Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
01.08.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 969 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.Т. (A.T.), чрез адв. М.П. ***
депозирана против наказателно постановление № 38-0000480/24.04.2019г., издадено
от Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 ЗАП, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
по т. 1 от НП, на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 6, § 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1, вр. чл. 78, ал.1, т.
1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното общо наказание. Оспорват се изцяло направените в
наказателното постановление фактически констатации, като се релевират
твърдения, че наказателното постановление е издадено в противоречие с
принципите относно кредитирането и тълкуването на събраните доказателства. В
подкрепа ангажираните твърдения се инвокират доводи, че от описанието на
нарушението не става ясно дали в посочения период водачът е управлявал товарния
автомобил самостоятелно или екипно и не е направен анализ на предходните
периоди на управление. На следващо място се сочи, че при издаването на
наказателното постановление, в частта досежно нарушението по т. 1 при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, тъй като е цитирано едно бланкетно нарушение,
без да е индивидуализирано конкретно с всички негови обективни признаци. По
отношение на нарушението по т. 2 от НП се ангажират доводи, че не става ясно от
колко часа на коя дата и до колко часа и на коя дата е трябвало да бъде
направена изискуемата почивка, както и не е посочен на какъв формат са
въпросните данни и с какъв софтуер са разгледани и дали същият е лицензиран. И
относно това нарушение се твърди, че същото е неясно и описано бланкетно. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 263023/23.04.2019г., за това, че на 23.04.2019г., около 23,00 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход Р. България, управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Бенц“ кат. N 3, с рег. № 33CFP49
оборудван с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с № 3608003 и полуремарке
Фрьоф, кат. О4, с рег. № 33CDU02, при
извършване на международен обществен превоз на товар от Р. Турция за Румъния,
като осъществил съставите на следните нарушения: 1. Водачът извършва превоза с
МПС, оборудвано с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с № 3608003, като е надвишил нормалното
време за управление от 9 часа, с над 2 часа, а именно 2 часа и 4 минути, за
дата 19.04.2019г. от 03,20 часа, до дата 19.04.2019г., 20,59 часа, като
надвишаването е със 124 минути, което е субсумирано
като нарушение по чл. 6, § 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1
ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г. 2. Не спазва
изискванията за нормална дневна почивка,
като намалението е с над 2 часа, а именно с 3 часа и 59 минути, за дата
22.04.2019г. 14,05 часа до дата 23.04.2019г. 04,38 часа, като продължителността
е 14 часа и 33 минути, което е квалифицирано като нарушение по чл. 8, § 2, изр.
1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 от НП, на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението по чл. 6, § 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за
нарушението по чл. 8, § 2, изр. 1, вр. чл. 78, ал.1,
т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко
едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а
така също и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административния орган, за всяко едно от нарушенията и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
При описание на първото нарушение,
както в АУАН, така и в НП изрично са посочени от страна на
административнонаказващия орган нормалното време за управление – 9 часа,
констатираното превишение – 2 часа и 4 минути, както
и датите и часовете на управление от страна на водача с посочване на началния
момент и крайният такъв, а именно 19.04.2019г. - от 03,20 часа до 19.04.2019г.
20,59 часа.
При описанието на второто
нарушение също е посочено какво изискване не е спазил водача, а именно, че се
касае за неспазване на изискванията за нормална дневна почивка, установения период
на конкретно установеното намаление и че същото е с над 2 часа, а именно 3 часа
и 59 минути, както и са посочена датата и времения
интервал.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на всяко
едно от двете нарушения, което да е довело до непълно описание на същите,
съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и по този
начин да е накърнено правото на защита на наказаното лице, да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Според
настоящият съдебен състав, непосочването в НП с какъв софтуер са били извлечени
данните, не съставлява съществено процесуално нарушение, както и не е такова
липсата на останалите посочени от жалбоподателят обстоятелства, доколкото както
АУАН, така и НП съдържат, както бе посочено по-горе в решението всички
обективни елементи на състава на всяко едно от нарушенията, за които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две административни
нарушения по чл. 6, § 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г. и по чл. по чл. 8, § 2, изр.
1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г., както
от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, така и от писмените доказателствени средства,
приобщени по преписката – разпечатка на дигиталната карта на водача безспорно
се установяват и доказват всички изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП
фактически констатации, които подведени под хипотезиса
на правните норми, обосновават извод, че жалбоподателят, е осъществил съставите
на всяко едно от двете нарушения, като при извършване на международен превоз на
товари, е надвишил нормалното дневно време за управление от 9 часа за дата
19.04.2019г. с над два часа, а именно 2 часа и 4 минути, което осъществява
състава на нарушението по чл. чл. 6, § 1, вр. чл. 78,
ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г., както и че
не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, като намалението е с над 2
часа, а именно 3 часа и 59 минути, което осъществява състав на нарушение по чл.
8, § 2, изр. 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, §
3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г..
Самата
информация от картата е свалена с лицензиран софтуер и не са налице никакви
данни за необективност на извлечената от картата на водача информация.
Информацията
е извлечена от картата на водача, поради и което е ирелевантно
дали е имало екипно управление.
Съгласно
разпоредбата чл. 6, § 1 от Европейска спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент №
561/2006 1. Дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа,
като единствено е допустимо като изключение същото да бъде удължено до максимум
10 часа, не повече от два пъти седмично. В конкретния случай нарушението е с
над два часа, поради и което е ирелевантно седмичното
управление на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент №
561/2006, за всеки
период от 24 часа след края на предходната дневна почивка водачът трябва да е
ползвал нова дневна почивка.
Необходимо и достатъчно условие,
за да е налице състава на това административно нарушение от страна на водача, е
да се установи, че водачът не е спазил изискванията за нормална дневна почивка,
което в процесния случай е безспорно е установено и
несъмнено доказано.
И двете нарушения са извършени по
време на осъществяван международен обществен превоз на товар, на територията на
ЕС и договорящи страни по АETR, поради и което
приложение намират именно разпоредбите на Европейска спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
съгласно чл. 2, § 1 от същата. В същия смисъл, касаещ
приложението, именно на цитираното споразумение е и разпоредбата на чл. 2, § 3
от Регламент № 561/2006 съгласно която за международни транспортни операции,
извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия
регламент се прилага AETR за: б) превозни средства, регистрирани в трета
страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването
на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по
AETR.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи всяко едно от двете нарушения, правилно е издирена
и приложена и съответстващата санкционна разпоредба, като по т. 1
от НП, на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението по чл. 6, § 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за
нарушението по чл. 8, § 2, изр. 1, вр. чл. 78, ал.1,
т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г., като размерът на
всяка една от санкциите е в абсолютна стойност.
Правилно, съобразно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на дееца
и не може да се говори за несправедливост на общото наказание, както твърди
жалбоподателят.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Всяко
едно от двете нарушения, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на
просто извършване, поради и което за неговата съставомерност
не се изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършените от жалбоподателя нарушения,
разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид. Самите нарушения касаят дейност, строго
регламентирана от международното право, с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000480/24.04.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на А.Т. (A.T.), гражданин на Р. Турция, роден на ***г. са наложени
следните административни наказания: по
т. 1 от НП, на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 ЗАП административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева), за
нарушение по чл. 6, § 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1500 лева (хиляда и петстотин
лева), за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1, вр.
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: