Решение по дело №7086/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3980
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110207086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3980
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110207086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,ИРРИМЕКС“ ЕООД, с
ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: ..............., представлявано
от И. М. чрез упълномощен защитник срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система Серия Г № 0035993 на СДВР, с който било
установено, че на 22.07.2021г. в 13:04ч. в Автомагистрала ,,Тракия“ до
бензиностанция ,,Петрол“ (1 – ви км.) с посока на движение от с.Равно поле
към гр.София, при въведено с пътен знак В – 26 ограничение в скоростта в
извън населено място от 80 км/ч. било установено посредством техническо
средство ATCC ARH TFR1 – M 619=C управление на товарен автомобил Г. У.
С..... с рег............. който е бил регистриран на територията на Република
България, не е бил спрян от движение и собственикът не е бил сключил
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“, с което
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.483, ал.1 т. 1
от КЗ.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
1
незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,ИРРИМЕКС“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в
нейна подкрепа. Претендират се разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.07.2021г. в 13:04ч. в Автомагистрала ,,Тракия“ до бензиностанция
,,Петрол“ (1 – ви км.) с посока на движение от с.Равно поле към гр.София,
при въведено с пътен знак В – 26 ограничение в скоростта в извън населено
място от 80 км/ч. било установено посредством техническо средство ATCC
ARH TFR1 – M 619=C управление на товарен автомобил Г. У. С. 5 с рег.№
................., който е бил регистриран на територията на Република България, не
е бил спрян от движение и собственикът не е бил сключил задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност“.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
2
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща при установяване на нарушение
по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ към разпоредбите на ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4 от
ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол № 8 – 38 – 21 за проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1 – M.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е, че
собственик на товарния автомобил към момента на нарушението е бил
3
,,ИРРИМЕКС“ ЕООД, като от приложената проверка за сключена застраховка
,,Гражданска отговорност” се доказва, че същият не е бил спрян от движение
и не е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите”. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че
жалбоподателят и извършил вмененото му нарушение, за което е бил наказан.
Представеният от защитника договор за покупко – продажба на МПС е от
07.10.2021г., а заснетото нарушение е било извършено на
22.07.2021г.Следователно към момента на деянието именно ,,ИРРИМЕКС“
ЕООД е било собственик на заснетия товарен автомобил. Ето защо
нарушението се явява доказано от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя за липсата на яснота
относно наложеното наказание. От съдържанието на самия санкциониращ акт
се установява, че субект на административна отговорност е именно
търговското дружество, а не неговия управител. Поради тази причина и
законосъобразно именно на търговеца е било наложено предвиденото в
закона наказание имуществена санкция. Също така на записа на снимковия
материал изрично е посочена марката и регистрационния номер на заснетото
МПС.
По отношение на мястото на извършване на нарушението съдът
констатира, че същото е било приблизително определено като при наличие на
динамика на товарния автомобил няма как са бъде точно посочено
конкретното място, по което се е движил.
Именно поради тази причина и мястото е посочено и общо.
Възражението относно изминалия период на техническа годност на
мобилната система за видеоконтрол също не следва да бъде споделено. Към
административно наказателната преписка е приложено писмо до директорите
на СДВР и ОДМВР с рег.№ 3286р – 12416/12.03.2020г., от което е видно, че
когато срока за валидност на одобрен тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
за одобрен тип. Ето защо не може да се приеме, че техническото средство, с
което е било заснето извършеното нарушение, е било дефектно или негодно
за заснемане. При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
4
отговорност за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В случая е налице законово изискване за собственика на МПС, не
спряно от движение и регистрирано на територията на страната, да има
задължително сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо
лице е обективна и без виновна.
Санкционната норма на чл.638, ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от КЗ предвижда
за извършеното нарушение от едноличен търговец или юридическо лице
административно наказание имуществена санкция 2 000 лева. Предвид
обстоятелството, че размерът на наказанието е строго регламентиран в закона,
същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0035993 на СДВР с който на ,,ИРРИМЕКС“
ЕООД, с ЕИК: ............... със седалище и адрес на управление: ..................,
5
представлявано от И. М. е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 2 000 лева за административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,ИРРИМЕКС“
ЕООД, с ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: .................“,
представлявано от И. М. да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,ИРРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК: ................ със
седалище и адрес на управление:................, представлявано от И. М. чрез упълномощен
защитник срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0035993 на СДВР, с който било установено, че на 22.07.2021г. в 13:04ч. в Автомагистрала
,,Тракия“ до бензиностанция ,,Петрол“ (1 – ви км.) с посока на движение от с.Равно поле
към гр.София, при въведено с пътен знак В – 26 ограничение в скоростта в извън населено
място от 80 км/ч. било установено посредством техническо средство ATCC ARH TFR1 – M
619=C управление на товарен автомобил Г. У. С. с рег.№ ..............., който е бил регистриран
на територията на Република България, не е бил спрян от движение и собственикът не е бил
сключил задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“, с което жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ. В жалбата се съдържат
оплаквания, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което същият да бъде отменен. В съдебно заседание
жалбоподателят ,,ИРРИМЕКС“ ЕООД, редовно призован, се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни
съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски. Административно – наказващият
орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като
прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено
следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право
страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 22.07.2021г. в 13:04ч. в
Автомагистрала ,,Тракия“ до бензиностанция ,,Петрол“ (1 – ви км.) с посока на движение от
с.Равно поле към гр.София, при въведено с пътен знак В – 26 ограничение в скоростта в
извън населено място от 80 км/ч. било установено посредством техническо средство ATCC
ARH TFR1 – M 619=C управление на товарен автомобил Г. У.С. с рег.№ .............., който е
бил регистриран на територията на Република България, не е бил спрян от движение и
собственикът не е бил сключил задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства. При така приетото за установено от
фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните
съображения: Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон. С промените в ЗДвП /
ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този
начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща при установяване на нарушение по чл.483, ал.1
т.1 от КЗ към разпоредбите на ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за
видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо
текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
1
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза
на административно – наказателното производство. В случая нарушението е установено от
система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол № 8 – 38
– 21 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1 – M. Съдът намира, че
процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната
система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно
поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Видно от постъпилата
справка за собственост на заснетото МПС е, че собственик на товарния автомобил към
момента на нарушението е бил ,,ИРРИМЕКС“ ЕООД, като от приложената проверка за
сключена застраховка ,,Гражданска отговорност” се доказва, че същият не е бил спрян от
движение и не е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите”. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че жалбоподателят и
извършил вмененото му нарушение, за което е бил наказан. Представеният от защитника
договор за покупко – продажба на МПС е от 07.10.2021г., а заснетото нарушение е било
извършено на 22.07.2021г.Следователно към момента на деянието именно ,,ИРРИМЕКС“
ЕООД е било собственик на заснетия товарен автомобил. Ето защо нарушението се явява
доказано от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът не
възприема оплакването на жалбоподателя за липсата на яснота относно наложеното
наказание. От съдържанието на самия санкциониращ акт се установява, че субект на
административна отговорност е именно търговското дружество, а не неговия управител.
Поради тази причина и законосъобразно именно на търговеца е било наложено
предвиденото в закона наказание имуществена санкция. Също така на записа на снимковия
материал изрично е посочена марката и регистрационния номер на заснетото МПС. По
отношение на мястото на извършване на нарушението съдът констатира, че същото е било
приблизително определено като при наличие на динамика на товарния автомобил няма как
са бъде точно посочено конкретното място, по което се е движил. Именно поради тази
причина и мястото е посочено и общо. Възражението относно изминалия период на
техническа годност на мобилната система за видеоконтрол също не следва да бъде
споделено. Към административно наказателната преписка е приложено писмо до
директорите на СДВР и ОДМВР с рег.№ 3286р – 12416/12.03.2020г., от което е видно, че
когато срока за валидност на одобрен тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип. Ето защо не може да
се приеме, че техническото средство, с което е било заснето извършеното нарушение, е било
дефектно или негодно за заснемане. При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под отговорност за
извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В случая е налице законово изискване за
собственика на МПС, не спряно от движение и регистрирано на територията на страната, да
има задължително сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. От
обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез
бездействие. От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е
обективна и без виновна. Санкционната норма на чл.638, ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от КЗ
предвижда за извършеното нарушение от едноличен търговец или юридическо лице
административно наказание имуществена санкция 2 000 лева. Предвид обстоятелството, че
размерът на наказанието е строго регламентиран в закона, същият не подлежи на
последваща редукция. При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
2
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да
обосноват отмяната на акта на процесуално основание. Поради тази причина съдът прие, че
електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е бил
издаден законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден. С оглед изхода
на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист..
3