Номер 18006.11.2020 г.Град Ш.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ш.Състав II
На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20203600500346 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 337/ 15.06.2020 год. по гр.д. № 108 по описа за 2020 година на Ш.ски
районен съд детето Г.А.Х. е настанено в семейството на негови роднини по бащина линия
– О. А. М. и Б. Л. М. , и двамата с адрес: гр. Ш... за срок от една година или до настъпване
на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването. Със
същото решение е определен и режим на лични контакти на детето с неговата майка М. Х.
, както следва: всяка седмица в петък за период от 3 часа от 10:00 часа до 13:00 часа в
сградата на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Ш. в присъствието на социален
работник. Определен е и следният режим на лични контакти с бащата Ч. А. Г. : всяка
неделя от месеца по 3 часа от 10:00 до 13:00 часа по местоживеене на детето в гр.Ш.,
ул.Д.....
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от майката
на детето М. Х. . Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че не са
налице предпоставки за настаняване на детето извън семейството. Сочи, че в случая
предприемането на мярката е преждевременно, базирано на предположения за
настъпването на евентуален бъдещ риск за децата, ако родителите бъдат поставени в
невъзможност да се грижат за тях. Навежда твърдение, че разполага с пълен родителски
капацитет да отглежда децата си в Б.. Моли решението да бъде отменено, и постановено
друго, с което да се отхвърли искането на ДСП Ш. за настаняване на детето. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК Ч. А. Г. , ответник в първоинстанционното
производство, е депозирал отговор, в който взема становище по неоснователността на
жалбата.
1
В законоустановения срок е подаден отговор и от въззиваемата страна АСП ДСП –
Ш., в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение, поради което същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда на чл.
269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението в обжалваната част е валидно и
допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното Удостоверение за раждане № .... год. въз основа на акт за раждане
№ 1490/12.11.2015 год. от Община Ш. се установява, че детето Г.А.Х. е родено на
02.07.2015 год. в гр. Б..., Н... от майка М. Х. , родена на **********г. и баща Ч. А. Г. с
ЕГН **********.
Приложен е договор за наем на жилище, находящо се в гр. С., сключен от М. Х. в
качеството й на наемател. От представеното Удостоверение за настоящ адрес изх. №
2028/ 17.09.2018 год., изд. от Столична община е видно, че детето Г.Х. има заявен
последен настоящ адрес в гр. С., р-н Л....
В Доклад на „Детски контактен център“, изготвен на 05.09.2019 год. се набляга на
обстоятелството, че родителите са в дисхармонични взаимоотношения, които датират
след раждането на детето П.А.Х.. Посочено е, че между тях са възниквали множество
конфликти, касаещи най-вече начина на отглеждане и възпитаване на децата, които са
довели до тяхната раздяла през месец декември 2017 год. Установява се, че от
съвместното си съжителство М. Х. и Ч.Г. имат три деца – А., което е родено със синдром
на Даун и се отглежда в приемно семейство в Н.,П. – роден с недостиг на витамин Д и
калций и със забавено развитие на говора и Г. – без медицински проблеми. На съда е
служебно известно, че детето П. понастоящем е настанено в семейството на своята леля и
нейния съпруг по силата на Решение № 260011/21.08.2020 год. на Ш.ски окръжен съд,
постановено по в.гр. д. №203 по описа за 2020 год. на ШОС, което е окончателно.
От приложените по делото социални доклади (Социален доклад изх. № 32/04.04.2019
год., изготвен от Отдел „Закрила на детето“, Л. и Актуален социален доклад изх. № ПР/Д-
С-ЛЦ/307-001/ 09.09.2019 год., изготвен от Агенция „Социално подпомагане“) се
установява, че на 22.12.2017 год. срещу М. Х. е повдигнато обвинение за данъчни
престъпления и същата е задържана. Същата е била задържана под стража от норвежката
полиция на 20.12.2017 год. до 20.06.2018 год. В тази връзка е представено решение по
2
дело № 18-188201МЕD-BERG на Районен съд в Б., от което е видно, че М. Х. е призната
за виновна в извършване на престъпление и осъдена на затвор за срок от 5 години, като от
присъдата се приспадат 200 дни. Отнето е правото на жалбоподателката да осъществява
търговска дейност в срок от 3 години. Наложена е парична санкция в размер на 10,000,000
крони. Няма данни посоченото осъдително решение да е влязло в законна сила.
Предвид създалата се ситуация в началото на 2018 год. Ч. се завърнал в Република Б.
заедно с двете деца П. и Г.. След като пристигнали в Б., бащата и децата му първоначално
се установили в гр. Ш., при родителите на бащата, но впоследствие през месец септември
2019 год. се изместили в гр. С., тъй като по думи на Ч.Г. след като бившата му съжителка
М. Х. била освободена от следствения арест, последната пристигнала в Б. и на 24.06.2018
год. извършила акт на домашно насилие спрямо него и роднините му. Твърденията му
категорично се опровергават от събраните по делото писмени доказателства, а именно:
Решение от 02.11.2018 год. по гр.д. № 2100/2018г. на ШРС, потвърдено с Решение № 41/
21.02.2019 год. по в.гр.д. № 20/2019 год. по описа на ШОС, влязло в законна сила на
21.02.2019 год., с което е отхвърлена молбата на Ч.Г. за издаване на заповед за защита
срещу М. Х. , поради липса на доказателства за актове на насилие, извършени от нея
спрямо децата. Към датата на изготвяне на доклада е отбелязано, че основните грижи за
децата П. и Г. се полагат от баща им в Б., но връзката на двете деца с двамата родители е
запазена. Отбелязано е, че с децата е проведена среща на 17.12.2018 год. със социални
работници и психолог от ОЗД при ДСП Л., на която се е установило, че децата разбират
много добре български език, но им е трудно да разговорят. Посочено е, че децата са
спокойни, контактни, не се притесняват от непознати.
По делото е прието допълнително становище от Екип за подкрепа за личностно
развитие (ЕПЛР) на 141 ДГ „Славейкова поляна“, ул. „С..., кв. Л. от 10.01.2019 год.,
съгласно което детето Г. и нейното братче П. говоря и разбират много добре български
език и отговарят на зададени въпроси. Уточнено е, че в детската градина се говори само
български. Посочено е, че децата са приети на 17.09.2018 год. и за престоя си там са
постигнали напредък в езиково-говорното си развитие, адаптацията и социалните умения
като децата са по-самостоятелни и се включват много добре в ежедневните дейности на
градината и имат много добро ниво на самообслужване. Играят и взаимодействат активно
с деца. Отчетен е напредък по покриване на държавните стандарти за предучилищно
образование. Отбелязано е, че в детското заведение, в което са били записани към датата
на изготвяне на становището, децата са работили с логопед и психолог. Посещавали са
допълнителни дейности за формиране на умения – английски език, а Г. е била записана на
народни танци.
Видно от събраните доказателства през 2019 год. майката М. Х. се е ползвала от
социалната услуга „Детски контактен център“. На 08.04.2019 год. е сключен договор за
детски контакт между майката и децата П. и Г. за срок от 6 месеца като срещите се
осъществяват в присъствието на психолог.
Представено е и писмо, ведно с постановление за привличане на обвиняем, издадено
от Прокуратурата на Х., С. и Ф., от което е видно, че на 29.01.2018г. бащата Ч.Г. е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпления, във връзка с ползване на
3
обезщетения за безработица, болест и ползването на отпуск за майчинство и бащинство и
декларирани неверни данни пред социалните служби, в съучастие с М. Х. . В тази връзка,
не е спорно, а и от материалите по делото се установява, че срещу М. Х. и Ч. А. Г. е
внесен обвинителен акт в съда в гр. Б..., Н... за поредица икономически престъпления –
измама в особено големи размери, за които е образувано дело № 18- 188201/MED-
BERG/4.
Установява се още, че през ноември 2019г. бащата, децата и лелята на децата по
бащина линия заминали за Република П., тъй като детето П. имало уговорен медицински
преглед. На летището в П. бащата на децата бил задържан. Децата и леля им били
настанени в защитено жилище в посолството. Депозирано било искане № СПГ/Д-
Н/257/06.12.2019 год. от лелята на децата и нейния съпруг (О.и Б.М.), в което било
изложено, че тъй като поради образувани срещу родителите им съдебни дела децата Г. и
П. са останали без родителска грижа, моли същите да бъдат настанени в нейното
семейство. Приложени са Декларации за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 от ЗЗакрД от
О.и Б.М. за настаняване на детето Г. в тяхното семейство. В приложения по делото
социален доклад с мотиви за настаняване на детето Г. в семейството на роднини – О.и
Б.М. е изрично констатирано, че съществува риск от увреждане на физическото,
психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. От
извършеното проучване на семейство М. е установено, че разполагат с необходимите
жилищни условия и финансови средства, с който да задоволят потребностите на детето
при отглеждането му в семейна среда. По силата на заповед № ЗД/Д-Н-144/ 20.12.2019
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ш. детето Г.А.Х. е
временно настанено в семейството на О.и Б.М..
Изготвен е социален доклад № ПР/Д-С-ВЗ/30-001 от 04.03.2020г. от ДСП – В.,
според който майката М. Х. е изразила желание и готовност да отглежда и двете си деца.
Споделила е, че има собствена фирма и трудови доходи във високи размери. Посочила е,
че живее под наем в жилище в гр. С., състоящо се от хол, кухня, спалня, баня с тоалетна,
като възнамерява да пригоди спалнята в детска стая и да я обзаведе съобразно
потребностите на децата.
От приложения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Ш. №
ПР/Д-Н/33-001 от 24.02.2020г. се установява, че не е извършено социално проучване на
бащата, поради пребиваване на територията на Българското консулство в П..
Пред първоинстанционния съд е изслушана жалбоподателката М. Х. , която заявява,
че децата й имат нужда от нейната непосредствена майчина грижа и моли да й бъде
дадена възможност да се грижи за тях пълноценно.
Изслушана е и приемният родител О.М., която излага, че не изпитва затруднения при
отглеждането на двете деца като получава помощ и от нейните родители (баба и дядо на
децата по бащина линия). Сочи, че децата са спокойни.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
4
В настоящото производство съдът след като съобрази материалите по делото и взе
предвид водените срещу родителите съдебни процедури, възможността за екстрадиция на
бащата в Н. и реализиране на наказателно преследване срещу него и постановената по
отношение на майката ефективна осъдителна присъда (макар и не окончателна към
настоящия момент), намира за безспорно установено, че съществува риск родителите на
детето Г. да изпаднат в невъзможност да го отглеждат.
Предвид гореизложеното, въззивният състав е на мнение, че районният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, че Г.А.Х. представлява "дете в риск"
по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителните разпоредби на
Закона за закрила на детето, доколкото съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Поради
посоченото са налице предпоставките предвидени от чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за
закрила на детето, позволяващи и налагащи детето да бъде настанено извън семейството.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от същия закон при определяне на мерките за
закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес
на детето. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗакрД гласи, че детето се настанява от съда в
семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа. В случая О.М. е леля на детето, а Б.М. е
неин съпруг, т.е. тяхното семейство се явява „семейство на роднини“, както изисква
нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗакрД. Не е за подценяване обстоятелството, че Г. и брат й не
се отглеждат разделени, осигурени са им добри условия в семейна среда. Г. е настанена в
семейството на леля й преди близо година, адаптирала се е към средата, чувства се
спокойна и за нея се полагат необходимите грижи за пълноценното й психическо и
физическо развитие.
Ето защо, налице са предвидените в разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД
предпоставки за настаняване на детето Г. в семейство на роднини, по реда на чл.26, ал.1 от
ЗЗД за срок от една година, от влизане в сила на решението до настъпване на
предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 33 от ЗЗакрД,
преценявайки, че изцяло в интерес на детето Г. е да продължи да контактува с родителите
си и за периода на настаняването, като в тази връзка е определил и режима на лични
контакти на детето с неговите родители, съобразявайки възрастта на същото, езиковата
бариера, която може да възникне при комуникацията с майка му, отношенията между
родителите. Съдът констатира, че с атакуваното решение е определен режим на лични
контакти на детето Г. с майка му М. и баща му Ч., който се различава от определения с
Решение №249 от 24.04.2020г., по гр.д.№109/2020г. по описа на Районен съд - гр.Ш.,
потвърдено с Решение № 260011/21.08.2020 год. на Ш.ски окръжен съд по в.гр. д. №203
по описа за 2020 год. на ШОС режим на лични контакти на детето П. с родителите му. В
интерес на майката и бащата е децата да не бъдат разделяни и всеки един от родителите да
може да контактува с тях едновременно, поради което определените режими на лични
контакти по отношение на двете деца с техните родители следва да бъдат еднакви.
Първоинстанционният съд е положил усилие да конкретизира в максимална степен по дни
5
и часови диапазони срещите на децата с техните родители, но доколкото вече е налице
влязло в сила съдебно решение, в което е определен различен режим на лични контакти
на детето П. и с оглед изложеното по-горе, решението на районния съд по отношение на
режима на лични контакти следва да се отмени като се постанови идентичен определения
за детето П. режим на лични контакти на детето Г. с майка му М. Х. и баща му Ч.Г., а
именно: детето да се вижда с майка си М. четири пъти месечно по три часа, през делнични
дни, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ в присъствието на социален
работник, а с баща си Ч. - всяка събота или неделя от месеца за по три часа по
местоживеене на детето П., находящо се в гр.Ш., ул.“Д....
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд в частта, в която детето Г. е настанено в семейството на роднини
по бащина линия О.М. и Б.М. за срок от една година или до настъпване на предвидените в
закона основания за изменение или прекратяване на настаняването. Решението следва да
се отмени в частта, в която е постановен режим на лични контакти на детето Г. с неговите
родители като следва да се определи нов режим на лични контакти, съобразно изложеното
по-горе.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 337/ 15.06.2020 год. по гр.д. № 108 по описа за 2020 година на
Ш.ски районен съд само в частта, в която е определен режим на лични контакти на детето
Г.А.Х. с майка му М. Х. и баща му Ч. А. Г. , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на майката М. Х. , родена на **********г., гражданска на Кралство Н.
режим на лични контакти с малолетната Г.А.Х. с ЕГН: ..., както следва: четири пъти
месечно по три часа, през делнични дни, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“
в присъствието на социален работник.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Ч. А. Г. с ЕГН ********** режим на лични контакти с
малолетната Г.А.Х. с ЕГН: ..., както следва: всяка събота или неделя от месеца за по три
часа по местоживеене на детето П., находящо се в гр.Ш., ул.“Д....
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
На основание чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7