Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 490/28,04,2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети март 2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 142/2020 г. и прие за установено
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Е.Д.Я. ***, ЕГН **********; против решение № 4612/11,11,2019
г., постановено по гр. д. 12772/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от нея иск да бъде отменена като незаконосъобразна
Заповед № 417/26,06,2019 г. на Директора на Поделение за пътнически превози
Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД – гр. София, ЕИК 1754046470209; с
която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
От въззивния съд са иска да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното като незаконосъобразно и вместо това да уважи
предявения иск и да отмени посочената по-горе заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
Ответникът Поделение за пътнически превози Пловдив
към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД – гр. София, ЕИК 1754046470209; заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във ввръзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с
правна квалификация чл. 357 от КТ във връзка с чл. 188, т. 1 от КТ. Предявен от
Е.Д.Я. ***, ЕГН **********; против Поделение
за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД – гр. София,
ЕИК 1754046470209.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповед № 417/26,06,2019 г. на Директора на
ответното Поделение, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”.
Ответникът не признава иска. Твърди, че
атакуваната заповед е законосъобразна, тъй като посоченото в нея нарушение на
трудовата дисциплина е извършено от ищеца, спазени са всички изисквания в
производството по налагане на дисциплинарното наказание и същото съответства на
тежестта на нарушението.
С обжалваното решение РС е приел, че искът е
неоснователен, на първо място – защото по делото не се представя Заповед на
работодателя със сочения от ищцата номер – 417, а се представяла Заповед № 414,
което било достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. Това становище
не може да бъде споделено. Представената с исковата молба Заповед е с номер,
изписан ръкописно, който може да бъде прочетен както като 414, така и като 417.
Но нито е спорно между страните, нито у настоящата инстанция съществува
съмнение относно това, че именно тази заповед е предмет на иска за отмяна. Тя
носи посочената от ищеца дата на издаване – 26,06,2019 г. и има посоченото в исковата
молба съдържание, поради което погрешното изписване на номера й в исковата
молба не може само по себе си да бъде основание за отхвърляне на иска.
По същество:
Страните не спорят по установените пред РС
факти, както следва:
Между страните съществува трудово
правоотношение, по което ищцата работи като кондуктор в ответното поделение. На
12,05,2019 г. ищцата обслужвала влак № 8613, който се състоял от четири вагона
– 1А и 3В. Влакът потеглил от началната гара – София, със закъснение от 30
минути. Около 30 минути след потегляне на железопътния състав била извършена
контролна проверка на работата на превозната бригада, при която се
констатирало, че на Гара К. ищцата не е изпълнила задължението си да провери редовността
на документите за пътуване на всички пътници в обслужваните от нея три вагона,
а била проверила само последните три купета от последния вагон.
Във връзка констатациите от проверката, описани
в писмо изх. № 12-20-35/27,05,2019 г. от Ръководител „***“ до Директора на
ответното Поделение (л. 14) е възложено извършване на разследване и установяване
дали е налице неизпълнение на служебни задължения. От ищцата са поисканиписмени
обяснения.
В същите (л. 16) ищцата описва случая като сочи,
че по обективни причини не е успяла да извърши проверка на всички пътници в
обслужваните от нея три вагона, тъй като след потегляне на влака установила, че
установила два велосипеда са заключени при последна дясна (по посоча на
движението на влака) врата, която трябвало да е свободна за качване/слизане на
пътници при следващите спирки. Поради това като най-спешна възприела и с приоритет
се насочила към задачата да установи кои са собствениците на велосипедите и да
осигури преместването им. Наред с това проверявала блокировката на вратите и едва
след това започнала проверката на документите за пътуване. В хода на тази
проверка се наложило и да извършва продажба на билети на пътници от междинни
спирки.
След
депозиране на коментираните обяснения е издадена процесната заповед, с която се
възпроизвеждат изложените по-горе обстоятелства и въз основа на същите се
приема, че като не
е извършила проверка на обслужваните от нея три вагона, а само на последните
три купета на последния вагон, ищцата
била извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ,
тъй като допуснала неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове“, а именно – „Нарушение на изискването на чл.
14 т. 1, чл. 15 т. 1, 6, 7 и чл. 16 от Инструкция за кондуктора – 2008“. За
така възприетото нарушение на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Разпоредбата на чл. 14 от Инструкцията предвижда
задължение за извършване проверка редовността на пътниците след заминаването от
началната и след всички гари, на които влакът спира по разписание; чл. 15 предвиждат
задължение за извършване на цялостна проверка по отношение редовността на документите
за пътуване на пътниците в определената за него част от влака след излизането
на влака от изходната стрелка, както следва: т. 1. обща (цялостна) проверка от
начална гара; т. 6. частична обща проверка на отделен вагон, купе или пътник
при съмнение от негова страна за редовността на документите на пътуващите; и т.
7. във всички останали случаи – частична проверка на документите за пътуване.
Разпоредбата на чл. 16 от Инструкцията задължава кондуктора след извършване на
цялостната проверка да докладва на началника на влака за редовността на
пътуващите и други проблеми, възникнали при проверката.
На практика констатираното нарушение на ищцата
се изразява в неизпълнение задължението й за обща (цялостна) проверка на документите
за пътуване в цялата обслужвана от нея част от влака за времето от потеглянето
от началната гара София до гара К.. Не се спори, че това разстояние е било
изминато за период от около 25 минути. Не се спори, че през този период влакът
има междинни спирки (три на брой), от които във влака са се качвали пътници. Не
се спори, че при извършената проверка на документите на пътниците от трите
проверени купета, ищцата е извършила продажба на два билета. Не се спори и
относно наличието на два велосипеда, находящи се до последната врата вдясно по
посока на движение на влака. В писмения отговор на ответника същият сочи, че
наличието на тези велосипеди ищцата можело и следвало да установи още преди потегляне
на влака – при изпълнение задължението й да насочва и съдейства на пътниците
при качване във влака.
В процесната заповед тези обстоятелства не са
коментирани. Констатирано е неизпълнение задължението за цялостна проверка след
начална гара, без да се обсъди дали такава проверка е била възможна за сочения
период от време в зависимост от
конкретните обстоятелства в случая – не се излагат фактически констатации
относно броя на пътниците, тяхното поведение, наличието на велосипеди не на
установеното за това място и пречещи на ползването на вратите и др. подобни
обстоятелства, имащи значение за преценка какво време би било необходимо за
извършване на проверката.
В производството пред РС са събрани гласни
доказателства, ангажирани от двете страни. От показанията на св. Ш., пътуващ от
началната гара в последния вагон на влака и пряк очевидец на обстоятелствата,
при които ищцата е изпълнявала задълженията си, се установява, че още преди потеглянето
на влака – при обявяване на закъснението, започнали разправии между пътниците и
служителите, обслужващи влака. При преминаване през вагона кондукторът
установил двата велосипеда и започнал издирване на собствениците им, което
отнело доста време. След това започнала проверката, при която се установили и
„доста хора“ без билети и започнала продажба на билети от кондуктора. Влакът
бил „доста пълен“. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на св.
И. - извършващия контролната проверка, при която е установено извършеното от
ищцата нарушение. Той сочи, че се качил във влака около 25 минути след потеглянето
му от началната гара и заварил ищцата да пише билет (извършвала продажба на
билет). По норматив тя трябвало да провери три вагона, а била проверила до този
момент само три купета. Тя обяснила, че първоначално имала проблем с два
велосипеда в края на вагона. Според свидетеля велосипедите били поставени така,
че не пречели на изпълнението на задълженията на кондуктора, и според неговата
преценка ищцата можела да провери повече пътници за изминалите около 25 минути
от потеглянето на влака.
Периодът от време, в който би могло да се
извърши цялостна проверка, зависи от множество променливи фактори (например: броя
на пътниците, тяхното поведение при извършване на проверката, евентуалната необходимост
от предприемане на допълнителни действия при условията на спешност или с
приоритетна важност, евентуалната необходимост от продажба на билети в хода на
проверката и т. н.). Затова и не са отнапред установени времеви нормативи за
извършване проверка на определен брой пътници за единица време (такова
определяне би било невъзможно), а преценката се извършва за всеки случай с оглед
конкретните обстоятелства.
Безспорно ищцата не е била изпълнила
задължението си да извърши цялостна проверка на документите на пътуващите в
трите обслужвани от ищцата вагона за времето от потегляне на влака от начална
гара до извършване на процесната контролна проверка (около 25 минути). Това
неизпълнение обаче би могло да се квалифицира като дисциплинарно нарушение само
ако се приеме, че извършването на цялостна проверка за такъв период от време е
било обективно възможно при конкретните обстоятелства. В случая, при тежест
върху ответника-работодател, не се установяват факти, от които да се обоснове
такъв извод. Напротив: ответникът не сочи данни за приблизителния брой пътници
в обслужваните от ищцата вагони, но според св. Ш., влакът бил „доста пълен“ и
имало напрежение („разправии“) между пътниците и обслужващия състав по повод потеглянето
на влака със закъснение. Установено е и наличието на два велосипеда в близост
до врата, която следвало да се освободи за качване и слизане на пътници (с
оглед приоритетно осигуряване безопасността на пътуващите).
Поради това настоящата инстанция приема за
недоказано соченото в процесната заповед дисциплинарно нарушение, поради което
намира, че същата за незаконосъобразна и следва да се отмени.
На жалбоподателя
следва да се присъдят сторените за двете инстанции деловодни разноски. Същите
се констатираха в размер на 200 лв. – за първоинстанционното производство и 400
лв. – за въззивното производство.
Въззиваемият е
предявил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. При преценката за приложението на нормата на чл. 78, ал.
5 ГПК, следва да се държи сметка за фактическата и правна сложност на делото.
Предмет на спора е иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание
по КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 7
ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело съобразно
предмета на спора, възлиза на 200 лв. Делото има своята правна и фактическа
сложност. Като отчита същата, както и предвид извършените процесуални действия
от страна на представителя на жалбоподателя, съдът приема, че на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 4612/11,11,2019 г., постановено по гр. д. 12772/2019 г. на РС Пловдив, VIII
гр. състав; и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № 414/26,06,2019 г. на Директора
на Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД
– гр. София, ЕИК 1754046470209; с която на Е.Д.Я. ***, ЕГН **********; е наложено дисциплинарно
наказание „забележка”.
ОСЪЖДА Поделение
за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД – гр. София,
ЕИК 1754046470209; да заплати на Е.Д.Я.
***, ЕГН **********; сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: