№ 9778
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110156444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка” АД, чрез
юрк. И.Х., срещу В. Г. И., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2000 лева, представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411 от 02.10.2007 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 3360,12 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 07.12.2020
г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 78 лева, представляваща годишни такси за поддръжка, дължими на
основание т. 10 от договора; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 60 лева, представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 5,56 лева, представляваща законна лихва за забава за
1
периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2007 г. между страните бил сключен договор
за издаване на револвираща международна кредита карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411, по силата на който ищецът предоставил на
ответника банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лева. Предоставеният кредит бил
изцяло усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя, чрез
многократни трансакции, извършени в периода от 04.10.2007 г. до 02.03.2013 г. Ответникът
погасявал задълженията си по кредита, но след 19.04.2013 г. изпаднал в забава. Поради
допуснатото просрочие, на основание Раздел XIII, т. 13.1, вр. т. 13.1.1. от общите условия на
банката, приложими към процесния договор, ищецът изпратил до кредитополучателя покана
за доброволно погасяване на задължението в седемдневен срок от получаването , след
изтичането на който щял да счита целия кредит за предсрочно изискуем. Твърди се, че
поканата била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.10.2020 г. Поради
непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение банката обявила кредита
за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.12.2020 г. За вземанията си кредиторът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 64124 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. Г. И. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. П..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На
първо място прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Оспорва
твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на
08.12.2020 г. В тази връзка твърди, че кредитът бил изцяло изискуем още към 19.04.2013 г.,
като срокът за ползване на овърдрафта не бил продължаван и нова карта не била издавана от
страна на банката. Възразява, че клаузите на процесния договор били нищожни като
неравноправни. Лихвеният процент бил уговорен в нарушение на добрите нрави. Освен това
процесният договор бил недействителен и на специалните основания, предвидени в чл. 22
ЗПК, поради неспазване на изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК.
Оспорва предявените искове и по размер. Твърди, че ответникът бил заплащал част от
вноските по кредита, но въпреки ищецът претендирал в цялост разрешения кредитен лимит.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни. Претендира направените по делото разноски, както и присъждане на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
2
ответника – адв. П. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца, потвърдено и във второто съдебно заседание. С протоколно определение съдът е
констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 2 и чл. 239, ал. 1, т. 1
и т. 2 ГПК, а именно ищецът не се явява и не се представлява и в двете съдебни заседания
по делото, редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не е взел становище по отговора на исковата молба, на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, а така предявените искове вероятно са неоснователни с оглед направените от
ответника възражения и подкрепящите ги доказателства. На посоченото основание съдът е
прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане в негова полза на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Това му право е
установено със закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е оспорил наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ответника
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата (в редакцията й към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 07.02.2022 г.), дължимото
адвокатско възнаграждение за настоящото производство възлиза на 605,18 лева. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. ищецът „Първа инвестиционна банка” АД следва да бъде осъден да заплати на адв. В.
В. П. дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 605,18
лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителните директори С.А.П. и Ч.Г.З., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, срещу В. Г. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно съединени
3
искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2000 лева, представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411 от 02.10.2007 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
3360,12 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.04.2013 г.
до 07.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 78 лева, представляваща годишни такси за
поддръжка, дължими на основание т. 10 от договора; иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 60 лева,
представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
5,56 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020
г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 64124 по описа
за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните
директори С.А.П. и Ч.Г.З., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 111П, да заплати на адв. В. В. П., ЕГН **********, вписан в
Софийска адвокатска колегия с личен номер **********, със служебен адрес гр. София, ул.
„Алабин“ № 42, ет. 3, ап. 10, дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 605,18 (шестстотин и пет лева и 18 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 64124 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4