№ 2182
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110112485 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявена от Р. А. Й.,
ЕГН:**********, против ответника С. Щ. И., ЕГН:********** искова молба,
с която е предявен иск за даване заместващо/липсващо съгласие на
заместващо съгласието на майката С. Щ. И., на детето им А. Р. А.
ЕГН:**********,да бъде издаден документ за самоличност - паспорт по
смисъла на чл. 13 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗБЛД, както и детето А. Р. А.
ЕГН:**********да пътува до държави-членки и кандидат-членки на
Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Конфедерация Швейцария и Република Турция без ограничения в
броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, придружавано от своя баща и законен представител Р. А. Й.
ЕГН:**********, което разрешение да важи до навършване пълнолетие на
детето, считано от влизане в сила на решението, на основание чл.127а, ал.2 от
СК.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето А. Р. А., роден
на **** г. в гр. Варна. Твърди, че с Решение № **** г. по гр. дело № **** г.
по описа на Районен съд гр. Варна - 16 състав, съдът е определил
местоживеенето на детето при неговия баща и му е предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето. Твърди, че
1
решението е влязло в законна сила на 25.06.2020 г.
Твърди, че ответницата се е дезинтересирала от детето. Напуснала
пределите на Република България веднага след постановяване на решението и
се установила да живее в Конфедерация Швейцария, като ищецът не знае
точното й местонахождение. Твърди, че за изминалите две години, тя нито
веднъж неупражнила правата си на лични отношения с детето, определени й
със съдебното решение, както и не заплащала присъдената на детето
издръжка. Твърди, че на 03.06.2022 г. разбрал, че ответницата се е завърнала в
България по повод погребението на майка й. Успял да установя контакт с нея
и я помолил да му предостави нотариално заверена декларация, с която
изразява съгласието си, на детето да бъде издаден паспорт, както и да пътува
в чужбина, придружено от ищеца. Твърди, че тя категорично отказала и след
погребението на майка й, се завърнала в Швейцария, като от тогава и до
настоящия момент, той и синът им нямали връзка с нея. Твърди, че макар и
без грижите на майка си, А. растял и преживявал щастливо детство, като в
сега е ученик във II клас през учебната 2022/2023 г. и е много любознателно
за възрастта си дете. Твърди, че социалната му среда е изградена от
съученици и приятели на неговата възраст. Същевременно А. имал много
братовчеди на възраст близка до неговата, с които не контактувал, тъй като
същите живеят с родителите си временно или постоянно в страни от
Европейския съюз (най-вече във ФР Германия) и извън него и рядко се
завръщали в България. Детето споделяло нееднократно, че му е мъчно за
роднините му, че иска да ги посети в чужбина, а и би се радвал на пътува и да
разглежда забележителности в страни извън родината му, което би обогатило
мирогледа му и присъщото за всяко дете желание да научава нещо ново и
различно от познатото му. Твърди, че нежеланието на ответника да даде
съгласие за пътуване на сина им извън пределите на България е пречка да се
осъществят мечтите му. Приема, че това не е в интерес на детето, с оглед
неговата социализация, развитие, израстване и образователно-интелектуална
обезпеченост. Изтъква, че макар и малолетно, детето е пълноправен
гражданин на Европейския съюз и има исконното право на свободно
придвижване на територията на страните-членки, макар и при определени от
националните законодателства условия.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез особен представител е
2
депозирал отговор, с който оспорва исковата претенция, като заявява, че
съществува опасност ищецът да премести детето да живее постоянно в
чужбина.
В проведено о.с.з. ищецът се представлява. Процесуалният му
представител поддържа исковите претенции.
Ответницата не се явява и представлява. Не изразява становище по
иска.
Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Долни
чифлик поддържа становище в подкрепа на молбата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото бяха приети и приложени във вид на
заверени преписи: дубликат на удостоверение за раждане издадено въз основа
на акт за раждане № **** от **** г., решение № **** г. по описа на гр.д. №
**** г. по описа на ВРС, представените от проц. представител на ищеца
писмени документи: служебна бележка № **** от ОУ „****“ с.****,
общ.****, обл.Варна.
От представения по делото заверен препис от Удостоверение за
раждане издадено въз основа на акт за раждане № **** от **** г., изд. от
Община Варна се установява, че страните са родители на детето А. Р. А.
ЕГН:**********, род. на **** г.
От приложен заверен препис от решение № **** г. по описа на гр.д. №
**** г. по описа на ВРС се установява, че на ищеца е предоставено
упражняването на родителските права на детето.
В полза на ищцата бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Мими Анкова И. - майка на ищеца. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът, прави следните
правни изводи:
Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права
може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения,
3
които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители.
Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не
може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен
паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има
право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може
да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от
родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие
между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания
през определен период от време, но до определени държави. При решаване на
въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина
водещи и най-важни са интересите на детето.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна
съдебна администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време
и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а
СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от
време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от
поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на детето. /така решение № 150/12.06.2013г., по г.д. № 765/2012г.
на ВКС, IV ГО, решение № 403/29.02.2016г., по г.д. № 6903/2014г. на ВКС, IV
ГО/.
Към настоящия момент е налице произнасяне на съда, кой от
родителите да упражнява родителските права на детето А., а именно неговия
баща - Р.. В същото врем за пътуване на детето извън Р България,
непридружена от двамата си родители, е необходимо съгласието и на двамата.
С отговора на ИМ се твърди, че целта на исканото разрешение за пътуване на
детето в чужбина е възможността то на практика да живее в чужбина и да
бъдат препятствани контактите му с майката, но подобни доказателства от
ответната страна не бяха представени. В същото време от събраните по
4
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че от повече
от четири години майката не се е срещала с детето, не е проявявала интерес
от него и не е заплащала дължимата в полза на детето издръжка, т.е. не е
оправдано детето да бъде лишено от възможност да пътува в чужбина,
единствено, за да стои в Р България и да очаква някога майка му да реши да
се срещне с него.
Съдът намира, че заместващото съгласието на майката разрешение
следва да бъда дадено по отношение на посочените в ИМ държави и периоди.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да й заплати направените разноски.
Ищцовата страна претендира репариране на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв., 400лв. за особен представител както и ДТ
от 25 лв., които следва да бъдат възложени на ответната страна, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искането на Р. А. Й., ЕГН:**********,
заместващо съгласието на майката С. Щ. И., ЕГН:**********,
непълнолетното дете А. Р. А. ЕГН:**********, род. на **** г. да напуска
пределите на РБългария и да пътува със своя баща и законен представител Р.
А. Й., ЕГН:********** до държави-членки и кандидат-членки на
Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Конфедерация Швейцария и Република Турция без ограничения в
броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, което разрешение да важи до навършване пълнолетие на
детето, считано от влизане в сила на решението, както и РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на майката С. Щ. И., ЕГН:**********, да бъде
издаден по реда на ЗБЛД, по искане на бащата Р. А. Й., ЕГН:**********
задграничен паспорт на детето А. Р. А. ЕГН:**********, род. на **** г., на
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9, изр. 2-ро ЗБЛД.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на
5
основание чл. 127а ал.4 от СК.
ОСЪЖДА С. Щ. И., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Й.,
ЕГН:**********, сумата от 1225лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева/,
представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6