РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр. Хасково , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
Секретар:Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20205640101731 по описа за 2020 година
Предявени са при условията на активно субективно и обективно съединяване
отрицателни установителни искове с правни квалификации по чл. 124, ал.1 ГПК, съответно
от: П. Д. А., Д. М. А. и В. М. А. - срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Ищците твърдят, че като наследници по закон на М. А. А., починал на **.**.****., от
месец септември 2019г. били настоятелно приканвани от ответното дружество да заплатят
задължение на наследодателя им в размер на 60,13 лева към „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, придобито от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД чрез договор за цесия. Въпреки категоричния им отказ, служители на ответното
дружество продължили да ги безпокоят по телефона. Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ищците П. Д. А. с ЕГН
**********, Д. М. А. с ЕГН ********** и В. М. А. с ЕГН **********, не дължат на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сума в размер 60,13лв.,
включително – поради погасяване правото на принудително изпълнение спрямо това
вземане - по давност.
Ответникът счита исковете за допустими и основателни, като ги признава – по повод
института на давността. Сочи, че процесното общо вземане му е цедирано на 20.06.2018г. от
„С.Г. ГРУП“ ООД, което пък го било придобило също чрез цесия, на 11.04.2017г., от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Твърди още, че М. А. А. приживе е бил
уведомен за описаните цесии с лично получено от него писмо. Твърди, че дружеството не е
1
предприемало действия по принудително събиране на вземането и че е в правото си да
претендира извънсъдебно погасени по давност вземания, доколкото те продължават да
съществуват като естествени такива, а длъжниците могат и да не упражнят правото си на
възражение за изтекла погасителна давност. При тези съображения поддържа, че на
основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ищеците,
доколкото дружеството не е давало повод за завеждане на процесните искове и ги признава.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, като в съответни
молби молят за даване ход на делото в тяхно отсъствие, а ищците искат произнасяне на съда
при условията на направеното от ответника признание на исковете.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените от ответното дружество доказателства се установява, че то е
придобило, вследствие на две последователни цесии, възникналото като задължения по
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги вземане на
БТК ЕАД спрямо М. А. А.в общ размер 60,13 лева, за което съответният мобилен оператор е
издал фактури с номера: **********/08.06.2015г., **********/08.07.2015г.,
**********/08.09.2015г., **********/08.10.2015г. **********/08.11.2015г.,
**********/08.12.2015г., **********/08.01.2016г. и **********/08.02.2016г. Установява се
още, че М. А. А. е получил лично уведомление, с което ответното по делото дружество му е
съобщило за извършените цесии, като за това то е било надлежно упълномощено от цедента
си.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-
2119/08.08.2019г. се установява, че тримата ищци са наследници по закон на М. А. А.,
починал на **.**.****г. А от неоспорените им твърдения, изложени в исковата молба става
ясно, че от месец септември 2019г. ответникът е започнал да претендира наследеното от тях
процесно вземане извънсъдебно -посредством писмо и телефонни обаждания.
Констатираното наследствено правоприемство предопределя материалната и
процесуална легитимация на всеки от тримата ищци по отношение на предявените
отрицателни установителни искове, с които се цели установяване, че не дължат на ответника
съответната (съобразно наследствената квота на всеки от тях) част от процесното вземане в
общ размер 60,13 лева и лихви върху него.
При отрицателнте установителни искове, за разлика от всички останали видове
искове, основанието /чл. 127, ал.1, т.4 ГПК/ не е индивидуализиращ ги белег. В същия
смисъл - при уважаването на отрицателен установителен иск, правото, което е било негов
предмет, се отрича от ищеца без оглед на някакво конкретно, а с оглед на всички възможни
основания (юридически факти), съществували до приключване на устните състезания. (така
- мотивната част по т.1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.
2
№ 8/2012 г., ОСГТК). Затова при въведени множество твърдения на ищците в исковата
молба - защо според тях не дължат извънпроцесуално претендираните от ответника суми,
няма обективно съединяване на искове с различни основания, а един иск. В конкретния
случай ищците са трима и всеки от тях е предявил такъв иск.
С оглед гореизложеното, и като съобрази, че в подадения в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба ответникът е направил признание на исковете, а също, че в
контекста на чл. 6, ал.2 ГПК - ищците изрично са поискали прекратяване на съдебното
дирене и произнасяне съобразно признанието – съдът намира предявените искове за
основателни, като основава решението си на направеното от ответника признание на
претенциите - чл. 237, ал. 2, ГПК, предвид липсата на отрицателните предпоставки за
недопустимост приложението на това основание (ал. 3).
Разноски по делото са претендирани само от ищцовата страна, като ответникът е
направил искане те да бъдат възложени върху ищците на основание чл. 78, ал.2 ГПК.
Прилагането на тази разпоредба предполага освен да е направил признание на иска –
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Следва да се прави разлика между
даване на повод „за завеждане“ на дело, и поставяне начало на правен спор. В конкретният
случай правният спор е започнат от ищците - с обективираното отричане от тяхна страна на
дължимостта на извънсъдебно претендираните от ответника задължения. Този спор
обосновава правния им интерес като абсолютна процесуална предпоставка за право на иск.
Но самото „завеждане“ на исковата молба не е осъществено просто защото ищците
процесуално имат право на иск, а защото ответникът им „е дал повод“ да го упражнят - като
е претендирал извънсъдебно наследеното от тях вземане в размер 60,13 лева. Предвид това -
по отношение възлагане на претендираните разноски в настоящото производство липсва
едната от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал.2 ГПК. По делото са
представени доказателства, удостоверяващи заплащането от страна на ищците на държавна
такса в размер на 150 лева и адвокатски хонорар в размер на 300 лева, които разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да им бъдат заплатени от ответника – съобразно изхода
по спора.
При изложените мотиви Хасковският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. А. с ЕГН **********, Д. М. А. с ЕГН
********** и В. М. А. с ЕГН **********, не дължат на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, (по 1/3 от) сума в общ размер от 60,13 лева, представляваща главница
по сключен между наследодателя им М. А. А. с ЕГН **********и „Българска
телекомуникационна компания“ АД с ЕИК ********* договор за електронни съобщителни
услуги за ползване на телефонен пост № *********, за която са издадени фактури с номера
**********/08.06.2015г., **********/08.07.2015г., **********/08.09.2015г.,
3
**********/08.10.2015г. **********/08.11.2015г., **********/08.12.2015г.,
**********/08.01.2016г. и **********/08.02.2016г., и вземането за която е придобито от
ответното ЕАД чрез цесия.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на П. Д. А. с ЕГН **********, Д. М. А. с ЕГН
********** и В. М. А. с ЕГН ********** направените от тях разноски по делото в общ
размер 450 лева, от които 150 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
4