№ 868
гр. София, 28.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501704 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 ГПК.
С решение от 29.11.2022г. постановено по гр.д.№ 1704/22г. по описа на САС, ГО, 14
състав, е отменено решение № 42 от 10.03.2022г. постановено по гр.д. №193/2021г. по описа
на ОС-Видин, ГО, в обжалваната отхвърлителна част, единствено досежно лихвите за забава
за периода от 26.01.2021г. до 15.03.2021г., като вместо това ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 е
осъден да заплати на М. С. С. ЕГН:********** от гр.***, ул.“***“№ ***, Област ***,
законната лихва върху присъдената главница от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ ,
считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане.
В останалата обжалвана част решението е потвърдено.
Съобщението за решението е връчено на 03.01.2023г., а на 03.02.2023г. е депозирана
молба по реда на чл.248 ГПК от М. С. С..
Молителката изтъква факта, че неправилно са присъдени разноски в полза на
ответника в размер на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които са
прекомерни. Неправилно съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника „БУЛ ИНС“ АД. Прави
впечатление, че този ответник винаги по такъв вид дела претендира адвокатски
възнаграждения значително над установения минимум съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да са налице никаква правна и
фактическа сложност по делото, още повече пред въззивна инстанция, чието производство е
приключило в рамките на едно о.с.з. Намира това за злоупотреба с право, като присъждането
на разноски има за цел реално да възстанови направените от страната разноски, съобразно
цената на иска и положения труд от процесуалния представител, а не трупане на печалби.
1
Следва да се има предвид и спецификата на този вид дела, които са за обезщетение на
причинени морални вреди, които нямат паричен еквивалент, а съдът следва да ги определи
по справедливост.
Препис от молбата е връчен на 02.03.2023г. и до момента няма депозиран отговор.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства
намира, че молбата е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Обжалваем интерес от общо 20 000 лв., като жалбата на ищцата е частично
основателна само за лихвите т.е. в останалата й част е неоснователна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-ищец
направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъдят. На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.В. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Съгласно списъка по чл.80 ГПК те възлизат общо на 2160 лв. платен адв.хонорар.
Възражението за прекомерност съдът е преценил като неоснователно предвид обжалваемия
интерес - 20 000 лв. при което хонорарът като минимум възлиза на 1130 лв. с ДДС. От тях
дължими с оглед отхвърлената част от жалбата /20 000 лв./ са само 2000 лв.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че съгласно последната редакция на
текста /ДВ бр.88/22г. в сила от края на ноември 2022г./ вече минималният размер на
хонорара възлиза на 2200 без ДДС или плюс 440 лв. т.е. общо 2640 лв. Уговореното и
заплатеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение надвишава минималния
размер към датата на неговото плащане, но не е прекомерно. Възможността за намаляване
на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, не предполага задължение за съда във
всеки случай да свежда уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. В случая следва да се съобрази новата редакция на текста на
чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 2441/03.02.2023г. по описа на регистратурата на
САС, депозирана от М. С. С. ЕГН:********** от гр.***, ул.“***“№ ***, Област ***, за
изменение на решението от 29.11.2022г. постановено по гр.д.№ 1704/22г. по описа на САС,
ГО, 14 състав, в часттта за разноските, присъдени в полза на „БУЛ ИНС“ АД, като
неоснователна.
2
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3