Р Е
Ш Е Н
И Е
№
422
гр.
Перник, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 16.10.2019 г., ІII-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00601 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от В.Х. против решение № 1027/07.06.2019 г. по гр. д. №
09086/2018 г. на Районен съд – Перник, с което по предявените от
„Топлофикация Перник“ АД срещу В.Х. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 487, 51 лв. - главница за
доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент в *** за периода 01.05.2016
г. - 30.04.2017 г., сумата 82, 62 лв. - лихва за забава за периода 10.07.2016
г. - 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
5034/11.10.2018 г. по ч. г. д. № 06877/2018 г. на ПРС. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на решението с доводи, че ответницата
няма качеството на потребител по см. на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ за процесния период, доколкото трето лице е
изключителен собственик на процесния имот, респ. че ответницата не отговаря
сама и единствена за ТЕ в имота, защото освен за ответницата е налице и
запазено право на ползване върху процесния имот и в полза на друго за спора
лице и след смъртта на последния, ответницата не отговаря и за не неговите
задължения след това, а само до размера на правото на ползване, т.е. до половината
от претендирания размер. Алтернативно поддържа, че ако се приеме, че е в
облигационни отношения с ищцовото дружество, то дължи само 1/2 част от цената
на ТЕ, но не и цялата. Иска се отмяна
на решението изцяло включително и в свързаната с иска част за разноските,
присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната
инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете
инстанции разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От нот. акт № 75,
т. IІ, д. № 3997/2006г. се установява, че Х.Х. и В.Х. са дарили на сина си Л.Д.
процесния апартамент-в режим на семейна имуществена общност, като дарителите са
си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на
ползване върху имота предмет на дарението, като видно от препис-извлечение от
акт за смърт, Х.Х. е починал на ***, тоест преди исковия период.
Тълкувайки
волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД и доколкото в договора за дарение е
посочено, че правото на ползване представлява тежест по отношение на целия
апартамент и договорът е сключен при наличието на такава тежест в полза и на двамата
дарители заедно и поотделно, то следва, че всеки един от дарителите има право
на ползване върху целия апартамент самостоятелно и независимо един от друг, а
не върху равни ид. части от имота, с произтичащите от това последици, касаещи
правата на ползвателя, вкл. и това, че прекратяването правото на единия, не
води до същото и за другия. От момента, в който правото на единия ползвател се
прекрати, правото на ползване на другия върху имота е в пълен обем /така
Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК/.
Самостоятелният и независим характер на правото на ползване в полза на всеки
един от дарителите по отношение на всички трети лица, вкл. и на собственика на
имота, предопределя аналогичен извод и относно задълженията за разноските,
свързани с ползването на имота - чл. 57, ал. 1 ЗС, включително и тези за
потребената в процесния апартамент топлоенергия, поради което ползвателите
отговарят спрямо кредитора солидарно, което следва изрично и от разпоредбата на
чл. 32, ал. 2 СК и предвид изрично посоченото в нот. акт, че процесният
апартамент е семейна имуществена общност на дарителите-вещни ползватели. Предвид горното, съдът намира, че ответницата В.Х. е
имала качеството „клиент“ на топлинна енергия по см. на чл. 153 ЗЕ през
процесния период, поради което се явява титуляр на задължението за заплащане
цената на доставена и потребена в топлоснабдения имот топлоенергия.
Няма
пречка собственикът на топлоснабдения имот, а не носителят на вещното право на
ползване да е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
дружество и да дължи заплащане на потребената в него топлоенергия. Аналогично
на възприетото в ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК и
в тази хипотеза следва да е налице сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабдения имот, което не се доказва по
настоящото дело. Няма доказателства за направено такова предложение от
„голия собственик“ и да е прието от топлопреносното дружество. Напротив, от
представеното по делото извлечение от сметка е видно, че в „Топлофикация
Перник“ АД за процесния апартамент е открита партида единствено на името на
ответницата, а не на името на Л.Д.-негов собственик, от което следва, че липсва
постигнато между собственика и топлопреносното дружество съгласие и оттук -
липсва договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който собственикът
на топлоснабдения имот да е длъжен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия и съответно дерогиране на чл. 57, ал. 1 ЗС.
Неоснователно
се поддържа във въззивната жалба, че ответницата дължи евентуално 1/2 част от
цената на потребената в процесния апартамент топлоенергия, доколкото на първо място
процесните задължения са възникнали след смъртта на другия вещен ползвател Х.Х.
/периодът на претенцията е 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г./, те не са част от
наследството на Х.Х. и неговите наследници по закон не отговарят за процесното
задължение на основание чл. 60, ал.1 ЗН. На второ място, с оглед посоченото, че
прекратяването правото на единия вещен ползвател, не води до същото и за другия
и това, че от момента, в който правото на единия ползвател се прекрати, правото
на ползване на другия върху имота е в пълен обем, това означава, че процесното
задължение за цялата процесна сума е възникнало единствено за ответницата В.Х. и
продължава да съществува в същия обем и на същото основание – поради
притежаванато от нея право на ползване през процесния период - чл. 57, ал. 1
ЗС. При наличието на вещно право на ползване, учредено в полза на В.Х. (и при
положение, че голият собственик не е сключил индивидуален договор с
топлопреносното предприятие с оглед липсата на доказателства за това), логиката
на закона е, че доколкото вещният ползвател ограничава правата на собственика,
то именно вещният ползвател е задължен за топлинната енергия.
Всичко
в съвкупност и поотделно води до извод, че надареният Л.Д. не отговаря за
процесните задължения за процесния период нито в качеството на клиент по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ или по см. на чл. 149 ЗЕ и ТР № 2/2017г. от
17.05.2018г. по т.дело № 2/2017г. на ОСГК, нито наследява съответната част от
задълженията по силата на общо наследствено правоприемство, доколкото процесните
задължения са възникнали след смъртта на наследодателя Х.Х.. Същевременно от
качеството на жалбопадателката-ответница на вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот произтича и качеството й на клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ, което
обосновава извод, че е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените
от топлопреносното предприятие искове по реда на чл. 415 ГПК.
Доколкото от ответницата не се установява погасяване на процесните суми,
последната се явява неизправна страна по договора за доставка на топлинна
енергия на процесния апартамент, поради което дължи нейната цена на
топлопреносното предприятие.
Спор относно
размера на доставената, потребена и незаплатена топлинна енергия в процесното жилище и мораторна лихва няма /това
обстоятелство се признава изрично от ответника и е обявено от РС за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК/,
поради което следва да се признае дължимостта им в предявения по делото размер.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
включително и в частта за присъдените разноски по заповедното и исковото
производство, правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78,
ал. 1 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю. к.
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и
фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,
съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, които с оглед неоснователността на жалбата му се дължат от жалбоподателя
изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1027/07.06.2019 г. по гр. д. № 09086/2018
г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
В.Н.Х.,***, да заплати на “Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 100 лв. –
разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.