МОТИВИ
към решение по НАХД № 159/2016г. по описа
на ПРС,ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С постановление от 11.01.2016г. Районна
прокуратура гр. Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство –
дознание № 252/2015г. по описа на Отдел
„Икономическа полиция” при ОДМВР - Пловдив, водено срещу А.Д.К. за извършено престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, за това, че на 10.10.2014г. в гр. Пловдив, пред Директор ТП на
НОИ гр.Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез М.К.Б.,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – трудова книжка №
1270, издадена на 07.01.1970 година от ЗЗ „В. ***, с вписан трудов стаж за
периода от 07.01.1970 година до 19.11.1971 година, от 15.08.1972 година до
19.10.1973 година, от 22.06.1991 година до 26.02.1992 година на длъжност „****”
на лицето А.Д.К., ЕГН **********, когато от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност, с Предложение ПРС да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като по отношение индивидуализацията на наказанието, предлага
обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер, ориентиран към установения в закона минимум.
Обвиняемият,
редовно призован, се
явява в съдебно заседание лично, не признава вината си, не дава обяснения и моли съда да го признае за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Служебният
защитник на обв.К. – адв.С., пледира за постановяване на оправдателно спрямо
подзащитния му решение, като изтъква доводи за несъставомерност на деянието от
субективна страна, а алтернативно – за налагане на наказания „пробация” за срок
от шест месеца, в съвкупност от пробационни мерки по преценка на съда.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият А.Д.К. е роден на ***г***, Т., български
гражданин, без образование – завършен втори клас, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
През 2014г. обв.К. решил,
че не може повече да работи и поискал да подготви документи за пенсиониране,
като за целта се обърнал за съдействие към св.М.Б., която имала частна
практика, при която извършвала счетоводна дейност и различни услуги и
консултации на лица, свързани със набиране и описване на документи за съответни
институции, в това число и за НОИ. Св.Б. се съгласила да внесе документите на обв.К.
***, за да му бъде отпусната пенсия, в която връзка той я упълномощил. Обв.К.
предоставил на св.Б. всички документи, с които разполагал, между които и
трудова книжка № 1270/07.01.1970г., а тя попълнила заявление от негово име по
реда на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, в което вписала така предоставените й документи. К. лично
подписал заявлението, след което на 10.10.2014г. с вх.№ МП-67105 св.Б. го
депозирала в качеството й на упълномощено лице от името на обвиняемия пред ТП
на НОИ гр.Пловдив, ведно с приложените към него документи. Трудовата книжка с №
1270/07.01.1970г. била издадена на името на обв.К. от Захарен завод „В. *** и в
същата било отразено, че обвиняемият е работел на длъжност „****” в
предприятието за времето от 07.01.1970г. до 19.11.1971г.; от 15.08.1972г. до
19.10.1973г. и от 22.06.1991г. до 26.02.1992г.
В хода на административното
производство по зачитане на стажа на А.К. в цитираната трудова книжка от страна
на ТП на НОИ гр.Пловдив било изискано от „Проджек мениджмънт” АД, правоприемник
на архивитие на ЗЗ „В. ***, да потвърди съответствието на визирания стаж с
разплащателните ведомости на работодателя. Съгласно получения отговор, било
установено, че в разплащателните ведомости при „Проджек мениджмънт” АТ не
фигурира лице с имена А.Д.К. или А. К. К.. Тъй като за служителите в ТП на НОИ
гр.Пловдив, сред които и св.Г.Д. – длъжностно лице в отдел „Пенсии”, възникнало
съмнение относно достоверността на отразените в трудовата книжка обстоятелства.
Съмненията се основавали на факта, че трудовият стаж за периоди от 1970г. -
1971г., 1972г. - 1973г. и 1991г. - 1992г. бил вписан в трудова книжка от нов
образец, утвърден с Наредба да трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС №
227/23.11.1993г., като представената трудова книжка била в оригинал и не
представлявала нейн дубликат, или препис. При това положение и след като
трудовия стаж в описаните по-горе периоди не бил зачетен за основание за
отпускане на пенсия Св.Д. издала разпореждане, с което отказала това, понеже
действителният трудов стаж на обвиняемия не бил достатъчен за отпускане на
пенсията. Обвиняемият не обжалвал разпореждането за отказ.
Според заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза
Ръкописният текст /буквен и цифров/, изписан в полетата за данни на трудова
книжка № 1270/07.01.1970г. не е изпълнен от лицата А.Д.К. и М.К.Б.; ръкописният
текст, положен в полетата за данни в Заявление с вх№ МП-67105/10.10.2014г. е
изпълнен от М.К.Б.; подписите, положени за „Касиер”, „Гл.счетоводител”, „Подпис
на работодателя” и „Ръководител” на стр.1, 2, 3, 5, 6, 9, 12, 13, 14, 15, 16 и
17 в оригинал на трудова книжка № 1270/07.01.1970г. не са изпълнени от А.Д.К. и
М.К.Б.; подписите, положени от името на заявителя в Заявление с вх№
МП-67105/10.10.2014г. и подписът на стр.1 в оригинал на трудова книжка №
1270/07.01.1970г. са изпълнени от А.Д.К..
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени
материали – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание, както и от
писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, а
именно писма, справки, разпореждане, трудова книжка, заявление, протоколи за
вземане на образци за сравнително изследване, заключението на СГЕ, справка за
съдимост и характеристична справка за обвиняемия.
Анализът
на доказателствените материали не очертава противоречивост у тях, като Съдът
кредитира свидетелските показания М.К.Б., Г.С.Д., Д.Й.Д. и Р.А.А., считайки ги
за подробни и кореспондиращи на приложените писмени доказателства. Всъщност относно
правнорелевантните факти от значение са показанията на свидетелите Б. и Д., а
тези на свидетелите Д. и А., не внасят
светлина върху изследваните фактически обстоятелства, тъй като свидетелите
нямат знанието за конкретиката на казуса.
Съдът възприема
като правдиви и неоспорени от страните приложените писмени доказателства,
включая и заключението на съдебно-почерковата експертиза, тъй като същото е изготвени обективно, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, за това, че на 10.10.2014г. в гр. Пловдив, пред Директор ТП на
НОИ гр.Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез М.К.Б.,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – трудова книжка №
1270, издадена на 07.01.1970 година от ЗЗ „В. ***, с вписан трудов стаж за
периода от 07.01.1970 година до 19.11.1971 година, от 15.08.1972 година до
19.10.1973 година, от 22.06.1991 година до 26.02.1992 година на длъжност „****”
на лицето А.Д.К., ЕГН **********, когато от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
Обвиняемият
е изпълнил обективните съставомерни призназнаци на престъплението, като на
инкриминираната дата в гр.Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ, а именно трудова книжка № 1270, издадена на 07.01.1970 година от ЗЗ „В.
***. По своя правен характер цитираната трудова
книжка представлява официален документ, тъй като с оглед разпоредбата на чл.93,
т.5 от НК относно това що е “официален документ”, а именно този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, то в
случая за процесният документ е необходимо при издаването му да се съблюдава
установен ред и форма, както и качеството на субекта, издал документа. От една
страна, редът за издаване на трудовата книжка е регламентиран в Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която трудовата книжка се издава от работодателя,
а от друга страна, на процесната трудова книжка е придаден вид, че е издадена
от ЗЗ „В. ***, като от доказателствата по делото безспорно се установява, че обв.К.
не е работел в ЗЗ „В. ***. В тази връзка посочения работодател не е издавал
трудовата книжка и в нея резонно не се съдържат действителни удостоверявания
относно фактите и обстоятелствата, свързани с трудовия стаж на обвиняемия и
периодите на придобиването му.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е
извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл с целени и настъпили
вредни последици, като умисълът му е обективиран и се доказва както от
действията на обвиняемия преди, по време и след инкриминираното деяние, така и
от всички свидетелски показания и приобщени по делото писмени доказателства. Макар да
липсват доказателства, че подписите на лицата, за които се сочи да са издали
трудовата книжка, респективно удостоверили трудовия стаж в нея, да са изпълнени
от обв.К., то същият е съзнавал, че така оформена трудовата книжка представлява
неистински официален документ, тъй като не е издадена по установения от закона
ред, следователно било му е известно и е съзнавал, че този документ не
произходжа от лицето, сочено като негов автор, в това число и направените в
него удостоверявания. Въпреки това обв.К. съзнателно е използвал трудовата
книжка, представяйки я пред ТП на НОИ гр.Пловдив чрез св.М.Б., наред с целия
набор от документи, изискуеми за отпускане на пенсия, с цел трудовата книжка да
бъде разгледана по преписката и направените в нея отразявания да бъдат отчетени
при преценката за наличие на основания за отпускане на пенсия за стаж и
възраст. Тоест престъплението е било довършено със самото ползване на
неистинския документ, а именно при представянето му пред ТП на НОИ Пловдив.
Съдът не
приема правните доводи на защитата за несъставомерност на деянието от
субективна страна, понеже обвиняемият не знаел, че в трудовата книжка е вписан
трудов стаж, който той не е положил, тъй като от заключението на СГЕ
категорично се установява, че подписът на титулната страница на трудовата
книжка е изпълнен от обв.К., тоест същият я е подписал като притежател и именно
като такъв е бил наясно с наличието на документа и направените в него
отбелязвания.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Предвидените в особената част на
НК наказания
за престъпление по чл.316, вр.чл.308,
ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години. Обвиняемият, който е пълнолетно лице,
не е осъждан до
момента, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава
осма от
НК, както и от
деянието му
няма настъпили съставомерни вреди. Ето защо
Съдът зае становище, че са налице
основанията на чл. 78 А от НК да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност като му наложи
административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената глоба Съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно чистото му съдебно минало и липсата на криминални прояви, полагането на
общественополезен труд, тоест отчитайки наличието на добри характеристични данни,
но от друга страна се касае за престъпление, нарушаващо важни обществени
отношения свързани със сигурността на документообразуването и документооборота,
но най-вече и от факта, че деятелността на обвиняемия е предпоставка за
възникване на сериозни затруднения в реализацията на други обществени
отношения, а именно на плоскостта на административните правоотношения между
определен държавен орган и гражданите в насока реализацията на пенсионните и
осигурителни права на последните. Горните обстоятелства мотивират съда да
приеме, че се касае за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
обосноваващи определяне на размер на глобата от 1000 лв, който е минималният
такъв, определен при границите, установени в нормата на чл.78а от НК, а именно
от 1000лв до 5000лв. Ето защо, съобразявайки степента на обществената опасност
на дееца и деянието, Съдът намира, че с така определения по вид и размер
наказание в най-пълна степен ще се постигнат целите на наказанието, предвидени
в чл.36, ал.1 от НК и най-адекватно ще се постигне
поправително-превъзпитателния и възспиращ ефект на същото.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия бяха възложени направените по делото
за съдебно-почеркова експертиза разноски в размер на 150 лв, като го осъди да
заплати същите в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Пловдив и в размер на
10 лв, платими в полза на съдебната власт по сметка на ПРС.
По
изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:МК