд - Варна по
ВНОХД №100/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда - 01.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени и в горепосочените им
части.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
ПРОКУРОР Я.: Неоснователна е въззивната жалба, аргументи ще
изложа по съществото на спора. Няма да соча други доказателства.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от
въззивницата.
ПРОКУРОР Я.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР Я.: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
постановеният съдебен акт от първата инстанция е правилен и
законосъобразен, и като такъв ще моля същият да бъде потвърден. Жалбата
срещу този съдебен акт е неоснователна. Като довод искам да изтъкна
обстоятелството, че наказателното производство в досъдебната и съдебната
фаза, на две инстанции само, с оглед твърденията и ангажираните
доказателства, е протекло в разумни срокове. Д. П. е била привлечена като
обвиняема на 22.03.2016 г., 3 месеца по-късно е бил внесен обвинителният
акт, а оправдателната присъда е била постановена след 2 г. и 2 м., на
17.05.2018 г. Първоначално постановената осъдителна присъда от първата
инстанция, на Окръжен съд – Силистра налага извод, че както в процесния
период, а така, както правилно е приел извода, действително са търпени
вреди, но те не са единствено и само в резултат на актове и действия на
органи на Прокуратурата на Република България. Правилно е бил определен
размерът на дължимото обезщетение от 5000 лв., което е и съобразно
съдебната практика. Ще си позволя да посоча няколко решения. С решение №
30/21.04.2023 г. на Върховен касационен съд по гр. дело № 3860/2022 г., ІV-то
ГО, където Прокуратурата е била осъдена да заплати сума от 4000 лв., за
период на обвинение приблизително 4 г. и 9 мес., със същата като вид мярка
за неотклонение - подписка, каквато е в настоящия процес, а при нас този
период е бил в рамките на 2 г. и 2 мес. На следващо място, определение №
966/04.05.2023 г. на Върховен касационен съд по гр. дело № 4553/2022 г. на
ІІІ-то ГО, където Прокуратурата е била осъдена да заплати сумата от 5000 лв.,
като общата продължителност на наказателното производство е 10 г. и 7 мес.,
а действието с участието на ищеца по това дело са били в рамките на 6 г. и 9
3
мес., а в настоящия казус много по-малък е периодът на наложената мярка за
неотклонение на развитие на производството. Определение №
50114/02.03.2023 г. на Върховен касационен съд по гр. дело № 2597/2022 г.,
ІІІ-то ГО, където спрямо ищеца производството е продължило 5 г. и 8 мес.,
бил е задържан за 24 ч., 72 ч, търпял е мярка за неотклонение - задържане под
стража за 5 мес. и там Прокуратурата е била осъдена да заплати 7000 лв.
Намирам, че в настоящия процес не са установени вреди, извън обичайните и
затова определеният размер от Окръжен съд - Варна е съобразен със
законовото изискване. На последно място бих посочила и решение №
8/23.01.2023 г. на Варненски апелативен съд по ВГД № 532/2022 г., където
Прокуратурата е осъдена да заплати 7500 лв., но за един много по-дълъг
период от 5 г., в който е преминало производството, при което лицето е с
било с мярка за неотклонение, като определеният размер не следва да води до
неоснователно обогатяване, така, както правилно е приел и Окръжен съд –
Варна в случая, а в съответствие да бъде с общоприетия критерий за
справедливост, какъвто законосъобразно е приложил, затова ще Ви моля и
този съдебен акт да бъде потвърден.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4