Присъда по дело №2702/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 122
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120202702
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 122
гр. Бургас, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
и прокурора В. Здр. Анг.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20212120202702 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ..., ЕГН **********, роден на 30.08.1990 г., в гр. Оряхово,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен
адрес: гр. ..., ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.03.2017 г., в гр. Бургас, кв. “Долно
Езерово”, на ул. “Паисий” № 9, в качеството си на длъжностно лице - служител на “...,
на длъжност “технически организатор”, при изпълнение на службата си, чрез удари,
нанесени с палка, причинил лека телесна повреда на Д.Г. .., изразяваща се в
кръвонасядания и охлузване в областта на гърба и лява мишница и разкъсно-контузна
рана на главата, довели до разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл.
129 НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание „Глоба” в размер на
1000 (хиляда) лева, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение за това деянието да е извършено и по повод изпълнение на
службата му.

ОСЪЖДА, на основание чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, подсъдимия ..., ЕГН
**********, да заплати на гражданския ищец Д.Г. .., ЕГН **********, сумата в размер
1
на 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деянието - 10.03.2017 г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1500 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието –
10.03.2017 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия ..., ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОДМВР - гр. Бургас сумата от 63.48 лв., представляваща
сторените в хода на досъдебната фаза разноски.

ОСЪЖДА ..., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по сметка на
Районен съд гр. Бургас, следващите се по делото разноски, а именно: сумата от 60
лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск, 20 лв.
разноски за вещо лице, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати сумата
от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 122/01.08.2022 г. по НОХД № 2702/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав


Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура - Бургас, с който е повдигано обвинение на Д. ... П., ЕГН **********, за това,
че на ..., в качеството си на длъжностно лице - служител на “..., на длъжност “технически
организатор”, при и по повод изпълнение на службата си, чрез удари, нанесени с палка,
причинил лека телесна повреда на Д.Г. .., изразяваща се в кръвонасядания и охлузване в
областта на гърба и лява мишница и разкъсно-контузна рана на главата, довели до
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бе приет за
съвместно разглеждане предявеният гражданския иск от Д.Г. срещу подсъдимия Д.П..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че с оглед личността на подсъдимия, следва да му
бъде определено административно наказание глоба от пет хиляди лева, а гражданският да
бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия посочва, че обвинението не е доказано. Прави детайлен
анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че на подсъдимия не са били възлагани
каквито и да е било задължения по събиране на суми по невърнати кредити и е нямал
качеството на длъжностно лице; подсъдимият не е държал палка; от нараняванията по
пострадалия не можело да се направи категоричен извод за времето на нанасянето им; била
нарушена процедурата по разпознаване на подсъдимия, доколкото не е бил съпоставен с
лица, близки по ръст с него. Моли се подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск да
се остави без уважение.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си дума моли
да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства
поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от
НПК, намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. ... П. е роден на ...: г..., с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.П. работел като „технически организатор“ в търговско дружество „...“
АД, като част от задълженията му били при одобрен кредит да предава сумите на място, да
обслужва клиенти, да подписва от името на „...“ АД договори за кредит и други документи,
да внася и тегли пари от банки, както и да събира дължими суми на ръка от длъжниците на
дружеството.
Свидетелката Н.С. живеела на семейни начала заедно със св. Д.Г. на адрес: ...
Свидетелката С. подписала договор за кредит с „...“ АД, но не погасявала дължимите вноски
съгласно уговорените срокове.
На 09.03.2017 г., в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, св. Н.С. случайно се срещнала с
подс. Д.П., като се разбрали на другия ден подс. П. да отиде до дома й за да вземе парите,
който свидетелката С. дължала по договора за кредит с „...“ АД.
На следващия ден - 10.03.2017 г., при изпълнение на служебните си задължения, в
рамките на работното му време, подс. П. отишъл със служебно предоставения му автомобил
1
- „Тойота Ярис“, с peг. № ... до дома на св. С. на ул. .. в кв. Долно Езерово, за да вземе
дължимата по договора вноска от около 100 лв. Навън излязла св. С. и подсъдимият й
обяснил, че следва да му предаде дължимата вноска, на което тя му отвърнала, че към
настоящия момент няма толкова пари и може да му даде само сумата от 40 лв. Това ядосало
подс. П. и той започнал да вика на св. С., че парите не са достатъчни и кога ще даде
останалите. По това време в двора на къщата била св. М.Г., а в самата къща бил св. Д.Г.,
който като чул какво се случва навън, излязъл и отишъл при подс. П. и св. С.. Свидетелят ..
направил забележка на подс. П. да не вика за да не ги чуват съседите, след което се обърнал
и се насочил към входа на къщата. В този момент подс. П. извадил метална палка и
започнал да нанася с нея удари по главата и тялото на св. Д.Г.. В резултат на това от св. Д.Г.
започнало да тече кръв и той се прибрал в двора, а подсъдимият се качил в колата си и
напуснал местопрестъплението. Свидетелката М.Г. веднага позвънила на телефон 112 и на
място пристигнали линейка и полицейски служители, а св. .. бил приет в УМБАЛ-Бургас и
изписан на 14.03.2017 г.
От изготвената по делото медицинска експертиза се установява, че св. .. е получил
следните наранявания: върху дясната лопатка - косо лентовидно жълтеникаво-кафеникаво
кръвонасядане с размер 12х4 см, както и охлузване 4х3 см с кафеникава корица над нивото
на кожата; в областта на кръста - лентовидно жълтеникаво-кафеникаво кръвонасядане 10х4
см с палпаторна болка; на лявата мишница по задната повърхност - жълтеникаво-
кафеникаво кръвонасядане 12х4 см с палпаторна болка; в лявата странично-теменна
половина на главата - разкъсно-контузна рана, обработена хирургично и зашита с размери
около 2,5 см х 4-5 мм с корица над нивото на кожата. Посочено е, че уврежданията е
възможно да са получени по време и начин, за който пострадалият съобщава - от действието
на твърд тъп предмет с ограничена повърхност, включително и удар с палка. Причинено е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както следва: от показанията на свидетелите М.У. /л. 87 от делото, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 137-139
от том 1 от ДП/, М.С. /л. 87 - гръб - 88 от делото/, ... /л. 100 от делото/, М.Г. /л. 112 - 113 от
делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2
от НПК, на л. 82 и л. 142 от том 1 от ДП/, Д.Г. /л. 114 от делото, включително и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 84-85, л. 140 от том 1
от ДП/, частично от показанията на Н.С. /л. 110 от делото, включително и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 94 от том 1 от ДП, л. 5 от
т. 2 от ДП, както и на основание чл. 281, ал. 5 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л.
95 от том 1 от ДП/, частично от обясненията на подсъдимия Д.П. /л. 115-гръб-116 от делото/;
справка за съдимост /л. 98 от делото/, писмо от НАП /л. 11 от делото/, писмо от РС-
Козлодуй и вносна бележка /л. 22-23 от делото/, писмо, трудов договор, протокол и
длъжностна характеристика /л. 6-14 от т. 1 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение /л.
115-116 от т. 2 от ДП/, уведомление /л. 28 от т. 1 от ДП/, медицинска документация /л. 33-51
от т. 1 от ДП/, справка от търговския регистър /л. 103 от т. 1 от ДП/, писмо /л. 113 от т. 2 от
ДП/; протокол за разпознаване на лица /л. 152 от т. 1 от ДП/; както и от медицинската
експертиза /л. 97-98 от т. 1 от ДП/.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира показанията на преките очевидци на случилото се - св. М.Г. и св.
Д.Г., като същите са последователни, логични и взаимосвързани. Показанията и на двамата
свидетели се подкрепят и от приетата по делото медицинска експертиза, която посочва, че
2
телесните увреждания могат да бъде получени по описаните от пострадалия време и начин.
По отношение на колебанието в показанията и на двамата свидетели /л. 113 и 115 от
делото/, относно факта дали са виждали подсъдимия преди инцидента или не, съдът намира,
че това обстоятелство в случая е без съществено значение за правилното изясняване на
истината по делото, а и още повече, че след изминалия дълъг период от време до датата на
съдебното заседание е житейски обяснимо свидетелите да нямат конкретен спомен за това
обстоятелство.
Въпросните показания на св. М.Г. и св. Д.Г. са във взаимна връзка и с изложеното от
свидетелите М.У., М.С. и .... От показанията им се установява, че подс. П. е работел като
технически организатор в „...“ АД, като задълженията му включвали пряко обслужване на
клиенти, продаване на кредити, както и събиране на дължимите суми на ръка от
длъжниците на дружеството. От показанията на св. У. и на св. С. се установява още, че на
10.03.2017 г. св. С. е предоставила служебния автомобил Тойота Ярис на подс. П. за да
отиде на адреса на длъжника в кв. Долно Езерово. Свидетелите не са преки очевидци на
случилото се, но показанията им са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат свои,
техни възприятия за значими по делото обстоятелства. Относно главния факт - нанесените
удари, показанията на св. У. се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат
не лични възприятия, а преразказ на казаното от преките очевидци, но вярно е също така, че
практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017 г. по к.н.д. № 1222/2016
г., I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да
послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги
заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни.
Показанията на св. Н.С. съдът намира също за достоверни, обективни и
безпристрастни, допринасящи за изясняване на факти и обстоятелства, касаещи главния
предмет на доказване, и кореспондиращи със събрания по делото писмен доказателствен
материал. Съдът не кредитира показанията й само в частта, в която посочва, че св. .. и подс.
П. са се сбили пред къщата, защото това твърдение не се подкрепя от нито едно друго
доказателство по делото, включително и от обясненията на подсъдимия, в които липсват
данни пострадалият да го е удрял. А и видно от причинените наранявания по пострадалия,
същите са с характеристики и на места по тялото му, които не отговарят да са причинени по
описания от подсъдимия начин или при направените от свидетелката твърдения за сбиване.
С оглед на което и съдът не кредитира показанията й в тази част.
Обясненията на подс. П. съдът кредитира само в частта, в която посочва, че е бил на
въпросната дата и място, както и че има участие в нанесения побой над пострадалия, като в
останалата си част същите се явяват оборени от останалия доказателствен материал и
представляват единствено негова защитна версия. На първо място, обясненията му, че
поводът за срещата със свидетелката е бил само да връчи инцидентно някакви документи,
противоречат на показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира, като обясненията му остават напълно изолирани и от събраните в хода на
производството писмени доказателства. Обясненията на подс. П., че пострадалият го е
нападнал и само веднъж е ударил св. Д.Г., също се оборват, вкл. и от медицинската
експертиза и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Поради горните причини,
съдът не кредитира изложеното от подсъдимия в посочената част и не го взима предвид при
изграждане на вътрешното си убеждение.
Съдът цени и всички описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им
не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и ги
взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Разпознаването от 25.10.2018 г. /л. 143, л. 150-152 от т. 1 от ДП/ е извършено при
спазване на изискванията на НПК, като св. С. с категоричност е посочила подс. П. като
извършител на деянието. Събраният доказателствен материал е приобщен при условията и
3
по реда на закона и се цени от настоящия съдебен състав, като обосновава несъмнен извод за
авторството на подсъдимия. По отношение обаче на останалите две разпознавания от
19.10.2018 г. /л. 140-142, л. 144-149 от т. 1 от ДП/, съдът намира, че процедурата по
разпознаване не е спазена, тъй като подсъдимият не е представен за разпознаване с три или
повече сходни с него по външност лица. От протоколите за разпит става ясно, че и двамата
свидетели - Д.Г. и М.Г., са заявили, че могат да разпознаят подсъдимия по неговия нисък
ръст и късо подстригана коса. От представените по делото снимки /л. 146 и л. 149 от т. 1 от
ДП/ ясно се вижда, че останалите три лица се различават във външния си вид, вкл. и
отличаващо са по високи от подсъдимия. Поради което и неспазването на правилото за
визуално сходство по чл. 171, ал. 2 от НПК прави негодно събраното доказателствено
средство и протоколът, който удостоверява провеждането на разпознаването и резултатът от
него, следва да се изключи от доказателствената съвкупност и съдът не го цени. Независимо
от изложеното обаче, по делото безспорно се установи, че именно подс. П. е лицето, което е
нанесло ударите с палката, и е причинило телесната повреда на св. Д.Г..
Съдът цени приетата по делото медицинска експертиза, като същата е изготвена по
предвидения за това ред, от вещо лице - специалист в областта на съдебната медицина, и се
отличава със задълбоченост и пълнота. Заключението на вещото лице напълно кореспондира
с останалия кредитиран вече доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра
изцяло.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед на приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият Д. ... П. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на ..., в
качеството си на длъжностно лице - служител на “...” АД, на длъжност “технически
организатор”, при изпълнение на службата си, чрез удари, нанесени с палка, причинил лека
телесна повреда на св. Д.Г., изразяваща се в кръвонасядания и охлузване в областта на гърба
и лявата мишница, и разкъсно-контузна рана на главата, довели до разстройство на здравето,
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
В конкретния случай, от обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари с палка. Този факт се
установява както от показанията на самия пострадал - св. Д.Г., така и от показанията на
неговата майка - св. М.Г., и от бившата му приятелка - св. Н.С., които са присъствали по
време на извършване на деянието. Както от заключението на вещото лице, така и от
писмените и гласни доказателства се установява, че на 10.03.2017 г. подсъдимият е нанесъл
няколко удара с палка по тялото и главата на св. .., в резултат на което той е получил
кръвонасядания и охлузване в областта на гърба и лявата мишница, и разкъсно-контузна
рана на главата. Посочените увреждания реализират медико-биологичния признак -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и са в пряка причинно-следствена
връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Съдебната практика (ППВС
№ 3/1979 г.) е категорична, че разстройството на здравето, извън случите на чл. 128 от НК
(тежка телесна повреда) и чл. 129 от НК (средна телесна повреда), следва да се квалифицира
точно по чл. 130, ал. 1 от НК, а не по ал. 2, която от своя страна би била приложима, само
ако се касае до причинена болка и/или страдание, без разстройство на здравето.
От обективна страна е налице и квалифициращ признак на деянието по т. 2 на чл.
131, ал. 1 от НК, а именно причиняване на телесна повреда от "длъжностно лице" по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК при изпълнение на службата му. Легалната дефиниция
на понятието "длъжностно лице" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. "а" и б. "б",
4
съгласно която "длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата
или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, с изключение на
извършващите дейност само на материално изпълнение, или ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец,
както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-
частен съдебен изпълнител. От приобщените по делото писмени доказателства - писмо,
трудов договор, протокол, длъжностна характеристика /л. 6-14 от т. 1 от ДП/, както и от
гласните такива - от показанията на свидетелите М.С., ..., Д.Г. и Н.С., се установява, че към
датата на деянието подсъдимият е изпълнявал длъжността “технически организатор” в “...”
АД. Свидетелката С. е работила заедно с подсъдимия П., като същият е продавал кредити,
събирал е вноските по кредитите на ръка, включително е посещавал и адресите на клиенти,
които не си плащали вноските, като за целта е използвал и служебния автомобил на
работодателя. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. ..., който заяви в
съдебно заседание, че всички служители в офисите на дружеството, в това число и
подсъдимият, са имали задължение да работят непосредствено с клиенти, включително и да
посещават техните адреси, като при одобряване на кредитите, на място да им предоставят
парите, а при неплащане, също на място да ходят и да ги събират. От посочените по-горе
доказателствени източници не остава никакво съмнение, че към момента на деянието
подсъдимият е действал в качеството на длъжностно лице, доколкото работата му е била
пряко свързана с пазене и управление на чуждо имущество /парични средства/ в
юридическото лице “...” АД. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Г., св. .. и св.
С., които потвърдиха обстоятеството, че подсъдимият е посетил дома им за да иска
паричната вноска по договора за кредит. Подсъдимият П. е действал при изпълнение на
служебните си задължения - да събира на ръка паричните задължения на длъжниците, като
това е станало в работен ден и в работно време, при обичайно посещение до клиент, като до
съответния адрес се е придвижил управлявайки предоставения му за тази цел служебен
автомобил. Поради това съдът намира, че подс. П. е притежавал качеството на длъжностно
лице, като деянието е извършено при изпълнение на службата му в “...” АД.
Подсъдимият П. беше оправдан по повдигнатото обвинение деянието му да е
извършено и по повод изпълнение на службата. Съгласно дадените разяснения в т. 10 от
Постановление 2/16.12.1957 г. на ПВС /изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от
06.07.1987 г./, под „при изпълнение на службата" следва да се разбира по време изпълнение
на задължение, включващо се в службата или функцията на лицето независимо дали той е
изпълнявал това задължение в определеното работно време или извън него и без да е
необходимо поводът за извършване на деянието да е във връзка със службата или функцията
му. А "по повод изпълнение на службата" е когато лицето не е изпълнявало служебно
задължение, но има пряка връзка между деянието и неговата служебна дейност. Доколкото
двете хипотези „при” или “по повод“ изпълнение на службата са взаимно изключващи се, а
по делото се доказа, че подс. П. е действал при изпълнение на служебните си задължения,
съдът го оправда по обвинението деянието да е извършено и по повод изпълнение на
службата му.
От субективна страна подсъдимият П. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Нанасяйки ударите, подсъдимият ясно е съзнавал и е имал реална
представа, че в резултат на физическите удари с палката, ще причини телесни увреждания
на здравето на св. Д.Г., настъпили в конкретната хипотеза, и е целял да го нарани.
Подсъдимият е съзнавал и че действа в качеството си на длъжностно лице - технически
организатор в “...” АД, при изпълнение на службата си.
По вида и размера на наказанието:
5
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до три години. В същото време по отношение подсъдмия са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК; с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди; престъплението не е извършено спрямо орган
на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не е бил в пияно
състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а от НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи деецът от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство, че подсъдимият не е осъждан. Отегчаващи отговорността обстоятелства по
делото не се установиха. С оглед на което, съдът счита, че наказанието следва да се
определи в минимален размер, а именно глоба от 1000 лв. Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в
закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По гражданският иск:
За да бъде уважен гражданския иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД следва да
бъдат установени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки
(юридически факти) - деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите, и виновно поведение. Подсъдимият е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а
отговорността е на лицето, което е причинило вреди другиму. От събраните по делото
доказателства се установи, че именно подсъдимият, в резултат на противоправното си
поведение, е причинил престъпния резултат - лека телесна повреда. В резултат на което св. ..
е получил кръвонасядания и охлузване в областта на гърба и лявата мишница, и разкъсно-
контузна рана на главата. Ето защо се налага извод, че в причинна връзка с деянието, той е
претърпял неимуществени вреди. Следователно предявеният граждански иск е доказан по
своето основание. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките за уважаването му, но само до размера от 1500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно указанията на Постановление № 4/23.12.1968
г. на ПВС, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените
болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното заболяване. По делото
категорично се доказа, че вследствие на случилото се св. Д.Г. е получил въпросните
увреждания. Видно от представената епикриза /л. 51 от т. 1 от ДП/ и от заключението на
вещото лице по приложената СМЕ, пострадалият е бил приет в болница на 10.03.2017 г. и
изписан на 14.03.2017 г. Описаните увреждания освен временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, са причинили на пострадалия и сериозни болки и страдания,
6
включително и дискомфорт в ежедневието. Съдът отчита и обстоятелствата, че деянието е
извършено с палка и на обществено място. Това нападение безспорно е причинило и
морални страдания на пострадалия, отделно от болките и страданията, причинени
непосредствено от телесната увреда.
След като взе предвид интензитета на престъпното посегателство, характерът на
нападението и на претърпените увреждания, съдът достигна до извода, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения граждански иск за причинените неимуществени
вреди до размера от 1500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането - 10.03.2017 г. до окончателното й заплащане, като в останалата част до
пълния предявен размер от 10 000 лв., съдът прие, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, заедно с претендираната законна лихва върху сумата, считано от датата на
деянието - 10.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Размерът на обезщетението от 1500
лв. в най-пълна степен отговаря на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
поради което съдът присъди обезщетение именно в този размер.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото
има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 63.48 лв., поради
което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ОД МВР - Бургас.
Освен тези разноски, подсъдимият следва да заплати и по сметка на РС-Бургас сумата от 60
лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, 20 лв. разноски в
съдебното производство за вещо лице, както и да заплати сумата от 5 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда в тази насока. Писмените доказателства са описани, прономеровани и приложени в
томовете на досъдебното производство, поради което и следва да останат там.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни