Р Е Ш Е Н И Е
№………./….04.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар К.М.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1066 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, „ЕКСПО 2000“, бул."Н. Вапцаров" №55-20,
представлявано от А.В.А. М.Т.П., действащи чрез ю.к. Ц., служ. адрес *** срещу срещу М.Х.Г., ЕГН ********** *** и Н.Д.М., ЕГН ********** ***, и двамата
чрез назначен особен представител адв. К. ***, за присъждане на парични
вземания за:
1. връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков
потребителски кредит в размер на общо 37 000,45лв, като сбор от всички
падежирали вноски и вноски с падежи след упражнено право на предсрочна
изискуемост
2. плащане на сборно вземане от
6379,20лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по същия
договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на отпуснатата сума,
начислена върху остатъчна главница, като части от вноски с падежи от 10.03.2014
до 10.07.16г и за периода 10.07.16 –
19.07.16г
3. плащане на сборно вземане
от 1672,98лв наказателна лихва(неустойка за забавено
плащане), начислена върху частите от главницата по вноски с настъпили падежи от
10.03.2014 до 10.07.16г, за периода на забавата от съответен падеж на всяка
просрочена вноска до 19.07.16г.
Ищецът (търговска банка) основава претенцията
си на твърдения за предоставена по
договор от 22.08.2012г. на ответниците (като кредитополучател и съдлъжник) сума
от 41040,40 лева, като срочен кредит за потребителски нужди при общи условия за
делова дейност на банката, срещу заплащане на годишна лихва, определяема по
стойността на променлив пазарен показател (6 месечен СОФИБОР) и надбавка,
уговорена в намален фиксиран размер за
първи 12 месечен период от ползването. Обосновава претенцията си за лихви с
уговорена клауза по определяне на елементите на размера на променливата ясно
посочваща съответни пазарни данни и момент на отчитане на промяна (два пъти
годишно). Допълнително сочи и уговорено като наказателна лихва обезщетение за
забавено изплащане на вноски по главница или лихва с настъпили падежи в размер,
определям като наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта върху
забавените задължения за периода на просрочието им. Обосновава основание за уговаряне на
наказателната лихва като обезщетение за забава.
Като се позовава се забава в плащанията на вноски по
главницата и лихви считано от 10.03.14г. , кредиторът упражнява договореното в
чл.9.2 от договора право на предсрочна изискуемост за всички вноски (вкл.
непадежирала главница и възнаградителни лихви и такси), като банката претендира
да е уведомила кредитополучателят и съдлъжника за това свое едностранно
действие с предявяване на исковата молба. Моли претенциите да бъдат уважени, като се
отчете връчването на исковата молба на ответниците и пропускането на падежите
по погасителния план.
Ответниците, чрез назначения особен
представител, оспорват сключването на
договора, като сочат, че не са изразявали съгласие за такава сделка, а
писменото съглашение е неавтентично. Евентуално оспорват начислените задължения
за наказателна лихва като твърдят, че уговарянето й противоречи на нормативната
уредба на банковото кредитиране, което възражение съдът е възприел като
позоваване на императивна уредба в полза на потребителите по специалния закон за
потребителския кредит и и общата закрила срещу неравноправно договаряне,
докладвана служебно от съда. Ответниците оспорват предсрочната изискуемост, като
считат че получените от кредитора плащания са били неправилно отнесени към
недължими вземания и съответно забава не
е била налична. Позовават се на уговорка в договора за кредит за начина на
уведомяване на страните, която не предвижда връчване на искова молба.
Представител на ищеца не е пледирал по
същество.
В защитата по същество пълномощникът на
ответниците се позовава на недовършен фактически състав на предсрочната
изискуемост, включващ уведомяване по точно уговорени начини. Моли претенциите
да бъдат изцяло отхвърлени като недоказани.
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 466/14.02.2017г.
(л.78). Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 24.03.2017г.,
като е бил утвърден обявения на страните проект( л.80 -82), съдържащ мотивите
на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото
право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата
на предмета на спора, включително и служебно обявени императивни норми,
уреждащи потребителска закрила, съответно на задължението, установено в
задължителната практика на съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. №
2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№
2927/2015г., I т.о. на ВКС). Страните не са изложили допълнително доводи по
този доклад.
Ищецът претендира определяне на разноски по делото.
Представеният в тази връзка списък обаче е постъпил с вх.№ 9882/05.04.17г, след
края на последното съдебно заседание, поради което не следва да се съобразява.
Ответниците не претендират разноски, поради което не следва да се разглежда
евентуално заявена от ищеца компенсация на определените от съда разноски по
съразмерност при частично уважаване на претенцията.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраното заключение на експерт-графолог
(л. 104) се установява автентичност на представения от ищеца писмен договор и
приложен към него погасителен план. Съдът изцяло кредитира заключението като
резултат от приложени специални знания при съпоставка на оспорен оригинал със
сравнителен материал с доказана по официален ред автентичност (подписи на
страните положени пред длъжностни лица с удостоверителна компетентност).
Истинността на кредитния договор не е опровергана, поради което и документите
следва са се преценяват от съда като писмени изявления на ответниците,
отразяващи действителната им воля за обвързване с ищеца(чл. 180 ГПК).
Съответно на съдържанието на този договор(л.
6 – 11), съдът установява че кредитополучателят Г. и съдлъжника М. са се
задължили да поддържат ежемесечна наличност в разкрита разплащателна сметка от
която да се погасяват дължимите според погасителния план вноски за връщане на
главница, начислени възнаградителни лихви и такси по предоставен потребителски
кредит за рефинансиране на кредити от други банки и потребителски нужди. По
делото не са представени общи условия, поради което съдът приема, че
съдържанието на възникналото между страните правоотношение се изчерпва само с
индивидуално уговорените клаузи на подписания договор от 22.08.2012 г.
В чл. 4 е посочен начина на определяне на
уговорените между страните възнаградителни лихви, като за първата година е
фиксиран размер от 9.5 % годишна лихва, а за останалия период от дългосрочното
кредитиране(общо 10 години) е предвидено процента да се определя от сбор на
променлив (6 –месечен СОФИБОР) и константен елемент ( надбавка от 6.681
пункта). В чл. 4.2.1. от договора ясно е посочено, че променливия коефициент ще
се определя от банката два пъти годишно
(на 14 януари и 14 юли) въз основа на обявена стойност на пазарния
индекс два работни дни преди тези дати, като преизчислената лихва ще се прилага
от следваща падежна дата( в случая 10 число на следващ месец). Уговорено е
изрично и оповестяването на актуализирания размер на лихвата и обусловената от
него промяна във вноските, като в чл. 4.3
е предвидено, че на разположение на клиента ще бъде предоставен в
обслужващия го офис изготвен служебно от банката нов погасителен план.
Допълнително в договора са обозначени:
индивидуализиращите данни за всички страни, срока на договора за кредит ( чл.
5.1), общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл. 3); годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (чл. 4.4.), условията за издължаване на кредита от
потребителя(чл. 4.7). Към договора е приложен погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, и отделните плащания, които ги формират(за главница,
лихва и такси), като изрично е отбелязано, че планът е валиден за периода на
фиксиран лихвен процент (първи 12 вноски) и до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съответно на уговорката в чл. 4.3. от
договора за кредит. Уговорено е и обезщетение за забава в размер на увеличена с
наказателна надбавка от 10 пункта лихва, която следва да се начислява върху
забавената главница за времето на забавата (чл. 4.6) и която е оповестена като 19.5%
към сключване но договора.
Проверката, извършена от вещото лице(л. 108)
установява, че за периода от сключване на този договор начисляваните от
кредитора задължения изцяло са съвпадали с погасителния план до изтичане на
първата година на фиксиран лихвен процент, след което банката е обявявала на
интернет страница стойностите на индекса СОФИБОР и съответно е променила
лихвата изцяло в съотвестствие с договорената методика (при сумиране на
актуалната стойност на индекса с непроменливата надбавка), като за целия
останал период е налице намаляване на общия размер на лихвения процент. В същия
период вещото лице е установило текущо ежемесечно погасяване на вноски,
извършвано от кредитополучателя(л.110) на обща стойност 9285,13лв, като
последното постъпление в разплащателната сметка е от 11.02.2014,г, след която
дата липсват каквито и да е наличности, предоставени от кредитополучателя или
съдлъжника.
При тези факти съдът съобразява следното:
С оглед момента на началното договаряне,
сделката се урежда от специалния Закон за потребителския кредит ( редакция към
бр. 58 от 30.07.2010 г.) и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по
специално чл. 143 т. 5, 9,12 и ал.3,
чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези норми
ще следва да бъдат съобразени служебно от съда. На първо място писмения
договорът за потребителски кредит отговаря на реквизитите и формата, изискуеми
за валидността му по чл. 22 от ЗПК. Обявени са и допълнителните разходи по
обслужване на разплащателната сметка(ежемесечната такса) и началната такса за
усвояване, както и лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора. Подробно са изброени и случаи на неизпълнение със
съответно указани права на банката и
последиците за потребителя при просрочие на вноските, в договора се
съдържа и указание за право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден, указани са
предоставените извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с
предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване и
възможността да бъде сезиран контролен орган (Комисията за защита на
потребителите). Съдържанието на така уговорената сделка е изцяло съобразено с
изискванията на закона по чл. 11 ал.1 ЗПК, като допълнително е уговорен и начин
за уведомяване на потребителя за новия размер на вноските в съотвествие с изискванията
на чл. 14 ЗПК. Макар и по делото да не са ангажирани доказателства за
фактическо връчване на новите погасителните планове на траен носител, съдът
констатира, че след изтичане на първата година внасяните от клиента суми по
разплащателната сметка намаляват( от 531,05лв, което съотвества на вноска по
първия план на 510, 68лв, което е почти равно на вноската по служебно съставен
от вещото лице нов план за следващия период). Налага се извод, че потребителят
се е запознал с новия план, оставен на негово разположение съобразно уговорката
в договора което изцяло кореспондира на уводомяване при промяна, наложена от
изменение на публично оповестен референтен показател (чл. 14 ал. 3 ЗПК). Съдът
констатира несъответствие само по отношение на обезщетението за забава.
Действително лихвата с наказателна надбавка е уговорена като такова обезщетение
върху
неплатената в срок сума на главницата за времето на забавата( както изисква чл.
33 ЗПК), но размерът на това обезщетение е лимитиран от законодателя до
законната лихва, а видно от изчисленията на вещото лице тя не достига сбора от
договорната лихва и надбавката. Клаузата на чл. 4.6 от договора съдът преценява
като договорена в противоречие с императивна норма на чл. 33 ал.2 ЗПК за
горницата на размера над законната лихва.
Законосъобразното съдържание на договора не
накърнява и правата на потребителите, гарантирани с общата императивна закрила
срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т. 5,
9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и
ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП. Макар и да не бе установено индивидуално
договаряне извън позоваване на съдържанието на подписания от потребителите
документ, липсват уговорки, които да създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Освен
необосновано завишеното обезщетението за забава (което би представлявало клауза
по чл. 143 т.5 ЗЗП, ако не бе редуцирано по специалния закон) кредиторът не се
позовава на клаузи извън писмения договор, с които потребителя да не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Уговорката за промяна
на лихвения процент не представлява неравноправно определяне на цена на
ползваната услуга, макар че оповестяването на новия размер е договорено като
право на кредитора. В случая следва да се отчете изключението, предвидено за доставчик на финансова услуга, който е
оповестил предварително по ясен и разбираем начин методика за приравняване на
цената на промените на пазарните условия, чрез индексиране с показател, върху
чиято стойност не може да влияе която и да е от насрещните страни. Тъй като
банката не определя по своя преценка нито момента, нито размера на
увеличениетоили намалението, промяната на лихвения процент не може да се
възприема като упражняване на нейно едностранно правомощие, съответно и
клаузата, кооято урежда само администриране на отчитането на обективно
настъпила промяна не може да е неравноправна. В случая съдът отчита, че
кредитополучателят като потребител вече е имал самостоятелен пазарен опит в
ползване на този вид услуги от друг доставчик и не е бил неподготвен за да
прецени ефекта на конкретното договаряне в собствената си правна сфера.
Напротив, целеното рефинансиране явно сочи, че новата банката е избрана именно
заради предложени по-атрактивни за клиента условия, които са го и мотивирали да
замени неприключило потребителско
кредитиране с друг подобен кредитен продукт, консолидиращ задълженията му в
един дългосрочен дълг към нов кредитор.
В тази конкретна ситуация съдът преценява, че потребителят е бил много
по- информиран от собствения си опит отколкото обичайно търсещо начално
финансиране на текущи нужди лице и съответно не е можел да не предвиди
конкретни последици от съгласието си да ползва кредитиране с променлив лихвен
процент, определян от банката след първата година. Подобно „плаващо“ възнаграждение (определяемо
въз основа на пазарен показател) е принципно допустимо на пазара на
дългосрочното кредитиране (в случая 10 години), поради естествените и
предвидими инфлационни процеси. Съответно и за този тип договори не може да не
се счита, че уговорката за променлива лихва е съответна на предвидимите и за
двете страни промени в цените на кредитирането за дългосрочен период и
съответно сама по себе си не поражда значително несъответствие, а
напротив(подобно на валоризационните клаузи) цели да осуети предвидима
нееквивалентност в отношенията между страните. В този смисъл самата уговорка на
периодично привеждане в съответствие с изменения на пазара на дължимите
престации представлява елемент от
основния предмет на договора. Такива клаузи, принципно са изключени от
потребителска закрила, ако са ясно и разбираемо уговорени (чл. 4 от Директива
93/13/ЕИО), както съдът установява в процесния случай. Ясно включената в самото
съдържание на индивиуално сключения договор методика за отчитане на промените
на променлив индекс, доколкото засяга общия разход по кредита покрива и
специалните изисквания на чл. 10 ал.4 от ЗПК.
Общоизвестният пазарен индекс СОФИБОР, в достатъчна степен
позволява определяемост, тъй като представлява фиксинг на котировките на
необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков
пазар и се оповестява ежедневно на официален сайт на БНБ (http://www.bnb.bg/FinancialMarkets/FMSofibidAndSofibor/index.htm),
като резултат, вариращ за съответни срокове на депозитите (от еднодневни до 12
месечни), формиран по ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА СПРАВОЧНИ ИНДЕКСИ
“СОФИБОР” И “СОФИБИД” (одобрени от БНБ, АББ и Ей Си Ай България - БДА с договор
на 14 октомври 2002 г. и анекси на 22 май 2007 г. и 1 юни 2012 г.). Така
уговорения между страните пазарен показател е изцяло извън контрола на
кредитора и е ясно установим от потребителя чрез това публично оповестяване. Съответно
и не е налице хипотеза, идентична с обсъждана в задължителната практика на
съдилищата(решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение
№205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС,решение №165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС,
І т.о.), отнасяща се до договаряне по начин осуетяващ възможност на
кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по задължението за
връщане на кредит и позволяващ на
кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за потребителя размер
без той да има възможност за се освободи от непредвиден при договарянето
ангажимент.
При така установените параметри на договарянето съдът приема за
основателно възражението на длъжниците само по отношение на недействителното
уговаряне на наказателната лихва над размера на законната лихва. В останалата
част договорът обвързва насрещните страни като валидно съглашение.
Изпълнението на ангажиментите следва да се преценява по уговорките, така
както са формулирани в основния договор, с редукция на обезщетението за забава
до размера на законната лихва.
Съответно релевантен остава само трети вариант на експертизата, съставен
от вещото лице въз основа на отчитане на всички вноски на потребителите за
погасяване на начислените по актуализирани погасителни планове дължими суми за
главница и договорна лихва и само законна лихва (вместо уговорена наказателна
лихва). Съдът кредитира заключението като резултат от счетоводни знания на
независим експерт, приложени спрямо изходни данни, отразени в счетоводството на
ищеца и кореспондиращи изцяло както на подписаното от страните споразумение,
така и на платежните документи за вноските, констатирани при прегледа на
счетоводството (при липса на представени от ответниците доказателства за
плащане). Въз основа на констатациите на вещото лице съдът възприема за
доказано пълното изпълнение от страна на кредитора на задължението за
предоставяне на уговорения кредит в разпореждане на клиента по разкритата
разплащателна сметка на 23.08.2012г., от където са наредени и преводи според
указанието на кредитополучателя за рефинансиране на старите кредити (л.107), а
остатък е бил използван за погасяване на началната такса, застрахователна
премия и част от първа дължима вноска. При съпоставка на счетоводните
записвания на начислените задължения и съответно приетите плащания на вноски,
експертът установява, че кредиторът е усвоявал наличностите, предоставени чрез
вноски по разплащателната сметка в поредността, уговорена за прихващане на
изпълнение по чл. 4.7 от договора, като общия размер на събрани наказателни
лихви е само 11.16лв, тъй като периодите на забавено плащане до пълното
преустановяване на обслужването на кредита са били незначителни. Вещото лице е констатирало (в обяснения на л.
183) и известни неточности в отчитането на плащанията, които касаят събиране
на 2.15лв без основание към 13-та
вноска. Сборът от тези две суми (общо 13.31лв)
ще следва да се отчете като разполагаем остатък от наличността (събран
без основание) и следва да бъде
приспадната от дължимата просрочена лихва по първата необслужена вноска от
10.03.2014г., съответно на уговорката за поредност на усвояване на средствата
от кредитора.
След тези корекции натрупаните
задълженията, определени чрез независимо прилагане на специални знания
на вещото лице, според третия вариант (л. 113), към момента на предявяване на
иска се формират от просрочените вноските с падежи от 10.03.14 до 10.07.16г.
Въз основа на тези констатации съдът намира за доказано добросъвестното
изпълнение на кредитора по предоставяне и обслужване на кредита, съответно
приема за основателно възражението на длъжника по отчитането на плащанията само
до размер на 13.31лв, който е явно недостатъчен за да покрие просрочените вече
27 вноски.
Ответниците не са се позовали на други плащания, извън установените от
вещото лице по обслужващите кредита сметки. Към момента на подаване на исковата молба,
адресирана до двамата длъжници несъмнено е бил изтекъл период повече от 31 дни,
в които кредитът изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради което към тази
дата е била осъществена хипотеза по чл. 8.1 от договора, допускаща право на
кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Същевременно забавата е
продължила повече от 150 дни, в който случай страните са се съгласили
изискуемостта да настъпи без
допълнително да предоставя на длъжника нов срок за изпълнение. С тези две
клаузи страните изрично са се отклонили
от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили конкретен фактически
състав, при настъпване на който кредиторът да може да лиши длъжника от преимуществата
на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да доказва по общия ред
обективна неспособност за обслужване на плащанията. Тази договорка също
принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в кредитните
услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква регулярност на
разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването на клиентите
им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от специалния
диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ.
Съдът съобразява задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, с
което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с
упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до
длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично
уговорени обективни предпоставки. Съответно на уговорката между страните, макар
да не може да отчита автоматични последици от сбъдването на условието, съдът
приема, че следва да възприеме тази клауза след като допълни към уговорената
хипотеза и императивно изискуемия субективен елемент. Съответно трансформиращ
ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
по договора, като субективно потестативно право, установено в полза на
кредитора, следва да се приема за настъпил автоматично с връчването на
уведомлението(т.е без да се изисква и срок за предупреждение).
В конкретния случай, кредиторът не сочи
предварително уведомяване на длъжника за упражненото трансформиращо право, а се
позовава на инкорпорирано в исковата молба изявление. Такъв характер на
исковата молба принципно се приема в практиката на съдилищата (решение № 169 от
17.01.2017г. по т.д.№ 1272/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 77 от 10.05.2016
г. по т. д. № 3247/2014 г. II т.о. на ВКС, Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр.
д. № 5796/2014 г. IV г.о. на ВКС), но довършването на фактическия
състав на предсрочната изискуемост изрично се свързва не с подаването, а с
връчването на исковата молба на ответника. Съдът не споделя доводите на представителя
на ответниците относно договорното ограничение в начина на уведомяване на
насрещните страни. Посочените в чл. 12.9 начини на уведомяване представляват
уговорени хипотези на доставяне на писмени изявления, приравнени на връчване, в
случаите когато кореспонденцията с длъжниците е затруднена. Клаузата има за
цел да фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитор,
положил дължимата грижа(Решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г., I
т.о. на ВКС). Съответно на тази клауза би могъл да се позовава само кредитора,
но не и длъжниците, спрямо които връчването се предприема по съдебен ред,
гарантиращ правата им много по- интензивно. Съответно проведената процедура по
издирване на настоящ и постоянен адрес на длъжниците и залепяне на съобщенията
по реда на чл. 47 ГПК след удостоверяване по сведение на близки на дългосрочно
пребиваване в чужбина (л. 33,41 и 49) налага за връчване на уведомлението до
длъжниците да се приеме датата на фикционното връчване на исковата молба (чл.
47 ал. 5 ГПК).
Доколкото в договора е предвидено съдлъжника да поеме задълженията така, както
са уговорени и за кредитополучателя, при липса на изрична клауза гарантираща на
солидарния длъжник отделно уведомяване, преобразуващото право на кредитора
следва да може да се упражни и спрямо всеки от тях с последици и за двамата.
Съдът отчита, че при оформяне на съдържанието на клаузите относно обявяването
на предсрочна изискуемост без предварително уведомяване (чл. 11) е визиран само
кредитополучателя, съответно и възприема волята на страните за релевантно само
обявяването на тази страна. Допълнително съдът преценява и обстоятелството, че
права по договора има само кредитополучателя ( от чл.2 до чл. 5 от договора),
вкл. правото на са откаже от него (чл. 5.7) и да получава информация за
промените в параметрите му ( чл.4.3). Възприето в съвкупност тези клаузи
налагат извода, че упражняването на потестативното право на кредитора за
лишаване на длъжниците от ползващия ги срок по погасителния план следва да
достигне именно до кредитополучателя за да се породи трансформиращото му
действие и по отношение на съдлъжника. По съображения сходни с излаганите в
практиката по повод отчитане на един общ момент за трансформиране на правоотношението спрямо всички задължени лица
(Решение № 149 от 19.12.2016г. по т.д.№ 2142/2015г., I т.о. на ВКС) за дата на
пораждане на предсрочната изискуемост следва да се отчете връчването на
исковата молба на ответника Г. или датата 30.09.2016г.
Независимо, че този факт е настъпил след
предявяване на иска, на осн. чл. 235 ал. 3 ГПК той следва да бъде отчетен и
съответно да се приемат за изискуеми и начислените задължения с ненастъпил по
погасителния план падеж. Същевременно обаче, ищецът е сезирал съда само с
искане за присъждане на начислени лихви и обезщетение за забавено плащане до
19.07.16г, поради което въпреки съобразяването на новонастъпилия факт, той
остава извън предмета на настоящото дело по тези съединени претенции. Съдът
отчита изчисленията на вещото лице по основен и допълнен вариант ІІІ на
заключението на вещото лице(л. 113 и л153) към съответните дати, както следва:
задълженията за главница към 30.09.2016г
възлизат на просрочена ( по вноски по план с падежи от 10.03.14 до 10.09.16г)
главница 8790,36лв и предсрочно изискуема (непадежирала по погасителен план)
главница 28 210.04лв или общо 37 000,40лв. Съответно претенцията за връщане на цялата остатъчна
главница като предсрочно изискуема е основателна и следва да се уважи до този
размер, като се отхвърли за горница до 37000.45 лв.
Начислената договорна лихва по вноските по плана с падежи от 10.03.14 до
10.07.16г възлиза на 6320,67лв, като от
нея следва да се приспадне неоснователно събраната разлика от 13.31лв, до
6307,36лв и съответно да се прибави начислена лихва от 10.07.16 до
19.07.16г(посочената в искова молба крайна дата) в размер на 52.50лв или общо дължимата
договорната лихва за претендирания период
възлиза на 6359,86лв. Претенцията е основателна до този размер и следва
да се отхвърли за горница до 6379,20лв.
Редуцираното до размер на законната лихва
обезщетение за забава, уговорено като наказателна лихва е претендирано за
периода от 10.03.2014 до
10.07.16г и за периода 10.07.16 –
19.07.16г, съответно вещото лице е изчислило като сбор(по таблица на л. 128 –
133) този размер на 935,44лв. До този размер следва да се уважи претенцията на
ищеца, а за горница до 1672,98лв искът следва да се отхвърли.
Съобразно
паричния характер на задълженията и направеното искане, на осн. чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати присъдените главница и възнаградителна лихва,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението, като съответно на установените стойности от вещото лице (л. 113),
се разграничи размера, изискуем до предяване на иска от останалата част, чиято
изизсуемост настъпва в хода на процеса. Наказателната лихва представлява
обезщетение за забава, поради което върху нея допълнително обезщетение не може
да се присъжда.
Предвид направеното искане и на основание
чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца
по делото разноски, съобразно представените по делото доказателства за
заплатени държавни такси, хонорар на вещо лице, както и съответно дължимо
възнаграждение на юрисконсулт в рамките на нормативно предвиден лимит (чл. 78
ал.8 ГПК). Пълномощникът е заявил в искова молба възнаграждение над нормативен
минимум, възлизащ на 450 лв, определен по
чл.25 ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приложима според препращането към чл.
37 от ЗПП, действащо към момента на определяне на разноските от съда. Съответно и
като общ размер на разходите следва да се приеме сумата
от 4934,11лв., която да се редуцира съответно на основателната част от претенциите, както следва :
|
предявен иск |
Уважен размер |
Отхвърлен размер |
съотношение за ищеца уважен/ предявен |
|
37000,45 |
37000,40 |
0,05 |
0.98 |
|
6379,20 |
6359,86 |
19,34 |
|
|
1672,98 |
935,44 |
737,54 |
общо разноски направени от
ищеца |
|
45052,63 |
44295,70 |
756,93 |
4934,11 |
|
за присъждане на ищеца |
4851,21лв |
||
Защитата на ответниците е осъществена от адвокат, чието възнаграждение е авансирано от насрещната
стана, не са претендирали разноски в тяхна полза.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Х.Г., ЕГН ********** *** и Н.Д.М., ЕГН ********** ***, да
заплатят СОЛИДАРНО на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, „ЕКСПО 2000“, бул."Н.
Вапцаров" №55-20, представлявано от А.В.А. М.Т.П., следните парични
задължения:
1. сума 37 000,40лв (тридесет
и седем хиляди лева и четиридесет стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
банков потребителски кредит от 22.08.2012г, формирана като сбор от всички части
за главница по падежирали вноски и вноски с настъпил падеж след упражнено право
на предсрочна изискуемост на датата
30.09.2016г., ведно със законната лихва
върху това задължение, считано от 20.07.16г
до 30.09.16 само върху част от 8155,27лв, съответно от 1.10.16 до
окончателно изплащане върху целия размер от 37 000,40лв, на осн. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКИ.
2. сума 6359,86лв (шест
хиляди триста петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща сбор от договорни лихви, начислени по същия договор като
ежемесечно възнаграждение за ползване на остатъчна главница, формирана като
части за лихва от вноски с падежи от
10.03.2014 до 10.07.16г и за периода
10.07.16 – 19.07.16г, ведно
със законната лихва върху
това задължение, считано от 20.07.16г до
окончателно изплащане, на осн. чл. 430 ал. 2 ТЗ вр. чл. 33а ал.1 ЗПК.
3. сума 935,44лв (деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща сбор от наказателна лихва, начислена по същия
договор като обезщетение за забава, редуцирано до размер на законната
лихва, върху частите от главницата по
вноски с настъпили падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г, за периода на забавата от
съответен падеж на всяка просрочена вноска до 19.07.16г., на осн. чл. 33 ал.2 ЗПК,
4. сумата 4851,21лв (четири хиляди осемстотин петдесет и един лева и
двадесет и една стотинки), представляваща направени от ищеца по настоящото дело
съдебно-деловодни разноски за държавна, такса, хонорар на вещо лице и аванс за
възнаграждение на особен представител и определено възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на
уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 и т.8 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
същите
обективно съединени претенции за
неоснователни горници, както следва:
1.
над 37000,40лв до 37 000,45лв за претендираната
главница;
2.
над 6359,86лв
до 6379,20лв
за претендираните договорни лихви;
3.
над 935,44лв до 1672,98лв за претендираните наказателни лихви.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: