Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при участието на секретар Ирина В., като разгледа докладваното от съдия Луканов
въззивно гр. дело № 5390 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по въззивна жалба с вх. № 25006020/14.01.2021 г. на М.В.Я.
– ищец по гр. дело № 47698/2019 г., на Софийския районен съд, III Гражданско
отделение, 149 състав срещу постановеното решение № 20269473/07.12.2020 г. в
следните части:
1/ за определения
режим на лични отношения на бащата Н.А.Н. с детето П.Н.Н.–
всяка първа седмица от месеца от понеделник от 09:00 ч. (ако детето е на
училище - след учебните занятия) до 19:00 ч. в петък включително; всяка втора и
четвърта седмица от петък от 09:00 ч. (ако детето е на училище – след учебните
занятия) до неделя до 18:00 ч.;
2/ за начина,
по който е разпределено времето на двамата родители с детето по време на
ваканциите и официалните празници;
3/ и за
началната датата на присъждане на издръжка на детето – от влизане в сила на
решението за предоставяне на родителски права, а не както е поискано – от
датата на предявяване на иска – 16.08.2019г.
Въззивникът
М.В.Я. твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано,
постановено е при допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални
правила. Поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е приел, че са налице основания режимът на личните
отношения между детето и бащата да бъде по-широк, като не били обсъдени всички
събрани по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният
съд не е взел предвид препоръката на вещото лице детето да бъде при майката по
време на учебните занятия, а през уикендите – при бащата, с оглед предстоящото
постъпване на детето в образователната система. Твърди също, че по-широкият режим
на контакти, ще влоши комуникацията между страните и ще бъде предпоставка за
конфликтни, доколкото родителите все още не са преодолели тежката емоционална
фаза в общуването си след раздялата. Посочва, че първоинстанционият
съд при определяне режима на личните отношения не бил взел предвид
обстоятелството, че именно майката е родителят, който е полагала основно грижи
за детето, като същата е обезпечавала битовите условия, при които е отглеждано
детето и именно тя е била инициатор за спортното и културно възпитанието на
детето, като го водела на различни дейности и мероприятия. Счита, че служебната
ангажираност на бащата е несъвместима с постановения режим и е неподходящ,
доколкото същият отсъства много и работи до късно вечер, в които случаи се
налага бабата по бащина линия да гледа детето. Излага, че при определяне на
режима на личните отношения първоинстанционният съд
не е взел предвид препоръките на вещото лице, като не е съобразил пола,
възрастта на детето, положените до момента грижи за интелектуалното развитие на
детето, както и обстоятелството, че то тръгва на училище, като по този начин не
защитен най-добрият интерес на детето. Въз основа на изложеното въззивницата иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните му части и постановяване на ново решение, в което да се
определи режим на лични отношения на бащата с детето в следния смисъл: всяка
четна седмица от петък в 19:00 ч. до неделя в 18:00 ч. с преспиване; всяка
нечетна седмица от месеца в сряда от 17:00 ч. до 19:30 ч.; през лятната ваканция
за срок от 2 години от влизане в сила на решението 20 дни, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за коледните празници,
считано от 18:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 26 декември, а всяка нечетна
година новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч.
на 2 януари; всяка нечетна година за Великден, считано от 18:00 ч. на Разпети
петък до 18:00 ч. в понеделник – първия ден след Великден; всяка нечетна
календарна година – пролетната ваканция от 10:00 ч. на първия ден на ваканцията
до 18:00 ч. на последния ден на първата половина от ваканцията; всяка четна
година – втората половина от ваканционните дни от 10:00 ч. на първия ден от
втората половина на ваканцията до 18:00 ч. на последния ден; на нечетна година
детето да прекарва рождения ден с майка си и на четна с баща си с преспиване,
независимо от действащия към момента режим на контакти. Претендира и
направените разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Н.А.Н. е подал
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Сочи, че определеният режим на лични отношения ще спомогне за
запазване на емоционалната връзка между тях, въпреки желанието и опитите на
майката да я прекъсне. Твърди, че единствената причина за липсата на отчуждение
между него и детето била именно налагането на привременни мерки от
първоинстанционния съд, с които му била дадена възможност да вижда детето
редовно. Поддържа, че по-широкият режим на лични отношения ще благоприятства
изграждането на пълноценна връзка между него и детето му. Твърди, че винаги е
проявявал изключителна загриженост и отговорност за развитието и възпитанието
на детето. Посочва, че постановяването на по-ограничен личен контакт с детето
не би отговарял на действителното фактическо положение.
По отношение
на оспорванията за началната датата на издръжката на
детето, въззиваемият твърди, че правилно е определена
като начална дата датата на влизане на решението в сила, доколкото същият е
изплащал издръжка на детето през цялото време до постановяване на първоинстанционното решение, предвид определената от
първоинстанционния съд привременна издръжка. Иска въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
В срока за
отговор на въззивната жалба е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответника Н.А.Н., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която родителските
права на детето П.Н.Н.са възложени на майката М.В.Я..
Иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и да му бъде възложено упражняването на родителските права.
По делото е
постъпила и молба с вх. № 371295 от 22.12.2021г. по описа на СГС, в която въззивницата М.В.Я. твърди, че в хода на производството са
настъпили нови обстоятелства, които са съществени за изхода на делото. Посочва,
че била налице промяна в отношенията между детето и бащата, която се изразявала
в нежеланието на детето да прекарва време с баща си. Сочи, че след срещите и
престоя с него, детето било тревожно, плачливо, не изпускало майка си от
поглед, спало неспокойно. С това обоснова и искането си за промяна на режима на
лични отношения. Молбата е оспорена от насрещната страна, като неотговаряща на
обективната действителност.
По делото е
постъпила молба с вх. № 298918 от 04.08.2022г. по описа на СГС, с която М.Я. посочва,
че въззиваемият има връзка с друга жена, която се
установила да живее в жилището на въззиваемия с двете
си деца, което обстоятелство създавало неудобство за осъществяване на срещите
между детето П.и баща ѝ предвид намаленото жилищно пространство. Молбата
е оспорена от въззиваемата страна.
В открито
съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат въззивните
си жалби и оспорват жалбата на другата страна. Сочат доказателства. В срока по
чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните депозира писмена защита по съществото
на спора.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
С решение №
20269473/07.12.2020 г. по гр. дело № 47698/2019 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 149-ти състав, съдът е предоставил на основание чл. 127,
ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на малолетната П.Н.Н., родена на ***г., на нейната майка М.В.Я., при която
детето да живее. Съдът е определил режим на лични отношения на бащата Н.А.Н. с
дъщеря му и го е осъдил да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 240
лева за периода от влизане в сила на решението за предоставяне на родителските
права до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху
всяка просрочена вноска. Осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 345.60 лева.
Пред първа
съдебна инстанция са депозирани социални доклади от ДСП-Люлин и ДСП-Възраждане.
ДСП-Люлин изразява становище, че основните грижи за детето П.Н.Н.се полагат от неговата майка, а ДСП-Възраждане посочва,
че бащата е търсил съдействие от ДАЗД за осъществяване на контакт с дъщеря си и
че майката не е разрешавала детето да преспива при бащата. Посочено е, че
бащата има подкрепа на майка си при осъществяване грижите за детето. Същият има
желание за по-чест контакт с детето.
Пред въззивната съдебна инстанция са депозирани два доклада от
ДСП-Люлин – с вх. № 336852 от 13.07.2021г. и с вх. № 358301 от 26.10.2021г. В
доклада от 13.07.2021г. се посочва, че основните грижи за детето се полагат от
неговата майка, като между тях е налице добра емоционална връзка, контактът
между детето и бащата не е прекъснат. Майката има сигурна работа и стабилни
доходи, осигурен подслон, може да осигурява всички потребности на детето. Отразено
е, че майката получава подкрепа в отглеждането на детето в лицето на бабата по
майчина линия. ДСП-Люлин заключава, че в интерес на детето е да запази и поддържа
контакт с несъжителстващия родител, съобразен с потребностите и ниската възраст
на детето. С доклада от 26.10.2021г. ДСП-Люлин посочва, че по думи на П.,
същата не желае да гостува цяла седмица при баща си, тъй като ѝ липсвала
майка ѝ, като се посочва, че мнението ѝ не е манипулирано по
някакъв начин. Препоръчва се връзката с баща ѝ да бъде съхранена, като
определеният режим не следва да пречи на двамата родители да общуват с детето,
както и на учебната му заетост.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно
психологична експертиза (СПЕ) с вх. № 25163721 от 10.11.2020г. по описа на СРС.
От заключението се установява, че не са отчетени злоупотреби или неангажиране
на детето при който и да било от двамата родители. При разширяване на режима на
контакт на детето с бащата, не се констатират някакви евентуални проблеми или
опасности. Експертът сочи, че родителите имат разногласия в стила на родителстване, свързани със заниманията в режима на детето,
поради което е дадена препоръка за гъвкав режим, съобразен с интереса на детето
и специфичните му занимания.
Съобразявайки
предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания
по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция
служебно е допуснала съдебно психологична експертиза (с определение №
261759/16.03.2022г. лист 126-127 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 145-155 от
делото), изготвено от вещото лице Д.С.З. – С., кредитирано от съда, като
обективно и безпристрастно дадено, се установява, че детето П.има топла и
емоционална привързаност към баща си, но спрямо него съществува лека амбивалентност, която е моментна, като е направено
предположение от вещото лице, че същата е привнесена отвън и колебанията бързо
отшумяват. От заключението се установява, че детето няма формирано негативно
отношение към своя баща, като не се твърди целенасочено манипулиране от страна
на майката, но се посочва, че несъмнено е под влияние на средата, в която
основно се отглежда, като възприема неодобрителните нагласи към бащата и по
този начин се стреми да остане лоялно към майка си. Вещото лице е отразило, че
поради ниската възраст на детето, надделява импулса за общуване с баща му,
когото то самото възприема положително. Експертът дава заключение, че двамата
родители обичат детето си и желаят да полагат грижи за неговото отглеждане и
развитие, като се констатират различния във възпитателния им стил, тъй като
майката се придържа в по-голяма степен към норми, правила и ред, а бащата е с
по-свободен подход, без да може да се твърди, че е лишен от изисквания за
създаване на навици и спазване на ред от детето. Отразено е, че двата възпитателни
стила по-скоро се допълват, отколкото да внасят противоречие и да действат
дезорганизиращо за детето и не следва да бъдат изтъквани техни недостатъци.
Вещото лице заключава, че макар и детето да има известно предпочитание към
майката и близките роднини по нейна линия, желае и двамата му родители да
присъстват в живота му. В заключение се дава препоръка определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения с бащата да бъде запазен, като
целесъобразен. Вещото лице предлага и друг вариант, а именно: за да се избегне
пребиваването на детето в учебно време при родителя, който не го отглежда
основно, то да бъде при него в три уикенда от месеца от петък вечер до неделя
вечер с преспиване, два пъти по двайсет дни през лятото, както и през
половината време от другите ваканции, официалните и личните празници на детето.
В открито съдебно заседание от 17.10.2022г. вещото лице конкретизира, че няма
никакви колебания относно психологическите изводи, които е направила с
експертното заключение, а колебанията са само относно режима на детето.
Допълва, че режима на срещи на детето с бащата не бива да бъде ограничаван, а детето
в нито един момент не е заявявало, че ѝ е липсвал някой от родителите
ѝ, когато се е налагало да отсъства по някаква обективна причина,
включително и служебна ангажираност. Вещото лице уточнява, че действително
детето често остава на грижите на бабата по бащина линия, когато бащата е
служебно ангажиран, но извън тези ангажименти бащата не пропуска каквото и да
било време да бъде с детето си. Сочи, че има индикации за негативно въздействие
върху детето относно бащата, поради което препоръчва да се осигури повече време
на детето с бащата, за да могат да съхранят емоционалната си връзка (лист
169-170 от делото).
По реда на
чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 07.02.2022г. е изслушана въззивницата и въззиваема страна М.В.Я.,
която е заявила пред въззивния съд че тя е родителят,
който основно е полагал грижи за детето преди раздялата на страните. След
раздялата тя е поемала всички ангажименти, свързани с детето, както и почти
всички разходи. Посочва, че има връзка с друг човек към когото П.е положително
настроена и не го възприема като конкурент на баща ѝ.
В същото съдебно
заседание е изслушан и ответникът Н.А.Н., който заявява, че може да упражнява
родителските права пълноценно, тъй като с детето П.имат силна духовна връзка, с
много активности. Посочва, че може да полага всички необходими грижи за детето
си. Осъзнава, че той и детето му може да има различия предвид различният им
пол, но счита, че може да се грижи за нейното образование, здраве, спортни
дейности и емоционално състояние. Твърди, че през седмицата, според
разпределения график, има възможност около три пъти да взима детето от училище,
а в останалите случаи може да я взима неговата майка, която е на 56 г., работи
и живее в непосредствена близост до него.
Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната инстанция.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени съответно в сроковете по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263, ал.
2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са
редовни и допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
I. По въззивна жалба с вх. № 25006020/14.01.2021г. по описа на
СРС, депозирана от М.В.Я. срещу решение № 20269473/07.12.2020 г. по гр. дело №
47698/2019 г. на СРС, 149 състав.
Въззивницата
М.В.Я. е обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Н.А.Н. с детето П.Н.Н., както и начина (без продължителността) на разпределение
на личните отношения през време на ученическите ваканции и официалните
празници. Обжалвала е и началната дата на дължимата се издръжка за детето.
1.По отношение на режима на личните
отношения с бащата съдът приема следното:
Правото на
всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право, закрепено както
във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКЗПЧОС), където правото на детето за общуване с двамата му родители е
проявление на правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна
практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III
г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о.), а и
на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v. SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v. Austria). Връзката
дете–родител, която е призната като право от двете конвенции цели да способства
за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като личност и
да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай, че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради
изложеното и бидейки задължен да следи служебно за интереса на детето, съдът
следва да установи такъв режим на детето с родителя, на когото не са възложени
родителските права, че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от
проявленията на пълноценното общуване е родителят да контактува с детето си в
контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да участва и в делниците му, но
само в случаите, когато това не се използва за негативно въздействие чрез
децата срещу другия родител, при драстично влошените отношения между страните.
Макар родителите все още да не са преодолели емоционалния период на раздялата
си (установено от заключението на вещото лице по приетата от въззивната инстанция СПЕ), отношенията помежду им не
оказват крайно негативно влияние върху детето, което да е по-различно от
естествените процеси, които се наблюдават при преустановяване този тип
взаимоотношения. Съдът приема за установено, че детето П.Н.Н.е
добре настроено и към двамата си родители. Макар и да предпочита майка си, то
има силна привързаност и към баща си, поради което настоящият съдебен състав
намира, че не следва да ограничава времето, което детето ще прекарва с бащата.
Отделно от изложеното, доколкото се установи, че майката има близки отношения с
друг мъж, към когото детето е положително настроено, с напредване на възрастта
на детето, ще е необходимо фигурата на бащата да бъде съхранена и поддържана с топлата
връзка между дете-баща.
Съдът намира,
че постановеният от първата инстанция режим на лични отношения не представлява
затруднение за детето, но следва да бъде съобразен констатираният различен
родителски подход по отношение на методите на възпитание и формирането на
трайни учебни навици. Съдът счита, че двата подхода се допълват и
благоприятстват за доброто развитие на детето, което следва да бъде отразено и
при определяне режима на лични отношения на детето с бащата.
Твърденията
на въззивницата, че поради голямата служебна
ангажираност на бащата същият не може да полага пълноценно грижи за детето, не
може да бъдат споделен. Не следва родителят да бъде лишаван от личен контакт с
детето си, поради наличието на работни ангажименти, които са именно част от
грижите за детето, доколкото чрез тях се реализират средства за поддържане на
нормален жизнен стандарт на детето на страните. В този смисъл съдът не намира
за необходимо да ограничава контактите на бащата с детето си. Нещо повече, по
делото се установи, че работния график на бащата е гъвкав и не изключва
присъствието му в ежедневието на детето, а за времето, в което има служебна
ангажираност, той е подкрепен от неговата майка. Видно от заключението по СПЕ,
приета от въззивната инстанция, детето има положително
отношение към баба си по бащина линия, независимо, че изявява предпочитания към
бабата по майчина линия. Останаха недоказани твърденията на въззивницата,
че бащата и неговата майка не полагат адекватни грижи за детето П.. Доколкото и
двамата родители разчитат на подкрепата и помощта на трети лица, настоящия
състав не намира причина тази подкрепа да бъде отричана при отглеждането на
детето, още повече, че дори и при съвместно живеещи родителите, чисто житейски възходящите
роднини по двете линии присъстват активно в живота на детето.
При
съвкупната преценка на доказателствата, като съдът не намира причина да не
кредитира, то следва да бъде дадена достатъчна възможност на бащата да
прекарват време с детето си както в делнични дни, така и през уикендите,
празниците и ваканциите. Определяне преимуществено детето да прекарва изцяло времето
с родителя упражняващ родителските права основно през седмицата, а с другия –
уикендите, не би се отразило благоприятно върху възприятията на детето спрямо
съответния родител. Подобно решение би довело до краен резултат, при който
детето би асоциирало забавленията и почивката с родителя, при който прекарва
свободното си време, а ангажиментите и натовареното ежедневие с другия родител,
който е поел основно тази част от възпитанието на детето. Съдът намира, че последното
не е в интерес на детето, а и не е целеният от страните краен резултат в
отношенията им с детето. В тази връзка настоящият въззивен
състав не възприема предложения от ищцата режим на лични отношения с бащата
(както и дадения за примерен вариант режим в СПЕ), който на първо място
ограничава време, което детето може да бъде със своя баща, а на следващо –
липсва и баланс във времето, което родителите ще прекарват с детето в делнични
и почивни дни, което, предвид установените по делото факти, не би било в негов
интерес, доколкото то има силна емоционална връзка и с двамата си родители, и
следва да се намери оптимален начин връзката да бъде съхранена.
Доколкото
решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено
нещо, то при промяна на обстоятелствата, всяка от страните би могла да инициира
промяна в определения режим на отношенията между въззиваемата
страна с детето. В този смисъл, в оспорваната част относно режима на личните
отношения с бащата, настоящият въззивен състав
приема, че въззиваемият следва да има право да вижда
и взема детето при себе си както следва: Всяка втора и четвърта седмица на
месеца с преспиване от петък след края на учебните занятия до понеделник,
когато бащата ще води детето на училище в зависимост от учебния му график;
Летните ваканции, определени от министъра на образованието – два пъти по
двадесет дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; Коледните
ваканции, определени от министъра на образованието и науката, включващи коледни
и новогодишни празници – всяка четна година за коледните празници, считано от
18:00 ч. на 24-ти Декември до 18:00ч. на 26-ти Декември; всяка нечетна година
за новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до 19:00 ч. на
2-ри януари; Пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката – всяка нечетна календарна година – от 10:00 ч. на първия ден (от
първата половина на ваканцията) до 18:00 ч. на последния ден; всяка втора
половина от ваканционните дни от 10:00 ч. на първия ден (от втората половина на
ваканцията) до 18:00ч. на почивния ден; Всяка четна година за Великденските
празници от 10:00ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Великден; На нечетна година
детето да прекарва рождения си ден с майка си и на четна година с баща си;
Рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва самостоятелно с всеки
от тях с преспиване, независимо от действащия към момента режим на лични
контакти.
Посоченото
право на детето на лични отношения с всеки един от родителите си не допуска то
да бъде ограничавано за сметка на общуването на други роднини с тях. Смисълът
на определеното време за контакт с бащата през седмицата е, че той ще може да
допринесе чрез своя образователен подход за развитието на положителни навици у
детето, свързани с учебния процес. Т.е. бащата ще е ангажиран и с
образователния процес на детето, тъй като ще го взима от училище, а и ще е
отговорен за подготовката му за предстоящата учебна седмица след уикенда,
когато ще трябва да го заведе на училище. Начина на разпределение на лятната
ваканция е обусловен от обстоятелството, че лятото е сезонът, през който се
ползва по-голямата част от платения годишен отпуск, което би позволило на
бащата да прекарва пълноценно почивните си дни с детето, а броят на дните (два
пъти по двадесет дни) ще компенсира липсата на достатъчно време за общуване
през учебната година. Същевременно това е и времето, през което детето не ходи
на училище и е освободено от ежедневните си образователни задължения. Лятото е
и сезонът, който позволява по-интензивно пътуване, което би поставило
родителят, който не упражнява родителските права и детето в различни ситуации
на общуване, а последното е в интерес на детето и неговото пълноценно развитие.
По изложените съображения настоящият въззивен състав
не кредитира заключението на вещото лице З.-С., в частта, с която е прието, че
постановеният от първата инстанция режим на лични отношения е целесъобразен.
Законът в чл.
236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. №
4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по гр.д. № 241/ 2011г.,
на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. №
1557/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на
ВКС, ІV г. о. и Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. №
4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че съдът е длъжен в мотивите на
решението си да извърши преценка на доказателствата, фактическите констатации и
правните изводи, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните
отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за
който съдът следи служебно. Целта на мотивите е да даде яснота на страните как
е формиран крайният извод на съда, който има правнообвързващо
действие помежду им. Действително по делото пред първоинстанционния съд не са
обсъдени детайлно всички доказателства, което, обаче, не е съществено
процесуално нарушение, тъй като изложените от първата инстанция мотиви са
достатъчно ясни за да могат страните да установят въз основа на какви
доказателства и факти съдът е формирал крайната си воля. Такъв порок на
обжалвания съдебен акт на първата инстанция е преодолим във втората инстанция,
тъй като съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001
г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните
факти, доводите и възраженията на страните, въззивният
съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на
исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с
този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. Въззивната
съдебна инстанция направи свой собствен и независим анализ на събраните
доказателства и намира, че определеният от настоящия състав режим на личните
отношения на детето с бащата е изцяло в негов интерес.
2. По
отношение на определената началната датата от която се дължи месечната издръжка
на детето, съдът намира въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното първоинстанционно
решение за правилно, като напълно споделя изложените от първоинстанционния съд
мотиви, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. За началната дата на
издръжката съдът съобрази задължителната съдебна практика, приета с т. 17 на
Постановление № 5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, доколкото не е разрешен
спорът на страните за предоставяне упражняването на родителските права.
ІІ. По
насрещната въззивната жалба с вх. №
25039024/04.03.2021 г. по описа на СРС, подадена от Н.А.Н. срещу решение №
20269473/07.12.2020 г. по гр. дело № 47698/2019 г. на СРС, 149 състав.
Разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК дава възможност на родителите, в случаите на раздяла,
когато не могат сами да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
да се обърнат към съда за решаването на посочените въпроси. Производството е по
спорна съдебна администрация и то се развива тогава, когато между родителите не
може да бъде постигнато съгласие по посочените въпроси. Именно наличието на
спор изключва възможността съвместното упражняване на родителските права да
бъде запазено и занапред. Съдът е призован да прецени кой от двамата родители
има качествата, отговарящи в максимална степен на интереса на детето, за да бъде
носител на родителските права спрямо него. Законодателната уредба акцентира
върху интереса на детето. По настоящия спор се установи, че детето на страните
е привързано и към двамата си родители, макар и в нееднаква степен, създадената
конфликтна среда на неразбирателство и противопоставяне не позволява то да
остане и при двамата родители едновременно, т.е. родителските права да се
упражняват съвместно и реално от двамата родители. От приетото заключение както
пред първоинстанционния съд, така и във въззивното
производство се установи, че детето, макар и да обича двамата си родители и да
има силна емоционална връзка с всеки от тях, дава приоритет на отношенията с
майка си. Съдът приема за установено, че страните разполагат с родителски
капацитет да отглеждат детето си, а според заключението на вещото лице З.-С. детето
е настроено положително към своите родители, но то има емоционален превес към
майката, поради което се дава препоръка то да остане при нея, а с бащата да
бъде съхранена топлата емоционална връзка, съществуваща на този етап.
Като
допълнение към приетото от районния съд и съобразно събраните пред въззивната инстанция доказателства следва да се посочи, че
при решаването на въпроса на кого следва да бъде възложено упражняването на родителските
права, съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е
загубило своята актуалност и към настоящия момент, съдът прави преценка на
всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
В конкретния
случай, при безспорно установен родителски капацитет и у двамата родители, при
вземане на решението на кого да се предостави упражняването на родителските
права, превес има полът на детето, като е прието, че майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава дете от женски пол, както и възрастта на детето,
а така също и изявеното предпочитание на детето към определения родител.
От съвкупната
преценка на събраните от първата и въззивната
инстанция доказателствата, съдът формира извод, че упражняването на
родителските права над малолетното дете П.Н.Н.следва
да бъде възложено на майката М.В.Я.. Предоставянето упражняването на
родителските права на майката определя и местоживеенето на детето П., което
също следва да е при майката.
По изложените
съображения насрещната въззивната жалба е изцяло
неоснователна.
Поради
несъвпадането изцяло на приетото от двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта за определения режим на лични отношения на
бащата Н.А.Н. с детето П.Н.Н., като се постанови
бащата да има право да вижда и взема детето при себе си както следва: Всяка
втора и четвърта седмица на месеца с преспиване от петък след края на учебните
занятия до понеделник, когато бащата ще води детето на училище в зависимост от
учебния му график; Летните ваканции, определени от министъра на образованието –
два пъти по двадесет дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; Коледните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката, включващи коледни и новогодишни празници – всяка четна година за
коледните празници, считано от 18:00 ч. на 24-ти Декември до 18:00ч. на 26-ти
Декември; всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 19:00 ч.
на 30-ти Декември до 19:00 ч. на 2-ри януари; Пролетните ваканции, определени
от министъра на образованието и науката – всяка нечетна календарна година – от
10:00 ч. на първия ден (от първата половина на ваканцията) до 18:00 ч. на
последния ден; всяка втора половина от ваканционните дни от 10:00 ч. на първия
ден (от втората половина на ваканцията) до 18:00ч. на почивния ден; Всяка четна
година за Великденските празници от 10:00ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на
Великден; На нечетна година детето да прекарва рождения си ден с майка си и на
четна година с баща си; Рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва
самостоятелно с всеки от тях с преспиване, независимо от действащия към момента
режим на лични контакти.
ІІІ. По
разноските в производството съдът приема следното:
Страните
нямат право на разноски. Производството е по спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно упражняване на родителски права и режим на лични
отношения, предпоставен от невъзможност родителите сами
да постигнат споразумение. Съдебното решение се постановява за защита по
най-добрия начин интереса на детето, ползва и двамата родители и това определя
всяка страна да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. Държавната такса за въззивното производство е
внесена и не следва да се присъжда.
Практика на
ВКС за присъждане на разноски в производство по спорна съдебна администрация е
противоречива и не е преодоляна по указания в закона ред – с приемане на
тълкувателно решение от общото събрание на ВКС (арг.
от чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗСВ), поради което и не обвързва настоящия въззивен съдебен състав. Следва, че е неоснователно
искането на всяка от страните да им бъдат присъдени разноски по делото и съдът
го отхвърля.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба М.В.Я., ЕГН **********, съдебно решение № 20269473/07.12.2020г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Н.А.Н., ЕГН **********, с детето П.Н.Н., ЕГН **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.А.Н., ЕГН ********** с детето П.Н.Н., ЕГН **********, както следва: Всяка втора и четвърта седмица на месеца с преспиване от петък след края на учебните занятия до понеделник, когато бащата ще води детето на училище в зависимост от учебния му график; Летните ваканции, определени от министъра на образованието – два пъти по двадесет дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; Коледните ваканции, определени от министъра на образованието и науката, включващи коледни и новогодишни празници – всяка четна година за коледните празници, считано от 18:00 ч. на 24-ти Декември до 18:00ч. на 26-ти Декември; всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до 19:00 ч. на 2-ри януари; Пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката – всяка нечетна календарна година – от 10:00 ч. на първия ден (от първата половина на ваканцията) до 18:00 ч. на последния ден; всяка втора половина от ваканционните дни от 10:00 ч. на първия ден (от втората половина на ваканцията) до 18:00ч. на почивния ден; Всяка четна година за Великденските празници от 10:00ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Великден; На нечетна година детето да прекарва рождения си ден с майка си и на четна година с баща си; Рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва самостоятелно с всеки от тях с преспиване, независимо от действащия към момента режим на лични контакти;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20269473/07.12.2020г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав в останалите обжалвани части, с които на основание чл. 127, ал. 2 от СК, е предоставено упражняването на родителските права на майката М.В.Я., ЕГН ********** и е постановено детето П.Н.Н., ЕГН ********** да живее при майката, както и е определена начална датата на присъдената месечна издръжка за детето П.Н.Н., ЕГН **********, считано от влизане в сила на решението за предоставяне на родителските права.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.В.Я., ЕГН ********** и искането на Н.А.Н., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 5390/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението в частта за издръжката на детето П.Н.Н., ЕГН ********** е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.