Р
Е Ш Е Н И Е
№260028/19.10.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание,
проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на
секретаря Искра Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №183/2020 г. по описа РС – Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415 ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК
от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1715, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр. 14 срещу Й.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 5 579, 73 лева, представляваща главница по договор за
потребителски заем № PLUS – 13774978/23.08.2016 г., сумата от 673, 73
лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 20.11.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - по
ч.гр.дело № 1509/2019 г. по описа на РС - Девня.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил
с ответницата договор за потребителски заем № PLUS - 13774978/23.08.2016 г., по силата на
който й е предоставил сумата от 6 000 лева
и закупуването на застраховка от 1 612, 80 лева. Съгласно чл. 3 от
Договора, за ответницата е възникнало задължение да заплаща 48 месечни вноски –
всяка в размер на по 276, 50 лева, съставляващи изплащане на главница по заема
и оскъпяването й, съгласно уговорения годишен процент на разходите и годишния
лихвен процент, посочени в параметрите на договора. Заявява, че сумите, предмет на договора
са били предоставени и усвоени от ответницата, която на 20.10.2017 г. е
преустановила плащането на вноските по кредита, като дължими са останали 36
месечни вноски. Твърди се, че на
основание чл. 5 от договора,
вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, като в конкретния случай настоява, че задължението е
станало изцяло изискуемо на 20.11.2017 г. Излага, че е изпратил покана за
доброволно изпълнение на ответницата за дължимите суми, които не са били
заплатени от нея, поради което е подал
заявление въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК, като на ищеца е било указано да предяви иск за установяване на
вземането си. В законоустановения срок той е сезирал съда с искане за
установяване спрямо ответницата дължимостта на горните суми. Изрично
е направено изявление в исковата молба, че в
условията на евентуалност настоящият иск има характер на осъдителен иск и на волеизявление за предсрочна
изискуемост на кредита, и с връчване на препис
от исковата молба изискуемостта се обявява
на длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител на
ответника депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост и вероятна основателност на предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за ищецът не се явява
представител, като с постъпила писмена молба се моли делото да бъде разгледано
в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се
излагат доводи за основателността на исковата претенция.
В съдебно заседание
за ответника се явява особения представител – адв. Г. М., като се поддържа
становището, изразено в писмения отговор за допустимост и основателност на предявените
искове.
Доказателствата по делото са писмени, прието
по делото е експертно заключение на назначена от съда и неоспорена от страните
ССчЕ.
Съдът, съобразявайки
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 1509/2019 г. по описа на ДРС, по подадено от ищеца заявление по чл.
410 от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
949/30.10.2019 г. за сумата от 5 579, 73 лева главница по Договор за
потребителски заем № PLUS – 13774978 от 23.08.2016 г.
и сумата от 673, 73 лева мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г. 11.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – 29.10.2019 г. до окончателното му изплащане, както и разноски в
размер на общо 241, 57 лева. Заповедта била връчена на основание чл. 47 от ГПК,
поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова
молба, по която е образувано настоящото производство.
Видно от представения
Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 13774978 от 23.08.2016 г.
е, че ищцовото дружество предоставило на ответницата сумата от 6 000 лева срещу
задължението й за погасяването му в срок от 48 месечни погасителни вноски всяка
в размер на 267, 50 лева, с падежна дата 20 – то число на месеца. От същия
се установява още, че първата дължима вноска била с падежна дата 20.10.2016 г., а
последната – 20.09.2020 г., като общата стойност на плащанията възлиза на 13 272 лева. Годишния лихвен процент на разходите е в размер на 45, 34 %, а лихвения
процент – 35, 75 %. В параметрите на договора били посочени и
застрахователна премия от 1 612, 80 лева и такса ангажимент от 210 лева. При
сключването на договора ответницата попълнила и подписала и медицински
въпросник за приемане на застраховане, като между страните бил сключен Договор
– сертификат от 23.08.2016 г., както и били връчени общи условия към
Застраховката „Защита на плащанията“ на кредитополучателя. По делото е
представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и извлечение от кредита на лицето. На 14.03.2018
г. до ответницата е изпратена покана, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем, поради неплащането на повече от две погасителни вноски, като е
посочен общия размер на задължението и същото по пера.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението
по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като пълно,
обективно и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата от 6 000
лева е приведена по сметката на ответника на 24.08.2016 г. и е усвоена от
кредитополучателя, като в нея е включена 210 лева такса ангажимент, съгласно т.
2 от Договора за кредит. Общия размер на постъпилите по кредита суми са 3 725,
50 лева. Размерът на задължението към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е: 5 579, 73 лева главница;
3 325, 17 лева възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до
20.09.2020 г. и 697, 36 лева законна лихва върху непогасена главница за периода
от 20.11.2017 г. до 29.10.2019 г. Към датата на изготвяне на заключението
дължимите суми по договора възлизат на 5 579, 73 лева главница;
3 325, 17 лева възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до
20.09.2020 г. и 1 218, 14 лева законна лихва върху непогасена главница за
периода от 20.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от представените по делото писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на
исковете: Предявените
искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, по което
заповедта е връчена на длъжника по чл. 47 от ГПК и съдът е дал указания на
заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на иска по чл. 422 вр. чл.415 от ГПК: За да се уважи предявения иск,
ищецът следва да
докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието
на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е
предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба.
По делото се установи
безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителски
кредит /ЗПК/. Видно от приетия като
доказателство по делото Договор за потребителски заем с №
Като потребител ответникът разполага със защитата
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. В настоящия казус,
процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10 ал.1 от ЗПК писмена форма,
при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения
кредит, ведно със застрахователна премия, общ размер на кредита и начин на усвояването му, лихвения процент по кредита,
погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски и техния размер. С оглед съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между ответника и ищеца
съдът счита, че са спазени императивните изисквания на ЗПК, при което приема,
че договорът за потребителски кредит не е недействителен поради
нарушение на разпоредбите на закона. От друга страна в общата сума за връщане от ответницата е включена и „такса
ангажимент“ от 210 лева. Съгласно чл. 2 от договора това е такса, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
договора условия, размери и срокове, посочено е още, че таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле такса ангажимент от общия размер на кредита. С оглед на това
съдът приема, че таксата ангажимент представлява такса по усвояване на кредита,
поради което и на основание чл. 10а ал.2 от ЗПК тя въобще не се дължи от ответницата,
тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По
установителния иск по чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл. 79 вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 вр.чл.9 от ЗПК.
В
исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
като
твърди, че същата е настъпила на 20.11.2017 г. – падежът
на втората неплатена вноска. Същият извод прави и вещото лице в своето
заключение, което не се кредитира от съда в тази му част, тъй като въпросът е
правен.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено
по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в случаите, в които кредиторът основава
вземането си на предсрочна изискуемост на дълга, ефектът на тази изискуемост на вземанията
настъпва едва след като потестативното изявление на банката достигне до
длъжника, независимо от уговореното в договора, като получаването на
съобщението следва да се удостовери чрез официален или изходящ от длъжника
частен свидетелстващ документ. Съгласно даденото
разяснение, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва
да е достигнало до длъжника. Това е така, щото срокът за изпълнение на
задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради
което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и
изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си не
поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление следва да е
достигнало до длъжника - кредитополучател.
По делото липсват каквито и да е
доказателства, от които може да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението.
Представена е по делото „покана“ до ответницата с дата 14.03.2018 г., но липсват твърдения и доказателства тя да е получена от нея.
В постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в
случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл. 422 от ГПК, че на
длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените искове
следва да се уважат до размера на падежиралите вноски. Съобразно
т. 1 изр. 2 от ТР №8/2017 г. по т.д.
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда
на чл. 422 ал. 1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение.
Настоящия случай е именно такъв, тъй като не се установява вземането да е
станало изискуемо преди подаването на заявлението, но същото е станало
изискуемо през време на процеса, т.к. е
настъпил падежа на всяка от вноските по погасителния план по договора за кредит.
Видно от същия е, че падежът на последната
вноска по кредита е на 20.09.2020 г., т.е. до датата на последното съдебно
заседание по делото – 07.10.2020 г., когато
е релевантният момент за преценка на обстоятелствата свързани с изискуемостта
на спорното вземане съгласно цитираното
ТР. Съобразно постановките, дадени в
него съдът задължително следва при постановяване на решението по чл. 422
от ГПК да вземе предвид тези обстоятелства.
Тъй като всички вноски по кредита са
падежирали към датата на приключване на съдебното дирене и с оглед заключението
на вещото лице по ССчЕ, то претенцията на ищеца за дължима от ответника
главница по договора за кредит се явява основателна и доказана. Същата следва да
бъде уважена до размера на 5 369, 73 лева, като от претендираната сума от
5 579, 73 лева се приспадне заплатената при усвояването на кредита сума от
210 лева от ответницата за т. нар. „такса ангажимент“.
По иска с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ТК на ВКС се приема,
че уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване
на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в
исковата молба изявление, т.е. с връчването на ответника на препис на исковата
молба, с която е предявен и осъдителен иск за вземанията. Приема се също, че
при назначен на ответника особен представител на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК,
с връчването на препис от исковата молба е налице надлежно уведомяване на
длъжника – ответник за предсрочна изискуемост на целия дълг. С оглед
охрана интересите на ответника,
при предпоставките на чл. 47 ал. 1 – 5 от ГПК
му се назначава особен представител, като връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В настоящия случай препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства е връчен на особения
представител на ответника на 07.08.2020 г., от който момент цялото задължение
по договора за кредит става предсрочно изискуемо.
Съгласно разясненията
дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г., постановено по ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договор парична сума
/главница/ и законната лихва от датата на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода преди
обявяване на кредита за предсрочно изискуем законна лихва за забава не се дължи, доколкото ищецът не претендира падежирали вноски по
кредита, а иска осъждане на ответника да му заплати главница и обезещетение за забава на цялата главница още
преди настъпването на предсрочната й изискуемост.
В настоящия случай,
изхождайки от датата на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи и
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила на 07.08.2020 г. /датата
на която книжата са връчени на особения представител/. Предвид изложеното,
дължима на кредитора е законната лихва върху главницата от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането,
поради което искането за присъждането на такава в размер на 697, 36 за периода
преди 07.08.2020 г., а именно от 20.11.2017 г. до 11.10.2019 г. е
лишено от основание и подлежи на отхвърляне.
По разноските: Ищецът
е направил следните разноски в исковото производство: 214 лева – държавна такса по
исковото производство, 642, 67 лева депозит за особен представител; 200 лева
депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78 ал. 8 във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 993,
21 лева. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство в размер на 1 032, 05 лева - съразмерно с уважената
част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство,
като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цитираното ТР, това следва да стане с
осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство в общ размер на 207, 43 лева - съразмерно с уважената част от иска. Ответникът не е претендирал
заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно
отхвърлената част от исковата претенция.
По гореизложените мотиви и съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Й.И.Й., ЕГН: **********, с
адрес *** дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 5 369, 73 лева, представляваща неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 13774978/23.08.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 07.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №949/30.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1509/2019 г. по описа на Районен съд – Девня,
на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 5 369, 73 лева до
претендирания размер от 5 579, 73 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 против Й.И.Й., ЕГН: ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 673, 73 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.11.2017 г. до 11.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед №949/30.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1509/2019 г. по описа на Районен съд – Девня,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 сумата от 993, 21 лева,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски в исково
производство - съразмерно на уважената част от, на основание чл. 78 ал. 1 и ал.
8 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 сумата от 207, 43 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство - съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78
ал. 1
и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: