Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 4018/2021 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 19673 от 22.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 48186/2016 г., по описа на СРС, II ГО, 75 състав, е отхвърлен предявеният от С.С.Ш.
срещу „С.9.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 2990,27 лв., представляваща обезщетение за периода 02.12.2010 г. –
10.02.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
24.08.2016 г. до окончателното й плащане.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от С.С.Ш., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че исковата
претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а както се е произнесъл СРС по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като ответиникът е получил престирания труд на отпаднало
основание. Посочва, че преди влизането в сила на Решение от 10.04.2012 г.,
постановено по гр. д. № 14962/2011 г. на СРС, II ГО, 64 състав, с което е обявен за недействителен
трудовият договор между страните, ищецът не е имал право на иск по чл. 55, ал.
1 ЗЗД или на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което едва от влизането в сила не
решението е започнала да тече давност. Изтъква, че необосновано
първоинстанционния съд е приел, че не е доказан факта, че е полагал труд при
ответното дружество през процесния период. Счита, че недобросъвестно поведение
следва да се отчете и за ответника, тъй като е бил наясно, че не е имал
завършено висше юридическо образование и придобита правоспособност за
процесната длъжност. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважииска, като
му присъди и направените по делото съдебни разноски.
Въззиваемият - ответник „С.9.“ ЕООД, представляван от К.С.–
управител на дружеството, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като
е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за основателна.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
С отговора
на исковата молба ответното дружество е признал твърденията на ищеца, че на
02.12.2010 г. С.Ш. е сключил трудов договор със „С.9.“ ЕООД, който е прекратен
на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, считано на 10.02.2011 г. с връчването на
Заповед от 09.02.2011 г. на управителя на ответното дружество. Признал е също и
обстоятелството, че с влязло в сила на 26.04.2013 г. Решение от 10.04.2012 г., постановено по гр. д. №
14962/2011 г. на СРС, II ГО, 64
състав сключеният на 02.12.2010 г. трудов договор е бил признат за
недействителен на основание чл. 74, ал. 2 КТ, тъй като работникът не е
отговарял на нормативно определените изисквания за заемане на длъжността
юрисконсулт, поради липса на диплома за завършено висше образование по
специалност „Право“, както и удостоверение за придобита юридическа
правоспособност и въпреки това е проявил недобросъвестност и е допуснал да бъде
сключен трудовия му договор. Със същото това решение e отхвърлен иска на ищеца за заплащане на трудово
възнаграждение, като същият е бил осъден да заплати на работодателя-ответник по
делото, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, полученото от него на отпаднало
основание трудово възнаграждение в размер на 357,79 лв.
По отношение на оплакването, касаещо неправилно
определена от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск следва
да се посочи, че същото е неоснователно. Това е така, тъй като състава на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – т.нар. пряка
кондикция включва връщане на получената престация като вид. В случая обаче
твърдения на ищеца в исковата молба, че е престирал своята работна сила, която
не представлява имущество /пари/, което да бъде върнато на неговия собственик.
Поради това законосъобразно първоинстанционния съд е преценил, че процесната
претенция намира своето правно основание в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити,
както е в конкретния случай. Това е така, тъй ищецът твърди наличие на парично
вземане за престиран труд, който не е заплатен от ответното дружество, предвид
обявяването на трудовия договор за недействителен. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи – 1/. имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/.
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се
изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. При последната хипотеза спестяването
на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и
ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват
изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от
посочения вид е нормативно или договорно обусловено.
В случая е
основателно оплакването в жалбата за необоснованост на извода на СРС, че от
доказателствата по делото не се установя ищецът е полагал труд при ответното
дружество. Напротив, с представената по делото препоръка /трудова
характериска/, издадена от „С.9.“ ЕООД, подписана от управителя и едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, която не е била надлежно
оспорена, и която по своята правна характеристика представлява извънсъдебно
признание на неизгодни за ответника факти, и в този смисъл ползваща се с
доказателствена сила, се установява, че през процесния период ищецът е
престирал качествено своята трудова сила в „С.9.“ ЕООД. В тази насока са и конотациите
на Инспекцията по труда – София, обективирани в писмо изх. № И-1108-0102-3764
от 20.04.2011 г., в което е посочено, че според ведомостите за заплати ответникът
не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения за периода м.декември 2010 г. -
месец януари 2011 г., за което на „С.9.“ ЕООД са били дадени задължителни указния.
С оглед
изложеното настоящият състав на съда приема, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК , че през процесния период 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г. е престирал
своята трудова сила в полза на ответното дружество, което макар и да не дължи
трудово възнаграждение, предвид обявената от съда недействителност на трудовоия
договор от 02.12.2010 г., ищецът е обеднял /предвид невъзможността
имуществото му да бъде увеличено въпреки престирания труд/, респективно „С.9.“
ЕООД се е обгатило за негова сметка, поради спестени разходи за трудово
възнаграждение, които същият е следвало да заплати по трудов договор за
длъжността „юрисконсулт“. Наличието на сключен такъв с ищеца, макар и
недействителен, е доказателство, че ответното дружество би извършило разходи за
заплащане на трудово възнаграждение за длъжността „юрисконсулт“, т.е. че същите
са необходими. Съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК настоящият състав на съда
приема, че в конкретния случай спестените разходи от ответника са в размер на
брутното трудово възнаграждение /БТВ/ уговорено в трудовия договор от
02.12.2010 г., т.е. в размер на 1270,00 лв. месечно. Или за процесния период от
2 месеца и 7 дни от месец февруари 2011 г. обедняването на ищеца за сметка на
обогатяването на ответника възлиза в размер на 2994,30 лв. Ето защо искът е
основателен и доказан за пълния предявен размер от 2990,27 лв.
На следващо
място следва да се отбележи, че претенцията не е погасена по давност, поради
което и съображенията на СРС в обратен смисъл са неправилни. В случая се
претендира парично вземане за неоснователно обогатяване, възникнало от
трансформиране на незаплатено трудово възнаграждение за периода от 02.12.2010
г. – 10.02.2011 г., предвид обявяването на сключения между страните трудов
договор от 02.12.2010 г. за недействителен с влязлото в сила на 26.04.2013 г. Решение от 10.04.2012 г.,
постановено по гр. д. № 14962/2011 г. на СРС, II
ГО, 64 състав. Съгласно разпоредбата на чл. 74,
ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на
трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и
решението за обявяването и не бъде връчено на страните. Или едва от 26.04.2013
г. вземането на ищеца от ответното дружество за неоснователно обогатяване е
станало изискуемо и от този момент съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната
давност за иска по чл. 59 ЗЗД е започнала да тече, като към момента на
предявяване на иска – 24.08.2016 г.
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД не
е била изтекла. В този смисъл своевременно направеното възражение за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които
въззивната инстанция достига не съответстват на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 2990,27 лв. следва да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция ответникът „С.9.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 159,41 лв.,
представляващи разноски за държавна такса в производството пред СРС и СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19673 от 22.01.2020 г., постановено по гр. д. № 48186/2016 г., по описа на СРС, II ГО, 75 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„С.9.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на С.С.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от
2990,27 лв., представляваща
сума, с която „С.9.“ ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на С.С.Ш. през
периода 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г, изразяваща се в спестяване на разходи за
положен труд за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба – 24.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК и сумата от 159,41 лв., представляващи разноски за държавна такса в
производството пред СРС и СГС.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: