Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 16.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното
заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1511 по описа за
Производството е по субективно съединени искове за
присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца с правно основание чл.
143, ал.2 във връзка с чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време.
В исковата си молба
ищците Й. П. Н. с ЕГН **********, родена
на ***г., и Г. П. Н. с ЕГН **********, родена на ***г., чрез
тяхната майка и законна представителка Д.Г.Д.
с ЕГН **********,***,
твърдят, че са родени в резултат на съвместното съжителство на тяхната майка с
ответника П.Л.Н., ЕГН ********** ***.
Поддържат, че родителите им са разделени от
15.08.2020г., след която дата заедно с майка си са останали да живеят на адрес:
гр. *****. Посочват, че от раздялата на родителите им до месец януари 2021г.
включително, ответникът е заплащал регулярно издръжки за двете в общ размер 600
лв. или по 300 лева за всяка от тях на месец, а след този период продължил да
изпълнява доброволно задължението си към тях, но е превеждал суми за
задоволяване на техните нужди, чрез майка им в размер по 150 лв. за всяко дете.
Изтъкват, че ответникът не желае доброволно да заплаща издръжка в по-висок
размер от 150 лв. месечно на дете с аргумент, че съдът следва да определи
такъв, съблюдавайки закона, предвид което е налице правен интерес от подаване
на исковата молба. Твърдят, че са ученички, редовна форма на обучение за
учебната 2020/2021 г., съответно в 7 клас на ППМГ „Академик Иван Ценов“,
гр.Враца, и в 5 клас на СУ „*****“, гр.Враца, както и че извън средствата за
задоволяване на нуждите им, покриващи обикновените условия за живот за тях, са
им необходими допълнителни средства. Й. Н. от 27.01.2021г. е започнала
ортодонтско лечение на стойност 1500 лв. като веднъж месечно заплаща не
по-малко от 20 лева за посещение, закупува и специални консумативи за устната
хигиена, като наред с това два пъти седмично посещава частни уроци по
математика, за които майка й заплаща по 12 лв. за всеки или по 96 лв. месечно.
На 09.12.2020г. Г. е диагностицирана от офтамолог с миопатия (късогледство), за
корекция на което майка й е закупила диоптрични очила на стойност 155 лв., като
тренира волейбол, за което месечно се заплаща 30 лв. такса. Поддържат, че
нарастват потребностите им за храна, облекло и други нужди - образователни,
социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства и се
налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи и козметика. Посочват, че с
оглед динамичната икономическа обстановка в страната, е налице неизменно и
устойчиво повишаване на цените на стоките и услугите, поради което на всяка от
тях месечно е необходима издръжка от 462,50 лв., която следва да се покрива и
от двамата родители съобразно техните възможности. Изтъкват, че майка им работи
на длъжност медицинска сестра в „Първа частна МБАЛ-Враца” на постоянен трудов
договор и реализира средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер
1214,50 лв., която сума успява да покрие разходите на децата, равняващи се на
минималната издръжка регламентирана в СК. Твърдят, че ответникът е дългогодишен
международен шофьор, назначен на безсрочен трудов договор и месечно реализира
брутен доход, включващ основно заплащане и командировъчни, приблизително 6000
лв., поради което възможностите му да дава издръжка в размер, съответстващ на
нуждите им, са значително по-големи от тези на майка им, при която живеят.
Същият няма други алиментни задължения, няма заболявания и живее в собствен
дом. Считат, че без затруднения ответникът може да поеме по-голямата част от
издръжките в размера, заплащал до месец януари 2021г. включително, конкретно по
300 лв. на дете, а майка им да понесе, както до сега, останалите 162,50 лв. Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.Л.Н.,
ЕГН **********, на основание чл.149 СК да им заплати издръжки, чрез тяхната
майка и законен представител, за минало време за месеците февруари и март
2021г. в общ размер 300 лв. /по 150 лв. на дете/, както и на основание чл. 143,
ал. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 СК издръжка за бъдеще време в размер 300 лв. за
всяка една от тях поотделно, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа й до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът П.Л.Н.
***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебното заседание заявява, че не
оспорва правото на издръжка на двете му деца, но оспорва
размера на същата и моли съда
да определи издръжка в размер общо на 400 лева. Твърди, че до месец февруари 2021г. е заплащал
издръжка на децата в размер 600 лева, следващите месеци е заплащал по 300 лева,
а от месец април
В съдебното заседание заявява, че е склонен да плаща по 250
лева месечна издръжка на всяко от децата.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото и
се установи от представените удостоверения за раждане, издадени от община
Враца, че ищците Й. П. Н. с ЕГН
**********, родена на ***г., и Г. П. Н. с ЕГН **********, родена на ***г.,
са деца на Д.Г.Д. с ЕГН **********
и на ответника П.Л.Н., ЕГН **********.
Установи се също, че ищците са ученички, редовна форма на
обучение за учебната 2020/2021 г., съответно Й. П. Н. в 7 клас на ППМГ
„Академик Иван Ценов“, гр.Враца, видно от уверение № 624 от
02.04.2021г., издадено от същото
училище, а Г. П. Н. в 5 клас на СУ „****“, гр.Враца, видно от удостоверение
№ 136 от 02.04.2021г., издадено от
това училище.
По делото е представен договор за ортодонтско лечение от
27.01.2021г., сключен между Д.Г.Д., като възложител, и д-р Ц. И. – дентален
лекар, от който се установява, че лекарят се е ангажирал да извърши цялостно
ортодонтско лечение на Й. Н. за сумата 1 500 лв.
От амбулаторен лист № 001818 от 08.12.2020г. се
установява, че е извършен преглед на Г. П. Н. от лекар специалист и е поставена
диагноза миопатия като й е предписана оптична корекция.
Представени са също от ищцовата страна два фискални бона:
от 29.12.2020г. от магазин за оптика за сумата 155, 00 лв. и от 07.04.2021г. от
кабинет по дентална медицина за ортодонтско лечение за сумата 20,00 лева.
Видно е от удостоверение
изх. № 107 от 02.04.2021г., издадено от „Първа
частна МБАЛ-Враца” ЕООД, че в периода 09.2020г. - 02.2021г. майката
на ищците Д.Г.Д. е получила
общ доход 7519, 58 лв. /или по 1253, 26 лв. средно месечно/.
Видно е, от служебна
бележка изх. № 7413/09.07.2021 г., издадена от „Ян Де Райк Логистикс България“
ЕООД – гр. Севлиево, че в периода 06.2020г. - 05.2021г. бащата на ищците П.Л.Н. при извършване на
международни курсове е получил общ доход /възнаграждение и командировъчни/ 40
637, 65 лв. /или по 3386, 47 лв. средно месечно/.
От удостоверение изх. №
7878 от 03.08.2021 г., банково удостоверение от 03.08.2021г. и извлечение от
сметка от 03.08.2021 г., издадени от „Уникредит Булбанк” се установява, че ответникът
П.Л.Н. има задължение по
банков кредит в размер 4747, 06 лв., както и извършвани от него плащания.
По делото са представени
и служебни бонове на „Български пощи“ ЕАД за извършени парични преводи от
ответника към майката на ищците Д.Г.Д.,
както следва: на 11.09.2020г. – за сумата 200 лв.; на 19.11.2020г. – за сумата
800 лв. и на 16.07.2021г. – за сумата 1200 лв. В съдебното
заседание ответникът заяви, че тези средства ги дава на децата, отделно от тези
за издръжката им.
Установи се също, от
разпита на свидетелката С. В.П., приятелка на майката на ищците и тяхна
съседка, чиито показания съдът кредитира като непосредствени, пълни, обективни
и непротиворечиви, че децата са имали здравословни нужди – Й. е с брекети, а Г.
носи очила, че Й. ходи на частни уроци по математика, а Г. тренира волейбол. Й.
често е имала оплаквания от главоболие, световъртеж и безсъние, поради което в последните
месеци майка й я водила в гр. София на изследвания и й предстои и друго ходене
до гр.София, пак във връзка с този проблем. Свидетелката установи, че е срещала
Й. при зъболекаря за брекетите и че всеки преглед при зъболекаря е поне 20-30
лева. Според свидетелката до края на миналата година ответникът е давал издръжка
около 300-400 лв. на дете, а от месец февруари е намалил на половина тези пари
- между 150–200 лева на дете. Точно тогава те – ищцата Д. и децата Й. и Г.,
изкарали и трите КОВИД и били под картина и парите не им стигали, което
наложило свидетелката да им пазарувам с нейни пари.
По делото е представено становище
от 12.07.2021 г. на Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето”
към община Враца, изготвено на
базата на проведен разговор на социален работник с майката на децата Д.Г.Д.. От
становището се установява, че от фактическата раздяла на родителите основни
грижи за децата полага тяхната майка. Потребностите на децата са задоволени
изцяло и майката е подсигурила всичко необходимо за нормалното отглеждане и
израстване на децата. В доклада е отразено, че децата са клинично здрави, че
нямат хронични заболявания и че се развиват нормално за възрастта си. Становището
на отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”,
община Враца е, че искът е основателен.
Не се установи родителите
на децата да имат други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат
алиментни задължения.
С разпореждането по чл.
312 от ГПК съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ищците са ненавършили пълнолетие деца на ответника и
че за месеците февруари и март
2021г. ответникът им е заплатил издръжка по 150 лв. месечно на всяка от тях.
С оглед изложеното, от правна
страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК,
независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на
родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата.
Следователно за основателността на иска е необходимо ищецът да не е навършил
пълнолетие към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че ищците Й. П. Н., на 14 години, и Г. П. Н., на 12 години, са деца
на ответника П.Л.Н.. Към момента на предявяване на исковете и
понастоящем същите не са навършили пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на
издръжка.
За определяне на нейния
размер следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно
нуждите на децата от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
По делото не се
твърди и не са представени доказателства, установяващи специфични нужди на децата,
имащи траен и постоянен характер, различни от обичайните такива на деца на тяхната
възраст. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на двете деца,
като обичайни за тяхната възраст, включващи нужда от храна, дрехи, обувки и
други ежедневни разходи, необходими за правилното им физическо, интелектуално и
духовно развитие, както и нужда от средства за закупуване на учебници и учебни
помагала, за задоволяване на общообразователни и културни потребности, каквито
имат деца на тяхната възраст.
Тези разходи следва
да се поемат от родителите на децата съобразно доходите и възможностите им.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства относно доходите на родителите на децата се
установява, че и двамата родители работят по трудови правоотношения и имат
постоянни доходи, като доходът на майката на ищците е
1253, 26 лв. средно месечно, а този на техния баща е 3386, 47 лв. средно
месечно. Не се установи родителите да имат специфични разходи, извън обичайните
такива, относими към задължението им за издръжка на децата. Задължението, което
има ответникът към „Уникредит Булбанк” по договора за кредит, е ирелевантно за
настоящия спор.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 331 от
26.11.2020г. е определен от 01.01.2021г. нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната 650 лв. С оглед на това минималната издръжка на
едно дете месечно е 162, 50 лв. Безусловният характер на издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и
средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха
имали, ако родителите им живееха заедно.
Съдът намира, че
присъждане на издръжката в претендирания от ищците размер от 300 лева месечно
на всяка от тях, би било не само завишено, но и в нарушение на разпоредбата на
чл. 142, ал.1 от СК.
Издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее. Относно
разпределението на необходимата месечно за издръжка на дете сума между двамата
родители следва да се съобрази разяснението на ППВС № 5/1970 г., че поначало
родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да
поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото се
приема, че той дава част от издръжката в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на
детето, а и неизбежно върху него ляга тежестта от възпитанието и грижите за
детето. Следователно, другият родител следва да поеме по-висок размер на паричната
издръжка на детето.
Като
съобрази изложеното, съдът намира, че месечната издръжка на децата Й.П. Н. и Г. П. Н., следва
да бъде не по-малко от 450 лева на всяка от тях. Съгласно чл.140, ал.3 от СК
тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите
им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата от страна на майката. Съдът приема, че заплащането на
издръжка в размер 250 лв. месечно на всяко от децата е напълно във
възможностите на ответника. Този размер е съобразен с доказания по делото
размер на доходите и възможностите му и с обстоятелството, че върху него не
тежи задължение за издръжка на друго непълнолетно лице, и няма да затрудни
неговата собствена издръжка. Така определеният размер на издръжката не би
създал неоправдани затруднения за бащата и ще допринесе за срочното изпълнение
на задължението, което също е от особена важност с оглед характера на този вид
престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване на
издържания. Останалите необходими средства ще се дават от майката, която ще
продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането
на децата.
При този анализ на доказателствата по делото
исковете по чл. 143, ал.2 от СК са доказани в размер 250, 00 лева месечно за
всяко едно от децата, считано от предявяването им - 14.04.2021г., и за този
размер следва да се уважат, като основателни. Издръжката следва да бъде
изплащана до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска,
съобразно падежа й. В размера над присъдения, до предявения от 300,00 лева
месечно исковете за издръжка не са доказани и следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Претендира се от ищците и
издръжка за минало време за месеците
февруари и март 2021г. в общ размер 300 лв. /по 150 лв. на дете/.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Началният срок на издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не
повече от една година преди завеждането на иска. За основателността на тази
претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още
ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на ищеца или
осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите му. Ищецът не е
длъжен да доказва нуждите си за този период. Ако ответникът твърди, че
доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го докаже (Виж. Проф. д-р Л.
Н., Семейно право на РБ, ІІ изд., с.472, изд. Софи-Р, 1994г.).
По делото не е спорно, че
фактическата раздяла на родителите на ищците е настъпила на 15.08.2020г., т.е.
преди периода, за който се претендира издръжката за минало време в едногодишния
период преди завеждане на исковете за издръжка, и че в този период децата са
живеели при майката, като само тя е полагала грижи по тяхното отглеждане и
възпитание и ги е издържала. Предвид изложеното, исковете за присъждане на
издръжка на децата за минало време - за
месеците февруари и март 2021г., се явяват доказани по основание.
Съдът приема, че и за
тези два месеца издръжката, която дължи ответника следва да бъде в размер 250,
00 лева месечно за всяко едно от децата. При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да бъде съобразено обстоятелството, прието за безспорно в
производството, че за месеците
февруари и март 2021г. ответникът е заплатил издръжка на ищците по 150 лв.
месечно на всяка от тях, които суми не се претендират от ищците. Следователно,
ответникът остава да дължи издръжка по 100, 00 лева месечно на
всяка от ищците, или общо по 200,00 лв. за двата месеца на всяка от тях.
С оглед на изложеното, съдът намира, че претенциите
на ищците за присъждане на издръжка за минало време са доказани и основателни за месеците февруари и март 2021г. в
размер 100, 00 лева месечно за всяко едно от децата /или
общо по 200,00 лв. за двата месеца на всяко от тях/ и за този
размер следва да се уважат, като основателни. В размера над присъдения, до
предявения от 150,00 лева месечно, исковете за издръжка за минало време не са
доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 242,
ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на
настоящето съдебно решение за присъдената издръжка.
С оглед претенцията на
ищците за заплащане на разноски и изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищците разноски по съразмерност в размер 333, 33 лева общо за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще
време в размер на 4% върху тригодишните платежи в размер 720,00 лв., а върху
издръжката за минало време - сумата 50, 00 лева, изчислена съгл. чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху
уважените размери на исковете, но не по-малко от 50 лева, както и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителни лист.
Водим от гореизложените
мотиви, на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.149 от СК, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Л.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***,
ДА ЗАПЛАЩА на Й.П. Н. с ЕГН **********, родена
на ***г., и Г. П. Н. с ЕГН **********, родена на ***г., чрез
тяхната майка и законна представителка Д.Г.Д.
с ЕГН **********, и трите
с адрес ***, по 250, 00 (двеста и петдесет) лева месечна издръжка
на всяко едно от децата, считано от 14.04.2021г., до настъпване на
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка в размера над присъдения, до предявения от
300,00 лева месечно, като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.Л.Н., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Й. П. Н. с ЕГН **********, родена на ***г.,
и Г. П. Н. с ЕГН **********, родена на ***г., чрез тяхната майка
и законна представителка Д.Г.Д. с ЕГН **********,
и трите с адрес ***, ИЗДРЪЖКА
ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за месеците
февруари и март 2021г. в размер 100, 00 лева месечно за всяко
едно от децата /или общо по
200,00 лв. за двата месеца на всяко от тях/, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
14.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за издръжка в размера над присъдения, до предявения от 150,00 лева
месечно, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Л.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. Н.с ЕГН **********, родена
на ***г., и Г. П. Н. с ЕГН **********, родена на ***г., чрез
тяхната майка и законна представителка Д.Г.Д.
с ЕГН **********, и трите
с адрес ***, разноски по съразмерност в размер 333, 33 лева общо
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Л.Н., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Врачански районен съд сумата 720,00
лв., представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще
време, както и сумата 50, 00 лв., представляваща дължима държавна такса върху
присъдената издръжка за минало време, както и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителни лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок, считано от 18.08.2021г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: