Определение по дело №618/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 490
Дата: 12 декември 2022 г. (в сила от 12 декември 2022 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200600618
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490
гр. Сливен, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Пламен Д. Стефанов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600618 по описа за 2022 година

На основание чл.64, ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на обвиняемата М. Г. К. против
определение № 712 от 05.12.2022 г. постановено по ЧНД № 1368/2022 г. по
описа на РС – ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 712 от 05.12.2022 г. постановено по
ЧНД № 1368/2022 г. по описа на РС – ***, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Определение № 490/12.12.2022 г. по ЧНД № 618/2022 г.
на Сливенски окръжен съд.
Съдът, след преценка на доказателствата и като взе предвид
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал.6 от НК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на обвиняемата
М.Г.К. против определение № 712 от 05.12.2022 г. постановено по ЧНД №
1368/2022 г. по описа на РС – ***, с което по отношение на обв. М.Г.К. е взета
мярка за неотклонение задържане под стража. Частната жалба се развиват
съображения, че не са налице условията за вземане на най-тежката мярка за
процесуална принуда, като сочения аргумент от страна на защитата касае
представените документи за нейната бременност. Другия аргумент който се
сочи е нейното процесуално поведение в хода на досъдебното производство-
оказаното съдействие признатата вина, подробни обяснения, съжаление за
извършеното. Не се развиват доводи за липса на хипотезите посочени в чл.63,
ал.2 от НПК и в обобщение се иска мярката за неотклонение по отношение на
обвиняемата да бъде изменена в по-лека, а именно в домашен арест, която би
обезпечила целите по чл. 57 от НПК.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в
нея аргументи.
Обвиняемата иска да и бъде променена марката в по-лека.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е безспорно, че на 28.11.2022г. е започнало
досъдебно производство № 1765/22г. по описа на ОД на МВР- ***, вх. №
6474/22 г. на РП – *** за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 от НК. Към
това производство е било присъединено друго също за деяние по чл.194 ал.1
от НК.
С постановление от 02.12.2022г. по досъдебното производство е било
повдигнато обвинение на М.Г.К., ЕГН ********** да извършено от нея
престъпление по чл. 196, ал.1, т 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Установено е, че за периода от 25.11.2022г. до 28.11.2022г обвиняемата
М.Г.К. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е
извършила кражби от златарски магазин и заложна къща в гр.*** на златни
предмети на обща стойност 950 лева. В хода на досъдебното производство са
събрани доказателства които обосновават предположението, че именно обв.
К. е извършител на престъплението- свидетелски показания , протоколи за
доброволно предаване, както и самопризнание на обвиняемата. От друга
страна към досъдебното производство е приложено свидетелство за съдимост
но обв.К. което е в обем на 10 листа същата е осъждана многократно на
лишаване от свобода за извършени кражби и настоящото деяние е при
условията на опасен рецидив.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На лице са основанията за вземане на най-тежката мярка за процесуална
1
принуда, като на първо място следва да бъде посочено, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъплението,
което се наказва с лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години.На
следващо място доколкото деянието е извършено при условията на опасен
рецидив и обвиняемата е била осъждана за друго тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода над една година, съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.2, т.1и т.2 от НПК се презюмира опасността да се укрие или
извърши друго престъпление и в този смисъл доводите на защитника не могат
да бъдат приети.
Здравословното състояние е обстоятелство от категорията
обстоятелства, визирани в разпоредбата на 56 ал.3 от НПК за определяне на
мярката за неотклонение. Соченото от защитата обстоятелство за бременност
на осъдената и представените в тази връзка медицински документи пред
първоинстанционния съд, само по себе си не може да обоснове извод за по
лека мярка за неотклонение. В условията на следствения арест в затвора
гр.***, при необходимост свързана с бременността на обвиняемата биха били
предприети адекватни мерки. Съдът като съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение и личната опасност на обвиняемата, счита че следва приоритетно
да бъде отчетен обществения интерес пред личния такъв на задържания.
Обвиняемата се откроява с трайно престъпно поведение, неповлияно от
предходните наказания „лишаване от свобода". В заключение и като съобрази
всички факти, имащи значение за вида на взетата спрямо обвиняемата К.
мярка за процесуална принуда, въззивния съд прие, че настоящата мярка за
неотклонение задържане под стража е постановена при стриктно съблюдаване
на регламентираните в чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от НПК предпоставки и ще
допринесе за постигане на предвидените в законовата разпоредба на чл.57 от
НПК цели като наред с това ще обезпечи приключването на наказателното
производство в разумен срок. Обжалваното определение на първата
инстанция е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.64, ал.8 от НПК съдът
постанови определението си.
2