№ 16513
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110128561 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 39325/04.04.2024 г., с
която от името на М- срещу „**“ ЕООД, ЕИК: -- е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 088,75 лв., представляваща вземане за неустойки за неизпълнение на
договорни задължения по сключен между страните Д- г. за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „--“,
съгласно т. 8.12, вр. т. 9.6 и т. 8.14, вр. т. 8.11, вр. т. 9.1, б. „б“ от договора, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2024 г., до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Д- г., по силата на
който ищецът е отдал под наем на ответника обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „--“. Поддържа се, че ответникът не бил
изпълнил съществени договорни задължения, сред които такива за брой спасители
и спасителни постове, за медицински лица и медицински пунктове и за оборудване
на медицинското звено, което неизпълнение било удостоверено в съставени от
представители на ищеца констативни протоколи №№ 0489/16.06.2023 г.,
0450/04.07.2023 г., 23-0151/09.08.2023 г. и 23-0314/01.09.2023 г. Посочва, че поради
констатираните неизпълнения е начислил на ответника неустойки, както следва: с
писмо изх. № Т-26-00-453/26.07.2023 г. е начислил неустойка в размер на 1729,50
1
лв., на основание т. 8.12, вр. т. 9.6 от договора; с писмо изх. № Т-26-00-
562/27.09.2023 г. е начислил неустойка в размер на 1441,25 лв., на основание т.
8.12, вр. т. 9.6 от договора; с писмо изх. № Т-26-00-135/25.03.2024 г. е начислил
неустойка в размер на 6918,00 лв., на основание т. 8.14, вр. т. 8.11, вр. т. 9.1, б. „б“
от договора – или неустойки в общ размер от 10 088,75 лв. Посочва, че тази сума не
е заплатена към настоящия момент, поради което я претендира, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2024 г., до
изплащането й.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
настоящия момент не е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника „**“ ЕООД, ЕИК: --.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото, при условията на пълно и главно
доказване, възникването на договорни отношения с ответника, наличие на
уговорки за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание и размери, и
настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията за
неустойки в претендираните размери.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил договорните си
задължения точно, респективно, че е заплатил претендираната неустойка.
От събрания в производството доказателствен материал, че между страните е
сключен Д- г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост,
обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж
„---“, находящ се в община Бяла, област Варна, по силата на който ищецът е отдал
под наем на ответника обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „---“.
В раздел 8, точки от 8.1 до 8.10 включително от процесния Д- г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „---“, находящ се в
2
община Бяла, област Варна, е уговорено между страните в производството,
дължимостта на неустойки за неизпълнение на задължения на наемателя, поети по
силата на уговорките, залегнали в процесния договор.
От представените и приобщени към доказателствения материал констативни
протоколи №№ 0489/16.06.2023 г., 0450/04.07.2023 г., 23-0151/09.08.2023 г. и 23-
0314/01.09.2023 г. за извършени проверки на място за изпълнение на договорни и
законови задължения от наемателя на обект – изключителна държавна собственост,
обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж
„---“, находящ се в община Бяла, област Варна, се установява в производството,
както че на горепосочените дати комисии, избрани от ищеца наемодател са
извършили проверки за изпълнение задълженията на ответника – наемател по
процесния Д- г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „---“, находящ се в община Бяла, област Варна, като са констатирани
нарушения на задълженията на наемателя по т. 8.12, вр. т. 9.6 от договора и по т.
8.14, вр. т. 8.11, вр. т. 9.1, б. „б“ от процесния договор, което неизпълнение
обуславя начисляване на неустойки на основание горепосочените разпоредби от
договора. В тази връзка и предвид уговореното между страните от договора, на
ответника – наемател е предоставена възможност в тридневен срок от получаване
на писмото от извършената проверка, да отстрани констатираните нарушения, като
в противен случай ще дължи неустойка в размер на 5% от наемната цена за
текущата година за всяко неизпълнение на договорните отношения.
От страна на ответника не се установи да е изправна страна по процесния
договор, респективно, че не са били налице твърдените от ответника неизпълнения
на договорните задължения на ищеца.
Същевременно неизпълнението на задълженията на ответника по т. 8.12, вр.
т. 9.6 от договора и по т. 8.14, вр. т. 8.11, вр. т. 9.1, б. „б“ от процесния договор от се
установява от събраните по делото доказателства, в това число представените по
делото, неоспорени от ответника и приобщени към доказателствения материал
констативни протоколи №№ 0489/16.06.2023 г., 0450/04.07.2023 г., 23-
0151/09.08.2023 г. и 23-0314/01.09.2023 г. за извършени проверки на място за
изпълнение на договорни и законови задължения от наемателя на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „---“, находящ се в община Бяла, област
Варна, които писмени документи не се опровергаха от останалия събран в
производството доказателствен материал.
3
Макар и да не е релевирано съответно възражение и само като допълнение,
настоящият съдебен състав намира, че следва да вземе отношение по
действителността на уговорките за дължимост на неустойки, предвидени в
процесния Д- г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „---“, находящ се в община Бяла, област Варна.
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
При съобразяване начина на уговаряне на процесните неустойки,
предвидени в Д- г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „---“, находящ се в община Бяла, област Варна за отдаване под наем
на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна
плажна ивица, представляваща част от морски плаж „Крапец – Север“,
индивидуализиран като морски плаж „Крапец – Север“ – част 2 на морски плаж
Крапец – север – част 2, находящ се в община Шабла, област Добрич, настоящият
съдебен състав намира, че същите не противоречат на добрите нрави. Размерът на
неустойките е изначално определен и фиксиран, като не зависи от дните забава по
отношение изпълнението задълженията на наемателя. Уговореният размер от 5 %
от наемната цена за съответната година не е прекомерен, като в тази връзка се
съобразява и обстоятелството, че неустойките са предвидени за неизпълнения на
задължения, които са не само в интерес на наемодателя, но и на обществото,
гражданите и гостите на Република България. Морският плаж е изключителна
държавна собственост и се ползва от гражданите и гостите на Република България,
като държавата в качеството си на принципал е длъжна да осигури възможността
4
за безопасното ползване на плажната ивица от гражданите и гостите на страната.
Неизпълнението на задълженията от процесния договор /за осигуряване на водно
спасяване, обезопасяване на прилежащата акватория, за осигуряване на здравно и
медицинско обслужване – свързано с оказване на първа медицинска помощ на
посетители на плажа, санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж, поставяне
на указателни табели и др./ би могло да доведе не само до негативни последици за
наемодателя, но и до застрашаване живота и здравето на гражданите, посещаващи
морския плаж.
При съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че клаузите от раздел 8 от процесния Д- г. за отдаване под
наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „---“, находящ се в
община Бяла, област Варна, послужили като основание за наемодателя за
начисляване на процесните неустойки, са действителни и не са нищожни поради
противоречието им с добрите нрави.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство, за които са представени
доказателства в производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните от последния разноски,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 403,55 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК: --, със седалище и адрес на управление: --- да
заплати в полза на М-, със седалище и адрес на управление: с адрес: ---, на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 10 088,75 лв., представляваща вземане
за неустойки за неизпълнение на договорни задължения по сключен между
страните Д- г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „--“, съгласно т. 8.12, вр. т. 9.6 и т. 8.14,
вр. т. 8.11, вр. т. 9.1, б. „б“ от договора, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2024 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК: --, със седалище и адрес на управление: --- да
заплати в полза на М-, със седалище и адрес на управление: с адрес: ---, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 503,55 лева, представляваща разноски в
5
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6