Р Е Ш Е Н И Е
Номер
520 Година 18.05.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина Н.
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря И.Г.
Прокурор Соня
Петрова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно административен характер
дело номер 400 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Й.Н.И. ***, чрез адвокат П.Н. *** със съдебен адрес:*** против решение № 43/30.01.2023г., постановено по
а.х.д. № 4255/2022 г. по описа на Районен съд Бургас. Иска се отмяна на
съдебното решение и на потвърдената с него заповед за задържане и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Старши полицай в група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ Бургас при РДГП – К.С.Г., редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отхвърлил
жалбата на Й.И. срещу
заповед за задържане на лице с рег.№ 6101зз-480/31.10.2022г., издадена от старши
полицай в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ Бургас при РДГП, с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР), е задържана за срок от 24 часа. За да постанови решението си, съдът е
приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа
задължителните реквизити, посочени в нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Прието е,
че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаване на
заповедта, тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че към момента на нейното издаване са съществували достатъчно
данни, че поведението на лицето сочи на опасност да извърши закононарушение и
да се укрие. Прието е, че на три дати от м.октомври 2022г. е установено
движение по републиканската пътна мрежа на МПС л.а „Тойота Корола Версо“ с
рег.№ ОВ3265ВТ, собственост на трето лице, който автомобил се е движил по един
и същи маршрут, установен като такъв по който се извършва превоз на мигранти
през територията на страната, като водач към момента на спирането му за
проверка е била Й.И. и по тази причина са предприети и действия по нейното
задържане. Отбелязано е, че към момента на задържането ѝ И. е поддържала
телефонен контакт с нейн съгражданин и познат, който е бил задържан същия ден при
превоз на шест чужди граждани, без документи за самоличност. Прието е и че в
случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията, като налагането на принудителната административна
мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като са налице конкретни
данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който
интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно законосъобразното задържане на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Оспорената заповедта е издадена на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на лицето
Й.И. за това, че „е съпричастно към
извършване на престъпление, а именно на 31.10.2022г. в с.Дебелт, общ.Средец,
обл.Бургас с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомогнала, чрез осигуряване на превоз към шест броя чужденци да пребивават
или преминават в страната в нарушение на закона като деянието е извършено в съучастие с Николай Георгиев Н.“.
За
прилагането на принудителна административна мярка от вида на процесната,
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението,
което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна
квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат
на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, наличието на
такива категорични данни, които да обвързват касатора със соченото нарушение не
са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване.
В случая данни, обосноваващи предположение, че И. е
извършител на престъпление безспорно се съдържат в представената
административна преписка, включително и в справка с рег.4068р-17731-31.10.2022
г. относно постъпила информация по линия „противодействие на нелегалната
миграция“. Ето защо, правилно районният съд е приел, че към момента на издаване
на процесната заповед са били налице предвидените в нормата на чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, материалноправни предпоставки.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с
принципа на съразмерност заложен в на чл.6, ал.2 от АПК. Съгласно посочената
норма, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта. В този смисъла прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24
часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането
е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека
принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че
за задържането на касатора са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
Прилагането на принудителната административна мярка е
съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и
прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност
за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие
на данни за извършено престъпление. Налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая е оправдано, с
оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило престъпление. В този
смисъл, видно от обжалваната заповед, И. е била задържана на 31.10.2022 г. в 18,05
ч. и освободена на 01.11.2022г. в 16,50 ч., като по време на нейното задържането
са извършени процесуално-следствени действия, включително тя е била разпитвана,
за което е съставен протокол за разпит на свидетел по бързо производство №
55/2022 г. по описа на ГПУ Бургас, след което тя е била освободена.
Неоснователни са възраженията на касатора, за
незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като лицето издало заповедта
няма собствени възприятия по случая. В проведеното пред първоинстанционния съд
открито съдебно заседание на 13.01.2023 г., ответника е отговорил на
поставените му от съда и страните въпроси. Той изрично е заявил, че от дежурния
е имал информация, че автомобилът е съпричастен в нелегална емиграция, който
автомобил е бил подаден както към гранична полиция, така и към национална
полиция и след като е бил спрян на КПП-то, той е изпратен да доведе лицето, което
го управлява, за да може да бъде установена евентуалната му съпричастност към
случая. Видно от изложеното, ответникът е бил наясно с конкретните факти по
случая, които са били достатъчни да се обоснове предположение, че има
вероятност касатора да е извършил посоченото в заповедта престъпление.
Неоснователни са и възражение в касационната жалба, че
няма събрани доказателства касатора да има и минимална съпричастност към
твърдяното в заповедта деяние. Видно от цитираната вече справка с
рег.4068р-17731-31.10.2022 г. относно постъпила информация по линия
„противодействие на нелегалната миграция“, е проследено движение на
управляваният от касатора лек автомобил, през периода от 10.06.2022 г. до
31.10.2022 г., като е установено съвпадение на маршрутите с други автомобили, с
които нелегално са превозвани мигранти. На 31.10.2022 г., в един от тези
автомобили управляван от лицето Николай Н. са установени 6 лица отговарящи на
профила – незаконен имигрант, самоопределили се като марокански граждани, като
касатора е поддържал телефонен контакт с това лице, включително и на 31.10.2022
г., когато са установени лицата. Тези данни, са достатъчни да се обоснове
предположение, че има вероятност касатора да е извършил посоченото в заповедта
престъпление и да се издаде заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.72,
ал.4, изр.2 от ЗМВР, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 43/30.01.2023 г.,
постановено по а.х.д. № 4255/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.