Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Антоанета
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 370 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът Г.И.Г. твърди в исковата молби,
че на 14.03.2018г. ответникът К.И.К.
е издал в негова полза запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева на уговорения падеж
01.04.2018г. Счита, че настъпване изискуемостта на задължението по ценната
книга, не е необходимо нейното предявяване. Твърди се, че ответникът не е
заплатил посочената сума, поради което и сезира съда с искане за осъждане на К.К. да му заплати сумата от 2500 лева /съобразно допуснатото
в о.с.з. на 09.09.2019г. изменение на иска/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.01.2019г., до окончателното погасяване на задължението. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът К.И.К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Оспорва К. да е издавал в полза на ищеца
запис на заповед, като твърди представения от Г. документ да не е автентичен
такъв досежно подписа, положен за ответника. Счита,
че в документът не съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ, евентуално твърди записът
на заповед да не е предявен за плащане на ответника.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената на л. 7 от
ч.гр.д. № 17288/2018г., по описа на ВРС, 12-ти запис на заповед, издадена на 14.03.2018г.
от К.И.К., с адрес ***, че същият се е задължил безусловно се е задължил срещу
представяне на този запис на заповед на дата 01.04.2018г., в гр. Варна, да
заплати на поемателя Г.И.Г.,***, сумата от 12 000
лева.
Ответникът е оспорил автентичността на
ценната книга, поради което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за
проверка автентичността на същата досежно подписа
положен за издател.
Във връзка с предприетото оспорване е
изслушано заключението на вещото лице Н.Р. по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От
същото се установява, че подписът положен за издател на записа на заповед е
изпълнен от К.И.К..
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За успешното провеждане на предявения
иск, ищецът, в условията на пълно и главно доказване следва да установи възникването
в негова полза на изискуемо вземане, произтичащо от валидно менителнично
правоотношение по запис на заповед.
Съгласно нормата на чл. 535 ТЗ,
записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста
на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати
определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване, подпис на
издателя.
При извършена проверка, съдът
констатира, че приложения по делото запис на заповед, издаден от К.И.К.,
притежава всички задължителни реквизити, предвидени в горната разпоредба, което
позволява да бъде квалифициран като действителна едностранна абстрактна сделка,
пораждаща задължение за издателя да заплати сумата от 12 000 лева. От
представената ценна книга, съдът намира, че падежът на задължението е определен
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден – „на дата 01.04.2018г.“,
като използването на изразя „срещу представяне“ не е относим
към уговарянето на падеж, а към упражняване правата на платеца по чл. 492 ТЗ.
Доколкото в производството страните не
са въвели твърдения, че процесният запис на заповед
обезпечава определено каузално правоотношение и предвид извода за редовност от
външна страна на ценната книга, задължението по което е станало изискуемо с
настъпване на падежа, съдът приема, че предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен в рамките на заявения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът К.И.К. следва да бъде осъден да заплати
на Г.И.Г. разноски за заплатена държавна такса от 480 лева и депозит за особен
представител в размер на 500 лева. В полза на ищеца не следва да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото в представения с исковата
молба договор за правна защита и съдействие не е посочен размер на
възнаграждението, респ. отразяване да е заплащана сума в полза на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата
от 150 лева, представляваща изплатено възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-почеркова експертиза.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
К.И.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,***, сумата
от 2 500 лева /два хиляди
и петстотин лева/, представляваща
непогасено част от задължение
по запис на заповед от
14.03.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2019г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 535 ТЗ.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 980.00 лева /деветстотин
и осемдесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен
съд - Варна, сумата от 150.00 лева
/сто и петдесет лева/, представляваща изплатено възнаграждение
на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: