Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. в
публично съдебно заседание на 25.11.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ-мл.съдия
Секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 1261/ 2019г.
Производството
е по реда на чл.268-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от К.Х.Я., представляван от адвокат Р.Ж., срещу решение №
1795/ 25.04.2019г. по гр.д.№ 14334/ 2018г. на Варненски районен съд, 33 с., съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на децата К.К.Я. и Н. К.Я. е предоставено на
майката Д. И.П., и определено
местоживеенето да бъде на нейния адрес в гр.Варна; определен е режим на лични
отношения на бащата К.Я. с двете деца в посочените дни от месеца ,през лятото и
по време на официални празници. На основание чл.143, ал.2 СК в полза на детето К.е присъдена издръжка в
размер на 250лв., в полза на детето Н. е
присъдена издръжка в размер на 180лв., с начална дата- датата на исковата
молба, ведно със законната лихва при просрочие. На основание чл.149 СК е
присъдена издръжка за минало време, съответно за детето К.- в общ размер
958.33лв., за детето Н.- в общ размер 690лв., за периода от 01.06.2018г. до
25.09.2018г., със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, и
следващата се държавна такса за това производство.
Жалбоподателят
оспорва изцяло решението като неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, при непълнота на събраните доказателства.По отношение на родителските
права счита, че не са изследвани задълбочено възможностите на всеки родител да
полага пълноценни грижи за отглеждане и възпитание на децата. Представеният
социален доклад е непълен по
възраженията на ответника за родителския капацитет на майката. Не са
обсъдени неговите по-добри възможности и условия за развитието на децата. Не е
дадена възможност да докаже полаганите грижи през периода на раздялата
:01.06.2018г.- 25.09.2018г., за установяването на които е поискал да бъде допуснат втори свидетел.
Оспорва размерите на присъдените
издръжка, поради несъобразяването им със закона, нуждите на децата и възможностите на бащата да ги
осигурява.
По същество
поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
въпросът за родителските права да бъде разрешен съобразно искането на бащата.В
евентуалност, да бъде отменено само в частта на присъдените издръжка за минало
време / 01.06.2018г.-25.09.2018г./ и предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни, и частично по отношение на присъдените издръжки от 25.09.2018г., до посочените размери в отговора на исковата
молба- 180лв. и 150лв., и да бъде постановен разширен режим на лични контакти
на бащата с двете деца.
Въззиваемата
страна- Д.В.П., чрез адвокат И.Р., представя писмен отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна по всички възражения срещу решението.Изразено е
становище за законосъобразност на решението в частта за родителските права и
присъдените издръжки, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Дирекция
„Социално подпомагане”-Варна, не изразява становище.
Съдебният състав, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1-3 ГПК, приема следното от фактическа и
правна страна :
Производството
пред районен съд е по предявени от Д.В.П. срещу К.Х.Я. искове с правно
основание чл. 127, ал. 1 от СК, за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на децата К.К.Я. и Н.
К.Я., за присъждане на издръжки в размер по 250лв. месечно, считано от 01.06.2018г.,
и определяне режим на лични отношения с бащата.
Според
обстоятелствата на исковата молба страните се намират във фактическа раздяла от
май 2018г, провокирана от влошените отношения и липсата на комуникация между
тях. Ищцата и двете деца са напуснали
семейното жилище.
В отговор
ответникът твърди ,че ищцата без повод е напуснала общото им жилище и към
настоящия момент живее с децата на квартира. След раздялата е продължил да
общува с двете деца, които остават при него с преспиване, равностойно на
времето с майката, и да полага грижи за
тях. Поради това счита, че местоживеенето на децата следва да остане при
тяхната майка, която предвид на пола им следва да участва в развитието им . Да
се отхвърли иска за упражняване на родителските права, а вместо това да бъде
постановено съвместното им упражняване от двамата родители.В евентуалност- да бъде определен възможно
най-разширен режим / посоченият от него/, като се съобрази желанието му да
участва равностойно в отглеждането и възпитанието на децата. Счита, че
издръжките следва да бъдат определени в размер на 180лв. за детето К.и 150лв. за детето Н., от датата на
постановяване на решението.В останалата част оспорва предявените искове по
чл.143 СК. Оспорва и моли да се отхвърлят като неоснователни предявените искове
за издръжка за минало време , за периода от 01.06.2018г., доколкото през
посоченото време е бил с децата си и участвал в тяхната издръжка.
С
протоколно определение от 29.03.2019г., по искането на ответника, на основание
чл. 323 ГПК е определен привременен режим на лични отношения на бащата с К.Я. с
децата К.Я. и Н. Я., с възможност да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца , от
09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя ,с преспиване ; 30 дни през лятото , които
не съвпадат с ползван от майката платен годишен отпуск; на рождения ден на
бащата -3 ноември, през първата половина на Великденските , Коледните и
Новогодишните празници.
По основателността на предявените искове приема
следното :
Страните не
са постигнали споразумение за родителските права при условията на чл.127, ал.1
от ГПК, въпреки предоставена от настоящия състав възможност за оптимално
разрешаване на спорните въпроси в процедура по медиация, съобразно
представеният доклад вх.№34165/ 19.11.2019.
По искането
за съвместно упражняване на родителските права, което ответникът поддържа във
въззивното производство с уточнението направено от процесуалния представител в
съдебно заседание на 07.10.2019г., първостепенният съд е изложил мотивирано
становище, позовавайки се на задължителната съдебна практика, формирана от
законовата уредба на отношенията и постановките на ТР № 1 от 03.07.2017г. по
т.д.№ 1/ 2016г. ОСГК на ВКС, задължителни за правоприлагащия орган.
Според
Тълкувателното решение разпоредбата на чл.59,ал.2 от Семейния кодекс изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно
на двамата родители в случай, че не
се постигне споразумение по упражняването им. Аналогично, в хипотезата на
чл.127, ал.2 от СК съдът не може
служебно да се произнася , предоставяйки родителските права за общо
упражняване, доколкото няма постигнато взаимно съгласие и ясно изразена воля на
родителите да съгласуват изпълнението на родителските задължения в интерес на
децата.
При липсата
на споразумение въпросът за родителски права следва да бъде разрешен служебно и
с решението да се определят мерките относно упражняването на тези права,
местоживеене на двете деца, режим на лични отношения с другия родител. Съдът формира своето убеждение от обективно
установените в процеса факти и обстоятелства, след изслушване на родителите, на
основание чл. 59, ал.6 от СК, при съобразяване становището на участващата
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна. Комплексно се преценяват всички обстоятелства, изброени в чл.59, ал. 4 от ГПК- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата , възможността за помощ от трети лица- близки
на родителите, социално обкръжение и материални възможности.
На първо
място констатира, че страните нямат спор за местоживеенето на К.и Н. след
настъпилата раздяла. Бащата не оспорва, според съдържанието на писмения
отговор, че поради възрастта и пола децата следва да бъдат със своята майка,
която да ги подпомага адекватно в предстоящото им развитие. По същество не
отрича нейните родителски качества и възможности да отговори на нуждите на
двете деца в бъдеще.
Същевременно,
показва силно желание да бъде пълноценен родител и да участва максимално в техния живот,
отдавайки им нужното внимание, грижа и подкрепа. С подадената жалба заявява, че
е по-добрия родител, който може да предостави на децата си по-добри условия на
живот и развитие- физическо и психическо, подпомаган от своята майка.
На
основание чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето е представен
социален доклад от конституираната в процеса дирекция „Социално подпомагане“-
Варна. Предоставените данни се преценяват в контекста на правния спор. Въз
основа на тях следва да се приеме, че децата са емоционално свързани с двамата родители. След раздялата са
продължили да се грижат за тях в различна степен на участие. Пред социалния
работник са заявили, че ще направят всичко необходимо децата им да се чувстват
обичани и по-леко да приемат раздялата. Осъзнават ролята си на родители за
задоволяване на базисни потребности: дом, храна ,облекло, личен лекар,
образование и др., като са посочили, че притежават средства за покриване на
съответните разходи. Към момента майката е осигурила подходящи и съобразени с
нуждите на децата условия в жилището на нейните родители. В семейното жилище,
което след раздялата се ползва от ответника
имат самостоятелна стая приспособена за техните потребности. И двете
жилища се намират в район с магазини, болнични заведения , детска градина и
училище. Помощ и подкрепа в грижите за
децата оказват родителите на страните.
Констатациите
в частта за родителско сътрудничество насочват към изводи за нарушена
комуникация и липса на добър диалог по въпроси, които засят децата.
Консултирани са за евентуални рискове и последици за децата, породени от
наличния междуличностен конфликт на родителите.
На основание чл.59,ал.6 СК е проведено повторно
изслушване на родителите пред настоящия съд, основно по изпълнявания режим на
лични отношения и родителска взаимопомощ.
К.Я.
твърди, че след радялата поддържа връзка с Д. единствено по електронна поща,
поради отказът й да разговаря с него. Има телефонна връзка с децата. Среща
затруднения, когато иска да види децата извън определения привременен режим, и
в отделни случаи през август месец, защото в дните на срещите е имало намеса на
майката и тя без основателна причина търсила съдействие от полицията.
Притеснява се да не бъде изключен от живота на децата .
Д.П. потвърждава, че не общуват нормално. В
разговорите по телефона са стигали до конфликт, защото всеки искал да наложи
неговото решение. Отрича да е имало спор за това дали да вземе децата, извън
графика. След раздялата са направили опит за разпределено отглеждане на децата,
но според нея неуспешен. Когато ставало въпрос за децата той /К.Я./ не се съобразявал с нейното
мнение.Надява се с времето да се общуват спокойно.
В процеса
пред първа инстанция са разпитани свидетелите на двете страни- Г.К.М., посочена от ищцата, и З.К.Б.,
посочена от ответника. Пред въззивния съд е допусната свидетелката О. Я.- майка
на жалбоподателя.
Свидетелката
М. познава страните и децата.Има бегли впечатления за отношенията след
раздялата, повече за полаганите от майката грижи.
Свидетелката
Б. е съсед в блока на ул.“Р.“. Знае, че Д. / П./ е напуснала жилището през май
2018г.Твърди, че докато са били заедно бащата е гледал повече децата , защото
имал повече време. Излизали на площадката, в градинката, на сладкарница. След
раздялата ги вземал, в месеца- 1-2 пъти.
С
показанията на св.Я., преценявани поради родствената й връзка при условията на
чл.172 ГПК, се установява,че след раздялата децата са идвали в семейното жилище
на ул.“Р.“, където тя се грижела за тях. Оставали по един месеца, две седмици
.През лятото на 2018г., със съгласието на майката, е завела голямото дете в
Русия , от 20 юни до 20 юли. През месец септември децата отново били при сина
й,тя също помагала- водела ги на градина и училище. Бащата се опитвал да
разнообрази посещенията с екскурзии и пътувания извън града. Посочва, че лятото
на 2019г.- от средата на юли до средата на август, децата отново били с тях, с
изключение на един ден, през който майката ги взела, за да провери за въшки.
По иска за родителски права:
Упражняването
на родителските права следва да се предостави на родителят, който отговаря в
по-голяма степен на посочените условия. Децата са от един пол, на възраст-6 г.и
10г. Връзката между майката и всяко дете е изграждана последователно от
неговото раждане, без прекъсване, като е оказвала благоприятстващо влияние
върху неговия живот и развитие.
Продължила е да полага основните грижи в периода след раздялата, и обективно
може да ги изпълнява в бъдеще. Разбирането, че майката е важна фигура в
настоящия живот на децата е споделено от бащата.
Раздялата е
стрес за всяко дете, защото променя представата за семейна общност. В процеса
на адаптация към новите условия на живот всяка от страните следва да преосмисли
връзката „родител-дете“ и междуличностните се отношения, преди всичко в интерес
на общите им деца. Проявената
съпричастност, вниманието и обичта, с които ги обграждат, са изключително важни
за бъдещото им развитие, но в конкретния момент не по-малко важно е да насочат
усилията си към взаимно уважение,
подкрепа и доверие при вземането на общи решения.
Съгласно
Постановление №1/ 1974г. на ППВС под понятието „интереси на децата“ се разбират
всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, които са в
контекста на цялостното развитие на личността. Според действащата правна уредба
на отношенията, дефиницията на
„най-добър интерес на детето“ дадена
в §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на
детето , включва множество компоненти с определящо значение към всеки конкретен
случай / желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционални потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена ;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата ; други обстоятелства , имащи
отношение към детето/.
Решението,
основано на интересите на всяко дете, е резултат от комплексният анализ на
обстоятелства и факти, които към даден момент определят приоритетно участието
на единия родител в неговото отглеждане и възпитание. Спрямо разглеждания
случай и обсъдените данни, упражняването на родителските права следва да се предостави на майката. Изводите
на първостепенния съд по този въпрос за обосновани и съобразени с фактите по
делото.
2. Режим на лични отношения:
Определеният
график на срещите включва всяка първи и
трета събота от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя, с преспиване , и един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.Посочени са дни от Великденските, Коледните и Новогодишни празници,
съответно през четна и нечетна година, в които децата ще бъдат с баща си, рождените дни на всяко дете , рождените дни
на бащата и на неговите родители , за времето от 10.00.ч. до 15.00ч.
Срещу
решението в посочената част не са изложени възражения. Границите на режима
съвпадат с искането на ответника в отговора на исковата молба, с изключение на
седмичните дни от петък. В определени
ситуации и по взаимно съгласие страните могат да уговарят срещи в други дни и
часове, които са подходящи за децата и ще подпомогнат стабилизирането на
връзката с бащата. Настоящият състав приема този подход за целесъобразен и
постижим, предвид желанието на двете страни да осигурят подходящи условия за
децата , както и за постигане на нормален, градивен диалог в техен интерес.
3. По претенциите с правно основание чл. 143 СК и
чл.149 СК:
С решението
са присъдени месечни издръжки в размер на 250лв. за детето К.и в размер на
180лв.за детето Н., считано от предявяване на исковата молба- 25.09.2018г., на
основание чл. 143 СК.
Съгласно
мотивите на първостепенния съд определената обща издръжка за голямото дете е
400лв.,а за малкото дете- 300лв. Съобразени са потребности, произтичащи от
възрастта и образователното ниво на двете деца, и материалните възможности на
родителите. Представени са доказателства за доходи от трудовата им дейност /
между 870лв.-1000лв. на майката, и около 700лв.за бащата, обявени от него/ .
В
настоящото производство въззивникът представя удостоверение изх.№ 171/
21.05.2019г. издадено от „ Технокар“ ЕООД за брутен облагаем доход по
ЗОДФЛ на К.Я., за периода
май 2018г.- април 2019г./ актуален към датата на постъпилата въззивна
жалба/.
При
наличните данни съдът приема, че определената издръжка в общ размер за К.е
завишена и не отговаря на действителните й потребности. Детето е ученик в СОУ „
Ангел Кънчев“, понастоящем в четвърти клас, няма доказани разходи извън
обичайните са възрастта, нивото на обучение. Поради това за него е необходима
обща издръжка от 350-360лв., от която бащата следва да заплаща по 220лв.
месечно, а майката останалата част, тъй като на нея са възложени
непосредствените грижи за детето.
Определената
обща издръжка за Н. съответства на
нейните потребности, не е завишена, предвид факта, че детето е на възраст 6-7
години, предстои преминаване в по-високо образователно ниво, но без доказани
специфични нужди. Присъдената с решението следва да бъде потвърдена.
На
основание чл.149 СК ищцата претендира издръжки за минало време, 3м. 25 дни, от 01.06.2018г.
до 25.09.2018г. Присъдените с решението са изчислени при месечна издръжка в
размер на 250лв. за детето К.и в размер на 180лв. за детето Н..
При
постановяването му не са съобразени следните факти и обстоятелства:
За времето
от 20 юни до 20 юли 2018г.голямото дете е било с баба си в Русия, по
предварителна уговорка с майка и издадена за пътуването виза. В периода –
септември 2018г. двете деца са при баща си, който е полагал грижи за тях.
Доказателства за предоставени средства и полагани грижи в останалата част на
периода не са представени.
Предвид
участието на бащата в грижите за двете деца през раздялата, следва да се
изключи периода м.септември 2018г., и периода 20.06.-20.07.2018г. за детето К..
През останалите месеци- юни, юли, децата са били във ваканция. Дължимите за
този период издръжки следва да бъдат по 150лв.месечно за всяко дете. Съответно
за детето К.следва да се определи в общ размер на 300лв.,дължима издръжка през
периода от 01.06. до 19.06.2018г., и от 21.07.2018г. до 25.09.2019г. ,а
за детето Н. в общ размер на 450лв., дължима издръжка през периода от 01.06.2018г. до 01.09.2018г.,
със законната лихва.
В
останалата част решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно
предявените на основание чл. 149 СК- отхвърлени, като недоказани и
неоснователни.
На
15.09.2019г. и 25.02.2019г. ответникът е превел по банкова сметка ***. за
издръжка на двете деца. В периода – октомври, ноември, декември 2018г. и януари
2019г.е заплатил такса- художествена гимнастика, за детето Н., общо 120лв. Това
финансово участие не повлиява на размера на издръжката за разглеждания период.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
дължи държавна такса върху уважените искове за издръжки, общо в размер
на 606лв. / 576 + 30/, в полза на държавния бюджет, по сметка на ВОС. В
съответната част решението следва да бъде коригирано. Съдът, на основание чл.271,ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1795/ 25.04.2019г. по гр.д.№ 14334/ 2018г. на Варненски
районен съд, в частите, в които на
основание чл.127,ал.2 СК упражняването
на родителските права по отношение на децата К.К.Я., ЕГН-**********, и Н. К.Я.,
ЕГН- **********, е предоставено на майката Д.В. Н.ова, ЕГН-**********,
постановено е местоживеенето на двете деца да бъде на нейния адрес в гр.Варна,
определен е режим на лични отношения на бащата К.Х.Я., ЕГН-**********, с децата
К.К.Я. и Н. К.Я..
ОТМЕНЯ решение №1795/ 25.04.2019г. по гр.д.№ 14334/ 2018г. на Варненски районен
съд, в частите, в които К.Х.Я. , ЕГН-
**********, е осъден за заплати в полза на детето К.К.Я., ЕГН- **********, и в
полза на детето Н. К.Я., ЕГН-**********, чрез тяхната майка и законен
представител Д.В. Н.ова, ЕГН-**********, издръжки за минал период: от
01.06.2018г. до 25.09.2018г., както следва:
За разликата над 300лв. до
присъдените 958.33лв., и за периода от 20.06.2018г. до 20.07.2018г., за
детето К.К.Я., и за разликата над 450лв. до присъдените 690 лв., и за периода
от 01.09. 2018г. до 25.09.2018г.за детето Н. К.Я., със законната лихва от
влизане на решението в сила, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл.149 СК, за разликата над
300лв. до присъдените 958.33лв., и за
периода от 20.06.2018г. до 20.07.2018г. за детето К.К.Я., и за разликата над
450лв. до присъдените 690 лв., и за периода от 01.09. 2018г. до 25.09.2018г.за
детето Н. К.Я., като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ решение № № 1795/ 25.04.2019г.
по гр.д.№ 14334/ 2018г.Варненски районен съд, в частта, в която К.Х.Я. , ЕГН- **********,
е осъден за заплати в полза на детето К.К.Я., ЕГН- **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.В. Н.ова, ЕГН- **********, месечна издръжка, за
разликата над 220лв. до присъдените
250лв. със законната лихва при просрочение, на основание чл. 143 СК, и в частта на присъдената държавна такса общо
за разликата над 606лв. до присъдената
от 685.13лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК,вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.143 СК, за издръжка в полза на детето К.К.Я., ЕГН- **********, за
разликата над 220лв. до 250лв., със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част
обжалвана част, по отношение на
присъдените месечни издръжки , за разликата над 180лв. до 220лв. за детето К.К.Я.,
и за разликата над 150лв. до 180лв. за детето Н. К.Я.,считано от 25.09.2018г.,
на основание чл.143 СК .
Решението в
частта на постановеното упражняване на родителските права, местоживеене на
децата и режим на лични отношения, подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните. В останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.