Решение по дело №339/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от директора на Национално тол управление към АПИ срещу Решение № 212/13.12.2023 г. по АНД № 270/2023 г. по описа на РС - Бяла, с което е отменено НП № BG03012023/4000/Р8-1314/09.06.2023г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ, с което на А. М. Х. на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и се сочат подробни доводи, че нарушението е безспорно установено и се оборват изводите за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП.Претендират направените разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. Налице е възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

Делото е и по частна касационна жалба с вх. № 1454/29.02.2024г. от директора на Национално тол управление към АПИ срещу Определение № 2/12.02.2024 г., постановено по АНД № 270/2023г. по описа на РС – Бяла, с което е изменено Решение № 212/13.12.2023г. в частта за разноските, като съдът е присъдил в полза на А. М. Х. разноски в размер на 576 лева. Частният жалбоподател счита оспореното определение за неправилно и иска от касационната инстанция да го отмени изцяло.

Ответникът в касационното и частното касационно производство чрез процесуален представител , в отговор по касационната жалба и допълнително становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение и постановеното определение по отношение на разноските. Претендира възнаграждение за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Страните изразяват и несъгласие с искането за спиране на настоящето производство

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

С решението, постановено по а.н.д № 270/2023 г. по описа на РС-Бяла e отменено атакуванното пред него НП № BG03012023/4000/Р8-1314/09.06.2023г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ, с което на А. М. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179 ал.3 а ЗДвП за платена според обстоятелствената част пътна такса за по-ниска от управляваното ППС категория, нарушение регистрирано в ЕССПТ по чл.10 ал.1 ЗП

Със санкционния акт А.Х. е санкциониран за това, че след проверка от контролните органи на 03.01.23г. на излизане от РБългария , било установено, че на 20.12.2022г. в 13:07ч., ППС с рег. № СТ0370ВХ, било засечено по път I-5, км 34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не било заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за което бил генериран запис в ЕССПТ по чл.167 а ал.3 от ЗДвП от контролно устройство с идентификатор № 20752 . В НП е отразено, че след проверка от страна на наказващия орган било установено, че движението на процесното ППС било отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото била получена тол декларация за сегмент **********, но декларираните данни били за ППС с категория над 12 тона с две оси, докато на снимковия и писмения материал се виждало, че процесното ППС се е движило с общо 5 оси. В НП е посочено, че е заплатена тол такса, но неправилно изчислена. В деня на проверката от Х. е заплатена пътна такса в размер на 119 лева по чл.10б ал.5 ЗП.Липсват данни за заплатена компенсаторна такса от 750 лева, поради което на основание чл.179 ал.3а ЗДвП е наложена и глоба в размер на 1800 лева.

В мотивировачната част на НП е направен извод за законосъобразно съставен АУАН, резултат от извършена проверка от превозвача кой е бил водача на ППС, и е посочено нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, за заплащане на такса за изминато разстояние, която се дължи на база изминато разстояние, според категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

За да отмени оспореното НП, съдът е го приел за незаконосъобразен и недоказан, поради нарушения на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН –липсва на посочване на качеството на наказаното лице , липсата на посочване на конкретни факти и обстоятелства, свързани с конкретни елементи от състав на нарушението и личната отговорност на наказания ,липса на посочване на конкретно правило от което санкционирания се е отклонил,респ.негово носимо задължение, а само посочване на санкционната норма не е достатъчно , тъй като тя не предписва правило за поведение. Отчетено е противоречие между твърдението за незаплащане на дължимата тол такса и отчетено такова заплащане , без да е посочен размера ,респ.дължимото. Приел е, че съгласно чл.10б, ал.4а от ЗП, пълно незаплащане на тол такса, се приравняват случаите на неправилно деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, но не и при неправилно декларирани тол данни, а отговорността при неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя.

Посочил е и настъпилата законодателна промяна чл.10б, ал.7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024г.: „В случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

С тези съображения НП е отменено и в полза на жалб.А. Х. са присъдени разноски за адв.представителство в размер на 480 лева, като е отхвърлено възражението на АНО, че такива не се дължат, тъй като макар и направени от „ Т. транспорт“ ООД по банков път е налице разписка за заплатени разноски от самия жалбоподател. От общата претендирана сума от 970 лева са уважени 480 лева по договор за правна защита ,като е уважено и възражението за прекомерност.

С молба от 18.01.2024г. е поискано от жалб. Х. чрез процесуален представител изменение на решението в частта за разноските в посока на признаване и на дължимия ДДС, което е уважено и с постановеното и оспорено Определение № 2/12.02.2024 г., постановено по АНД № 270/2023г. по описа на РС – Бяла, е изменено Решение № 212/13.12.2023г. в частта за разноските, като съдът е присъдил в полза на А. М. Х. разноски увеличавайки размера от 480 лева на 576 лева, дължими от АПИ-София.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно, но не само поради изложените в него мотиви и правни съображения.

Касационната инстанция споделя основна част от мотивите в проверяваното решение.

Действително отмененото като незаконосъобразно НП съдържа отчетените от въззивната инстанция непълноти и противоречия и реално не е посочено как с поведението на водача е извършено деяние, нарушаващо общата посочена норма на чл.10 ал.1 т.2 ЗП за дължимост на тол таксата за преминаване през участъци от платената пътна мрежа, до степен на направен извод за липса въобще на извършено плащане, противоречащ на наличния такъв за извършено плащане за същото ППС, но с посочени по-малък брой оси, без никъде да е посочено, че именно водача при наличие на свързано бордово устройство, предаващо данни е допуснал нарушение при подаване на неверни данни за по-малък брой оси на същата категория ППС. Всъщност именно въпреки многословната мотивировачна част от възприетата конструкция в НП, дори и посочването на санкционираното лице в мотивите като водач, не е ясно какво е изпълнителното деяние, а то винаги е нарушено правило на поведение, въздигнато като диспозиция и съответна санкция. Такива липсват, както правилно е установил РС-Бяла. Правилно в конкретния случая въззивната инстанция е отчела, че липсва посочване на платената тол такса и сумата дължима с оглед на броя оси на ППС за посочения сегмент от платената пътна мрежа и е направила анализ на нормата на чл.10б ал.4а от ЗП и кой носи отговорност за неправилно декларирани данни .

Липсват каквито и да е факти за установено противоправно поведение от водача относно декларираните и то от него на тол данни. Тук е мястото да се посочи, че изискуемите от чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН „описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено“ и „ законовите норми, които са нарушени“ се изразяват с установени фактически констатации, относими към сочените за нарушени законови разпоредби, чието нарушение се явава наказуемо и което посочване е минималното изискуемо, за да не е нарушено правото на защита, без да е необходим правен анализ на приложимите норми, ако реално те не са посочени като нарушена диспозиция или хипотеза на дадена норма. Липсва посочване на относимата правна норма на чл.139 ал.7 ЗДвП, която именно вменява задължение на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице- собственика или ползвателя на ППС.

Съгласно чл.167 а ал.2 т.2 ЗДвП за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в се използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. Становището на експерта сочи, че декларираната тол декларация е за камион над 12т с 2 оси и евро 6, а действително ППС е с 5 оси.Т.е. разликата в дължимото е 0,03 лв./км/ 50% от дължимото съобразно екологичната категория / съобразно Тарифата .

Правилно РС-Бяла е отчел, че липсват данни наказаното лице да е вписано като собственик или ползвател на ППС, че да носи наказание за непълни, неточни декларирани тол данни при наличието на представен договор, сключен от собственика с оператор на услугите. А общото вменяване на санкционната норма по чл.179 ал.3а ЗДвП при неотчитане на спецификата води до правилния извод за непълнота на обвинението, респ. незаконосъобразност на НП.

Както правилно е отчел БРС ответника по жалбата е заплатил дължимата пътна такса за деня на нарушението в размер на 119 лева, т.е от дори неточното деклариране на тол данни няма настъпили последици.

Изискването за заплащане на компенсаторна такса от 750 лв., за да бъде прекратено образувано административнонаказателно производство при конкретните обстоятелства за установена незначителна разлика от дължимото и при заплатена изцяло пътна такса за деня и при това положение и налагане на адм.санкция глоба във фиксирания размер от 1800лв/ при непълното обвинение/ е повече от прекомерно, непропорционално и несъразмерно / в този смисъл решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68 , C‑537/16, т. 56/, най-вече защото строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението, която безспорно в случая не е отчетена.

За това, с отмяната на НП, БРС е издал правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на оспореното с ч.к.ж . на Определение № 2/12.02.2024 г., постановено по АНД № 270/2023г. по описа на РС – Бяла, с което е изменено Решение № 212/13.12.2023г. в частта за разноските, като съдът е присъдил в полза на А. М. Х. разноски в размер на 576 лева, увеличавайки ги от първоначално присъдените 480лв, чрез присъждането и на ДДС:

С решението по делото БРС е присъдил в полза на А.Х. съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималното адв.възнаграждение в размер на 480лв. дължими от АПИ, като уважил възражението за прекомерност на претендираните общо 970 лева.

По молба от А.Х. по реда на чл.248 ГПК е постановено оспореното с ч.к.ж. Определение № 2/12.02.2024 г. по АНД № 270/2023г. по описа на РС – Бяла в частта на разноските , като съдът е приел, че върху присъдената сума от 480 лева се дължи и ДДС от 96 лева и е увеличил размера на присъденото като разноски адв.възнаграждение на 576 лева. Срещу това определение е подадена ч.к.ж.1454/29.02.2024г. по описа на РС-Бяла. Тази частна жалба, изхождаща от участваща в производството страна е допустима само досежно размера на оспореното увеличение. В останалата част жалбата се явява недопустима поради преклудираното право на оспорване и без инициирано от жалб. Производство по чл.248 ГПК.

Определението е неправилно.

Не се дължи ДДС върху присъдения размер на адв.възнаграждение съгласно практиката на СЕС/ С-427/16 и C-438/22 и постановеното увеличение в този смисъл е в противоречие на закона.

В тази връзка ч.к.ж е основателна и постановеното определение подлежи на отмяна само в оспорената част досежно увеличението.

По искането за разноски от ответната страна в касационното производство:

Претендирания размер от 650 лева е по договор за правна помощ от 21.03.2024г. за изготвяне и подаване на отговор по ч.ж. срещу Определение № 2/12.02.2024 г., постановено по АНД № 270/2023г. по описа на РС – Бяла, изрично посочено. При уважаване на ч.к.ж. искането е неоснователно. Макар и, че в отговора на касационната жалба се съдържа и отговор на ч.к.ж., такъв е изготвен и отделно, като в приложения договор за правна помощ, който в частта за извършеното плащане на сумата от 650 лева, се явава и частен документ, удостоверяващ плащането, следва да се има предвид ,че договорената сума е само за изготвяне на отговор по ч.ж. № 1454/29.02.24г. срещу определение № 2/12.02.24г., но не и за отговор по касационната жалба и при липса на реално неосъществено процесуално представителство и при уважаване на ч.к.ж сумата не се дължи и искането следва да се остави без уважение.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 212/13.12.2023 г. по АНД № 270/2023 г. по описа на РС - Бяла

ОТМЕНЯ Определение № 2/12.02.2024 г., постановено по АНД № 270/2023г. по описа на РС – Бяла

ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски от А. М. Х. в касационното производство.

Решението и определението не подлежат на обжалване.