№ 11
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500232 по описа за 2022 година
С Решение № 260109/07.02.2021г., постановено по гр.д. № 752/2018г. на
С.нския районен съд, е отхвърлен предявеният от „Б. ДСК” АД иск по чл. 135
от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца договора за
дарение, обективиран в н.а. вх. № 816, акт 156, том 3 от 2017 г.по силата на
който ответницата Я. М. Л. дарява М. Д. Ц. УПИ XXII- 550 в кв. 52 от ПУП на
село И., Община С., С. област, с площ 805 кв.м., заедно с построената в имота
масивна жилищна сграда със статут на търпим строеж и застроена площ 79
кв.м., строена върху полувкопан етаж, състоящ се от два масивни гаража, от
които единият гараж е със застроена площ от 30 кв.м., а другият гараж - със
застроена площ от 39 кв.м.; две мазета, два етажа и тавански помещения,
заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота, при
граници на имота: улица с о.т. 286 238, улица с о.т. 238-237, УПИ ХХ-550 и
УПИ XI-550, всички в квартал 52 по плана на населеното място.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Б. ДСК” АД срещу
горното решение. Жалбоподателят счита решението за необосновано,
неправилно и постановено при съществено нарушение на материалния закон.
Оспорва решаващия извод на С.нския районен съд, че ищецът не бил доказал
качеството си на кредитор на първия ответник (Я. М. Л.). Намира за
безспорно установено наличие на вземане в полза на ищеца, обезпечено с
Договор за ипотечен кредит от 08.02.2008г., сключен с първия ответник и
трето неучастващо по делото лице. Твърди, че, за събиране вземанията си по
процесния договор за ипотечен кредит, се бил снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, но изпълнително дело не било образувано.
Вместо това, на 23.10.2017г. било сключено допълнително споразумение
1
между настоящия ответник Я. М. и банката, с което ответникът признал в
пълен размер вземането, обективирано в изпълнителния лист и в заповедта за
изпълнение. Впоследствие, вземанията на Б.та били погасени частично, а за
събиране на непогасения им остатък било образувано изпълнително дело.
Оттук жалбоподателят прави извод, че все още е кредитор на първия
ответник, което го легитимира да предяви Павлов иск за защита на правата си
в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението на
задължението. Развива съображения във връзка с предпоставките за
уважаване на такъв иск, като акцентира върху факта, че вземането, което го
превръща в кредитор на ответника, може да не е изискуемо или ликвидно,
както и че не е необходимо да бъде предварително установено по съдебен ред.
Сочи, че след приключване на съдебното дирене пред първа инстанция са
настъпили нови факти и обстоятелства по смисъл на чл. 266 от ГПК, които
обуславят извод, че и към настоящия момент е налице вземане на взискателя,
което не е удовлетворено.
Също така, жалбоподателят счита за установена и втората предпоставка
за основателност на предявения от него иск, а именно – извършено от
ответниците увреждащо го действие, изразяващо се в процесния договор за
дарение.
На последно място, поддържа, че е налице и третата предпоставка за
уважаване на иска, тъй като ответниците са майка и син, за които е налице
оборима презумпция за знание, че със сделката се уврежда интереса на
кредитора (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД).
Моли съда да отмени обжалваното решение. Представя доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор (наречен
„становище“) от въззиваемия М. Ц., който моли съда да остави жалбата без
уважение, а обжалваното решение – в сила. Твърди, че задълженията по
кредита са изцяло погасени. Оспорва, че е знаел за увреждането на кредитора.
Изтъква, че за обезпечение на вземането е служил негов имот. Счита, че
дарението не уврежда кредитора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор (наречен
„становище“) от въззиваемия Я. М., която оспорва жалбата. Счита, че с нея
недопустимо е навеждат нови доводи. Не оспорва сключването на договор за
ипотечен кредит за сумата от 102000лв. Поддържа, че длъжниците са
заплатили на кредитора много по- висока сума от размера на кредита, поради
което последният е погасен. Излага съображения, че интересите на кредитора
не са увредени, както и че не са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от юрк. Б., която поддържа жалбата и моли съда да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
Я. М. се явява лично и представлява въззиваемия М. Д. Ц.. Оспорва жалбата и
моли съда да я остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна възнаграждение. Твърди, че
2
кредиторът е получил повече от дължимото по кредита. Позовава се на
заключението на вещото лице и прави извод за недобросъвестност на
кредитора, тъй като претендирал сума която не му се дължи. Навежда довод,
че, към момента на сключване на договора за дарение, кредиторът е имал
двойно обезпечение на кредита. Счита, че ищецът е загубил качеството си на
кредитор, а правното основание за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД е
отпаднало поради възникнали нови обстоятелства – извършено плащане в
хода на процеса.
Съдът намира, че събраните в първоинстанционното производство
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са
описани коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция са приети представените
с исковата молба доказателства, касаещи прекратяване на изп.д. № 624/2018г.
на ЧСИ Росица Апостолова на 12.08.2021г. и образуване на изп. д. №
647/2021г. по описа на същия съдебен изпълнител въз основа на изп. лист от
03.07.20217г., по което е била изпратена и покана за доброволно изпълнение
до Я. М. Л. на 13.09.2021г.
Допусната е съдебно- счетоводна експертиза, съгласно заключението на
която и изявленията на вещото лице в открито съдебно заседание,
непогасената част от задълженията по процесния договор за кредит
(формирана от лихви, такси, застраховки, обезщетения и разноски) към
14.09.2022г. е 3682,07лв.
В последното открито съдебно заседание съдът е приел представената
от въззиваемата М. вносна бележка от 01.12.2022г. за сумата 3762,87 лв. по
договор за ипотечен кредит от 08.02.2008г., за която М. заявява, че с нея се
погасява остатъчното задължение от 3682,07лв. и законната лихва до датата
на плащането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
правораздавателна власт.
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни
такива, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявеният иск.
По съществото на правния спор настоящият съдебен състав намира
следното.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За
уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки:
• действително вземане на ищеца срещу ответника, което е
възникнало преди извършване на действието, чиято относителна
3
недействителност се претендира по съдебен ред,
• правомерно и действително правно действие, което уврежда
ищеца в качеството му на кредитор на ответника - длъжник, извършил това
действие,
• знание на длъжника за увреждането на кредитора.
В конкретния случай, страните по делото не спорят, че между двамата
ответници е бил сключен договор за дарение, обективиран в н.а. вх. № 816,
акт 156, том 3 от 2017 г.по силата на който ответницата Я. М. Л. дарява М. Д.
Ц. УПИ XXII- 550 в кв. 52 от ПУП на село И., Община С., С. област, ведно с
построените в него сгради.
Спорни са въпросите, касаещи наличието на горните предпоставки, а
именно - дали ищецът е кредитор на първия ответник, както и дали
процесният договор го уврежда, а също и дали длъжникът е знаел за
увреждането.
За да се произнесе по първия въпрос, съдът взе предвид, че, съгласно
заключението на в.л. Л., към 14.09.2022г., всички задължения на Я. М. към „Б.
ДСК“ АД по договора за кредит от 08.02.2008г. са били в размер на 9182,70
лв. (според справка от Б.та), респ. в размер на 3682,07лв. (според преценка на
експерта за действително дължимата сума). Освен това, вещото лице изрично
е заявило, че не е имало основание за капитализиране към главницата на
лихвата от 6148,81лв., както и че определеният от него размер на
задълженията от 3682,07лв. е изчислен при незачитане на тази капитализация.
При тези данни и с оглед становището на вещото лице, съдът намира,
че, към 14.09.2022г., действителният размер на дълга на първата ответница
към ищеца е 3682,07лв.
Същевременно, съгласно приетата в последното открито заседание по
делото вносна бележка, ответницата е заплатила тази сума на ищеца.
Служебно изчислен, размерът на законната лихва върху нея за периода
от 15.09.2022г. до датата на плащането (01.12.2022г.) е 79,78лв.
Така, общото задължение към 01.12.2022г. е било в размер на 3761,85
лв. С вносната бележка е внесена обща сума от 3762,87лв., поради което
съдът приема, че на тази дата дългът на Я. М. към „Б. ДСК“ АД е бил погасен
изцяло, вкл. с обезщетението за забава.
На последно място, следва да се отбележи, че по делото не се твърди и
не се доказва, ищецът да има други вземания от ответницата М..
По тези съображения се налага извод, че, към настоящия момент,
ищецът вече не е кредитор на ответника – прехвърлител. Наистина, към
момента на сключването на атакуваната сделка, а и до датата на изготвяне на
заключението по ССЕ, той е имал това качество, но впоследствие го е загубил
поради пълното погасяване на дълга към него чрез плащане, извършено в
хода на производството. Това погасяване следва да бъде взето предвид на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че липсва първата предпоставка
за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Поради това, независимо че принципно следва да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя във връзка с останалите две предпоставки, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като този извод съвпада с
4
постановения от районния съд правен резултат, обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260109/07.02.2021г., постановено по
гр.д. № 752/2018г. на С.нския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5