№ 1150
гр. С, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110167460 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от „ДКБ“ АД, ЕИК ****** и с адрес гр. С, бул.
„ЦШ“ № 81 Г срещу И. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 8А, вх. А, ет. 6, ап.
24 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за сумата от 2015,45 лв, представляваща главница,
дължима на основание т. 2 и т. 5 от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 27.10.2017 г. и т. 10.1
от Раздел Х на Общите условия, ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на
вземането, както и лихва в размер на 320,21 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 28.01.2021 г.,
дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
27.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5767/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
Ищецът „ДКБ“ АД твърди, че на 27.10.2017 г. в качеството си на кредитор сключил
с ответника в качеството му на кредитополучател Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит в размер
от 2000 лв., за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в
брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС, кредитната карта по който била
предадена на ответника на 01.11.2017 г. За всички извършвани операции и плащания през
един отчетен период, бил предоставян гратисен период от 45 дни, през който не се
начислявала уговорената годишна лихва в размер на 12 %, при условие, че до падежа е
погасен пълният размер на всички отчетени плащания през съответния период. Била
предвидена минимална месечна погасителна вноска в размер на 5 % от размера на
главницата на задълженията, формирани по съответната карта към последния ден на
отчетния период, заедно с всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони
и сумата, с която е надвишен кредитният лимит. При непогасяването на минималната
месечна вноска се начислявала наказателна лихва в размер на договорената годишна лихва
плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта. Ответникът изпълнявал
задълженията си съгласно сключения договор за обслужване на кредитната карта до
м.05.2020 г., като след 19.05.2020 г. погасителни вноски не са правени, поради което цялото
1
задължение станало предсрочно изискуемо съобразно чл. 13.2.1 от Общите условия,
приложими към процесния договор.
С оглед изложеното твърди, че ответникът дължи претендираните с исковата молба
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
27.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5767/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди, че от представения по делото Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 27.10.2017 г. не се установява вида на предадената на ответника кредитна карта,
както и дали спрямо нея са приложими преференциални условия каквито били налице
спрямо определени видове кредитни карти, издавани от ищеца. Сочи, че не се установява
ищецът да е уведомил по надлежния ред ответника за настъпилите промени в рамковите
договори, произтичащи от ЗПУПС, в изпълнение на задължението по § 6, ал. 1 и 2 от ПЗР на
ЗПУПС, което било самостоятелно основание за нищожност на процесния договор, тъй като
съшият противоречал на закона. Оспорва да са били налице условията за автоматично
подновяване на договора след изтичане на първоначално уговорения между страните срок
на действие на същия. Счита, че договорът е нищожен и поради накърняване на добрите
нрави. На следващо място поддържа, че договорът е нищожен и доколкото в него се
съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – както Общите условия, така и самият
договор не били предмет на индивидуално договаряне между страните, годишният лихвен
процент и годишният процент на разходите били посочени единствено като абсолютни
стойности без да е посочена методиката, по която се формира техният размер. Моли за
отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
По заявление от ищцовото дружество от 29.01.2021 г. е образувано ч.гр.д. №
5767/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав, по което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу И. К. П., ЕГН **********. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК и в
указания му срок е предявил настоящите искове за установяване на вземанията, за които е
издадена заповедта.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Представен е Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 27.10.2017 г. г. и Общи
условия към него, сключен между „ДКБ“ АД, в качеството му на „издател“ и ответника в
качеството на „титуляр“. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора по искане на титуляря,
издателят приема да издаде револвираща международна кредитна карта “DINERS CLUB” с
обозначен на нея срок на валидност, като предоставя на титуляря право да ползва кредитен
лимит в размер на 2000 лева, който може да бъде усвоен с издадената карта и при условията
и реда, предвидени в Общите условия на ДКБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти DINNERS CLUB (Общите условия). В чл. 3 от договора е
предвидено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 30.09.2018 г. и
може да бъде подновяван автоматично при условията и реда, предвидени в Общите
условия. С чл. 5 от договора титулярят се е задължил да погасява усвоената част от
кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорен в договора и Общите условия към него,
като съгласно чл. 10.1 от раздел „Погасяване на кредита“ от Общите условия титулярят
заплаща всеки месец до датата на падежа или на първия работен ден, ако падежът е
неработен ден, минимална погасителна вноска, посочена в месечното извлечение, която
2
според чл. 1, б. „и“ от Общите условия е в размер на 5 % от дебитното салдо по партидата
към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целият размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева. Видно от чл. 4 от договора след
изтичане на отчетния период на титуляря се изпраща извлечение по карта. Съгласно чл. 1, б.
„в“ от Общите условия за дата на падежа се счита 15-то число на месеца, следващ
изтичането на отчетния период, респективно първият работен ден след него, ако 15-то число
е неработен ден, като в буква „л“ е предвидено отчетният период да е от първо до последно
число на всеки календарен месец. Предвидено в чл. 7 от договора е при непогасяване на
падежа на пълния размер на задълженията да се дължи фиксирана годишна лихва – 19 %
върху непогасените суми, съотв, за първата година – 17 % съгласно чл. 7.1., а при
непогасяване на минимална погасителна вноска - и наказателна лихва за дните на
просрочие съгласно чл. 7.2 от договора. Съгласно предвиденото в чл. 13.2.1 от раздел ХІІІ
на Общите условия -"Предсрочна изискуемост" ползваният кредит става автоматично
изцяло и предсрочно изискуем и издателят предприема незабавно действия за принудително
събиране на вземанията си, без да уведомява титуляря и без да дава допълнителен срок за
изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение на титуляря към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни,
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и
Общите условия.
От представения с исковата молба Протокол от 01.11.2017 г. се установява, че
ответникът е получил от ищеца кредитна карта „Diner Club Classic”, валидна до 09.2020 г.,
декларирал е, че е запознат с Общите условия и с Тарифата на Дайнърс Клуб. Представени
са месечни извлечения за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2021 г., които не са оспорени от
ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че усвоените
средства чрез кредитната карта посредством тегления на суми на АТМ и плащане на ПОС са
в общ размер 6916,31 лева, като в полза на ищеца са постъпили плащания за погасяване на
главницата размер на 4900, 86 лева, поради което непогасена е останала главница в размер
на 2015,45 лева. Според заключението на вещото лице револвиращата лихва е в размер на
984,59 лева, а лихвата за забава – 104,69 лева, като предвид постъпилите плащания в размер
на 769,07 лева непогасено е останало задължение в размер на 320,21 лева за лихви.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното по предявените искове:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК
За основателността на предявения иск за връщане на предоставената в заем сума е
необходимо установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на
валидно възникнало облигационно отношение между страните, в рамките на което ищецът
е предоставил на ответника сума в конкретен размер, а последният я е получил и е поел
задължение да я върне в определен срок и че е настъпила изискуемостта на вземането за
дадената в заем сума.
Въз основа на събраните доказателства в производството съдът намира, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения
помежду им договор за кредит. Не се спори по делото, че договорът е подписан именно от
ответника, поради това установено е, че същият е поел уговорените в него и приложимите
общи условия задължения. Неоснователни са възраженията на особения представител на
ответника, че договорът е нищожен поради нарушаване на императивни правни норми, тъй
като изпълнението, респективно неизпълнението на задължения на ищеца по Закона за
платежните услуги и платежните системи /обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от
6.03.2018 г./ не е относимо към валидността на процесното правоотношение с ответника.
Неоснователно е и възражението на особения представител за нищожност на
3
договора поради накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, тъй
като конкретни основания за това не се установяват. Наведените общи и бланкетни
възражения не кореспондират на конкретните договорни клаузи, като не се установяват
уговорки, които да са във вреда на потребителя, които да не отговаря на изискването за
добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. Възраженията за липса на
методика, по която е изчислен ГПР също не следва да бъдат споделени като основание за
нищожност на договора, тъй като същият не се установява да е определен в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК
Установява се, че с нарочен протокол на ответника е предадена лично кредитната
карта, посредством която е предвидено да се усвоява уговорения кредитен лимит. Видът на
картата, противно на възраженията в отговора на исковата молба, е отбелязан в протокола –
Diners Club Classic. Установява се от представените извлечения и от заключението на
вещото лице, а и не се спори между страните, че кредитният лимит е бил усвояван чрез
тегления и плащания чрез картата. С оглед предвидения в раздел VI от Общите условия ред
за плащания с картата, които се удостоверяват от картодържателя с въвеждане на ПИН
следва да се приеме, че усвояването на сумите чрез предоставената именно на ответника
карта се явява надлежно получаване на сумата по кредита от него.
От представените месечни извлечения по кредитната карта и от заключението на
ССчЕ се установява, че ответникът не е извършил в дължимите плащания за главница след
15.05.2020 г. Съгласно чл. 3 от договора срокът му е до 30.09.2018 г. и може да бъде
автоматично подновен по реда на общите условия. Съгласно чл. 18.1 от общите условия
срокът на договора за кредит се удължава автоматично за още една година, но не повече от
три години, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването
най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок, а след изтичане на удължения срок
срокът за ползване на кредитния лимит може да бъде продължен по взаимно съгласие на
страните. При прилагане на посочените разпоредби, с оглед уговореният първоначален срок
на договора съгласно чл. 3 /30.09.2018 г./ и автоматичното му подновяване е било възможно
до 30.09.2021 г. Видно от представения протокол предадената на ответника кредитна карта е
с валидност до 09.2020 г., като няма данни на ответника да е предоставяна друга. Изтекъл е
и срокът по чл. 13.2.1 от раздел ХІІІ на Общите условия от 150 календарни дни, считано от
датата на която първото непогасено задължение е станало изискуе Поради това и в случая
без значение е дали е настъпила автоматична предсрочна изискуемост или крайният срок на
договора, тъй като и двете дати са настъпили и ответникът дължи връщане на цялата
усвоена сума, като насрещното вземане на ищеца за нея е изискуемо.
Предвид посоченото доказано в производството е наличието на всички
правопораждащи спорното право факти, поради което и съдът приема, че за ответника е
валидно възникнало задължение да върне на кредитора сума в размер на 2015,45 лева,
предоставена му в заем. Ответникът не твърди и не установява наличие на факти, които да
са довели до погасяване на възникналото в негова тежест задължение, поради което и
претенцията срещу него следва да бъде уважена.
По претенцията с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 7 от процесния договор е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на задълженията по кредита съгласно условията на договора, титулярят
заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19 %.
Съгласно чл. 7.2 от Договора и т. 11.1 от ОУ при непогасяване на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярят заплаща наказателна лихва върху непогасената
част от минималната погасителна вноска, намалена с размер на дължимите към датата на
падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс
наказателна надбавка в размер на 6 пункта. В случая се установява, че ответникът не е
4
погасил изцяло задълженията си в гратисния период и след 19.05.2020 г. не изпълнявал в
срок задълженията си за заплащане на месечните погасителни вноски, поради което е
налице основание за прилагане на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 договор за дължимост на
револвираща и наказателна лихва, чийто общ непогасен размер възлиза на 320,21 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 29.01.2021 г. Не се установява вземането да е погасено, поради
което същото е дължимо и предявеният иск за тази сума следва да бъде уважен изцяло.
Предвид посоченото претенцията следва да се уважи в пълния ѝ предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените и доказани като реално извършени разноски за производството, в
размер на 840,21 лева за исковото производство /от които 46,71 лева за държавна такса, 300
лв – за вещо лице и 393,50 лева за възнаграждение за особен представител, 100 лв -
юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на 96,71 лева за заповедното производство /от
които 46,71 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че И. К. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 8А, вх. А, ет. 6, ап. 24 дължи на „ДКБ“ АД, ЕИК
****** и с адрес гр. С, бул. „ЦШ“ № 81 Г на чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл. 92 ЗЗД сумата от 2015,45 лв, представляваща главница, дължима на основание т. 2 и т. 5
от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит от 27.10.2017 г. и т. 10.1 от Раздел Х на Общите условия,
ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва в
размер на 320,21 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 28.01.2021 г., дължима съгласно т. 7 и т.
8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.05.2021 г. по ч.гр.д. №
5767/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. „М“ № 8А, вх. А, ет. 6, ап. 24 да заплати на „ДКБ“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. С, бул. Б
№ 81 Г разноски в размер на 840,21 лева за исковото производство и в размер на 96,71 лева
за заповедното производство по ч.гр.д. № № 5767/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5