МОТИВИ по
НОХД № 483/2007 г.
Обвинението
против С.С.П. е по чл. 304, ал. І от НК, затова че на 4.ІХ.2007 г. в с.
Българене, област Плевенска, дал дар – сумата от 50 лева на М.А.А. и Н. Х. Н. –
автоконтрольори в РПУ – Левски, за да не извършат действия по служба – да
съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДВП.
Подсъдимият
П. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения. Същият
изгражда своя защитна теза, че на процесната дата се е движел с тежкотоварен
автомобил в посока Русе – Бяла – София. Пред него се е намирал румънски ТИР,
който е карал с превишена скорост. Бил е спрян от органите на полицията, които
му взели документите за извършване на проверка и съставяне на акт за
административно нарушение. Констатирали, че управляваният от него товарен
автомобил се е движел с превишена скорост от 77 км/ч. за населено място. От
страна на подсъдимия е било направено възражение, че е карал с 55 км/ч, а
скоростта от 77 км/ч отчетена от радара и му била показана не е била негова, а
на движещия се пред него камион с румънска регистрация. Полицаите му казали, че
ще му пишат акт за превишена скорост. Взети му били документите и когато водача
си ги поискал обратно му било отговорено, че няма да му бъдат върнати и че няма
талон. Подсъдимият П. бръкнал в автомобила да си ги вземе, вследствие на което
бил хванат за ръката и настъпило кратко боричкане. Въпреки това успял да се
вземе свидетелството за правоуправление и талона. За тези свои действия
подсъдимият излага твърдения, че и друг път, когато е бил спиран от пътни
полицаи документите не са му били връщани. В автомобила останала личната карта
на П.. Стигнало се до конфликт, за чието възникване от страна на подсъдимия бе
посочено обстоятелството, че полицаите не искали да му върнат документите.
Актът за административно нарушение е бил съставен на по-късен етап н РПУ
Левски.
От страна на представителя на прокуратурата е
приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя
от страна на настоящия състав на съда:
На 3/4.ІХ.2007 г. полицаите М.А.А. и Н. Х. Н. –
служители към РПУ гр. Левски изпълнявали дейност по контрол на автомобилното
движение на Главен път Е – 83 в района на село Българене, област Плевенска.
В 00,27 ч. на 4.ІХ.2007 г. с техническо средство –
радар – TR – 4 № 126/97г. полицаите засекли движещ се в населеното място
тежкотоварен автомобил марка „Волво” с регистрационен № Р 0781 РХ с прикачено
полуремарке /цистерна/ с регистрационен № Р 21 61 ЕХ се движи с превишена
скорост – 77 км/ч при допустима скорост за движение в населени места от 40
км/ч. Бил подаден съответен сигнал от А. със светлоотразителна стоп палка, като
същевременно бил подаден и съответен светлинен сигнал от полицейския автомобил.
След като товарният автомобил спрял, водачът му поканен да даде своите
документи, както и тези на камиона за извършване на проверка. Подсъдимият П.
предал на контролните органи свидетелството си за правоуправление, но отказал
да даде контролния талон, документите на автомобила, както и тези за товара.
От страна на полицаите било обяснено на П., че той
е извършил нарушение – управлявал е с превишена скорост, която е била засечена
по съответния начин. На водача на автомобила била показана отчетената скорост
на движение и му е било казано, че ще му бъде съставен акт за извършено
административно нарушение. Последвало изявление от страна на подсъдимия П., че
той винаги се е оправял с полицията, че няма нужда да му съставят акт и да не
му съставят такъв, тъ като той имал връзки в НС „БОП” и Военна прокуратура.
Свидетелят М.А. влязъл в служебния автомобил и започнал да съставя акт, като
поставил дадените му от П. документи на таблото на полицейския автомобил. В
момента, когато били написани имената на нарушителя и датата, подсъдимият
внезапно през отворения прозорец от лявата страна на автомобила, проникнал в
колата и се опитал да си вземе насила документите. Подсъдимият П. успял да
избута свидетелят А. към седящия на предната дясна седалка свидетел Н., взел си
свидетелството за правоуправление с думите „ я ми върнете документите и си
заминавам”, но изпуснал личната си карта, която паднала на пода на полицейската
кола в краката на Н.. Полицаите веднага излезли от служебния автомобил и му
поискали свидетелството за правоуправление, като му обяснили, че след
приключване на полицейската проверка и съответното изготвяне на акта за
административно нарушение. Подсъдимият П. отказал да предаде свидетелството си
правоуправление, тръгнал към камиона, като същевременно започнал да звъни по
мобилния си телефон.
През това време свидетелят Н. се обадил в РПУ –
Левски и изяснил ситуацията, която се била създала. Същевременно П. се върнал,
казал на полицаите да му върнат личната карта, защото иначе ще ги изгони от
работа. След указанията на полицаите да си предаде документите същия извадил
банкнота от 50 лева и я хвърлил на предната дясна седалка на служебния
автомобил и продължил да настоява да бъде пуснат и да не му бъде съставят акт
за извършеното от него нарушение. Полицаите се обадили за втори път на дежурния
в РПУ – Левски, като поискали съдействие и запазили местопроизшествието.
Незабавно бил уведомен дежурния дознател, който
пристигнал на място, извършил оглед на полицейския автомобил с намиращите с в
него банкнота от 50 лева и лична карта на подсъдимия П., на когото в
последствие бил съставен акт за извършено административно нарушение.
Описаната
и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите М.А.А., Н. Х. Н., Д.Б.Г., Т.П.Д., Д.Н.Г., които
оформят първа група свидетели. Същата се подкрепя и частично от обясненията на
подсъдимия С.С.П..
Оформена
и е втора група свидетели, чиито показания са несъотносими към установената
фактическа обстановка. Тя се състои от лицата М.С.Й. и румънския гражданин К.Н.,
чиито показания са неотносими към установената от съда фактическа обстановка.
По
време на съдебно производство подсъдимият С.С.П. дава обяснения по случая в
съдебно заседание проведено на 21.ІV.2008 г. Той продължава да поддържа,
изградената си защитна версия, според която проверяващите органи за засекли
скоростта на движещ се пред управляваният от него товарен автомобил ТИР с
румънска регистрация. По време на извършване на проверката полицаите били спрели
двата товарни камиона. Единият от проверяващите отишъл до кабината, в която се
намирал подсъдимия и му казал да си даде документите. П. му подал
свидетелството за правоуправление и попитал дали трябва нещо друго. Получил
отговор, че трябва да отиде до полицейската кола. Подсъдимият се приближил до
автомобила и му било казано, че е карал с превишена скорост, който възлизала на
77 км/ч. Той отговорил, че тази скорост не е негова, тъй като пред него се е
движел друг товарен автомобил на дистанция 10 – 15 м. твърдял, че се движел
пътно след другия автомобил и попитал как полицаите са разбрали, че превишената
скорост е именно неговата. В подкрепа на защитната си теза П. излага в съдебно
заседание твърдения, че е имал случаи от своята практика, като водач на
тежкотоварен автомобил да се движат два камиона едни след друг, като първия е
карал бързо, поради което проверяващите спират движещия се след него, тъй като
първия е било невъзможно да бъде спрян. Полицаите започнали да пишат акт за
извършено административно нарушение, като според твърденията на П. първо
започнали да пишат имената на водача на товарния автомобил, който се движел
пред него. След това полицаите спрели да пишат и заявили, че ще съставят акт на
П., при което подсъдимият отново заявил, че скоростта, която е била засечена не
е била негова. Това свое твърдение той обяснява с наличието в камиона на
тахошайба, която отчита всичко – от времето на тръгване до времето на спиране,
скоростта на движение, както и наличието на светлинен индикатор, който светва,
след превишаване на определената за движение скорост. На неговите обяснения
полицаите отговорили, че имат радар, каква е тази тахошайба. След тези
разяснения от страна на подсъдимия, проверяващите започнали да пишат акта и на
негов въпрос дали са свършили и може ли да си вземе документите, те отворили,
че не може. Твърди се също така от страна на П., че няколкократно му се е
случвало при извършване на проверка от страна на контролните органи за
забравяли да му върнат документите. Според него контролния талон е бил паднал в
кабината на камиона. Полицаите му казали, че и талон нямал. П. продължавал да
си иска документите, а полицаите му отговаряли, че няма да му върнат, без да
посочват някаква конкретна причина за това. Докато се разправяли подсъдимият
бръкнал през отворения прозорец да си ги вземе, при което бил хванат за ръката.
Вследствие на това възникнал конфликт между подсъдимия и полицаите. Според
твърдяното от страна на П., в кабината пътували и двама негови приятели единия,
от които е бил румънец, който, като разбрал, че полицаите искали да задържат П.
се уплашил и заявил, че ще седи в кабината. Твърди се също така, че били
проведени разговори от страна на подсъдимия с негови познати, на които той
заявил, че контролните органи искат му препишат извършване на административно
нарушение изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост. След като е
бил задържат подсъдимият бил отведен в полицейското управление, където заявил,
че има познат във Военна прокуратура. След като чули тези изявления полицаите
се уплашили и започнали да се чудат какво да правят. Според подсъдимия П. не е
нормална практика, да не се връщат от контролните органи документите на водача,
след като са били взети за извършване на проверка През това време камионът бил
откаран до местоназначението от друг колега на П., който той извикал по
телефона. Твърди се също така, че лицето М.С.Й. е придружавал П., с цел да
окаже помощ при извършване на спешни ремонти работи по камиона, ако такива
възникват по време на авария. Това се дължи на обстоятелството, че е имало
проблем с едното колело на ремаркето, което е загрявало и е съществувала
възможност от възникване на пожар. Проблемът с колелото е съществувал преди
тръгване на камиона, но въпреки това той е бил приведен в движение.
Румънския
гражданин К.Н., за когото се твърди, че също е пътувал в кабината на товарния
автомобил е използвал възможността да бъде закаран до София. Що се касае до
банкнотата от 50 лева намираща се в полицейската кола подсъдимият П. твърди, че
не е негова, тъй като всичките му пари и документи са се намирали у свидетеля М.Й.,
който ги държал в чантичка.
При
извършване на преценка на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание
на 21.ІV.2008 г. съдът констатира, че са налице
съществени противоречия, касаещи факти и обстоятелства от приетата за
установена фактическа обстановка между тях от една страна и от друга
свидетелските показания дадени от М.А. и Н. Н. от 30.І.2008 г. В показанията дадени
в съдебно заседание от 30.І.2008 г. свидетелите А. и Н. са категорични, че са
спрели товарния автомобил управляван от подсъдимия, който се е движел с
превишена скорост и че пред него не е имало друг камион. Освен това А. заявява,
че след като е поискал документите от П. и му е казал, че същите ще му бъдат
върнати веднага след, като му бъде съставен акт. П. не ги дал, а е слязъл от кабината на камиона
и тръгнал към полицейската кола. Било е обяснено на П., че е карал с превишена
скорост, като му е било показан радара, който е засякъл скоростта на движение,
датата и часа на отчитане. Започнал да му съставя акт, след което П. се
присегнал и взел документите, като заявил, че трябва да си тръгва. В
обясненията на подсъдимия П. такива факти и обстоятелства не се излагат.
Напротив твърди се, че е предоставил веднага на А. документите, който започнал
да му съставя акт и казал, че няма да ги върне, без да посочи причина. В своите
обяснения подсъдимият излага друга част от своята защитна позиция, а именно, че
полицаите със своите действия са го провокирали да си вземе документите и
последвали вследствие на тези действия на П. инцидент между него и полицаите.
Освен това П. твърди, че в кабината са се намирали свидетелите М.С.Й. и К.Н..
Същите според думите на подсъдимия те са слезли заедно с него да чакат да му
бъдат върнати документите, стояли до кабината и пушили цигари. Такива
обстоятелства от показанията на свидетелите М.А. и Н. Н. няма посочени. Тези констатирани противоречия поставят под
съмнение достоверността на обясненията на подсъдимия С.С.П. дадени пред
настоящият състав на съда, тъй като се отнасят до факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на въпроса, касаещ авторството на извършеното
деяние. Предвид на това е налице възникнало съмнение в тяхната достоверност,
касаеща факти и обстоятелства по случая. Достоверността на гласните
доказателствени средства зависи и от собствената им убедителност, а тя на свой
ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Тъй като в
настоящият случай е налице съмнение в достоверността на обясненията на
подсъдимия дадени в съдебно заседание, то същите не следва изцяло да бъдат
взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.
Свидетелят
М.А.А. в своите показания установява, че на 3/4 септември 2007 г. е бил на
нощна смяна със свидетеля Н. Н. автоконтрольор на главен път № Е 83, маршрут
122. Малко след полунощ спрели засекли с техническо средство радар TR – 4 № 126/97 товарен автомобил марка “Волво” управляван от подсъдимия,
който се движел с превишена скорост – 77 км/ч. А. слязъл от служебния
автомобил, облечен в светлоотразителна жилетка и подал сигнал със стоп-палка.
Свидетелят отишъл до камиона и поискал документите от шофьора. Той не ги дал.
Полицейският автомобил е бил спрян успоредно до главния път Русе – Плевен, като
предната му част сочела в посока Плевен. Подсъдимият слязъл от кабината на
товарния автомобил и се отправил към полицейския. Като се приближил от страна
на полицаите му било обяснено, че е карал с превишена скорост. А. влязъл в
колата и сложил документите, които вече са му били предадени над арматурното
табло. На подсъдимия бил показан радара с отчетената скорост, час и дата. В
това време П. заявил, че не трябва да му бъде написан акт, тъй като той имал
връзки с НС “БОП” и Военна прокуратура. А. започнал да съставя акт и докато пишел датата, името и презимето,
подсъдимият се пъхнал през прозореца, избутал колегата на А. и посегнал за
документите, като успял да вземе само свидетелството за правоуправление, а
личната карта паднала на стелката в колата. А. и Н. слезли от колата и казали
на П. отново да си даде документите, които ще му бъдат върнати след съставянето
на акта на нарушение. Малко след това подсъдимият започнал да набира някакъв
номер по мобилния си телефон, върнал се
и отново му били поискани документите, след което последвал нов отказ. П. взел
банкнота от 50 лв. и я хвърлил в колата с думите “Момчета вземайте и да
забравим за случая”.
Свидетелят
Н. Х. Н. в своите показания потвърждава напълно казаното от свидетеля А..
Установява, че на 3/4 септември 2007 г. е бил на нощна смяна заедно с колегата
си А. на главен път № Е 83, маршрут 122. Малко след полунощ спрели засекли с
техническо средство радар TR – 4 № 126/97 товарен автомобил
марка “Волво” управляван от подсъдимия, който се движел с превишена скорост –
77 км/ч. А. слязъл от служебния автомобил, облечен в светлоотразителна жилетка
и подал сигнал със стоп-палка, отишъл до камиона и поискал документите от
шофьора. П. не ги предоставил на проверяващите. Като се приближил от страна на
полицаите му било обяснено, че е карал с превишена скорост. На подсъдимия бил
показан радара с отчетената скорост, час и дата. В това време П. заявил, че не
трябва да му бъде написан акт, тъй като той имал връзки с НС “БОП” и Военна
прокуратура. А. започнал да съставя акт
и докато пишел датата, името и презимето, подсъдимият се пъхнал през
прозореца, бутнал А., които от своя страна бутнал Н.. Посегнал и взел някакви
документи, които свидетелят не успял да разбере какви са. След като заедно с А.
излезли от полицейския автомобил Н. разбрал, че П. държи в ръце свидетелството
се за правоуправление. Малко след това подсъдимият започнал да набира някакъв
номер по мобилния си телефон, върнал се
и отново му били поискани документите, след което последвал нов отказ. П. взел
банкнота от 50 лв. и я хвърлил в колата с думите “Момчета вземайте и да
забравим за случая”. След това Н. се обадил до РПУ Левски и уведомил дежурния
за случая.
Свидетелят
Д.Н.Г. е бил дежурен в РПУ Левски на процесната дата. В своите показания
установява, че на 3 септември след полунощ му се обадил свидетелят Н., който му
докладвал за случилото се. Заявил, че П. бил спрян, за да му бъде съставен акт
за извършено нарушение. Той се държал арогантно с полицаите и ги заплашвал с
уволнение. След това бръкнал през прозореца на служебния автомобил, взел оттам
документите си и тръгнал към кабината на камиона. Малко по-късно последвало
второ обаждане, отново от Н., който казал, че подсъдимият П. се върнал отново
към полицейската кола и хвърлило банкнота от 50 лв. Обажданията на свидетеля Н.
са били извършени от мобилен телефон. Била сформирана група, която отишла на местопроизшествието
и направила оглед на мястото.
В
хода на проведеното съдебно следствие бяха разпитани, като свидетели поемните
лица, които са присъствували на огледа на местопроизшествието – свидетелите Д.Б.Г.
и Т.П.Д..
В
показанията си свидетелят Г. казва, че на процесната дата, през нощта е бил
извикан, като поемно лице при извършване на огледа на местопроизшествието.
Видял вътре в полицейската кола шофьорска книжка /според неговите възприятия/ и
банкнота от 50 лв. Категоричен, е че до кабината на товарния автомобил не е
видял други лица, освен двамата полицаи и подсъдимия П.. Не знае да е имало
друг в камиона. След като подписал протокола за оглед си тръгнал.
Т.П.Д.
в показанията си потвърждава казаното от предишните свидетели. Бил е извикан
заедно с Г. да бъде поемно лице на извършващия се оглед на местопроизшествието.
Видял на предната седалка на полицейския автомобил банкнота от 50 лв., както и
някакъв документ със снимка, но не успал да различи дали това е свидетелство за
правоуправление или лична карта. Според неговите възприятия до камиона са
намирали полицаите и шофьора, нямало други лица.
В
хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които
поставят под съмнение достоверността на показания на разпитаните свидетели от
първата група, а именно М.А.А., Н. Х. Н., Д.Б.Г., Т.П.Д., Д.Н.Г. дадени пред
настоящият състав на съда и отнасящи до факти и обстоятелства от съществено
значение за изясняване на въпроса, касаещ авторството на извършеното деяние.
Предвид на това не налице съмнение в тяхната достоверност, касаеща факти и
обстоятелства по случая. Достоверността на гласните доказателствени средства
зависи и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната
последователност, непротиворечивост и обективност. Тъй като в настоящият случай
показанията на разпитаните свидетели от първата група напълно кореспондират,
както помежду си, така и с писмените доказателства то същите следва да бъдат
взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата. Съдът ги
кредитира и взима под внимание, тъй като същите са достоверни, убедителни,
непротиворечиви, обективни, последователни и не са налице пропуски в
хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.
Разпитани бяха и втората група свидетели, а именно М.С.Й. и румънският
гражданин К.Н.
В
показанията си М.С.Й. излага следните свои възприятия по случая:
На
4 септември 2007 г. пътувал заедно с подсъдимия в управляваният от него товарен
автомобил в посока София. Двамата са в добри отношения и са приятели.
Свидетелят Й. твърди, че пътува с подсъдимия, когато се налага с цел да му
окаже техническа помощ, ако товарния автомобил внезапно аварира. На процесната
дата ги спира полицията за превишена скорост край с. Българене /свидетелят пита
представителя на подсъдимия дали е било село Българене/. Твърди, че пред тях се
е намирал ТИР с румънска регистрация, който се е движел с превишена скорост.
Според показанията му в кабината на камиона се е намирал и румънския гражданин
– свидетелят К.Н.. След като бил спрян С.И. взел документите си, отишъл до
колата на полицаите и ги предоставил, за да бъде извършена съответната
проверка. След като ги дал си тръгнал към камиона и влязъл в кабината. След
малко бил извикан при полицейската кола. Според свидетеля полицаите отворили
вратата и ударили С., като се карали за нещо. Според твърденията на свидетеля
колите били спрени на осветено място, така че добре се виждало. Той държал
документите на подсъдимият И., който взел свидетелството си правоуправление и
личната карта. Полицаите му ги взели и казали, че ще му пишат акт за превишена
скорост. И. помолил да не му съставят такъв, тъй като той не се е движил с
превишена скорост. Намиращият се според неговите думи румънски ТИР е бил този,
които се е движил с превишена скорост. Й. от своето място виждал добре всичко
какво става. Според неговите твърдения подсъдимият посегнал да си вземе
документите, когато едни от полицаите го ударил с вратата на служебния
автомобил. След това И., според твърденията на свидетеля се качил в кабината на
камиона. После твърди, че тримата – той, И. и румънският гражданин, слезли от
кабината и се намирали отстрани на камиона. Също така категорично заявява, че С.И.
нищо не е вземал от полицейската кола. Според свидетеля Й.И. не е предлагал
пари на полицаите, тъй като всички документи, пари и мобилен телефон ги държал
той, а не собственика им. Не е посочена конкретна причина за това. В своите
показания разпитаното в съдебно заседание лице категорично заявява, че
товарният автомобил бил спрян на осветено място, поради което е успял да види
полицая, който го е спрял. Дава приблизително описание височина 1,70 – 1,80,
униформен, около 40 години, било тъмно. Не може
да каже какъв цвят на косата е на полицая, Заявява, че ако го види ще го разпознае.
Твърди, че подсъдимият П. нищо не е взимал от полицейската кола. След като се
качил в кабината на камиона П. обяснил, че полицаите искат да му напишат акт за
превишена скорост, както и затова, че не е спрял на подаден със стоп-палка
сигнал. Според свидетеля, чакали около час и половина, защото не му били
върнати документите, след което дошли други хора и започнали да правят оглед на
местопроизшествието. По-късно свидетелят Й. се обадил на друг колега на
подсъдимия П., който взел камиона и го откарал до крайната цел на пътуването.
В
съдебно заседание бе разпитан и воденият от подсъдимия свидетел румънския
гражданин К.Н. в присъствието на заклет преводач. В своите показания Н. твърди,
че се е познавал с П. от времето, когато последния е правил курсове в Румъния.
С времето станали приятели. На процесната дата двамата с подсъдимия тръгнали от
Русе късния следобед в посока София. Били натоварени според него с 25 тона
товар. Някъде около гр. Бяла възникнала
авария с товарния автомобил. П. позвънял и след известно време пристигнал
някакъв микробус, в който пътувал механик, за да отстрани повредата. След
извършване на ремонтните работи механикът останал в кабината на камиона и
тръгнал в посока София заедно с румънския гражданин и П.. Пред тях се движел
товарен камион с румънска регистрация Наближавайки гр. Левски внезапно според
думите на свидетеля изскочил пътен полицай, който подал сигнал за спиране със
стоп-палка. След 15-15 метра товарния автомобил спрял в близост до двора на
фирма “Миг 57”, чиято табела била ясно забелязана от страна на свидетеля.
Същият слизал няколко пъти от кабината на товарния автомобил, след като П.
отишъл при полицаите. Проверяващият взел документите, п. се доближил до
служебния автомобил и зачакал. Малко по-късно възникнал скандал, като причината
не станала ясна на свидетеля. След като
започнали да се карат с П. полицаите внезапно отворили двете врати на колата и
излезли извън нея, като в този момент един от тях блъснал с вратата, стоящия до
нея подсъдим. Той паднал на земята и те започнали да го дърпат за дрехите. П.
побягнал, влязъл в кабината и блокирал вратата да не се отваря отвън. Заявил,
че полицаите искали да бият румънски гражданин. Не видял да дава пари на
полицаите. Твърди, че подсъдимият бил сърдит, като направил изказване, че
полицаите ни видели камиона движещ се отпред с превишена скорост, а спрели
него. Не е могъл да си обясни причината, поради която го спират за проверка.
След като започнал скандала П. по думите на свидетеля провел няколко телефонни
разговора, единия от които бил с Франция. Според него полицаите били
разкопчани, без шапки, пъхнали ръцете си в джобовете.
При извършване на преценка на
показанията на свидетелите М.Й. и К.Н. дадени в съдебно заседание от 10.ХІ.2008
г. /листа 37 гръб, 38, 39 и 40 лице/ съдът констатира, че са налице
противоречия между показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия от
една страна и от друга противоречия между самите показанията на самите
свидетели. В показанията си Й. и Н. заявяват, че подсъдимият е бил удрян от
страна на полицаите. Такива факти и обстоятелства в неговите обяснения няма
посочени. Освен това румънския гражданин в своите показания казва, че подсъдимият
е бил теглен за дрехите факт, който не се твърди от П., нито от свидетеля Й..
Освен това Н. в своите показания посочва, че на подадения сигнал със стоп-палка
камиона спрял до двора на фирма “Миг 57”, чиято табела той забелязал много ясно
и че полицаят е изскочил внезапно пред камиона, който спрял на разстояние 10 –
15 метра след него. Излага твърдения също така, че камионът е аварирал, след
като е достигнал Бяла и е бил повикан екип за извършване на спешни ремонтни
работи. Й. в показанията си не излага такива факти и обстоятелства. Подсъдимият
в своите обяснения дадени пред настоящия състав съда, също не посочва описаните
по-горе обстоятелства изложени от страна на свидетеля Н..
За извършване на проверка на твърдяното от румънския гражданин
обстоятелството, че полицая внезапно е изскочил пред камиона, който спрял на 10
– 15 метра по нататък бе назначено вещо лице, чието заключение бе прието от
съда и не бе оспорено от страните по делото. От него се установи, че при
скорост 40 км/ч спирачния път е 27 м., при 55 км/ч - 51 м, при 77 км/ч. – 46
м., поради което е практически невъзможно камиона да спре на разстояние 10 - 15
м. от полицая подал сигнала със стоп - палката. Тези обстоятелства могат да
означават само едно, а именно, че освен подсъдимия никой друг не се намирал в
камиона, когато той е бил спрян, за да му бъде съставен акт за административно
нарушение. Установените в хода на съдебното производство противоречия поставят
под съмнение достоверността на свидетелските показания на Й. и Н. дадени пред
настоящият състав на съда, тъй като се отнасят до факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на въпроса, касаещ авторството на извършеното
деяние. Предвид на това е налице съмнение
в тяхната достоверност, касаеща факти и обстоятелства по случая. Тъй като в
настоящият случай е съмнение в достоверността на показанията на свидетелите
дадени в съдебно заседание, то същите не следва да бъдат взети под внимание и
кредитирани при постановяване на присъдата. Същите се явяват недостоверни,
неубедителни, противоречиви, необективни и са налице пропуски в хронологията на
фактите изграждащи установената фактическа обстановка.
Извода на съда, че Й. не е бил с подсъдимия П.
преди и по време на инцидента, както недостоверността и неубедителността на
неговите показания се потвърждава от извършеното в съдебно заседание на
30.І.2009 г. разпознаване по реда на чл. 171 от НПК. То се извършва във връзка
с твърдяното от свидетеля Й., че може да познае полицая, който е спрял товарния
автомобил за превишена скорост. В залата се присъстваха трима полицаи, които
следва да бъдат разпознати. След това същите бяха помолени да напуснат залата и
на Й. бяха зададени въпроси по реда на чл. 170 от НПК. След като отговори на
тях тримата полицаи бяха поканени да влязат в съдебната зала и да застанат в
редица пред свидетеля Й.. Като полицай подал сигнала със стоп - палка товарния
автомобил на процесната дата бе посочен В. Марков Радковски, а не М.А.А., който
действително е спрял товарния автомобил управляван от подсъдимия С.П..
В пледоарията по същество в последното по делото съдебно заседание от
страна на процесуалния представител на подсъдимия бе направено възражение, че
не са налице убедителни доказателства, които да установят по несъмнен и
безспорен начин, че автор на извършеното деяние е подсъдимият С.П.. Това
възражение е несъстоятелно и не отговаря на събраните по делото доказателства
поради следните съображения. Действително единствените преки очевидци на
случилото се между П. и двамата полицаи, са те тримата, но констатираните и
установени противоречия между свидетелските показания дадени от Н. и Й. и
обясненията на подсъдимия от една страна, както и останалите писмени и гласни
доказателства от друга, събрани и анализирани в своята съвкупност водят до
единствения възможен извод, а именно, че извършител на деянието е подсъдимият С.П..
Свидетелите М.А. и Н. Н. в своите показания категорично заявяват, че С.П. след
възникване на инцидента хвърлил банкнота от 50 лв. с думите „Момчета вземайте и
да забравим за случилото се”. Обстоятелството, че подсъдимият е дал дар на
двамата полицаи, за да не извършат действия по служба се удостоверява и от
свидетелските показания на двете поемни лица Г. и Д. присъствували на огледа и
видели парите на предната седалка. Предвид на тези съображения съдът счита, че
са налице многобройни и достатъчно убедителни преки и косвени доказателства,
установяващи авторството на деянието от страна на подсъдимия.
От тези съображения и от фактическите обстоятелства по делото може да
бъде направен извода, че с хвърлянето на банкнотата от 50 лв. на предната
седалка на полицейския автомобил, както и изречените от П. думи са извършени
действия за даване на дар, за да не бъдат извършени действия по служба от
страна на полицаите – престъпление по смисъла на чл. 304, ал. І от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл от страна подсъдимия С.П.. В неговото
съзнание са били в наличност представи, относно всички обективни признаци на
състава – че чрез своето деяние, като хвърля банкнотата на предната седалка на
автомобила той желае двамата полицаи да не извършат действия по служба, което
представлява интелектуалния момент на умисъла. Волевият момент на умисъла е
ясно изразен, тъй като П. иска, желае настъпването на този резултат, а именно
несъставянето на акт за извършено административно нарушение.
При определяне на размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия С.П. следва да бъде взето в предвид
неговото чисто съдебно минало, значителната степен на обществена опасност на
дееца определяща се от обстоятелството, че той е бил многократно наказван за
умишлено допуснати нарушения на ЗДВП, както и от факта, че той напълно
съзнателно е предложил на двамата полицаи да получат дар, за да не изпълнят
свои задължения по служба, при условие че от негова страна е допуснато
нарушение на ЗДВП. Сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, както и недоброто процесуално поведение в съдебната зала също следва
да бъдат взети в предвид при определяне на размера на 1наказанието.
Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че за С.С.П. едно
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при условията на
чл. 66 от НК и глоба в размер на 2500 лв. би оказало необходимия превъзпитателен
и предупредителен ефект, върху
подсъдимия П. и спрямо други членове на обществото.
На основание изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: